№ 317
гр. София, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. М. П.
като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско
дело № 20241800500356 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 19 от 23.02.2024 г., постановено по гражданско дело №
201/2022 г. по описа на РС – Е. е признато за установено по отношение на
ответниците В. Н. В., К. Н. Т., С. Д. В., К. М. Н., Д. В. Д., С. Д. С. и Д. Д. П., че
към момента на образуване на ТКЗС, Х. В. П., б.ж. на гр. Е., наследодател на
ищците С. Л. Б., И. Л. Б., Х. П. Б., С. А. М., А. С. М. и В. И. С., е бил
собственик на недвижим имот, обозначен със сини линии по точки:
1;2;3;4;5;6;7;8;9;10;11;12;1, с площ от 1503 кв.м., с пл. ном. 329 от
комбинираната скица приложение 1 от СТЕ, която приподписана от съда е
неразделна част от съдебното решение.
С посоченото решение съдът е осъдил ответниците да заплатят в полза на
ищците сумата в размер на 1 105 лв, представляваща направени разноски по
делото.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от
ответника К. М. Н., чрез упълномощения от нея адвокат К. С., с доводи за
неправилност. Твърди се, че съда не е отчел показанията на разпитаните по
делото свидетели относно обстоятелството, че след възстановяване на имота
на ищците през 1993 г. и след възстановяване на имота на ответниците през
2009 г. ответницата К. Н. е владяла явно, спокойно и необезпокоявано част от
1,5 дка от процесния недвижим имот.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите страни са депозирали отговор
на въззивната жалба, чрез упълномощения от тях адвокат В. Й., в който
1
оспорват същата и молят обжалваното решение на районния съд, като
правилно, законосъобразно, обосновано и постановено при спазване на
материалноправните и процесуалноправните правила, да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите
на страните с оглед предмета на обжалване, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от удостоверение за наследници изх. № ГР-176/11.03.2022 г.,
издадено от Община Е., ищците са наследници на Х. В. П., починал на
31.10.1961 година.
Видно от удостоверение за наследници изх. № 12/26.05.2022 г.
ответниците са наследници по закон на В. Н. В., б.ж. на гр. Е., починал на
09.12.1971 година.
С Решение № 847/23.03.1993 г. на ПК гр. Е., постановено по преписка
№А0232/30.09.1991 г., в законна сила от 22.04.1993 г. на наследниците на Х. В.
П. е възстановено правото на собственост в съществуващи или възтановими
стари реални граници на имот, представляващ Ливада, от 6 дка, шеста
категория, находяща се в землището на с. Р., общ. Е., при граници и съседи : В.
Н., М. Ив. Ц., река и самозалесена горска площ.
С Решение № 2901/18.12.2008 г. на ОСЗ – Е. е възстановено правото на
собственост на наследниците на В. Н. В., в съществуващи или възтановими
стари реални граници върху следния недвижим имот, а именно : Ливада от
1,500 дка, пета категория, находяща се в строителните граници на с. Р., общ.
Е., мест. „Гноеница“, имот № 329, кв. 2, съгласно кадастралния план,
изработен през 1987 година, при граници /съседи/: Х. П., река, наследници на
Х. П. В. и манастирско. Решението е влязло в законна сила на 19.01.2009
година.
От писмени доказателства /л.9-13/ се установява, че при изработване на
помощни планове за установяване и възстановяване на имотни граници на
земеделски земи на наследници на В. Н. В. и Х. П. В. е установена контактна
зона /застъпване на имотите/, като имота от 1,500 дка, възстановен на
наследниците на В. Н. В., попада изцяло върху възстановения имот от 6 дка на
ищците с Решение № 847/23.03.1993 година.
От заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, с вещо
лице инж. Л. Т. М. и скица, която приподписана от съдът е неразделна част от
съдебното решение се установява следното: на комбинираната скица –
приложение 1 и комбинирана скица с ортофотоплан – приложение 2, са
показани двата застъпващи се имота, нанесени съобразно двата помощни
плана. На наследниците на Х. П. по черните линии и по точки:
101;2;3;4;5;А;6;7;8;9;10;11;12;13;101, с площ – 5 939 кв.м., с пл. ном.331 и на
наследниците на В. Н. В., по сини линии и по точки :
1;2;3;4;5;6;7;8;9;10;11;12;1, с площ от 1 503 кв.м., с пл. ном. 329. Установява се
още, че по червените пунктирни линии и по сини букви: А;Б;В;Г;Д;Е;8;7;А, с
площ от 1 530 кв.м. е нанесен имота на наследниците на В. Н. В..
