Р Е Ш Е Н И Е
№ 23.02.2021г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАРМАНЛИЙСКИЯ
РАЙОНЕН СЪД, четвърти наказателен състав,
на четвърти февруари през две хиляди и двадесет и първа година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Минка Китова
Секретар: Т. Ч.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Минка Китова
НАХД № 25 по описа на Районен съд – Харманли за
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление /НП/ № 20-0271-001678 от 05.11.2020
г на Началник група
към ОДМВР- Хасково, РУ Харманли упълномощен с M3 №
81213-515/14.05.2018г. допълнена със Заповед per.№8121з-825/19.07.2019г., с което на Н.Д.Г. с ЕГН ********** с адрес *** за нарушение на чл.104Б
т.2 от Закон за движение по пътищата му е
наложено на основание чл. 175А ал.1 пр.3 от ЗДвП административно наказание “глоба”
в размер на 3000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12
месеца.
Недоволен от издаденото НП е останал жалбоподателят Н.Д.Г. с ЕГН **********, поради което обжалва същото в законоустановения срок
с оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и като издадено в нарушение
на материалния и процесуалния закон. Твърди,че в атакуваното наказателно
постановление и АУАН не били посочени
конкретно за какви други цели
жалбоподателя е ползвал управлявания
от него автомобил, поради което била налице пълна фактическа неяснота за това
въз основа на какви факти или обстоятелства, административно-наказващия орган е
приел,че управляваното МПС е имало „
други цели” извън посочените в закона.Сочи, че от жалбоподателя проверяващите
органи не са изискали обяснения относно целта на движение на автомобила.Предвид
изложеното моли за отмяна на НП като незаконосъобразно.
Административно-наказващият орган /АНО/ не се
представлява и не изпраща представител, който да изложи становище по депозираната
жалба.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
На
09.10.2020 г. в 22:51 часа в град Харманли по бул. „**** в посока
към бул. „****” жалбоподателя управлява
лек автомобил
„Фолксваген
Голф” с
регистрационен номер **** собственост на Б. М. М. ЕГН **********, като не
използва пътя отворен за обществено ползване в съответствие с говото
предназначение за превоз на пътници и товари като подава рязко газ и повишава
оборотите двигателя като превърта задвижващите колела на автомобила и
преднамерено го извежда извън контрол. Нарушението било установено от
полицейските служители свид. Я.Г.Я., на длъжност „ младши автоконтрольор” в РУ Харманли и свид. Г.Г.Т., на длъжност „командир на отделение” в РУ Харманли. Пред погледа
на св. Я. и свид. Т. управлявания от жалбоподателя Н.Д.Г. с ЕГН **********, лек автомобил „Фолксваген Голф” с регистрационен номер**** използвал пътя
за цели различни от целите за които е предназначено превозното средство - за
превоз на хора и товари, а именно
подавал рязко газ и повишавайки оборотите на двигателя, с което превърта
задвижващите колела на автомобила и преднамерено го изважда извън контрол. Автомобила
управляван от жалбоподателя в момента, в който бил възприет от контролните
органи бил спрян за проверка, при която
се установила самоличността на жалбоподателя. След спирането на автомобила
свидетелят свид. Я.Г.Я.,
на длъжност „ младши автоконтрольор” в РУ Харманли съставил на водача на лек автомобил „Фолксваген
Голф” с
регистрационен номер ****АУАН серия АА № 529677/09.10.2020г.,
за прието за извършено административно нарушение по чл. 104Б т. 2
от ЗДВП. При предявяване на акта на нарушителя последният не вписал
възражения против констатациите по акта. Възражения не били направени и в срока
за това по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на АУАН и останалите
материали по административната преписка било издадено на 05.11.2020г.
атакуваното наказателно постановление, в което НП обстоятелствата на
нарушението с дадена му правна квалификация по чл. 104Б т. 2
от ЗДВП били изложени по същия начин като тези в описателната
част на акта.
Така изложената
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
показанията на свид.
Я.Г.Я. и свид. Г.Г.Т., и
писмените доказателства по делото Съдът кредитира като обективни показанията на
св. Я. и Т., доколкото същите се ценят за последователни, логични, кореспондиращи
и допълващи писмените доказателства по делото, неоспорени от останалите
ползвани като годни гласни и писмени доказателства.
При така установената
фактическа обстановка съдът стига до следните изводи:
По отношение на
съставения АУАН, съдът счита същият за годно писмено доказателство – като
редовно съставен АУАН, ползващ се с доказателствената си сила съобразно чл. 189, ал.
2 от ЗДВП, чийто констатации не са били оспорени нито при
предявяване на акта, нито чрез възражения в срока по чл. 44, ал. 1
от ЗАНН, нито пък в съдебната фаза пред настоящата инстанция се
ангажираха от страната жалбоподател доказателства, опровергаващи или поне
внасящи съмнение в достоверността на вписаните в АУАН обстоятелства на
процесното нарушение. По силата на въведената в чл. 189, ал.
2 от ЗДвП презумция, процесният АУАН серия АА №
529677/09.10.2020г., се ползва с формална доказателствена сила в
административнонаказателното производство до доказване на противното, като в
конкретния случай констатациите в акта не само не са опровергани пред районния
съд, но и са потвърдени изцяло в хода на съдебното производство. Следва да се
отбележи, че актът за нарушение е бил съставен в присъствието на Н.Д.Г. с ЕГН ********** и надлежно връчен на жалбоподателя, който
собственоръчно е вписал, че няма възражения по изложените в него фактически и
правни основания.
