Р Е Ш Е Н И Е
Номер 132 10.12.2019 г. град Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд - Бургас Търговско отделение,
На четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година
В открито заседание в следния състав:
Председател Илияна Балтова
Членове Албена Зъбова - Кочовска
Христина Марева
Секретар Станка Ангелова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Ил. Балтова
търговско дело № 267 по описа за
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по повод въззивната
жалба на „Д“ Е. , ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. П., район Ц. , М. , № 3* ет.1, ап.1,
представлявано от Д. К. К. - управител, и Д. К. К. , ЕГН **********,
срещу Решение № 204 от 7.06.2019 г., постановено по търговско дело № 379/
25. сушилна камера, година на въвеждане в експлоатация –
Присъдени са разноски.
С допълнително решение № 290 от 12.07.2019 г. „Д“ Е. , ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. П., район Ц. , М. , № 3* ет.1, ап.1, представлявано от Д. К. К. , е осъдено да върне в масата на несъстоятелността на „Д. “ Е. - в несъстоятелност, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: област Бургас, община Н., с. О., ул. „М“, № 20, със синдик С. М. М. , имотите и движимите вещи, предмет на извършения апорт, описани по-горе.
С подадената въззивна жалба, решението се оспорва се оспорва, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и се прави искане за неговата отмяна.
Сочи се, че цената по договора за прехвърляне на дружествените дялове не е платена.
Изтъква се, че неправилно първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че срещу несъстоятелното дружество „Д. “ Е. е образувано изпълнително дело по описа на публичен изпълнител при ТД на НАП, гр. С., по което длъжникът е предложил в обезпечение в полза на ТД на НАП четири машини, различни от тези, предмет на отменителния иск, което обезпечение е прието за достатъчно да обезпечи цялото вземане на приходната агенция. Заявява се, че от страна на НАП не са предприемани никакви изпълнителни действия по реда на ДОПК, а предявяването на отменителния иск се квалифицира като злоупотреба с права.
Акцентира се на обстоятелството, че решаващият съд е пренебрегнал възражението на въззивника, че с отмяната на атакуваните сделки приходната агенция ще бъде свръхобезпечена.
На следващо място се сочи, че видно от изготвения от синдика на несъстоятелното дружество списък на кредиторите, задълженията на същото, към датата на постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност са в общ размер от 107 783,27 лв., а общата актуална стойност на недвижимите имоти, машините и съоръженията – апортна вноска, възлиза на 543 390 лв., което обосновава извода за значителна несъразмерност и свръхобезпеченост на търсената с иска защита.
В условията на евентуалност, се моли за отмяна на решението, само над частта, с която е обявено за недействително разпореждането чрез апортна вноска с машините и съоръженията в размер на 375 370 лв., посочени в позиции от 1 до 30 в заключението на вещото лице, прието по делото.
Не се въвеждат искания по доказателствата.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от С. М. М. , синдик на „Д. “ Е. - в несъстоятелност, в който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт, като правилен и обоснован.
Поддържа се становище, че твърдението в жалбата, че дружеството е в състояние да обслужва задълженията си, тъй като разполага си имущество – четири броя машини, стойността на което е достатъчно да покрие изцяло задължението към НАП, е в противоречие с извода на съда по несъстоятелността относно състоянието на неплатежоспособност на длъжника, обусловил откриването на производство по несъстоятелност. Подчертава се, че в рамките на производството по несъстоятелност са проведени три неуспешни опита за продажба на посочените движими вещи и е разрешено провеждането на четвърти.
Въззиваемата страна изтъква, че стойността на апортираното имущество е без значение за основателността на отменителния иск.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.647, ал.1, т.6 ТЗ и чл.34, вр. чл.55, ал.1 ЗЗД.
Не се констатира разногласие между страните относно
обстоятелствата по откриване на производство по несъстоятелност по отношение на
„Д. “ Е. с Решение № 107/ 24.04.2017 г. по т.д. № 608/
Установява се от вписванията в публичния Търговски регистър, че до 26.10.2016 г. едноличен собственик на капитала на „Д. “ Е. е бил Д. К. К. На 19.10.2016 г. последният е продал дружествените си дялове на Х. Р. А. , който е вписан, след тази дата, като едноличен собственик на капитала на „Д. “ Е. и управител. От учредяването си на 3.08.2010 г. дружеството се е представлявало от Д. К. К. до 22.06.2015 г., откогато управител на дружеството е била А. А. К. – негова съпруга.
На 28.07.2016 г. е било вписано в Търговския регистър учредяването на „Д“ Е. , с едноличен собственик на капитала Д. К. К. и управител А. .
На 12.09.2016 г. се сключва дружествен договор между Д. К. К. и „Д. “ Е. , действащо чрез управителя си А. А. К. , с който се учредява „Д“ ООД с капитал 2000 лв., състоящ се от парична вноска от 2 лв. на съдружника Д. К. К. и непарична вноска с размер 1998 лв. на съдружника „Д. “ ЕООД.
С договор от 5.10.2016 г., вписан на 13.10.2016 г., „Д. “ Е. , чрез управителя си А. А. К. , е продало на Д. К. К. притежаваните от дружеството 1998 дяла от капитала на „Д“ ООД, като с актуалния си устройствен акт формированието е преобразувано в еднолично, с едноличен собственик на капитала Д. К. К.
