Р Е Ш Е Н
И Е
260025/12.1.2021г.
гр.Варна,
12.01.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
районен съд, първи наказателен състав, в открито съдебно
заседание на седемнадесети
декември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ДИМОВА
при секретаря Петя Великова, като
разгледа докладваното от председателя АНД № 3901 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от „Е.Х.“ ЕООД- ***
срещу Наказателно постановление № 23-0000760/09.09.2020г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“-Варна, с което на дружеството било
наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3000,00
лева, на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвПр.
Дружеството-жалбоподател счита наказателното постановление за
неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени
процесуални нарушения. Оспорва възприетата от наказващия орган фактическа
обстановка и моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното
постановление.
В съдебно
заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се
представлява от процесуален представител- адв.Петър Бончев от АК-Варна, който
поддържа жалбата на изложените в нея основания, като привежда и допълнителни
аргументи.
Въззиваемата страна депозира писмено становище за неоснователност на
жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание изпраща
процесуален представител, който оспорва основателността на жалбата.
Жалбата е подадена от надлежна
страна–
наказаното юридическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна,
по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа
страна следното: Санкционираното дружество
притежавало Лиценз №09858 за обществен превоз на товари на територията на
Република България. Със Заповед №76/26.08.2019г., издадена от управителя на
дружеството, било наредено да се извърши превоз за собствена сметка на
строителни материали на 27.08.2019г. от шофьор Д.Я.Х.. Посоченото лице
притежавало удостоверение за психологическа годност №53576/2012г., но срокът му
на валидност бил до 19.04.2015г. Въпреки това водачът извършил разпоредения му
превоз с товарен автомобил „Волво ФЛ 10“, с рег.№ В***. На 18.06.2020г. в Областен отдел „Автомобилна
администрация“ –Варна от св.З.Д.Ю.- инспектор при
РД „АА“-гр.Варна била извършена комплексна проверка на превозвача „Е.Х.“ ЕООД,
в хода на която изложените обстоятелства били установени. Във връзка с тези
констатации на същата дата бил съставен
акт за установяване на административно нарушение на
дружеството-жалбоподател за това, че е допуснало водача Д. Х. да управлява
товарен автомобил от категория N 3, собственост
на юридическото лице, оборудван с аналогов тахограф, с който е извършен превоз
за собствена сметка на товари с водач, който не отговаря на изискванията на
чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗДвП- не притежава валидно удостоверение за психологическа
годност. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на
дружеството; бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива били
депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от
наказващия орган. Въз основа на съставения акт на 09.09.2020г. било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което на дружеството-жалбоподател било
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000,00 лева
за нарушение на чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвПр.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства- от разпита на
свидетелите Й.Р.Й. и З.Д.Ю., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства. Показанията на разпитаните свидетели следва да бъдат
кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Двамата не са се
намирали в някакви особени отношения с представители на дружеството и не
извличат ползи от твърденията си, при което за съда не съществува основание за
съмнение в достоверността на техните показания. В изявленията на свидетелите се
съдържа достатъчно информация, кореспондираща и на приложените писмени
доказателства, която позволява изложената фактическа обстановка да бъде счетена
за установена по несъмнен начин.
Сред приобщените писмени доказателства с най-съществено значение за
изясняването на делото са приложените тахографски лист от 27.08.2019г. и
Заповед №76/26.08.2019г. Процесуалният представител на жалбоподателя намира за
недоказано обстоятелството, че водачът Х. действително е извършил процесния превоз.
От посочената заповед обаче се установява, че на Д. Х. е
било възложено извършването на превоз на товари на 27.08.2019г. Същевременно от
приложения тахографски лист, изготвен от посоченото лице, е видно, че превозът
действително е бил извършен, като водач е бил именно Д.Я.Х..
В Заповед №76/26.08.2019г. също така е отразено, че е издадена на основание чл.18, т.4 от Наредба №
Н-8/27.06.2008г. Посочената норма установява задължение за водачите, при
извършване на превози на товари за собствена сметка, да
представят при поискване от контролните органи заповед
на едноличния търговец или управляващия юридическото лице, за чиято сметка се
извършва превозът. При положение, че от самата заповед, възлагаща на водача
извършването на процесния превоз, е видно, че същата е издадена във връзка с
извършване на превоз за собствена сметка, съдът не намира основания да се
съмнява в това обстоятелство и приема, че действително се касае за такъв вид
превоз.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна
следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка
на законността на оспореното
пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед
описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
Според разпоредбата на чл.7а, ал.2 от ЗАвП лицензираните
преводачи, лицата по чл.24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за
минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства
от съответната категория и за
психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. Цитираната норма
установява задължение за превозвача да
не допуска осъществяването на превоз за собствена сметка от водач, който не
отговаря на посочените изисквания.
В случая
административнонаказателната отговорност
на санкционираното
лице е ангажирана на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от
ЗАвПр, предвиждащ специална санкция за лице, което назначи на работа или допусне водач, който не
отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. Касае се за разпоредба, съдържаща както диспозиция, т.е. дължимото поведение, така и съответната санкция. Задължението на превозвача да не допуска управляването
на МПС от водач, който не отговаря на изискванията за психологическа
годност, произтича
от нормата на чл.7а, ал.2 от ЗАвП, т.е. касае се за изискване,
определено с този закон. По силата на чл. 152, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗДвП, министърът на транспорта, информационните
технологии и съобщенията определя изискванията за психологическа годност на
водачите на моторни превозни средства и условията и реда за психологическото
изследване на водачите, извършващи обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници или товари, както и на председателите на изпитни комисии. В тази връзка е приета Наредба № 36 от
15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за
провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на
изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на
психологически изследвания. Според чл.5 от Наредбата психологическата годност се установява с
психологическо изследване, а според чл.36, ал.2 от с.н. след приключване на
психологическото изследване на всички
лица, получили положително заключение, се издава удостоверение за
психологическа годност. При тази нормативна уредба е видно, че съответствието на водача с изискванията
за психологическа годност
се удостоверява единствено със съответно удостоверение, издадено по реда на
цитираната наредба.
Същевременно от приложената по
делото Справка в Регистър за психологическите изследвания на водачите за
явяванията на психологическо изследване е видно, че водачът Д. Х. не е разполагал
с валидно удостоверение за психологическа годност, тъй като притежаваното от него такова е със срок на валидност, изтекъл много преди извършването
на процесния превоз. Като е допуснало извършването на превоз на товар за
собствена сметка от водач, непритежаващ валидно удостоверение за психологическа
годност и следователно неотговарящ на изискванията на чл.7а, ал.2 от ЗАвПр,
санкционираното дружество действително е осъществило неизпълнение на административно
задължение, което правилно е квалифицирано като такова по чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвПр.
Правилно
и законосъобразно също така административно наказателната отговорност е
насочена към дружеството-жалбоподател. От страна на жалбоподателя се твърди, че
санкцията е следвало да бъде наложена на съответния служител на дружеството,
който е назначен да отговаря за допускане на водачите до управление на
автомобилите на юридическото лице. Административнонаказателната отговорност на юридическите лица обаче е обективна (безвиновна), при което наличието или липсата на виновно
поведение от страна на определено физическо лице-служител на дружеството, е без
правно значение. Със задължението да не допуска извършването на превоз на товар
за собствена сметка от водач, непритежаващ валидно удостоверение за
психологическа годност, е натоварен превозвачът, който и следва да носи
отговорност за неизпълнението на това задължение. Неизпълнението на възложени
му трудови задължения от страна на служителя, назначен на длъжност „организатор
автомобилен транспорт“ е вътрешен въпрос за дружеството и би могъл да обуслови
налагане на дисциплинарно наказание на служителя, но не и да доведе до отпадане
на административнонаказателната
отговорност на санкционираното лице за обективно осъщественото от него неизпълнение на
административно задължение.
Съдът намира за неоснователни доводите, че нарушението е
следвало да бъде квалифицирано като такова по чл.96, ал.1, пр.1 от ЗАвПр. В практиката си ВАдмС
приема последователно, че позволението
на превозвачите водачи на МПС, въпреки обстоятелството, че не са представили
удостоверение за психологическа годност, да
осъществяват превоз, се трансформира в допустителство и осъществява състава на
административното нарушение по чл. 96г ал. 1 предл.
второ от ЗАвтПр (в
този смисъл са Решение № 1742 от 24.11.2020
г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1443/2020 г.; Решение № 1408 от 5.10.2020 г. на АдмС - Варна по к.
а. н. д. № 1760/2020 г. и
др.).
По изложените съображения съдът приема, че дружеството-жалбоподател
действително е осъществило състава на вмененото му неизпълнение на
административно задължение, за което правилно и законосъобразно е санкционирано
по реда на чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвПр. Наказанието е наложено във
фиксирания размер, предвиден в закона, като липсва възможност за
индивидуализация съобразно особеностите на конкретния случай.
При извършената цялостна служебна
проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при
издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП
съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган, видно от приложеното копие на Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Описанието
на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното
лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да организира
адекватно защитата си.
Не могат да бъдат споделени доводите на процесуалния
представител на жалбоподателя за наличие на съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в непосочване в АУАН и в НП на документите, доказващи
извършването на процесния превоз. В действителност и в акта, и в издаденото въз
основа него наказателно постановление изрично е записано, че превозът е
извършен на основание Заповед №76/26.08.2019г. Независимо от изложеното
настоящият състав намира, че по начало непосочването на всички относими към
нарушението документи в наказателното постановление не е процесуално нарушение
от вида на съществените, тъй като в хода на съдебното производство
санкционираното лице има възможност да се запознае с всички събрани
доказателства и да организира съответно защитата си.
Предвид всичко изложено съдът приема, че наказващият орган правилно е констатирал
наличието на процесното административно нарушение; надлежно е издирил
приложимия закон и относимата санкционна разпоредба, като е наложил
законосъобразно наказание, при спазване
на изискванията на ЗАНН.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с
по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Касае се за формално
нарушение, несвързано с настъпването на конкретни вредни последици, чиято
тежест да бъде преценена. Поради това за формирането на извода за маловажност
на случая е необходимо наличието на някакви особени извинителни обстоятелства около
извършването на деянието, във връзка с които тежестта на
нарушението да бъде оценена като по-малка от типичната. В случая няма данни за
наличие на подобни обстоятелства, което изключва приложението на цитираната
разпоредба, още повече, че срокът на валидност на удостоверението на водача е
изтекъл много преди датата на нарушението и следователно не се касае за пропуск
или недоглеждане.
При така установеното искането за отмяна на наказателното постановление се
явява неоснователно. Наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
законосъобразно, а жалбата- да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК,
вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“-Варна следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение, в
размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно
чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. За
защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до
120 лева. Според
разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение
се определя от съда. В случая юрисконсултът е участвал в едно съдебно заседание, като случаят не се отличава с
фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в
размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
Потвърждава
изцяло Наказателно постановление № 23-0000760/09.09.2020г. на
директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“-Варна, с което на „Е.Х.“ ЕООД- ***, ЕИК:***, на
основание чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗДвП, е наложено
административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 3000.00 лева, като законосъобразно.
ОСЪЖДА „Е.Х.“ ЕООД- ***, ЕИК:*** да заплати на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“-Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
След
влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по
компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: