Р Е
Ш Е Н
И Е № 120
гр.Пловдив,27.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в открито заседание на двадесет и първи
януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря ВАНЯ
КАЗАКОВА,като разгледа докладваното от съдията търг. дело №211/2018 г. по описа
на същия съд,ХVIІІ-ти състав,за да
се произнесе, взе предвид следното:
Осъдителен
иск с правна квалификация по чл.55,ал.1,предл. първо от ЗЗД и насрещни искове с
правна квалификация по чл.79,ал.1 и чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Община
Златарица с Булстат *********,представлявана от кмета П.Ч. твърди,че на
19.07.2006 г. между общината и ответното дружество-тогава с наименование „Титан
Клийнър“ООД-гр.Кърджали с Булстат *********,променено впоследствие на
„Клинър“ООД,е бил сключен договор за възлагане на обществена поръчка,съгласно
който ищецът възложил на изпълнителя срещу възнаграждение да извърши със
собствена /наета/ техника на свой риск и отговорност,качествено и в
договорените срокове и обем,следните дейности:сметосъбиране и сметоизвозване,
поддържане чистотата на обществени места,третиране на твърди битови отпадъци в
депо на територията на община Златарица.Мястото на изпълнение на договора било
в гр.Златарица и населените места на Община Златарица,а всички договорени
дейности следвало да се изпълняват в съответствие с приетата оферта на
изпълнителя и конкурсните книжа-неразделна част от договора.Твърди се,че
договорът бил сключен на основание и при условията на проведена открита
процедура за възлагане на обществена поръчка с описания в исковата молба
предмет,а обхвата на описаните дейности се определял със заповед на кмета на
общината по чл.63,ал.2 от ЗМДТ.Съгласно чл.6 от договора същият бил сключен за
срок от 10 години и започнал да тече от 01.10.2006 г.
Общината-ищец
твърди още,че стойността на договора била определена в чл.7,ал.1 от същия в
съответствие с приетата от възложителя оферта на изпълнителя,която била 32
343,53 % от МРЗ за 2006 г.,като страните задължително следвало да се
съобразяват с промените в нормативната уредба и решенията на Общински
съвет-Златарица относно одобрените размери на такса смет и план-сметка за
разходите по дейностите за сметосъбиране,сметоизвозване,обезвреждане на битови
отпадъци в депо и поддържане чистотата на обществените територии.Съгласно
ал.2-ра,за всяка година от действието на договора,в отделно приложение страните
следвало да посочат годишната стойност на услугата,съобразно приетата от
ОС-Златарица план-сметка за разликата от дейностите за сметосъбиране,
сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане чистотата
на обществените територии.Според чл.8,ал.1 заплащането на извършените работи
следвало да се извърши на месечни вноски,ненадвишаващи 1/12 от стойността на
поръчката за една календарна година,въз основа на съставен от изпълнителя и
одобрен от възложителя протокол за действително извършените видове и количества
работи.Разплащането се извършвало по единични фирмени цени предложени от изпълнителя
в предложението му по процедурата.Дължимата сума се заплащала по банков път,по
сметка на изпълнителя посочена в договора с платежно нареждане в 30-дневен срок
след представяне на акта за действително извършените работи за съответния месец
и фактура от страна на изпълнителя.При разширяване на обхвата на извършената
услуга или въвеждането на разделно събиране на отпадъците,изпълнителя следвало
да се съобрази с единичните цени на видовете работи уговорени в чл.8,ал.4 от
договора.
Ищецът
твърди също така,че съгласно офертата на ответника за участие в откритата
процедура по възлагане на обществена поръчка „Сметосъбиране,поддържане
чистотата на обществени места,третиране на твърди битови отпадъци в депото на
община Златарица-за период от 10 години“,предложил да изпълни поръчката
съгласно условията,посочени в договора-26 952,94 % от минималната работна
заплата без ДДС и 32 343,52 % от МРЗ.Изпълнението на задълженията на всяка от
страните по договора започнало в уговорения срок и ответното дружество при всяка
промяна в размера на МРЗ за страната изпращало писмо до общината-ищец с искане
за промени чрез завишаване във финансовата стойност на дейността му по
договора,а Общинския съвет със свои решения приемал предлаганите увеличeние на план-сметките за разходите по
дейностите за сметосъбиране,сметоизвозване,обезвреждане на битови отпадъци в
депо и поддържане чистотата в обществени територии.Във връзка с поредното писмо
на изпълнителя-ответник от 14.12.2012 г. с искане за подписване на
споразумителен протокол за увеличение на стойността на цената на
услугата,мотивирана с промяната на МРЗ за 2013 г.,кмета на община Златарица
изпратил възражение от 21.12.2012 г. до управителя на ответното дружество и
изложил в него отказ да се сключи предлагания споразумителен протокол
,излагайки съображения за това.
Общината-ищец
твърди още,че неоснователно е платила на ответника сумата от 331 151,06 лв. по
процесния договор,като съображенията й за това са следните:
Заявява,че
в офертата на изпълнителя,с която е участвал и спечелил процедурата за
възлагане на обществена поръчка,практически липсва стойностно изражение в лева
на стойността на предлаганата услуга,а липсва и текст,който да обвързва
представените цени с размера на МРЗ.Твърди още,че в офертата не е упоменато
цените за услугите да бъдат актуализирани в съответствие с изменението на МРЗ
за срока на изпълнение на договора.Такъв текст,който да обвързва формирането на
единичните цени за договорените видове работи с размера на МРЗ липсвал и в
самия договор,както липсвал и текст,от който да е видно,че страните са се
споразумели да променят цените или количествата работи при промяна на размера
на МРЗ.Офертата на ответника била приета в срока за валидност,но в нея също
липсвало текст,който да предвижда опция за актуализиране на предложената цена
при изменение на размера на МРЗ,а в параграф 4 от ЗР на договора изрично било
записано,че тази оферта е неразделна част от договора.
Ищецът
излага още и аргумента,че изменение на цените поради промяна в МРЗ е допустимо
само до размера на претендирани от изпълнителя-ответник и доказани по-високи
разходи,които да се състоят в увеличение на средствата за заплащане на трудови
възнаграждения,равни на МРЗ,както и на увеличения размер на осигурителни и
други плащания за сметка на работодателя във връзка с тези възнаграждения.За
всички останали плащания на трудови възнаграждения /в размер на МРЗ/ и
съответните им осигурителни плащания за сметка на работодателя,както и на
разходите за ангажираната механизация,ремонт и поддръжка на машини и други,изменението
на МРЗ не може да бъде основание за изменение на договора,както стича
общината-ищец.Същата твърди,че за срока на действие на договора от 01.10.2006
г. до 30.09.2016 г. е заплатила за договорените и извършени от ответника услуги
сума в общ размер на 884 667,26 лв.А за периода от 01.01.2007 г. до 30.09.2016
г. поради индексирането на средствата по искане на ответника спрямо размера на
МРЗ ищецът,както твърди,заплатил на ответника неоснователно над дължимите се
средства и сума в размер на 331 151,06 лв.Твърди още,че платените за периода
01.10.2006 г. до 31.12.2011 г. суми в размер на 113 403,73 лв. са погасени по
давност с оглед разпоредбата на чл.110 от ЗЗД.Но счита,че неоснователно
платените средства за времето от 01.01.2012 г. до 30.09.2016 г. в размер на 217
747,33 лв. следва да бъдат възстановени на общината от ответното
дружество.Наличието и размера на неоснователно платените от общината на
ответното дружество средства в размер на 217 747,33 лв. били констатирани и при
извършената в края на 2017 г. финансова инспекция на общината от Агенция за
държавна финансова инспекция при Министерство на финансите.
Общината-ищец
счита,че гореизложените обстоятелства и аргументи обосновават правния й интерес
от процесния иск и моли да бъде постановено съдебно решение,с което на
основание чл.55,ал.1,пр.1-во от ЗЗД да бъде осъден ответника да заплати на
общината сума в общ размер от 217 747,33 лв., представляваща заплатени му от
общината суми без правно основание за периода от 01.01.2012 г. до 30.09.2016 г.
над дължимите за този период суми по сключения между страните договор за
възлагане на обществена поръчка от 19.07.20106 г.,за осъществено сметосъбиране
и сметоизвозване,поддържане чистотата на обществените места,третиране на твърди
битови отпадъци в депо на територията на община Златарица,ведно със законната
лихва върху посочената сума за времето от завеждане на настоящото дело до
окончателното изплащане на сумата.Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът
„Клинър“ООД-гр.Пловдив с ЕИК ********* е подал в срок /чрез пълномощника си
адв. И.М./ отговор на исковата молба,с който освен коментираното по-горе
възражение за недопустимост на иска,е оспорил последния и като неоснователен по
изложени в отговора съображения.Заявява изрично,че не оспорва наличието на
процесния договор за обществена поръча от 19.07.2006 г. с предмета,описан в
исковата молба,и сключването му между страните по делото,както и наличието на
споразумителни протоколи от 01.10.2011 г. и от 14.05.2012 г.,сключени между
същите страни и представляващи неразделна част от процесния договор.Но
заявява,че ищецът е направил неправилно тълкуване на договора.В тази връзка
сочи,че в чл.8 от договора е уговорено община Златарица да заплаща на ответника
извършените по договора услуги след изготвянето на протоколи за извършените
работи и че тези протоколи имат значението на приемане и на одобряване на
извършената от изпълнителя работа от страна на възложителя.Счита,че доколкото
сключения договор по своя предмет е договор за изработка по смисъла на ЗЗД,то в
случая е било налице приемане и одобряване на работата от страна на общината по
смисъла на чл.264 от ЗЗД.Подписването без възражения всеки месец от страна на
възложителя на приемо-предавателните протоколи означавало,че той е одобрил
работата за всеки съответен месец,извършена от изпълнителя-за действително
извършените видове и количества работи по договора,и след одобрението е
извършвала плащане.Относно заключението към доклада на АДФИ ответникът
заявява,че оспорва съдържанието му,като счита,че то не отговаря на
действителното фактическо положение,че анализите и тълкуванията на фактите и
правото в него са погрешни и изводите са изопачени.
Ответникът
излага в отговора си и аргументи относно тълкуването на част 3-та от
договора-“Цени и начини на плащане“.Счита в тази връзка,че плащанията по
договора са обвързани с минималната работна заплата,както било видно от
чл.7,ал.1 на същия договор.Освен това сочи,че в същата клауза било
предвидено,че страните се задължават да се съобразяват с промените в нормативната
уредба и доколкото ЗДБРБ и постановлението на МС,с което се определя МРЗ за
страната за съответния период са нормативни актове и са част от нормативната
уредба,то в настоящия случай няма съмнение според ответника,че страните са
уговорили актуализирането на цените на договора и дори при по-разширително
тълкуване-не само при изменение на МРЗ,а и при нормативните актове уреждащи
цената на горивото например и т.н.В този смисъл ответникът счита,че
споразумителните протоколи не изменят договора.Излага доводи и за обосноваване
на позицията си,че посоченото в чл.7,ал.1 от договора-“32343,53 % от МРЗ“ не е
своеобразно изчисление,а има за цел да обвърже договора именно с минималната
работна заплата.Заявява,че посоченото в ценовото предложение-“печалба-в размер на
10 %“ също е константна величина и при минимална работна заплата за 2006 г.-160
лв. и МРЗ през 2016 г.-420 лв. печалбата на фирмата няма как да остане
същата.Ответникът поддържа и довода,че изложеното в офертата следва да се
тълкува в цялата съвкупност,а не отделни изречения цитирани от ищеца.
Ответното
дружество е заявило в отговора си и възражение за изтекла погасителна давност.В
тази насока счита,че са налице периодични плащания по договора и затова следва
да се приложи тригодишната погасителна давност по смисъла на чл.111 от ЗЗД,поради което всички претенции на ищеца преди 30.03.2015 г. са погасени по
давност.Алтернативно,в случай,че съда приеме,че не е налице тригодишна
погасителна давност,ответникът се позовава на петгодишна погасителна давност по
смисъла на чл.110 от ЗЗД и заявява,че претенцията на ищеца е погасена по
давност с изтичането на този срок.
Относно
искането на ищеца за присъждането на лихви ответникът поддържа,че доколкото
претенцията за главница е неоснователна,то неоснователно и и искането за лихви.
В
отговора си ответникът прави и възражение за прихващане в условие на
евентуалност-ако съдът признае исковата претенция за основателна. Заявява,че
възражението му за прихващане се основава на лихви за забавени
плащания,изчислени върху МРЗ от 290 лв.,а именно:за периода 30.09.2016
г.-24.11.2016 г. дължимата сума от общината-ищец на ответното дружество за
лихви за забавени плащания е в размер на 114,43 лв.,като ответникът сочи,че
претенцията му е подробно изложена в таблица озаглавена „лихва на
платено“,която прилага с отговора си.
Предвид
горните доводи ответникът е поискал в отговора си искът да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан и алтернативно-ако съдът го приеме за основателен,да
извърши прихващане на сумата от 217 747,33 лв.,представляваща претенцията на
ищеца,с това,което ищецът дължи на „Клинър“ООД-сумата 114,43 лв.,представляваща
дължимата сума за лихви за забавени плащания за периода 30.09.2016
г.-24.11.2016 г.
