Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 08.05.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито
съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател:
РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Маргарита Минчева, като разгледа
докладваното от съдията а.х.д. № 785 по описа за 2017 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН
Н.К.К. ЕГН ********** *** е обжалвал наказателно
постановление № 373/17.10.2017 г., издадено от зам. директора на РДГ София, с
което за нарушение на чл. 74, ал. 3, пр. 2, т. 1 и чл. 57, ал. 1 от Закона за
лова и опазване на дивеча на основание чл. 84, ал. 1 ЗЛОД му е наложено
административно наказание глоба в размер а 300 лева, на основание чл. 94, ал. 1
ЗЛОД е лишен от право на ловуване за срок от три години и на основание чл. 95,
ал. 2 ЗЛОД са отнети в полза на държавата МПС „Гранд Чероки“ с рег. № СВ 1341
КВ, 1 брой ловно оръжие – карабина, марка „Застава“ с номер 40549, калибър
8х57, 1 брой електрически фенер „OLAIT“, 1 брой оптичен мерник „Leopоld“ и 1
брой боеприпас.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, описаната
в АУАН и НП фактическа обстановка не отговаря на действителната. Сочи се, че административнонаказващият
орган е нарушил чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като не е описал конкретно
извършеното нарушение, мястото, където е извършено и обстоятелствата, при които
е извършено.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа
жалбата си чрез адв. П., като моли да бъде отменено наказателното постановление.
Навежда допълнително доводи за това, че НП е издадено извън законоустановения
шестмесечен срок. Сочи, се че в хода на съдебното следствие е установено, че К.
се е движел по черен път, но в границите на населено място.
Въззиваемата страна, чрез
юрк. Иванов оспорва жалбата, като се твърди, че в хода на производството по
безспорен начин е установено, че жалбоподателят е осъществил деянието, за което
му е наложено и съответното административно наказание.
Съдът, като обсъди
доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
На 14.04.2017 г. служители
на РДГ София извършвали планова проверка на територията на с. Венковец, общ.
Ихтиман. Те се придвижвали с два служебни автомобила. В единия от тях се
намирал св. Г.А., а в другия – св. С.Й. и Мирослав Василев. Й. и Василев се
насочили по пътя за гр. Самоков, а св. А., който бил сам, тръгнал към горската
територия над с. Венковец. Около 21,50 часа на около 200-300 метра от селото,
движейки се по черен път, преди гробищния парк, той забелязал джип, който се
движел срещу него. Служителят на РДГ подал сигнал за спиране. Когато джипът
спрял А. установил, че водач на същия е Н.К., като с него пътувало и друго лице
– св. Кирил Петков. На задната седалка на джипа имало сглобена ловна пушка,
която не била поставена в калъф. А. се обадил на колегите си и повикал за
съдействие служители неа РУ на МВР – Ихтиман.
На мястото пристигнали св.
П.К. и Д.Л., според които джипът на нарушителя е бил спрян на черен горски път
в близост до стопанския двор на с. Венковец. Полицаите възприели, че в джипа
има сглобена карабина с монтиран оптически мерник и фенер на нея. К. ***,
където било установено, че оръжието е заредено с патрон в цевта и
разрешителното на К. за носене на ловно оръжие
е изтекло. В сградата на управлението пристигнали и другите служители на
РДГ-София. Там бил съставен и констативен протокол № 0001654/14.04.2017 г., в
който Г.А. в присъствието на свидетелите Мирослав Василев и С.Й. е посочил, че Н.К.
в землището на с. Венковец, ловно-стопански район Боерица /на 300 м от с.
Венковец/ е управлявал лек автомобил, в който на задната седалка е имало ловна
карабина с оптичен прицел и монтиран към нея източник на изкуствена светлина
/фенер/, като ловната карабина не се е транспортирала съобразно законовите
изисквания – прибрана в калъф, като при извършена на проверка на оръжието от
страна на служители на РУ на МВР-Ихтиман е установено, че то е заредено с 1
брой боеприпас.
Впоследствие на 21.04.2017 г. в сградата на РДГ в
гр. София е бил съставен АУАН № 373/2017 г., в който е отразено, че Н.К. на
14.04.2017 г. на черен път в близост до подотдел 479“з“ в землището на с.