От Протокол за делба от 22.03.1933 г. по гр.дело № 26/1933 г. по описа на
Етрополския мирови съдия /л. 21-24/ се установява, че наследодателя на
2
ищците – Х. В. П. е бил страна по дело за делба на недвижими имоти и в негов
дял са останали недвижими имоти в землището на гр. Е..
От заявление – декларация и опис – декларация /л. 19-20/ от 23.04.1956 г.,
подадена от Х. В. П. се установява, че същия се е включил в ТКЗС с имот от 6
дка, представляващ естествена ливада.
От показанията на свидетеля Н. Ц. М., който е бивш кмет на с. Р., дадени в
съдебно заседание пред първоинстанционния съд и при разпит на мястото на
процесните имоти в с. Р., се установява, че е участвал при възстановяване на
земеделските земи на бивши собственици, откъдето разбрал, че Х. В. П. се е
включил в ТКЗС с имот от 6 дка, който граничи с река и манастирски имот.
С оглед на така приетата за установено фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо.
Решението на съда е правилно.
Искът с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ е иск за установяване на
собственост към минал момент – моментът на обобществяване на процесния
имот в ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях селскостопанска
организация. Като всеки установителен иск за собственост, условие за
неговата допустимост е наличието на правен интерес за ищеца да предяви
такъв иск.
Уважаването на иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ предпоставя
да се докаже на първо място наличие на правен интерес и на второ място, че
ищецът, респективно неговия наследодател е бил собственик на имота към
момента на обобществяването на земята.
С ТР №1/1997г. на ОСГК на ВС е прието, че правен интерес от иск по чл.
14,ал. 4 ЗСПЗЗ е налице при висящо административно производство по чл. 14,
ал. 1-3 ЗСПЗЗ или при възможност да бъде образувано, както и при
окончателно решение за възстановяване на собствеността в реални граници
или за обезщетяване на собствениците по реда на чл. 10б, ЗСПЗЗ. Налице е
правен интерес от иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и в случаите, при които и двете
страни по спора имат възстановени по реда на ЗСПЗЗ имоти, но ищеца твърди,
че възстановеният в реални граници имот на ответниците е бил собственост на
неговия наследодател към момента на образуване на ТКЗС, какъвто е
настоящият случай. И тъй като се твърди, че на ищците и на ответниците са
възстановени в стари реални граници имоти, които се застъпват в някаква
част, искът по чл.14 ал. 4 ЗСПЗЗ е допустим само за частта от имота на
ищците, която се застъпва с възстановения на ответниците имот, поради което
правилно първоинстанционният съд се е произнесъл относно
принадлежността на правото на собственост към 1956 г. само на частта от
имота с площ от 1,5 дка.
3
Тогава следва да се установи кому принадлежи правото на
възстановяване в тези пространствени предели като се използват
съществуващи на място топографски знаци или стари карти, чрез които да се
установят възстановимите граници. Видно от назначената по делото
експертиза настоящия съдебен състав намира за безспорно установено по
делото, че недвижимият имот, с който Х. В. П. се е включил в ТКЗС е
заключен по черните линии и по точки: 101;2;3;4;5;А;6;7;8;9;10;11;12;13;101, с
площ – 5 939 кв.м., от комбинираната скица приложение 1 /л. 339/ от СТЕ,
която приподписана от съдът е неразделна част от съдебното решение. Съдът
приема за доказано и че имотът на наследниците на В. Н. В. е заключен в
червените пунктирни линии и по сини букви : А;Б;В;Г;Д;Е;8;7;А, с площ от 1
530 кв.м. от същата комбинирана скица. Според заключението на вещото лице
спорният имот се намира в застъпващата се част, която вещото лице е
обозначило със сини линии по точки : 1;2;3;4;5;6;7;8;9;10; 11;12;1, с площ от 1
503 кв.м., с пл. ном. 329. Следователно противно на изложеното във
въззивната жалба по делото се установи, че на ищците и на ответниците са
възстановени в стари (възстановими) реални граници имоти, които се
застъпват в някакви части и именно тези части са предмет на делото.
Съгласно практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК за доказване правото
на собственост към минал момент във връзка с възстановяване правото на
собственост на земеделска земя са установени особени правила за облекчено
доказване – освен на документи с пряко доказателствено значение
/нотариални или крепостни актове и др./ доказателствена стойност е
придадена и на документи с косвен характер – делбени протоколи, протоколи
на ТКЗС, емлячни регистри, счетоводни книги за заплащане на рента и др. В
този смисъл Решение № 532/25.01.2011 г. по гр.д. №671/2010 г. на II г.о.,
Решение № 695/21.10.2010 г. по гр.д. №1920/2009 г. на I г.о., Решение №
687/22.11.2010 г. по гр.д. №4852/2008 г. на IV г.о., Решение № 43/02.02.2011 г.
по гр.д. №505/2010 г. на I г.о., Решение № 33/31.01.2012 г. по гр.д. №306/2011 г.
на I г.о., Решение № 275/21.05.2010 г. по гр.д. №155/2009 г. на II г.о. и др.
В случай, че страната представи такъв документ, и ако липсват други
доказателства, които да опровергават установената с него принадлежност на
правото на собственост, следва да се приеме, че ищецът или неговият
наследодател са били собственици на имота и имат право да им бъде
възстановен. Настоящият случай е именно такъв – липсват доказателства,
които да оборват удостовереното в заявление – декларация и опис –
декларация от 1956 г., поради което следва да се приеме, че посоченото
писмено доказателство установява принадлежността на спорното право в
патримониума на наследодателя на ищеца. Още повече по делото са събрани и
свидетелки показания на стария кмет на с. Р., които подкрепят представените
документи. Свидетеля Н. Ц. М., заявява, че е участвал при възстановяване на
земеделските земи на бивши собственици и е разбрал, че именно Х. В. П. се е
включил в ТКЗС с имот от 6 дка, който граничи с река и манастирски имот.
В случая при липса на други доказателства, които да опровергават
установената с тези документи принадлежност на правото на собственост,
следва да се приеме, че наследодателят на ищците е бил собственик на
4
процесния имот.
Цялостната процесуална защита на ответниците е насочена не към
установяване принаднежността на правото на собственост в полза на техния
наследодател към минал момент – моментът на обобществяване на процесния
имот в ТКЗС през 1956 г., а към придобИ.е на имота по давност, но едва след
възстановяването му на ищците през 1993 г., поради което настоящия въззивен
състав намира за правилен изводът на първоинстанционния съд, че
възражението за последващо придобИ.е на имота по давност от ответниците е
неотносимо към предмета на доказване в настоящото производство и като
такова не следва да бъде разглеждано. В настоящия съдебен процес
ответниците не са предявили иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗС – за признаване за установено, че са собственици на описания
недвижим имот и такъв иск не е приет за съвместно разглеждане в
производството, поради което показанията на свидетелите Васко Й. П., Д. Г. и
М. И. Г., свидетелстващи за владението на имота след 1993 г. са неотносими по
делото и като такива не следва да бъдат обсъждани от съда.
По изложените съображения, въззивната жалба се явява неоснователна, а
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
Пред настоящата инстанция въззиваемите страни С. Л. Б., И. Л. Б., Х. П.
Б., С. А. М., А. С. М. и В. И. С. са претендирали разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение от 1300 лева, във връзка с представен договор №
038303 за правна защита и съдействие, които следва да им бъдат присъдени на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 19 от 23.02.2024 г., постановено по
гражданско дело № 201/2022 г. по описа на РС – Е..
ОСЪЖДА К. М. Н. с ЕГН ********** да заплати на С. Л. Б., И. Л. Б., Х.
П. Б., С. А. М., А. С. М. и В. И. С. разноски за въззивното производство в
размер на 1 300 лева.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред ВКС на РБ с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6