В
допълнителната ИМ ищецът заявява,че от 01.01.2013 г. не е извършвал
допълнителни плащания,представляващи анексиране на цената по договора и
твърди,че такива плащания са правени само за времето от 01.01.2007 г. до
31.12.2012 г.Излага и доводи,с които оспорва заявеното от ответника възражение
за прихващане.
В
отговора на допълнителната ИМ ответникът заявява,че ищецът е направил
признание,че не е извършвал плащане на сумите,които му дължи според механизма
на определяне на цената,уговорен в договора.Заявява,че поддържа направеното
възражение за прихващане.
Ответникът
„Клинър“ООД е подал и насрещна искова молба,с която е предявил против Община
Златарица насрещни осъдителни искове с обща цена от 114 420,94 лв.,от която 104
309,47 лв. главница и 10 111,47 лв.-лихви,както и евентуален иск за лихви в
размер на 114,43 лв.Съдът е приел тези искове за разглеждането им в настоящото
производство.Насрещните искове се основат на следните твърдения:
Твърди
се,че съгласно чл.7 и чл.8 от сключения между страните договор за възлагане на
обществена поръчка от 19.07.2006 г.,плащането на уговорената цена се дължи от
възложителя на изпълнителя ежемесечно след изготвянето и представянето на
приемо-предавателен протокол и фактура от страна на изпълнителя,в какъвто
протокол последният следвало да посочи количеството и качеството работи,извършени от него през
съответния месец,а фактурата следвало да се издаде за стойността на извършените
дейности.Твърди още,че било уговорено двустранно подписания приемо-предавателен
протокол да означава,че възложителят е одобрил и приел работата,извършена от
изпълнителя.В случая изпълнителят изготвил приемо-предавателни протоколи
ежемесечно за целия период на действие на договора от 19.07.2006 г. до
30.09.2016 г. и в тях описал количеството и качеството работи,извършени за
всеки съответен месец и тези протоколи били приемани и подписвани без
възражения от ответната община Златарица и не били оспорени от нея.Според ищеца
по насрещните искове,приемо-предавателните протоколи имат значението на приета
и одобрена работа и затова намира за безспорно,че тези протоколи удостоверяват
работа извършена съгласно договора и съпътстващите го документи.Твърди още,че е
издал и фактури за дейностите извършвани през съответния месец,представял ги на
общината и тези фактури били двустранно подписани,осчетоводени били и от двете
страни,а по тях бил внасян и данъчен кредит от дружеството,съответно-теглен
такъв от общината.
В
насрещната искова молба е описано /подобно на изложеното и в отговора на
първоначалната ИМ/,че съгласно уговорките между страните,цената на договора е
пряко обвързана с минималната работна заплата и ще бъде съобразявана с
промените в нормативната уредба,съответно се твърди,че тази цена се влияе от
всяко изменение на МРЗ през периода на действие на договора и че задължението
на община Златарица като възложител към „Клинър“ООД като изпълнител е обвързано
съответно на изменението на МРЗ.Общината обаче не се съобразявала с това и през
исковия период от 01.01.2013 г. до 30.09.2016 г. заплащала на
дружеството-изпълнител за извършените от него услуги по-малък размер цена на
услугите,вместо дължимата цена,съобразена с МРЗ за периода.Дружеството-ищец по
насрещния иск твърди,че по този начин общината не е изпълнила своето основно
задължение по договора,което следвало от самия договор,без да са необходими
допълнителни договорки,вкл. и такива,които развиват,тълкуват или допълват
договора.Най-общо казано,намира,че общината-ответник по насрещните искове,не е
изпълнила задължението си да плати дължимата цена по договора на
дружеството-ищец по същите искове и е плащала по-малко от дължимото за
извършените по договора услуги и в тази връзка-че било плащано по цени по-ниски
от МРЗ за страната за съответния период.В насрещната искова молба са описани
подробно платените през съответния посочен период суми от общината на
дружеството-изпълнител по договора,размера на МРЗ за съответния посочен период
и размера на дължимото плащане за периода,съобразен с МРЗ,действаща през
съответния период на действие на договора.
При
горните твърдения,дружеството-ищец по насрещните искове заявява в насрещната
искова молба,че общината-ответник му дължи главница в общ размер от 104 309,47
лв.,съставляваща общ размер на разликата между дължимото и платеното през
периода от 01.01.2013 г. до 30.06.2016 г.
Твърди
се също така,че общината дължи и мораторна лихва за забава върху неплатени
разлики между дължима фактурирана и заплатена цена на услугите по
фактури,издадени в периода м. май 2015 г.-м. септември 2016 г.,като в приложена
към насрещната ИМ таблица,озаглавена „лихва реално“,са посочени месеца на
издаване на фактурите,платената сума по издадените през съответния месец
фактури,датата на плащането,дължимата сума за плащане съобразно МРЗ за
периода,разликата между дължимо и платено и размера на лихвата за забава върху
тази разлика.Както се сочи в насрещната искова молба,в графа „лихва 2“ от
горната таблица,е посочена лихвата,изчислена на основание разликата между
дължимото и платеното,като периодът на начисляване на лихвата е
следният:начална дата-30 дни след издаване на всяка отделна фактура,крайна
дата-18.05.2018 г.Това е и лихвата,която ищецът по насрещния иск заявява,че
претендира и за която сочи в насрещната ИМ,че възлиза на общата сума от 10
111,47 лв.
В
последното съдебно заседание,проведено на 21.01.2020 г.,ответното дружество в
качеството си на ищец по насрещните искове,е депозирал писмена молба,в която е
поискал на основание чл.214,ал.1 от ГПК и във връзка с изчисленията,направени в
допълнителното заключение на счетоводната експертиза,да се допусне изменение на
насрещните искове,както следва:относно иска за неплатено възнаграждение по
договора през периода 01.01.2013 г. до
30.09.2016 г.,е заявено изменение чрез намаляване на тази претенция от 104
309,47 лв. на 86 836,68 лв.,като за разликата до първоначалния предявен размер
иска е оттеглен,а относно иска за мораторна лихва ищецът е заявил искане за
увеличаване на размера му на 13 674,09 лв.С протоколно определение от
21.01.2020 г. съдът е допуснал заявеното изменение на насрещния иск за
главницата чрез намаляването му на сумата от 86 836,68 лв.,като за разликата до
първоначално претендирания размер е прекратено производството поради оттегляне
на иска за тази разлика.Наред с това е допуснато увеличение на акцесорната
насрещна претенция за мораторна лихва от сумата 10 111,47 лв. на сумата от 13
674,09 лв.
Предвид
гореизложените твърдения на ищеца по насрещните искови претенции и допуснатото
изменение на същите с протоколно определение от 21.01.2020 г.,искането на ищеца
по тези претенции е ответната община да бъде осъдена да му заплати главница в
размер на 86 836,68 лв.,представляваща неиздължена разлика между платената цена
на извършените услуги по договора през периода 01.01.2013 г.-30.09.2016 г. и
дължимата цена на същите услуги,определена в съответствие с действащата за
периода МРЗ за страната,както да заплати и мораторна лихва в общ размер на 13
674,09 лв.,начислена върху неизплатените разлики в общ размер от 46 863,52 лв.