Венковец, общ. Ихтиман е ловувал, като е осъществявал движение извън населено
място, управлявайки МПС „Гранд Чероки“ с рег. № СВ 1341 КВ, в което на задната
седалка е поставено извън калъф притежавано от него ловно нарезно оръжие, малка
„Застава“, калибър 8х57, със сериен № 40549, с монтиран на него оптичен мерен
прибор „Leopоld“ и прикачен електрически
фенер, марка „OLAIT“, без да притежава писмено разрешително за лов, с което е
нарушил разпоредбата на чл. 43, ал. 3, пр. 2, т. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗЛОД. Актът
е предявен на нарушителя, като същият е посочил, че не е извършил лов, а е
търсел куче и се е намирал на 200-300 метра от селото.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и
атакуваното наказателно постановление, в което на основание чл. 84, ал. 1 ЗЛОД
му е наложено административно наказание глоба в размер а 300 лева, на основание
чл. 94, ал. 1 ЗЛОД е лишен от право на ловуване за срок от три години и на
основание „чл. 95, ал. 2 ЗЛОД са отнети в полза на държавата МПС „Гранд Чероки“
с рег. № СВ 1341 КВ, 1 брой ловно оръжие – карабина, марка „Застава“ с номер
40549, калибър 8х57, 1 брой електрически фенер „OLAIT“, 1 брой оптичен мерник
„Leopоld“ и 1 брой боеприпас.
От представеното разрешение № 20160256895,
издадено на 10.04.2017 г. със срок на валидност до 09.04.20222 г. се
установява, че Н.К. е притежавал надлежно разрешение за съхранение, носене и
употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, като съгласно приложението
към разрешението той притежава три оръжия, едно от които е марка „Застава“,
калибър 8х57, № 40549.
От представеното Наказателно постановление №
22/12.06.2017 г. на РУ на МВР-Ихтиман /за което няма данни зда е влязло в сила/
се установява, че К. не е бил подновил в
определения срок, като на основание чл. 190, ал. 1 ЗОБВВПИ му е наложена глоба
в размер на 500 лева.
Съгласно приложената на оптичен носител Карта на
възстановената собственост на землището на с. Венковец се установява, че
стопанския двор и гробищния парк на селото се намират извън границите на
населеното място, а съгласно скица, издадена от ДГС Ихтиман на землището на с.
Венковец, подотдел № 479з се намира в местността Михалкова кория.
При така установеното от фактическа страна съдът
достигна до следните правни изводи:
Актът и наказателното
постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи.
Дейността на съда по проверка на издадените
наказателни постановления фактически се свежда до контрол върху
правораздавателна дейност на органи на администрацията – той следва да провери
както дали актът за установяване на административно нарушение е редовен (дали
са налице реквизитите, посочени императивно в чл. 42 ЗАНН), така и формалната
законосъобразност на наказателното постановление (също дали са налице
реквизитите на чл. 57 ЗАНН). Ако констатира, че не е нарушена процедурата съдът
пристъпва към разглеждане на въпроса по същество – дали е извършено
административно нарушение, от кого и правилно ли е наложено административното
наказание.
При проверката за
законосъобразността на съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП съдът
констатира, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В случая началото на административнонаказателното
производство е поставено не с констатиране на нарушението, а със съставянето на
АУАН на 21.04.2017 г. от когато е започнал да тече шестмесечния срок по чл. 34,
ал. 3 ЗАНН, поради което и съдът приема, че атакуваното НП е съставено в срок.
Разпоредбите на чл. 42,
т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН предвиждат като задължителен реквизит на АУАН и
НП описание на нарушението и
обстоятелствата, при което е извършено – това е така, тъй като словесното описание на
фактите около констатираното нарушение очертава елементите от обективната
страна на нарушението. В случая в
съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП са посочени конкретните
действия, което е извършил нарушителят, така че деянието му да бъде
квалифицирано като ловуване. Член 43, ал. 3 ЗЛОД дават широка дефиниция на
“ловуване”, като ловуването е и престой или движение на лица извън населени мести с извадено от калъф и
сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не.
В случая в АУАН е посочено, че жалбоподателят на 14.04.2017 г. на черен път в близост до подотдел
479“з“ в землището на с. Венковец, общ. Ихтиман е ловувал, като е осъществявал
движение извън населено място, управлявайки МПС „Гранд Чероки“ с рег. № СВ 1341
КВ, в което на задната седалка е постанвено извън калъф притежавано от него
ловно нарезно оръжие, малка „Застава“, калибър 8х57, със сериен № 40549, с
монтиран на него оптичен мерен прибор
„Leopоld“ и прикачен електрически фенер, марка „OLAIT“. Тези факти са
потвърдени и от разпита на свидетеля Г.А., който е осъществил фактическата
проверка и който лично е възприел, че оръжието на К. не е било в калъф и се е
намирало на задната седалка на автомобила му. Впоследствие и полицейските
служители – св. К. и Л. са видели оръжието и лично са се уверили, че карабината
е имала патрон в цевта.
От събраните в хода на
съдебното следствие доказателства се установи, че цитирания от актосъставителя
подотдел 479з в землището на с. Венковец не се намира в близост до стопанския
двор, където е бил спрян за проверка нарушителя. Това обстоятелство обаче само
по себе си не може да доведе до извода за несъставомерност на деянието,
доколкото от представената карта на възстановената собственост на землището на
с. Венковец бе установено, че както гробищния парк, така и стопанския двор на
селото се намират извън границите на населеното място, т.е. е несъмнено, че К.
се е движел извън селото с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие.
Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗЛОД за провеждане на лов се издава писмено разрешително
при условия и по ред, определени в правилника за прилагането на закона, след
заплащане на такса за издаването му по тарифа, одобрена от Министерския съвет.
В случая бе установено, че жалбоподателят е нямал писмено разрешително за
провеждане на лов.
В този смисъл настоящият състав
намира, че Н.К. правилно е санкциониран на основание чл. 84, ал. 1 ЗЛОД
предвиждащ глоба в размер от 50 до 400 лева за лице, което ловува, без да
притежава редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но без писмено
разрешително за лов, или ловува извън определените в разрешителното места, без
да е убил или уловил дивеч.
Съгласно разпоредбата на чл. 94,
ал. 1 ЗЛОД лицата, извършили нарушение по чл. 84, ал. 1 се лишават и
от право на ловуване за срок от три години. Налагането на наказание лишаване от
право на ловуване и императивна последица от извършеното нарушение, санкционирано
по чл. 84, ал. 1 ЗЛОД, поради което и според настоящия състав в тази си част
наказателното постановление е законосъобразно.
Не е така обаче при произнасянето
на наказващия орган по отношение на вещите, които са послужили за извършване на
умишлено административно нарушение. Съгласно чл. 95, ал. 1 ЗЛОД при нарушенията
по чл. 84, 85 и 86 оръжието и другите
средства за ловуване се отнемат в полза на държавата. Същото се отнася и до
превозното средство, когато то е било използвано като средство за ловуване съгласно ал. 2 на чл. 95 ЗЛОД. В случая е
несъмнено, че ловното оръжие –
карабина, марка „Застава“ с номер 40549, калибър 8х57, 1 брой електрически
фенер „OLAIT“, 1 брой оптичен мерник „Leopоld“ и 1 брой боеприпас представляват средство за ловуване, поради което и подлежат на
отнемане в полза на държавата. Не е така обаче по отношение на лекия автомобил „Гранд
Чероки“ с рег. № СВ 1341 КВ. Съгласно чл. 20, ал.4
ЗАНН, отнемане в полза на
държавата на средството за извършване на административно нарушение не се
допуска, когато стойността на вещта явно не съответства на характера и тежестта
на административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е
предвидено друго. В случая в Закона за лова и опазване на дивеча не е
предвидено изключение от общата норма на чл. 20, ал. 4 ЗАНН. Съдът съобрази характера
на извършеното нарушение – а именно че ловуването по същество се изразява в движение
извън населено място с извадено от калъф
и сглобено ловно оръжие, без по делото да се събрани данни за това оръжието да
е било ползвано и без да е намерен отстрелян дивеч, поради което и прие, че
тежестта на допуснатото нарушение явно не съответства на стойността на отнетия
лек автомобил. Ето защо, според настоящия състав наказателното постановление в
тази си част се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Ето
защо, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 373/17.10.2017 г., издадено от зам. директора на РДГ София, в
частта в която, за нарушение на чл. 43, ал. 3, пр. 2, т. 1 и чл. 57, ал. 1 от
Закона за лова и опазване на дивеча на основание чл. 84, ал. 1 ЗЛОД на Н.К.К.
ЕГН ********** *** е наложено административно наказание глоба в размер а 300
лева, на основание чл. 94, ал. 1 ЗЛОД е лишен от право на ловуване за срок от
три години и на основание чл. 95, ал. 2 ЗЛОД са отнети в полза на държавата:1
брой ловно оръжие – карабина, марка „Застава“ с номер 40549, калибър 8х57, 1
брой електрически фенер „OLAIT“, 1 брой оптичен мерник „Leopоld“ и 1 брой
боеприпас.
ОТМЕНЯ наказателното
постановление № 373/17.10.2017 г., издадено от зам. директора на РДГ София, в
частта, в която на основание чл. 95, ал. 2 ЗЛОД е отнето в полза на държавата
МПС „Гранд Чероки“ с рег. № СВ 1341 К,.
Решението може да се обжалва с касационна жалба по
реда на АПК пред АС– София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Р.
Йорданова)