В хода на
административното производство съдът не констатира допуснати нарушения от
категорията на съществените, които да опорочават наказателното постановление и
да налагат неговата отмяна като незаконосъобразно. Липсват допуснати съществени нарушения на административно процесуалните
правила. В АУАН е описано подробно нарушението, по време начин и място, както и
обстоятелствата, при които е извършено, в съответствие с чл. 42 от ЗАНН. Наказателно
постановление съдържа всички необходими реквизити съгласно разпоредбата
на чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно приложените към
първоинстанционното дело Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. и Заповед №
8121з-825/19.07.2019 г., с които са определени длъжностните лица от МВР да
издават фишове за налагане на глоби, да съставят АУАН, да издават НП и да
осъществяват контролна дейност по ЗДвП.
При така възприетата и
изложена фактическа обстановка съдът прие, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл. 104Б т. 2
от ЗДВП. За съда с оглед на наличните безспорни доказателства –
показанията на свид.
Я.Г.Я. и свид. Г.Г.Т.,
извършването на нарушението по чл. 104Б т. 2
от ЗДВП от страна на жалбоподателя Н.Д.Г. с ЕГН ********** е категорично и безспорно доказано. От позицията си на
очевидци, възприели непосредствено действията на жалбоподателя свидетели категорично са потвърдили начина на
шофиране на управлявания от Н.Д.Г. с ЕГН ********** автомобил, подавайки рязко газ и повишавайки оборотите на двигателя,
като превърта задвижващите колела на автомобила и преднамерено го извежда извън
контрол, форсирайки двигателя, като с
тези си действия създава опасност за останалите участници в движението.
Показанията на тези свидетели-очевидци са последователни, логични, изчерпателни
и безпристрастни, не съдържат вътрешни противоречия и се допълват взаимно
досежно главните факти, подлежащи на установяване в настоящото производство,
при липса на оборващи ги доказателства. При така установените факти не може да
бъде споделена тезата на нарушителя, че нарушението по чл. 104Б т.2 от ЗДвП не е извършено. Събраните в хода
на съдебното следствие доказателства навеждат съда към единствено възможен
извод – че с поведението си на процесната дата и час, като водач на моторно
превозно средство санкционираното лице е участвало в нерегламентирано ползване
на път, отворен за обществено ползване, за друга цел различна от целта да се
придвижват хора и товари, въпреки забраната за това. Още по-укоримо е и
обстоятелството че в автомобила на жалбоподателя е имало освен него и още три момчета,
както и че действията са извършени в централната част на гр. Харманли при
наличието на други участници в движението, което прави поведението на
жалбоподателя още по-опасно. Извършвайки движения които водят автомобила до т.
н. "дрифт", е показателно че жалбоподателя ползва пътя отворен за
обществено ползване за цел различна от превоза на хора, и наличието на такива в
автомобила само прави стореното от него още по-укоримо. Нарушението е правилно
подведено към уреждащата състава му правна норма, изложени са при описание на
обстоятелствата на нарушението всички такива, които са от значение за
правилната преценка за съставомерността на деянието като административно
нарушение, а и за ясното и пълно разбиране от страна на лицето нарушител за
това, за което се подвежда под административна отговорност. Правилно според
съда административно – наказващият орган е приложил и съответната на
нарушението санкционна разпоредба на чл. 175А ал.
1 пр. 3 от ЗДВП, предвиждаща за нарушението по чл. 104Б т. 2
от ЗДВП административни наказания глоба в размер на 3000 лв. и
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство срок от 12 месеца.
Тази санкционна норма предвижда конкретни по вид и размер наказания – глоба в
размер на 3000 лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство срок от 12 месеца, каквито са и наложени на Н.Д.Г. с ЕГН **********, като съдът и не би и могъл да ревизира тези наказания евентуално в
насока на намаляване на размера им.
Не може според съда
случаят да се квалифицира и като маловажен по см. на чл. 28 от ЗАНН, доколкото от показанията на свид. Я.Г.Я. и свид. Г.Г.Т. се
установи, че жалбоподателя е извършил описаното нарушение. Без значение е дали
точно в този момент е имало други автомобили, факт е че там се е намирал полицейският автомобил, поради което и съдът
приема че безспорно поведението на жалбоподателя е било рисково и неприемливо.
Следва да се отбележи и факта че жалбоподателя предприемайки рискова маневра с
което застрашава не само своя живот и здраве, но и на возените от него пътници
и на всички останали участници в движението. Поради изложеното самото процесно
нарушение не се характеризира с ниска степен на обществена опасност от всяко
друго нарушение от този вид, няма и не са и ангажирани доказателства за някакви
многобройни или изключителни смекчаващи административната отговорност
обстоятелства. Настоящият състав намира,
че не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното нарушение, по начин на извършването,
време, място и фактическа обстановка, не се отличава с липса на обществена
опасност или с незначителна обществена опасност, в сравнение с обичайните
случаи на административни нарушения от този вид, поради което не са налице
условията за квалифицирането му като "маловажен случай" по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените
съображения, съдът потвърди атакуваното наказателно постановление изцяло.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал.1, предл.2
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление /НП/ № 20-0271-001678 от 05.11.2020 г на Началник група към ОДМВР- Хасково, РУ Харманли упълномощен с
M3 № 81213-515/14.05.2018г. допълнена със Заповед peг. №8121з-825/19.07.2019г., с което на Н.Д.Г. с ЕГН **********
с адрес *** за
нарушение на чл.104Б т.2 от Закон за движение по пътищата му е наложено на основание чл. 175А ал.1 пр.3 от ЗДвП административно наказание “Глоба” в размер на 3000
лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: