Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4459
19.12.2018
година, град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
деветнадесети ноември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Иванка
Чорбаджиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7224
по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК въз вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за установяване на
задължения на ответника в размер на 1300 лева,
представляваща дължима главница по договор за паричен заем от … г., сключен с
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземанията по който са прехвърлени, съгласно
Приложение … от … г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията
/цесия/ от …г., сключен с „Агенция за събиране на вземания” ООД, чийто
правоприемник е ищецът; договорна лихва
в размер на 144.77 лева за периода 02.04.2015г.– 01.10.2015г.; такса разходи в размер на 45.00 лева; неустойка в размер на 869.94 лева за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение чрез
поръчителство на две физически лица или банкова гаранция, за периода
02.04.2015г.– 01.10.2015г.; обезщетение
за забава в размер на 337.59 лева за периода 03.04.2015г.-04.10.2017г.; ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда– 05.10.2017 г. до
окончателното й погасяване.
Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и длъжника бил сключен договор за паричен заем,
с чиста стойност на заема- 1300 лева и договорна лихва от 144.77 лева, платими
на 27 равни седмични погасителни вноски. Заради забавата в плащанията на
длъжника е начислена и такса разходи за изпращане на напомнителни писма,
електронни съобщения и др. в размер на 45 лева. Съгласно клаузите на договора,
длъжникът се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да
предостави на кредитора обезпечение на задълженията му по договора, а именно
две физически лица- поръчители или банкова гаранция за предвидения в договора
срок. Поради неизпълнение на задължението на длъжника, съгласно уговореното от
страните, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 869.94
лева, платима на 27 равни части. Към момента не били извършвани плащания. На …г.
било подписано Приложение … към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземанията /цесия/ от …г. сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за
събиране на вземания” ООД, чийто правоприемник е кредиторът, с което са
прехвърлени дължимите вземания, ведно с всички привилегии и обезпечения, като
длъжникът бил надлежно писмено уведомен за прехвърлянето с изпратено
уведомително писмо.
Исковата молба и приложенията са връчени редовно на
ответницата, като в срока по чл. 131 ГПК
не е постъпил отговор на исковата молба.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните,
съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Относно
допустимостта на исковете:
Производството
е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от кредитора „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД срещу Л.Щ.М., по което е образувано ч. гр. дело
№ 15711/2017 г. на ПРС. В полза на заявителя е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение за процесните суми, както и за разноските.
Заповедта е
била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като съдът е указал на кредитора да
предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на
съобщението. Исковете са предявени в преклузивния срок, поради което са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Съдът намира за
безспорно установени по производството следните обстоятелства:
Между „Изи
асет мениджмънт“ АД и Л.Щ.М. е подписан договор за паричен заем № … от …г. С
посочения договор на ответника по производството е предоставена заемна сума в
размер на 1300 лева (получена съгласно чл. 3, ал. 2, изречение последно от
същия). Уговорена е между страните договорна лихва. Фиксираният годишен лихвен
процент по заема е 40.00 %, а годишният процент на разходите (ГПР) 49.17 %.
Заемателят се е задължил да върне сумата в срок до … г., на 27
седмични погасителни вноски в размер на 53.51 лева всяка, като
общия размер на всички плащания е записан на 1444.77 лева. Съгласно
чл. 4, ал. 1 от процесния договор заемателят се задължава в срок до три дни,
считано от сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения – две физически лица – поръчители, който да отговарят на определени
условия или банкова гаранция с бенефициер – заемодателя. В чл. 4, ал. 2 е
уговорено, че при неизпълнение на задълженията по ал. 1 се дължи неустойка в
размер на 869.94 лева, която се разсрочва на равни части към всяка вноска и по
този начин увеличава размера й с 32.22 лева. Според чл. 8, ал. 1 от договора ответницата
дължала разходи за събиране на вземането при забава на вноска повече от 30 дни
в размер на 9 лева.
„Изи асет
мениджмънт“ АД представлява финансова институция по ЗКИ, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства. Дружеството
е вписано в регистъра на финансовите институции съгласно чл.3а, ал.1 от Закона
за кредитните институции. Това означава, че дружеството предоставя
кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Вземанията
по процесния договор са цедирани от „Изи асет мениджмънт“ АД на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД (правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“
ООД) съгласно рамков договор за прехвърляне на парични вземания от …г. и приложение
№ … от …г. към него. Извършването на цесията не е оспорено от ответницата,
поради което и съдът намира представените документи за достатъчни доказателства
за установяването на това обстоятелство. Представено е пълномощно от цедента, с
което се упълномощава цесионера да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /лист
18/. Представено е и уведомително писмо по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, което е редовно получено от длъжника-ответник преди подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК. Уведомлението е връчено и с преписа от исковата
молба. Макар след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, то същото следва да
се вземе предвид от съда съобразно чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл е Решение
№ 3 от 16.04.2014г. по гр.д. 1711/2013г. на I т.о. на
ВКС, постановено по установителен иск по чл. 422 ГПК.
Ето защо
ищецът е материлноправно легитимиран да претендира всички вземания по договора
за паричен заем.
Относно
действителсността на процесния договор за заем:
Всеки съд,
е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни
материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата държава
провежда принципа на законността (чл. 4 КРБ). За това чл. 5 ГПК задава като
основен принцип на гражданския процес и задължава съдът при решаването на
делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият интерес от
осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират
правния спор, преодолява диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК).
Съдът следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора,
когато: 1.) е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и
не се изисква събиране на доказателства; 2.) е относимо до формата
/външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/; 3.)
е налице противоречие с добрите нрави - виж решение
№ 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР
№ 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др; 4.) е налице неравноправна
клауза.
Договорът
за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и
разбираем начин, като размерът на шрифта не се установява да е по-малък от 12.
Липсват нарушения на формата, съгласно специалния ЗПК.
Съгласно чл.
11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в
отношенията между страните, договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които - общият размер
на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвеният процент по кредита;
годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т.10) и
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски (т.11). В настоящия случай всички тези изисквания са
спазени. В чл. 2, т. 1-10 от договора е посочен общият размер на кредита (1300
лева) и условията за усвояването му (т. 9). Записани са и условията за
издължаването, като е посочен размерът на вноските, техния брой, периодичността
на плащанията, падежите на всяка една вноска, фиксираният годишен лихвен процент,
общият размер на дължимата сума (всички плащания за главница и лихва), и
годишният процент на разходите.
Ето защо
съдът намира, че договорът е действителен.
Относно
неустойката:
Настоящият
съдебен състав намира, че предвидена в договора клауза за неустойка противоречи
на добрите нрави, поради следното:
Критериите
дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се
съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т.
д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката
за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи
факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на
поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на
самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението
между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението
/виж Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС
по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
Освен
обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните неустойката може да
изпълнява и наказателна функция. В случая обаче страните са уговорили клауза за
задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в
тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидели
неустойка в размер, който е равен на 2/3 от заемната сума, при срок за връщане
от 27 седмици (6 месеца).
Така, както
е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното
неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на паричния заем, съобразно договореното.
От съдържанието на чл. 4, ал. 1 от процесния договор е видно, че размерът на
уговорената неустойка представлява 66.92% от заемната сума ((869.94/1300)*100).
Предвидено е още предварително, че
неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно със всяка вноска по договора,
както вноските нарастват с 32.22 лева. Такава клауза изцяло противоречи на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично
нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и
обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката.
Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от
неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за преценка на това
надвишаване, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението
на вторично задължение. Един вид обезпечава
изпълнението на задължението за обезпечаване на главното задължение. Т. е.
и санкционната функция на клаузата е вън от предмета на задължението, тъй като
само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на
вреди. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе
до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до
увеличаване на подлежаща на връщане сума, което е в контраст с всякакви разумни
граници на добрите нрави и не се толерира от закона.
Съдът с
доклада по делото е указал на ищеца, че негова е доказателствената тежест да
докаже валидността на клаузата за неустойка. У ищеца лежат и неблагоприятните
последици от непровеждането на доказване относно този факт.
Тъй като
противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при
сключването на договора, то следва изводът, че в конкретния случай не е налице
валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр.
с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение по нея.
Отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до частична
недействителност (нищожност) на сключения договор в тази му част и основаната
на нея претенция следва да бъде отхвърлена.
Относно
задължението за разходи:
Съгласно
чл. 8, ал. 1 от договора страните са уговорили, че при забава заплащането на
погасителна вноска повече от 30 дни се дължи плащането на 9 лева за разходи. Разходите
се изразявали с изпращането на писма, ел. съобщения и провеждането на телефонни
разговори и посечения на адрес.
С посочената уговорка в тежест на
потребителя реално се възлагат такси и комисионни за изпращане и връчване на
писма, покани и други, което противоречи на чл. 10а от Закона за потребителския кредит.
Разпоредбите
на чл. 10а от Закона за потребителския кредит
(ЗКП) дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да
получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги
във връзка с договора. Изпращането и връчването на напомнителни писма или
покани, провеждането на разговори и посещенията, не представляват допълнителни
услуги, които кредиторът предоставя на потребителя във връзка с договора. По
своята същност това са действия, целящи осигуряване на изпълнението,
включително и по принудителен път, на задълженията на потребителя по договора.
Следователно тези дейности имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията
между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да управлява по-добре
договора и изплащането на сумите по него. Събирането на такси и комисионни за
дейности, свързани с усвояването и управлението
на кредита обаче е изрично забранено с нормата на чл.
10а, ал. 2 ЗПК.
Дори да не бъде прието горното становище,
претенцията отново се явява неоснователна, тъй като от ангажираните в
производството доказателства не се установява да са изпращани писма, съобщения
и провеждани телефонни разговoри. Т. е. не се
установява направата на действителни разходи по договора за заем. Приложеният
към уточняващата молба списък е съставен от цедента и не установява тези
обстоятелства.
Поради
изложеното претенцията и в тази част е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Относно
размера на съществуващите задължения:
Предвид
изложеното по-горе процесният договор се явява действителен в частта, с която е
постигнато съгласие за получаването на сумата от 1300 лева и за връщането й на
27 едноседмични вноски заедно с възнаградителна лихва. Не се твърдят и не се
установяват плащания по договора. Ето защо исковете за установяване съществуването
на задължение главница и договорна лихва се явяват основателни и следва да бъдат
уважени.
Относно
иска за обезщетение за забава:
Съдът
стигна до извод за съществуването на главен дълг.
В чл. 8,
ал. 2 от договора е уговорена дължимостта на лихва за забава в размер на
законната лихва. Изчислена на основание чл. 162 ГПК с помощта на електронен
калкулатор, обезщетението за забава възлиза на 331.79 лева. До този размер
претенцията е основателна и следва да се уважи, а за разликата до
претендираните 337.59 следва да се отхвърли.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото, следва да се
присъдят разноските в заповедното производство, като съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по тях, включително
и когато не изменя размера им, съобразно издадената заповед за изпълнение.
На ищеца следва да бъдат присъдени разноски
за ДТ и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното и настоящото производство, като последното съдът определя на общо 150
лева, съответно: 50 лева и 100 лева. Съразмерно на уважената част от
претенциите следва да бъде присъдена сумата от 151.14 лева за държавна такса по
уважените искове, сумата от 32.93 лева за юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство и 65.86 лева за юрисконсултско възнаграждение за настоящото
производство. Така общият размер на дължимите разноски е в размер на 249.93
лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО
в отношенията между страните, че Л.Щ.М., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис– сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, следните
суми: 1300.00 лева,
представляваща дължима главница по договор за паричен заем от … г., сключен с
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземанията
по който са прехвърлени, съгласно Приложение … от … г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземанията /цесия/ от …г..,
сключен с „Агенция за събиране на вземания” ООД, чийто правоприемник е „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД; договорна
лихва в размер на 144.77 лева за периода 02.04.2015г.– 01.10.2015г.; обезщетение за забава в размер на 331.79
лева за периода 03.04.2015г.-04.10.2017г.; ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда– 05.10.2017 г. до окончателното й погасяване,
като ОТХВЪРЛЯ претенциите за 45.00 лева такса разходи; за
869.94 лева- неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение
чрез поръчителство на две физически лица или банкова гаранция, за периода
02.04.2015г.– 01.10.2015г. и за
разликата над 331.79 лева до 337.59
лева- обезщетение за забава, за които суми е
издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по частно гр. дело № 15711/2017
г. на ПРС.
ОСЪЖДА Л.Щ.М., ЕГН
**********, да заплати на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 249.93 лева- разноски направени в настоящото производство
по гр.д. 7224/2018г. по описа на ПРС, XIV гр.с. и по
частно гр. дело № 15711/2017 г. на ПРС, съразмерно на уважените искове.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ : /п/
/Тоско
Ангелов/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ИЧ