Именно непаричната вноска, състояща се от недвижими имоти и движими вещи, подробно индивидуализирани по-горе, и последващата продажба на дяловете от дружеството са предмет на настоящия отменителен иск.
Разпоредбата на чл.647 ТЗ дава възможност на синдика на несъстоятелното дружество да поиска да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността определен кръг действия и сделки, увреждащи кредиторите на несъстоятелността, при наличието на съответните, специфични за отделните фактически състави, елементи. Общата характеристика на регламентираните хипотези включва имуществено увреждане на кредиторите на масата на несъстоятелността, изразяващо се в намаляване на нейното съдържание, било като пряка последица от разпоредителни сделки или действия от страна на длъжника с притежаваното от него имущество, било при създаване на опасност от такова увреждане.
В настоящия случай е инвокирана хипотезата на разпореждане по смисъла на чл.647, ал.1, т.6 ТЗ – сделка, увреждаща кредиторите, извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност, сключена със свързано лице. Спазен е преклузивният срок за предявяване на иска по чл.649, ал.1 ТЗ.
По отношение на първата предпоставка за основателност на иска, настоящата апелативна инстанция съобрази, че по делото пред първата инстанция е представена в препис молбата за откриване на производството по несъстоятелност, която датира към 29.12.2016 г. Оспорените сделки са извършени съответно на 12.09.2016 г. и 19.10.2016 г., т.е. попадат в обхвата на законорегламентирания двугодишен срок.
Поради посочените по – горе брачни връзки между управителя на „Д. “ Е. и съдружника и управител на „Д“ ООД, както и приобретателя по договора за прехвърляне на дружествени дялове, налице са основания да се приеме договаряне при свързаност на лицата, по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ТЗ.
По отношение на елемента от фактическия състав на нормата - увреждане на кредиторите и по възраженията в този аспект, повдигнати във въззивната жалба, настоящият състав отбелязва, че правният режим на отменителния иск по чл.647 ТЗ е приравнен на този на Павловия иск по чл.135 ЗЗД. В този смисъл Решение № 56 от 1.08.2018 г. на ВКС по т.д. № 1538/2017 г.
Безпротиворечиво в съдебната практика е възприето становището, че увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника.вреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да било начин затруднява удовлетворението на кредитора. Разумът на това становище се корени в постановката, че цялото секвестируемо имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори – чл.133 ЗЗД, като посредством Павловия иск кредиторът е властен да иска възстановяване спрямо себе си на имущественото състояние на длъжника, такова, каквото е било при поемането на дълга – Решение ГПК № 149 от 12.11.2013 г. на ВКС по т.д. № 422/2012 г., І т.о. Систематичното място на уредбата на Павловия иск в главата за обезпечение на вземанията свидетелства за неговия относителен характер – успешното му провеждане би довело до обявяване на оспорената сделка за относително недействителна по отношение на кредитора, така че той да може да получи удовлетворение за вземането си от разпореденото имущество, но ако длъжникът разполага с достатъчно останал ликвиден актив и покрие задължението си, относителната недействителност никога няма да произведе действие и не ще засегне правата по сделката, тъй като тя е напълно действителна по отношение на съдоговорителите по нея.
В този смисъл на възраженията в жалбата следва да се отговори, че не е налице свръхобезпечаване на задълженията спрямо кредиторите в несъстоятелността, тъй като преценката за разполагаемото длъжниково имущество по необходимост ще се направи в следващите фази на производството по несъстоятелност, по осребряване и разпределение на масата, а не към датата на извършване на разпоредителните сделки или към момента на произнасяне на съда по исковете. Поради чисто обезпечителния характер на исковете, както се каза, в случай, че длъжникът е желаел да запази правните последици на извършените разпореждания, той е могъл да погаси задълженията си с друго свое имущество, с каквото твърди, че разполага, без да затормозява финансовото състояние на дружеството, довело до откриване на производство по несъстоятелност.
Несъстоятелни са оплакванията в жалбата за злоупотреба с право от страна на синдика при упражняването на исковете в настоящия процес, тъй като тези претенции не са предявени в упражнение на собствени на синдика права. Неговата функция в производството по несъстоятелност да съдейства за постигане целите на това производство, така както са формулирани в чл.607 ТЗ, предполага съвместяване интересите на кредиторите с тези на самия длъжник. В изпълнение на правомощията му по чл.658, ал.1 т.т. 5 и 7 ТЗ, на синдика е делегирано правото и отговорността по издирване и охраняване активите на длъжника в широк смисъл, в това число и чрез предявяване на предоставените на разположение отменителни искове.
По отношение на изтъкнатия в жалбата довод за липса на плащане на уговорената цена по договора за прехвърляне на дружествените дялове, като аргумент за изначална нищожност на сделката, препятстваща успешното позоваване на относителната недействителност, следва да се отбележи, че неплащането на цената по двустранен договор не е сред основанията за нищожност, регламентирани от правния ни ред. Подобно обстоятелство би представлявало договорно неизпълнение, би ангажирало гражданската отговорност на неизправния длъжник и би породило вторичното потестативно право на разваляне за кредитора.
В аспект на всичко гореизложено, налага се изводът за удовлетворяване на всички елементи от фактическия състав на отменителния иск.
Поради съвпадане на крайния извод на настоящата апелативна инстанция с този на първостепенния съд, решението следва да се потвърди.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 204 от 7.06.2019 г., постановено по т. д. № 379/
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: