Р Е Ш Е Н И Е
02.07.2020г. Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Іс-НО
Районен съд – Дупница състав
10.06 2020
на Година
Ели Скоклева
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Ганева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Н.а.х. 222 2020
дело № по описа за година.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №17-0348-001127 / 20.06.2017г.,издадено
от началник РУП ОДМВР гр.Кюстендил, РУ гр.Дупница с което е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000лв. за нарушение по
чл.177,ал.4 ЗДвП /изм./на Р.С.Д. с ЕГН ********** *** като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на
касационно обжалване, пред Кюстендилския административен съд, на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Р.С.Д. , обжалва наказателно постановление № 17-0348-001127 / 20.06.2017г.,издадено от
началник РУП ОДМВР гр.Кюстендил, РУ гр.Дупница с което му е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 1000лв. за нарушение по чл.177,ал.4 ЗДвП /изм./Прави
оплаквания за незаконосъобразност и моли да бъде отменено, като излага доводи за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Административно наказващия
орган страна не изразява становище по
жалбата.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства- показанията на
разпитаните свидетели и писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
На 23.04.2017г. жалбоподателят
управлявал лек автомобил в гр.Дупница. На ул.“Цар Освободител“, същия бил спрян
за проверка от служители на КАТ-ОДМВР гр.Кюстендил, при която било
установено,че жалбоподателя не притежава валидно свидетелство за управление на
МПС. Бил съставен АУАН за нарушение по чл.150 ЗДвП. При предявяване на акта,
жалбоподателят направил възражение,че не е управлявал автомобила.
След извършена служебна справка, било
установено,че жалбоподателят е притежавал СУ за МПС, със срок на валидност до
31.01.2012г.С присъда №184/2010г. на ДнРС на жалбоподателя било наложено
наказание „лишаване от право да управлява МПС „ за срок от 24 месеца и
свидетелството му за управление било отнето.Впоследствие, през 2015г./ преди да
изтърпи горното наказание/, жалбоподателят отново е бил лишен от право да
управлява МПС за срок от 12месеца, като свидетелството му за управление на МПС
не е било върнато след изтърпяване на това наказание.
С НП №16-0348-002058/20.10.2016г.,
влязло в сила на 22.02.2017г., на жалбоподателя било наложено административно
наказание за нарушение по чл.177,ал.1,т.1 ЗДвП.Свидетелството за управление на
същия е било временно отнето за не повече от 6 месеца на осн.чл.171,т.1,б.“б“ ЗДвП със ЗАПМ от 04.10.2016г.
Настоящата административна преписка
била изпратена на ДнРП за престъпление по чл.343в,ал.2 НК, като с постановление
от 01.06.2017г. е отказано образуване на наказателно производство.
С атакуваното наказателно
постановление, въз основа на съставения акт, е наложено административно
наказание по чл.177,ал.4 /изм.сегашна ал.6/ ЗдвП, за нарушение по
чл.177,ал.1,т.2 ЗДвП, извършено при повторност.
С оглед на така установеното, съдът
счете,че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, от
надлежна страна, а по същество е основателна и съдът отмени наказателното
постановление,по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган,
въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно
заповед № 8121з-746/01.06.2017г., издадена от
министъра на вътрешните работи.
Доказателствата по делото
установиха, че в процедурата по установяване на административното нарушение е допуснато
нарушение на материалния закон, а при издаване на НП , освен неправилното
приложение на материалния закон, обусловено от АУАН е допуснато и съществено
нарушение на процесуалните правила.
Доказателствата по делото
установиха,че на посочената в АУАН дата,
същият е управлявал МПС, без свидетелство за управление на МПС, за което било
установено след справка,че е изтекъл
срока на валидност през 2012г.От писмените доказателства се установи,че към
този момент, жалбоподателят е изтърпял наложените му наказания „лишаване от
право да управлява МПС“, а срока на наложената ПАМ от 04.10.2016г., с която е
отнето свидетелството за управление на жалбоподателя, но не повече от 6 месеца
е изтекъл на 04.04.2017г. Обстоятелството,че срока на валидност на
свидетелството за управление е бил изтекъл към момента на проверката, само по
себе си,не лишава жалбоподателя от
правоспособност.Подмяната на СУ за МПС, като документ за самоличност, е
регламентирана в ЗБЛД и когато не е сторено в срока,визиран в този закон,
ангажира предвидената в него административно наказателна отговорност, а не тази
по ЗДвП.
Действително, последващата
редакция на чл.150аЗДвП и съответно чл.177,ал.1,т.2 ЗДвП/ДВбр.2/2018г./
регламентиращи изискванията за
правоспособност на водачите на МПС, и съответно административно наказателната
отговорност, освен изискването свидетелството за управление да е
валидно за съответната категория, са въведени и други такива,между които е и
свидетелството да е в срока на валидност, но към момента на извършване на
нарушението, както и издаване на НП,
законодателят не е имал такова изискване за правоспособността на водачите.
НП №16-0348-002066/04.10.2016г.,
с което е наложено адм.наказание по чл.177,ал.1,т.1 ЗДвП също не може да
обослуви съставомерност на нарушението по чл.177,ал.1,т.2/изм./ ЗДвП,предвид,че
този текст не предвижда адм. наказание „лишаване от право да управлява МПС“, а
както би посочено по-горе, срока на наложената принудителна административна мярка
по чл.171,т.1б.“б“ е изтекъл към датата на проверката.
С оглед изложеното, на
инкриминираната дата, жалбоподателят е извършил нарушение по ЗБЛД ,като не е
подновил в указания от закона срок свидетелството си за управление, като в
нарушение на материалния закон ,на същия е съставен АУАН за нарушение по ЗДвП.
При издаване на наказателното
постановление,/ чиято незаконосъобразност е обусловена от съставения АУАН/, е
допуснато и нарушение на процесуалните правила, като е наложено административно
наказание за нарушение, извършено при условията на повторност, за който
квалифициращ признак в АУАН липсва описание на обстоятелствата, които го
обосновават, а с оглед обвинителната функция на последния, същия следва да
съдържа факти и обстоятелства, обосноваващи всички елементи от състава на
нарушението, включително и за квалифициращите признаци, ако са налице такива.
С оглед изложеното, съдът
отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.
По горните съображения, съдът
постанови решението си.