между дължима цена и платена цена по фактури,издадени на основание процесния
договор в периода м. май 2015 г.-м. септември 2016 г.,като периода на
начисляване на лихвата е с начална дата-30 дни след издаване на всяка отделна
фактура и крайна дата-18.05.2018 г.Претендира и законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на насрещната искова молба до окончателното
издължаване.
Евентуално,в
случай на отхвърляне на горните две претенции,ищецът по насрещната искова
молба,е поискал общината Златарица да бъде осъдена да му заплати мораторна
лихва в размер на 114,43 лв.,представляваща лихва за забавено плащане на реално
фактурираното и платено от общината на „Клинър“ООД по фактура от 30.09.2016 г.
с главница от 7341,49 лв. съгласно таблица озаглавена „лихва на
платено“,представена с насрещната искова молба,която лихва е начислена за
периода 30.09.2016 г.-24.11.2016 г.Претендира и направените по делото разноски.
В
отговора на насрещната искова молба Община Златарица е изразила становище по
предявените срещу нея насрещни искове.Оспорва да дължи заплащането на
претендираните в същата молба суми-главница и лихви,както по основание,така и
по размер.Твърди,че е заплатила изцяло и в срок дължимите на дружеството суми
по договора за всеки от посочените в насрещната искова молба периоди,а
последното дружество не е възразявало и е приемало плащанията.Посочва
конкретния размер на изплатената за съответния период сума.Заявява,че общината
е изплатила и сумите по четирите сочени от дружеството-ищец по насрещния иск
фактури за месеците март,юни,юли и август 2014 г.Описва в отговора си подробно
и в хронологичен ред издадените за периода 01.01.2013 г.-30.09.2016 г. фактури
по договора,протоколи за установяване на извършените работи,сведения съгласно
ежедневните констативни протоколи за извършена работа по дейности и маршрути на
„Титан-Клинър“ООД и преводните нареждания за извършени плащания.
Общината
прави в отговора си на насрещната искова молба и възражение за погасяване по
давност на заявената от „Клинър“ООД главница за времето от 23.05.2013 г. до
30.09.2016 г. с изтичането на общата петгодишна погасителна давност по смисъла
на чл.110 от ЗЗД.Излага и съображения за обосноваване на това възражение.Сочи
също,че тъй като вземанията за лихви са акцесорни на главното задължение,то
следва да се отхвърли и претенцията за лихви върху главницата за същия
период.Евентуално,ако се приеме,че претенцията за погасяване на вземането с
изтичане на общата петгодишна давност е неоснователна,общината моли да се
приеме,че вземането се погасява с изтичане на тригодишния давностен срок
предвиден в нормата на чл.111,б.“в“ от ЗЗД и с оглед на това прави възражение
за погасяване по давност на претендираните от ищеца суми като главница за
времето от 23.05.2015 г. до 30.09.2016 г.,като излага съображения за
обосноваване и на това възражение,заявено като евентуално.
В
допълнителната насрещна искова молба „Клинър“ООД заявява,че исковете му за
главница и лихви са без ДДС.Счита,че ответната община чрез конкретно посочени
действия е направила признание,че цената по договора е обвързана с МРЗ и още,че
е признала наличието на твърдяното в насрещната искова молба неизпълнение на
договора.Прави коментар на сочените в отговора на общината решения на Общински
съвет-Златарица.Излага и аргументи,че общината е приела работата по договора
без забележки,подписала е всички издадени от дружеството фактури и ги е
осчетоводила,а това според дружеството е още едно признание на задължението в
претендирания размер,а съответно направеното с отговора на насрещната ИМ
оспорване е неправилно и неоснователно.Твърди още,че община Златарица не е
искала издаване на кредитни известия във връзка с промяна на цената в
издаваните фактури и ги е осчетоводила и ползвала данъчен кредит,което според
„Клинър“ООД отново означава,че е приела работата извършена от изпълнителя и не
я е оспорила,включително и сумата посочена във фактурите.По изложени в
допълнителната насрещна искова молба дружеството смята за неправилно и
твърдението на общината за „промяна“ на цената на договора.Счита за
неоснователни и възраженията на общината за изтекла погасителна давност.
В
отговора на допълнителната насрещна искова молба Община Златарица уточнява
твърдението си,че за да бъде подписано между страните споразумение за промяна
на цената по договора е необходимо решение на ОбС-Златарица и че това е
заложено в чл.7,ал.2 от процесния договор,а такова споразумение страните не са
подписвали след 2012 г.,като последното такова има действие от 01.01.2013
г.Сочи още,че начина на формиране на план-сметката,по която ще работи
„Клинър“ООД,е представена още в процедурата по сключване на процесния договор,а
там никъде не е посочено,че промяна на цената на договора настъпва при всяка
промяна в размера на МРЗ за страната.
Пловдивският
окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност,както и доводите на страните,приема за установено следното:
По
иска,предявен от Община Златарица против „Клинър“ООД:
От
фактическа страна е безспорно между страните сключването на процесния договор
за възлагане на обществена поръчка от 19.07.2006 г.,който е представен и приет
като доказателство по делото в заверено от ищеца копие.Същият договор е сключен
между общината-ищец като възложител и ответното дружество като изпълнител
/тогава с наименование „Титан-Клинър“ООД/,като в чл.1-ви,ал.1-ва от договора е
уговорен неговия предмет,съгласно който възложителят възлага,а изпълнителят
приема да извърши със собствена /наета/ техника на свой риск и отговорност да
осъществи качествено,в договорените срокове и обем,при условията на договора и
срещу възнаграждение следното:“Сметосъбиране и сметоизвозване,поддържане
чистотата на обществени места,третиране на твърди битови отпадъци депо на територията на община
Златарица“.Съгласно ал.2-ра на чл.1-ви,мястото на изпълнение на договора е град
Златарица и населените места в община Златарица,а според ал.3-та всички дейности
по ал.1-ва се изпълняват в съответствие с приетата оферта на изпълнителя и
конкурсните книжа-неразделна част от договора.В чл.6-ти от последния е
уговорено,че срокът на изпълнение на договора е 10 години и започва да тече от
01.10.2006 г.,а в раздел III-ти,чл.7-чл.9 са уговорени цените и начина на плащане на
договорените дейности.Между страните е безспорно още,че изпълнението на
задълженията на всяка от страните по процесния договор е започнало в
срока,уговорен в него и че през исковия период от 01.01.2012 г. до 30.09.2016
г. ответникът е извършвал съответни дейности в изпълнение на договора,като
техния вид и обем е удостоверен в двустранно подписвани от страните по договора
протоколи,приложени към настоящото дело.Няма спор също,че с тези протоколи
възложителят е приел извършената от изпълнителя работа без забележки и
възражения,както е безспорно,че въз основа на тези протоколи са съставяни от
изпълнителя и съответни фактури,които освен,че са представени по делото в
заверени копия,са и поединично описани в таблица №1 от основното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза,изготвено от вещото лице Д.С.,неоспорено от
страните и кредитирано от съда като безпристрастно и професионално извършено.На
следващо място,както не е спорно между страните,а и се установява от констатациите,изложени в същото
заключение,общината-ищец е изплатила на ответника фактурираните стойности на
извършените по договора дейности,описани като вид и обем в самите фактури,а и в
съставените двустранно подписани протоколи за извършената работа.
Спорът
по предявения иск се концентрира до начина,по който е извършвано формирането на
цената на осъществяваните услуги по договора и в тази връзка основният спорен
въпрос е дали в периода на действие на договора са подлежали на промяна /на
увеличение/ цените на договорените услуги в съответствие с промяната на размера
на минималната работна заплата /МРЗ/,или при определяне на тези цени е следвало
да се взема предвид само размера на МРЗ за годината на сключване на
договора-2006 г.
От
фактическа страна,във връзка със спорните по делото въпроси,в исковата молба се
твърди и не се оспорва от ответника,че след като е започнало действието на
договора,ответникът при всяка промяна в размера на МРЗ за страната,е изпращал
писма до общината-ищец с искане за промени,чрез завишаване,във финансовата
стойност на уговорените услуги по договора.Общината от своя страна чрез
Общинския съвет е приемала решения за увеличение на план-сметките за разходите
по дейностите за сметосъбиране,сметоизвозване,обезвреждане на битови отпадъци в
депо и поддържане чистотата в обществени места.Така за времето до края на 2012
г.,както става ясно и от основното заключение на ССЕ-за,общината-ищец е
изплащала на ответника извършените от него дейности по договора при
цени,съобразени с действащата към съответния момент МРЗ за страната,одобрена по
предвидения от закона ред.От същото и от допълнителното заключение на
счетоводната експертиза е видно още,че последното „индексиране“ на цената на
услугите по договора,съобразно действащата към съответния момент МРЗ,е станало
с подписването между страните на споразумение от 14.05.2012 г.,което е и
представено в настоящото дело в заверено копие и в което е прието,че дейностите
по договора следва да се остойностяват на база минималната работна заплата за
2012 г.След това,от м. май 2012 г. до 30.09.2016 г. /когато е изтекъл
уговорения срок на действие на договора/,стойностите на извършените дейности по
договора са определяни съобразно посоченото споразумение и на база минималната
работна заплата за 2012 г.,която с ПМС №300/10.11.2011 г. е определена в размер
на 290 лв.За целия този период ново споразумение между страните по договора за
съобразяване на цените на дейностите по процесния договор с определената за
съответната година МРЗ,не е подписвано помежду им.И,както се сочи в първото
заключение на в.л.Д. С.,през целия период от 01.01.2007 г. до 30.09.2016 г.
средствата,заплатени от ищеца на ответника,които са в общ размер на 874 440,46
лв.,са съобразно издадените от ответника фактури,които са описани поединично
като номер,дата на издаване и стойност в таблица №1 от същото заключение и
стойностите по същите фактури са индексирани с промяна на МРЗ за страната за
съответната година до 2012 г. спрямо първоначално уговорената в договора
цена,базирана на МРЗ за 2006 г.
Като
се има предвид,че исковия период по предявения по настоящото дело иск,обхваща
времето от 01.01.2012 г. до 30.09.2016 г.,то с оглед на това е от значение
най-вече да се провери и прецени дали именно през този период цената на
уговорените дейности по договора е заплащана по цени,по-високи спрямо
тези,определени на база МРЗ за годината на сключване на договора.От
гореизложените обстоятелства е видно,че такова завишение на цените на
дейностите по договора е било налично и през исковия период,защото макар и тези
цени да не са определени на база МРЗ,действала за съответната година след 2012
г.,то до този момент,след сключване на договора,вече е извършвана „индексация“
на тези цени съобразно действалите до тогава размери на МРЗ за съответната
година и е очевидно,че същите цени през исковия период са фактурирани и
заплащани не на база МРЗ,действала през годината на сключване на договора-2006
г.,а на по-висока такава база.С други думи,разлика между цените на договорените
дейности към момента на сключване на договора и тези,които са фактурирани и
заплатени от ищеца на ответника през исковия период,несъмнено е налице.Каква в
стойностно изражение е тази разлика,ще бъде посочено по-долу,но преди това,с
оглед предмета на процесния иск,следва да се прецени дали е било в съответствие
с договора и дали е било допустимо завишаването на цените на уговорените
дейности,възложени на изпълнителя по договора,спрямо цените,определени при
сключване на договора на база МРЗ за 2006 г.В тази насока следва да бъдат
съобразени клаузите,които уреждат цените и начина на плащане по процесния
договор,а те са следните:
Съгласно
чл.7,ал.1 от процесния договор,стойността му,в съответствие с приетата от
възложителя оферта на изпълнителя,е 32343,53 % от минималната работна заплата
за 2006 г.,като страните по договора задължително се съобразяват с промените в
нормативната уредба и решенията на Общински съвет-Златарица,относно одобрените
размери на такса смет и план-сметка за разходите по дейностите за
сметосъбиране,сметоизвозване,обезвреждане на битови отпадъци в депо и
поддържане чистотата на обществените територии.Както е уговорено в ал.2-ра на
чл.7,за всяка година на действие на договора,в отделно приложение,страните
посочват годишната стойност на услугата,съобразно приетата от Общински
съвет-Златарица план-сметка за разходите по описаните по-горе дейности.Според
чл.8,ал.1 е уговорен начина и срока за заплащане на извършените вноски,като е
предвидено плащането да се предпоставя не само от изготвен и двустранно
подписан акт за действително извършените работи,но и от издадена за съответния
месец фактура от страна на изпълнителя.А според чл.8,ал.4 от
договора,единичните фирмени цени за отделните видове работи,са определените в
офертата-неразделна част от договора,с която изпълнителят е спечелил процедурата
за възлагане на обществената поръчка,като същите са доказани с анализи и
калкулации,не търпят промени за срока на валидност,предложен от изпълнителя в
офертата и се изпълняват при посочените в тази клауза показатели.
Горните
клаузи показват,че липсва текст в процесния договор,който да предвижда
актуализация на цените на договорените видове работи в съответствие с
изменението на МРЗ за срока на изпълнение на договора.Стойността на договора
единствено е уговорена като процент от МРЗ за 2006 г.,а съгласието страните да
се съобразяват с промените в нормативната уредба и с решенията на Общински
съвет-Златарица,относно одобрените размери на такса смет и план-сметка за
разходите по горните видове дейности,не може да бъде тълкувано като съгласие за
автоматично актуализиране на цените при промяна в размера на МРЗ по време на
действието на договора.Още повече,че чл.7,ал.1 и чл.8,ал.4 от процесния договор
изрично предвиждат,че както общата стойност на договора,така и единичните цени
за отделните видове работи са определените такива в офертата на изпълнителя,с
която той е участвал в обществената поръчка и която съгласно §4 от договора е
неразделна част от него,а тази оферта,приложена към делото в заверено
копие,също не предвижда актуализация на цените на уговорените дейности при
промяна на размера на МРЗ по време на действието на договора.Според тази
оферта,която безспорно е приета от възложителя и е станала неразделна част от
договора,ответното дружество като кандидат-изпълнител е предложило да изпълни
поръчката за сумата от 26 952,94 % от МРЗ /без ДДС/ и 32 343,52 % от МРЗ /с
ДДС/ за 2006 година,като в офертата няма текст за актуализиране на
предложената цена при изменение на размера на МРЗ след 2006 г.Липсва такъв
текст и в частта на офертата,уреждаща предложения от кандидат-изпълнителя начин
на определяне на единичните цени на отделните видове работи.При това
положение,съдът намира,че в процесния договор няма постигнато съгласие за
актуализиране на цените на уговорените дейности в съответствие с МРЗ за
страната,определена след годината на сключване на самия договор-2006 г.Това
означава,че практически извършеното от страните в хода на изпълнението на
договора актуализиране на тези цени на база увеличения размер на МРЗ за
съответната година от действието на договора /до 2012 г. включително/,
съставлява изменение на самия договор,а всяко изменение на един договор за
обществена поръчка,какъвто е и процесния такъв,е забранено от разпоредба на
чл.43,ал.1 от ЗОП /обн. в ДВ,бр.28 от 06.04.2004 г. и отм. през 2016
г./,приложима и спрямо конкретния случай,освен ако не е налице някое от
изключенията,предвидени в ал.2-ра на същия член,а такова изключение относно
процесния договор дори не се и твърди да се е осъществило.
Така
изложените аргументи обосновават крайния извод на съда,че извършеното
актуализиране на договорените цени съобразно действалия размер на МРЗ след 2006
г. е нищожно поради противоречието с наложената в нормата на чл.43,ал.1 от ЗОП
/отм./ забрана за промяна на условията по вече сключения договор.С оглед на
това счита,че крайната цена на договора не е променена при условията е
предпоставките на специалните разпоредби на ЗОП,действал до 2016 г.,поради
което за възложителя съществува задължение да приема и да заплаща
възнаграждение за извършените дейности от изпълнителя по вече уговорените
начални стойности,без същите да подлежат на промяна,обвързана от съответното
нарастване на размера на МРЗ за страната.Оттук се налага и извода,че
заплатената от общината-ищец на ответника разлика между уговорените с договора
цени,определени на база МРЗ за страната за 2006 г.,и актуализираните цени на
уговорените дейности,съобразени със завишения размер на МРЗ след 2006
г.,съставлява недължимо плащане,извършено при начална липса на годно правно
основание за извършването му.Ето защо и на основание чл.55,ал.1,предл. първо от ЗЗД така заплатената разлика подлежи на връщане и предявения осъдителен иск за
връщането й се явява доказан по своето основание.
За
определяне на размера на неоснователно платената от общината-ищец на ответното
дружество разлика между договорените цени по процесния договор от 19.07.2006 г.
и променените цени,по които са изплатени сумите за извършените дейности по
сметосъбиране,сметоизвозване,обезвреждане на битови отпадъци в депо и
поддържане чистотата на обществените територии съгласно издадените от ответника
фактури,съдът ползва както данните от заключенията на съдебно-счетоводната
експертиза,така и представените от ищеца таблици,в които същите разлики са
изчислени.Същите таблици съдът кредитира,въпреки че са едностранно изготвени от
ищеца,тъй като описаните там изчисления относно размера на единичните и месечни
цени на услугите по офертата на изпълнителя и процесния договор изцяло
съответстват на описания в самия договор и оферта начин на определяне размера
на същите услуги.Наред с това,в тази таблици е съобразено и количеството на
всеки един вид от извършените дейности съгласно изготвените и представени по
делото документи за приемане на работата,а също е съобразена и реално платената
цена за тези услуги от ищеца на ответника съобразно изготвените за това
първични счетоводни документи,каквито са описаните в основното заключение на
счетоводната експертиза фактури,издадени от ответника.При преценката за
определяне на размера,до който е основателен процесния иск,следва да се
подчертае,че е от значение какъв е размера на коментираната разлика не за целия
период от действие на договора,а само за периода от 01.01.2012 г. до 30.09.2016
г.,защото това е исковия период по процесната искова молба.В крайна
сметка,съгласно направените от съда изчисления,за посочения период от
01.01.2012 г. до 30.09.2016 г. разликата между сумите,дължими съобразно
договорените първоначални цени по процесния договор,и сумите,реално платени
през този период съгласно променените и завишени цени на тези услуги,възлиза на
общата сума от 203 370,86 лв.Това именно е сумата,която общината-ищец е
заплатила на ответника за процесния период над сумите,ценообразувани по
договорените първоначални цени,без същите да бъдат увеличавани с увеличения
размер на МРЗ.Следователно,това именно е сумата,платена без да има основание за
нейното плащане и затова същата подлежи на връщане на основание
чл.55,ал.1,предл. първо от ЗЗД.Предвид изложеното,иска се явява доказан по
основание и размер до сумата от 203 370,86 лв.,а за разликата до пълния
предявен размер от 217 747,33 лв. е неоснователен и като такъв следва да се
отхвърли за тази разлика.
Обаче,окончателната
преценка относно уважаването на процесния иск,е предпоставена и от преценката
на заявеното от ответника възражение за погасяване на иска по давност,както и
преценката на заявеното от него възражение за прихващане.
Възражението
си за изтекла погасителна давност ответникът основава на твърдението,че в
случая са налице периодични плащания по договора,спрямо които е приложим
тригодишния давностен срок по смисъла на чл.111 от ЗЗД,поради което всички
претенции на ищеца преди 30.03.2015 г. са погасени по
давност.Алтернативно,ответникът се позовава на петгодишна погасителна давност
по смисъла на чл.110 от ЗЗД и заявява,че претенцията на ищеца е погасена по
давност с изтичането на този срок.Съдът намира,че в случая не е приложима
тригодишната погасителна давност по чл.111,б.“в“ от ЗЗД,тъй като не става
въпрос за периодични плащания по смисъла на същата разпоредба и съобразно тълкуването,дадено
на понятието „периодични плащания“ с Тълкувателно решение №3 от 18.05.2011 г.
на ОСГТК на ВКС.Затова за вземанията,предмет на иска,представляващи недължимо
платени от ищеца на ответника суми през исковия период,е приложима общата
петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД.Моментът,от който започва да тече тази
давност,е моментът на всяко извършено от общината-ищец плащане в полза на
ответното дружество.При това положение,с оглед на обстоятелството,че иска е
предявен пред съда на датата 30.03.2018 г.,то следва плащанията да са извършени
след датата 30.03.2013 г.,за да не се считат погасени по давност поради
изтичане на предвидения в чл.110 от ЗЗД петгодишен давностен срок.И
обратното-за извършените преди 30.03.2013 г. плащания този срок е изтекъл и затова
вземанията за тези плащания са погасени по давност,а това означава,че е
погасено правото на съдебен иск за тях,погасена е възможността те са бъдат
събрани принудително посредством съдебна защита и санкция.
Недължимите
плащания от Община Златарица на суми за
възнаграждения по договора,над договорения първоначален размер,е осъществено
фактически с плащането на сумите по всяка от фактурите,описани в таблица №1 от
основното заключение на ССЕ-за.С други думи,превода на надплатените суми е
осъществен на същата дата,на която е извършено плащането по съответната
фактура,тъй като в самото това плащане са инкорпорирани и неоснователно
платените суми-те са част от общата платена стойност на съответната
фактура.Общия размер на извършените през периода 01.01.2012 г.-30.03.2013 г.
преводи на недължимо платени суми възлиза на сумата от 59 784,69 лв. и за тази
сума /и за посочената част от исковия период/ иска е погасен по давност поради
изтичане на 5-годишния давностен срок по чл.110 от ЗЗД.Затова с тази сума следва
да се намали установената обща сума на надплащане в размер на 203 370,86
лв.,като се получава крайна сума в размер на 152 586,17 лв.,до която иска е
основателен,а за разликата над същата сума до посочената първа сума от 203
370,86 лв. иска подлежи на отхвърляне като погасен по давност,както и за частта
от исковия период от датата 01.01.2012 г. до 30.03.2013 г.
И
най-накрая,ответникът е заявил възражение за прихващане в размер на 114,43
лв.,като твърди,че тази сума му се дължи от ищеца като лихва за забава,начислена
за периода 30.09.2016 г. до 24.11.2016 г. за забавеното плащане на реално
фактурираното и платено от общината в размер на 7341,49 лв. по фактура от
30.09.2016 г. съгласно приложена към отговора на ИМ таблица,озаглавена „лихва за платено“.Съдът счита,че
това възражение за прихващане следва да бъде оставено без разглеждане,тъй като
същата сума и на същото основание е предявена от ответника като насрещен
самостоятелен иск,макар и при условията на евентуалност.
Предвид
гореизложеното съдът намира процесния иск по чл.55,ал.1,пр. първо от ЗЗД за
основателен до размера от 152 586,17 лв.,като в този размер иска ще се уважи,а
за разликата над посочения размер до сумата от 203 370,86 лв. иска подлежи на
отхвърляне като погасен по давност,както и за частта от исковия период от
датата 01.01.2012 г. до 30.03.2013 г.И за разликата над 203 370,86 лв. до
пълния предявен размер от 217 747,33 лв. иска следва да се отхвърли като
неоснователен.
Върху
уважения размер на иска от 152 586,17 лв. следва да се начисли законната
лихва,считано от датата на завеждане на ИМ-30.03.2018 г. до окончателното
издължаване на същата сума.
По
предявените от ответника насрещни искове:
Осъдителната
претенция на „Клинър“ООД в размер на 86 836,68 лв.,представляваща неизплатена
цена за извършени услуги по процесния договор за обществена поръчка от
14.07.2006 г. за периода 01.01.2013 г. до 30.09.2016 г. съдът намира за
неоснователна.Същата претенция се основава на твърдението,че през посочения
период общината е заплащала услугите по договора по цена,определена на база МРЗ
в размер на 290 лв.,а следвало да ги заплаща при цена,съобразена с актуалната
МРЗ за периода-съответно от 310 лв.,340 лв.,360 лв. и 420 лв.,при което
положение останала неплатена разлика в посочения общ размер.Фактът,че през
същия период цените на договорените дейности по процесния договор за обществена
поръчка са били заплащани от общината по цени,определени на база МРЗ в размер
на 290 лв.,е установен по делото и бе коментиран във връзка с предявения от
общината осъдителен иск.По повод на същия иск обаче съдът прие,че дължимото
възнаграждение за извършените дейности от изпълнителя по процесния договор е
това,което се определя на база уговорените начални стойности,без същите да
подлежат на промяна,обвързана от съответното нарастване на размера на МРЗ за
страната след годината на сключване на договора.В тази връзка и за посочения от
„Клинър“ООД исков период от 01.01.2013 г. до 30.09.2016 г.,цената на
извършените от изпълнителя дейности по договора не следва да се съобразява с
актуалната МРЗ,действаща през същия период и с оглед на това платеното от
възложителя през този период не е по-малко от дължимото,а дори напротив-то е
повече от дължимото,доколкото цената на дейностите през същия период е
фактурирана на база МРЗ за 2012 г. в размер на 290 лв.,а не на база
договорените стойности,съобразени с МРЗ за 2006 г.Ето защо се налага извод,че
не са налице неплатени от общината на ответника суми по процесния договор за
исковия период от 01.01.2013 г. до 30.09.2016 г.,поради което предявения
осъдителен насрещен иск в размер на 86 836,68 лв. е неоснователен и като такъв
ще се отхвърли изцяло.
Предвид неоснователността на главния
насрещен иск,като такъв следва да се отхвърли и акцесорния насрещен иск за
заплащане на мораторна лихва в общ размер от 13 674,09 лв.,начислена върху
неизплатени разлики между дължимо и реално платено по фактури,издадени в
периода м. май-2015 г.-м. септември 2016 г.
Предвид отхвърлянето на горните
насрещни искове,подлежи на разглеждане предявения евентуален насрещен иск за
заплащане на лихва в размер на 114,43 лв.Както е заявено в насрещната искова
молба,тази лихва се претендира за забавеното плащане на реално фактурираното и
платено от общината на дружеството съгласно таблица озаглавена „лихва на
платено“,представена с насрещната искова молба,която лихва е начислена за
периода 30.09.2016 г.-24.11.2016 г.С оглед съдържанието на тази таблица,се
налага извод,че претенцията за лихва в размер на 114,43 лв. е за забавено
плащане на главница от 7 341,49 лв. по фактура,издадена на датата 30.09.2016
г.От таблица №1,инкорпорирана в основното заключение на в.л. Д. С. е видно,че
на датата 30.09.2016 г. са издадени две фактури по процесния договор,като
едната е фактура №9311 на стойност 7 902,91 лв. с ДДС,а другата е фактура №9312
на стойност 755,73 лв.И двете фактури,както става ясно от дадените от вещото
лице устни обяснения в съдебното заседание на 21.01.2020 г.,са платени на
датата 24.11.2016 г.Нито една от главниците по тези фактури не съвпада с
главницата от 7 341,49 лв.,посочена от „Клинър“ООД в таблицата,наименована
„лихва на платено“.При това положение съдът намира за недоказано,че на датата
30.09.2016 г. на основание процесния договор е била издадена фактура с главница
от 7 341,49 лв.,съответно на което е неоснователна и претенцията за заплащане
на лихва за забавеното плащане на тази именно главница,посочена в горната
таблица,към която е препратено в насрещната искова молба.Ето защо съдът
счита,че предявения евентуален насрещен иск за мораторна лихва в размер на
114,43 лв. следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода от спора по
първоначалния иск,предявен от Община Златарица против „Клинър“ООД,общината-ищец
има право на разноски съобразно на уважената част от иска,а ответника по този
иск-съобразно на отхвърлената част от иска.
Според представените по делото
доказателства,общината-ищец е направила разноски по предявения от нея иск в общ
размер от 18 009,89 лв.,в която сума е включена платена ДТ в размер на 8709,89
лв.,платено възнаграждение за един адвокат в размер на 9000 лв. и изплатено
възнаграждение за вещо лице в размер на 300 лв.Съобразно на уважената част от
иска,на общината-ищец се полагат разноски в размер на 12 620,40 лв. и ответното
дружество „Клинър“ООД следва да бъде осъдено да заплати на общината тези
разноски.
Ответникът „Клинър“ООД от своя
страна е представил доказателства за извършени разноски по предявения от
общината иск,които са в размер на 7065,60 лв. и представляват адвокатско
възнаграждение по договора за правна защита и съдействие,представен с отговора
на исковата молба и приложен на л.800 по делото.Съобразно на отхвърлената част
от иска на Община Златарица,на ответника по този иск се полагат разноски в
размер на 2 114,39 лв. и общината следва да бъде осъдена да му заплати тези
разноски.
Предвид отхвърлянето на насрещните
искове в пълния им предявен размер,“Клинър“ООД няма право на направените по
тези искове съдебни разноски.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК
Община Златарица като ответник по насрещните искове има право на направените от
нея разноски във връзка с тези искове.По делото обаче не са представени
доказателства от общината за извършени от нея разноски по повод на предявените
срещу нея насрещни искове,поради което такива разноски няма да й бъдат
присъдени.
Мотивиран
от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „КЛИНЪР“ООД с ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив,район „Тракия“,ул.“Освобождение“№32,ет.3,ап.1,да
заплати на ОБЩИНА ЗЛАТАРИЦА с Булстат ********* и адрес: гр.Златарица,
ул.“Стоян Попстоянов“№22 сумата от 152 586,17 лв. /сто петдесет и две хиляди
петстотин осемдесет и шест лева и седемнадесет стотинки/,ведно със законната
лихва,начиная от 30.03.2018 г.-датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане,представляваща платено му от Община Златарица без основание
възнаграждение по сключен между тях договор за обществена поръчка от 19.07.2006
г. за извършените от „Клинър“ООД дейности по
сметосъбиране и сметоизвозване,поддържане чистотата на обществените
места,третиране на твърди битови отпадъци в депо на територията на община
Златарица за периода 30.03.2013 г.-30.09.2016 г.,както да заплати и сумата от
12 620,40 лв. /дванадесет хиляди шестстотин и двадесет лева и четиридесет
стотинки/ съдебни разноски съобразно на уважената част от иска
За
разликата над уважения размер от 152 586,17 лв. до размера от 203 370,86 лв. и за периода от 01.01.2012 г.
до 30.03.2013 г. ОТХВЪРЛЯ иска на Община Златарица против „Клинър“ООД с
ЕИК ********* като погасен по давност,а
за разликата над 203 370,86 лв. до пълния предявен размер от 217 747,33 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
изцяло като неоснователни предявените от
„Клинър“ООД с ЕИК *********
против Община Златарица насрещни искове за заплащане на главница в размер на 86 836,68
лв.,претендирана като неиздължена разлика между платената от общината цена на
извършените от дружеството дейности по договора за обществена поръчка от
19.07.2006 г. през периода 01.01.2013 г.-30.09.2016 г. и това,което е следвало
да бъде заплатено съобразно актуалната минимална работна заплата за страната за
посочения период /съответно от 310 лв.,340 лв.,360 лв. и 420 лв./,както и за
заплащане на сумата от 13 674,09 лв.,представляваща мораторна лихва,начислена
върху неизплатени разлики в общ размер от 46 863,52 лв. между дължима съобразно
действащата МРЗ цена и реално платена цена по фактури,издадени на основание
посочения договор в периода м. май 2015 г.-м. септември 2016 г.,като периода на
начисляване на лихвата е с начална дата-30 дни след издаване на всяка отделна
фактура и крайна дата-18.05.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и предявеният от „Клинър“ООД с ЕИК
********* против Община Златарица евентуален насрещен иск за заплащане
на сумата от 114,43 лв.,представляваща мораторна лихва за периода 30.09.2016
г.-24.11.2016 г. за забавеното плащане на реално фактурираното и платено от
общината на „Клинър“ООД по фактура от 30.09.2016 г. с главница от 7341,49 лв. съгласно
таблица озаглавена „лихва на платено“,представена с насрещната искова молба.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражението за прихващане,заявено от „Клинър“ООД с ЕИК ********* като ответник по предявения
от Община Златарица иск,за сумата от 114,43 лв.,представляваща лихва за
забава,начислена за периода 30.09.2016 г. до 24.11.2016 г. за забавеното
плащане на реално фактурираното и платено от общината в размер на 7341,49 лв.
по фактура от 30.09.2016 г. съгласно приложена към отговора на ИМ таблица,озаглавена „лихва за платено“.
ОСЪЖДА
ОБЩИНА ЗЛАТАРИЦА с Булстат ********* и адрес: гр.Златарица, ул.“Стоян
Попстоянов“№22 да заплати на „КЛИНЪР“ООД с ЕИК *********,със седалище и адрес
на управление гр.Пловдив,район „Тракия“, ул.“Освобождение“№32,ет.3,ап.1 сумата
от 2 114,39 лв. /две хиляди сто и четиринадесет лева и тридесет и девет
стотинки/ съдебни разноски съобразно на отхвърлената част от иска,предявен от
общината срещу дружеството.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ :