Р Е
Ш Е Н
И Е №260002
гр. Котел, 23.05.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Котел, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година, в съдебен
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СИМЕОН СВЕТОСЛАВОВ
при секретаря Йордан Кръстев, като разгледа докладваното от районния съдия
гр. д. № 44 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба на „Силекса“ АД, ЕИК *********,
чрез адв. Г., срещу „Енигма Инвенст“ АД, ЕИК *********, за приемане на
установено спрямо ответника, че „Силекса“ АД е собственик на реална част от
имот с площ 55,90 кв. м., който е грешно заснет в границите на ПИ с
идентификатор № 39030.501.2041 по КК на гр. Котел, записан в кадастрална
регистри на името на „Енигма ИНВЕСТ“ АД, вместо в границите на записания на
името на „Силекса“ АД ПИ № 39030.501.15.
Ищцовото дружество основава претенцията си на твърденията, че е придобило
правото на собственост върху ПИ с идентификатор № 39030.501.15 по КК на гр.
Котел, от „Ноубъл пропъртис“ ЕООД, ЕИК *********, чрез апортна вноска, вписана
в ТРРЮЛНЦ, под № 2009101315230. Имотът граничил на изток с ПИ с идентификатор №
39030.501.2041 по КК на гр. Котел, записан на името на ответното дружество. Неговият
имот бил ограден с масивна ограда от камък и метални платна, а в друга част с
дървени колони. Съществуващата към момента ограда била изградена от
праводателят им „Ноубъл пропъртис“, още през 2003 г. въз основа на разрешение
за строеж №23/26.06.2003 г. на Гл.архитект на Община Котел. Както техният
праводател, така и ищцовото дружество владели имотът необезпокоявано в
продължение на 10 години в съществуващите и към момента имотни граници, които
винаги били материализирани на място чрез изградена ограда и други трайни
белези, отразяваща имотната граница между двата имота.
Твърди още, че в източната част на притежавания имот, площта от 63 кв. м.,
неправилно била отразена като част от съседния имот, записан на ответника в КК
на гр. Котел, независимо от това, че била владяна от ищцовото дружество. Чрез
материализираната на място ограда, тази част била заградена като част от
собствения на ищцовото дружество имот ПИ с идентификатор № 39030.501.15. Тази
грешка в КК счита, че не съответствала на съществуващата, както към приемането
на кадастралната карта, така и към момента, имотна граница, която е
материализирана чрез ограда и други трайни белези. Административният орган не
бил се съобразил със съществуващите на място материализирани граници, когато е
одобрил кадастралната карта на гр. Котел. Регулационната граница между двамата
имота съгласно действащия регулационен план на гр. Котел от 1986 г., никога не
била материализирана на място в имотна граница чрез ограда или по друг начин,
поради което не била приложена регулацията. Сочи още, че дворищно-регулационния
план следвало да се счита за приложен от момента, когато настъпва
трансформацията на регулационните линии в имотни граници.
През 07.2019 г. ответното дружество подало молба до Община Котел, с която
поискала извършване на проверка относно законноста на строежите, извършени по
границата на имотите с идентификатори № 39030.501.15 и № 39030.501.2041 на КК
на гр. Котел. Административният орган приел, че част от изградената в имот с
идентификатор № 39030.501.15 подпорна стена, ограда и навес, попадали в
границите на имот с идентификатор № 39030.501.2041, респ. са извършени без
съгласието на ответника и поради това представлявали „незаконен строеж“. Така
се стигнало до издаване на три Заповеди от 01.10.2019 г., които ищецът твърди,
че са оспорени пред административен съд.
В заключение ищцовото дружество счита, че е владяло спорната реална част,
неправилно заснета като част от имота на ответника, в продължение на 10 години,
през което време, както той, така и неговият праводател, са своили
необезпокоявано като свои, поради което счита, че е придобита по давност на
основание чл. 79 от ЗС.
Иска от съда да уважи предявения положителен установителен иск, като го
признае за собственик на спорната реалната част, погрешно заснета, като част от
имота на ответника. Претендира и съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от „Енигма Инвест“ АД чрез
адв. П. Ш. ***, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Не
оспорват факта, че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор № 39030.501.15 по
КК на гр. Котел, с площ 6257 кв. м., но само в границите и площта отразени в КК
на гр. Котел. Не оспорват и че ищецът е имал разрешение да построи ограда, но
оспорват факта, че оградата не е изпълнена съобразно предоставено разрешение.
Не оспорват и факта, че са издадени заповеди на 01.10.2019 г. за премахване на
незаконните строежи. Оспорват останалите твърдения в исковата молба. Ответникът
сочи, че е универсален правоприемник на „Сините камъни турист“АД, гр. Сливен,
което било вписано в Търговския регистър воден при Агенция по вписванията на
22.04.2008 г. На 07.07.2009 г. била вписана промяната във фирмата, като е
вписана новата фирма „Тауър Инвест“ АД, а на 07.08.2012 г. е вписана „Виста
груп Интернешънъл“ АД, което пък е преобразувано чрез вливане в „Енигма Инвест“
АД на 08.06.2105 г. Ответникът счита, че на основание чл. 262 от ТЗ от този
момент цялото имущество на „Виста груп интернешънъл“ АД е преминало в неговия
патримониум, което го прави универсален правоприемник на преобразуващото се
дружество.
Ответникът твърди, че правото му на собственост възникнало през 1995 г.
чрез Решение по ф. Д. № 2043/1991 г. на ОС Сливен, когато в капитала на „Сините
камъни турист“ ЕАД, е включен Хотел „Котел“, представляваща триетажна масивна
сграда, с площ от 940 кв. м., построена през 1978 г., както и терен от 940 кв.
м., представляващ част от парцел № IV, в кв. 7, по ПУП на гр. Котел, ул „Изворска“. Съставен бил
АДС № 280/17.10.1996 г., издаден от Областен управител на Обл. Бургас, чрез
който на основание чл. 68, ал. 1 от ЗДС и Заповед № 196/23.08.1995 г. имотът е
актуван като държавна собственост. В графа „забележка“ било посочено, че имотът
е включен в капитала на ТД „Сините камъни – турист“ ЕАД въз основа на
посоченото решение на ОС Сливен. С нотариален акт № 26, том 1, рег. № 110, дело
№25/2005 г. на нотариус А.В., рег. № 531, район на действие РС Котел, праводателят
„Сините камъни турист“ АД бил признат за собственик на 940/3632 ид. ч. от ПИ,
представляващ ТЕРЕН, находящ се в гр. Котел, *** №7, квартал 7, парцел IV,
поземлен имот № 1423, ведно с построената в него сграда
Хотел-ресторант „Котел“ със застроена площ от 940 кв. м. Останалата част от
2689/3620 ид. ч. закупили с писмен договор от 18.04.2011 г., сключен с Община
Котел, като така била прекратена съсобствеността между „Тауър Инвест“ АД и
Община Котел по реда на чл. 36, ал. 1, т. 2 ЗОС. По заповед на кмета на Община
Котел, актът легитимиращ общината като собственик, е отписан. До този момент
Общината манифестирала правата си върху продадените част от имот с
идентификатор № 39030.501.2041, въз основа на АОС № 1457/01.02.2011 г., в който
е записано, че предходният акт, удостоверяващ правата на общината, е съставен
на 04.08.2008 г. с № 961. В този акт ответникът твърди, че в графа 9 е вписано,
че Общината манифестира правата си върху имота чрез четири акта от 1968 г. и
1969 г., т. е. до продаването им, тези идеални част от поземления имот са били
без прекъсване – държавна, а в последствие общинска собственост.
Ответникът счита, че е упражнявал правата си в пълен обем върху имот с
идентификатор № 39030.501.2041 и построените в него сгради, включителни и върху
спорната част от 55.90 кв. м. Правомощието владение упражнявали от 08.06.2015
г. несъмнено, като твърдят, че по същия начин то е упражнявано и от
праводателите им – частно правни и публичноправни субекти на правото, в пълния
му обем от 3620 кв. м., вкл. и в спорните части. Твърди още, че в нито един момент ищцовото
дружество не е манифестирало намерение за своение, както и отблъскване на
тяхното владение. Поради това през 2019 г. защитил имотът си, като сигнализирал
компетентните органи по строителен контрол за извършените от ищеца
неоснователни действия в тяхната западна част от имота, изразяваща се в
реализиране на строежи. Спорната реална част от техния имот никога не била
отразяване като част от имота на ищцовото дружество и в тази част между двата
имота никога не е имало физическа граница на място. В северната част на двата
имота била изградена ограда, която в една малка част не е ситуирана върху
регулационната граница между имотите. Оградата била изпълнена от ищеца, но по
начин, че част от нея с дължина около 5,95 м. недопустимо е отклонена
перпендикулярно и навлизала в имота с идентификатор № 39030.501.2041.3. В
същото време тази ограда не ограждала спорните част и не ги отделя по никакъв
начин от имот с № 39030.501.2041. Част от изградения от ищеца навес, масивен
зид, изпълнен с бетон и каменна облицовка, попадали в техния имот.
Ответникът сочи, че неговият имот с идентификатор № 39030.501.2041 на КК на
гр. Котел, е отреден за урегулиран поземлен имот № IV,
в кв. 7 по ПУП на града, а този на ищеца, също е отреден
за урегулиран поземлен имот, но с № III, в кв. 7 по ПУП на града. Действащият ПУП на гр. Котел в
частта му за двата имота, счита, че е одобрен и влязъл в сила през 1986 г., и
от тогава имотите са урегулирани. От 1986 г. до момента регулационната линия е
непроменена и счита, че съвпадала с отразената в КК граница между двата имота.
Строежите на ищеца били изпълнени без тяхно съгласие.
Ответникът счита, че ищцовото дружество не е активно материалноправно
легитимирано по иска по чл. 124 от ГПК, тъй като спорните част от поземления
имот са владяни от него в пълен обем на годно правно основание. За ищеца не
били налице предпоставките да придобие спорната част по силата на давностно
владение, тъй като не е упражнявало фактическа власт върху имота. Не бил налице
и субективния елемент на владението, тъй като ищцовото дружество не е
манифестирало волята и намерението си пред ответното дружество, и до него не
достигнало волеизявление за своене. Освен това били налице юридически пречки спорната
част от имота да бъде придобита по давност от ищцовото дружество. Първата била
тази, че до 18.04.2011 г., вещните права върху ПИ с № 39030.501.2041 ги е
притежавала Община Котел, т. е. имотът е бил общинска собственост и
придобиването им по давност е препятствано от разпоредбата на параграф 1 от ЗР
на ЗД на ЗС. От 18.04.2011 г. до образуване на делото през 2020 г. не са
изтекли 10 години. Невъзможно било е да се приобщи владението на праводателите
на ищеца, тъй като ищецът твърди, че е придобил правото на собственост въз
основа на апортна вноска, т. е. налице било частно правоприемство, което
означавало, че фактическата власт се разпростирала само върху апортирания имот,
но не и върхуя съседния имот, вкл. спорната част. Подобренията, които ищецът твърдял,
също не били предмет на апортната вноска и не са нанасяни в кадастралната
карта. Втората юридическа пречка се изразявала в това, че спорната част не може
да бъде придобита по давност с оглед на чл. 200, ал. 1 от ЗУТ и чл. 19 от ЗУТ,
тъй като спорната реална част от 63 кв. м., част от ПИ с идентификатор №
39030.501.2041, не отговаряла на тези изисквания. Собственият им имот е отреден
за урегулиран поземлен имот № IV, в кв. 7, по ПУП на града, одобрен и влязъл в сила през
1986 г. Урегулиран бил и имотът на ищеца. След като двата имота били
урегулирани, то не било налице и изключението на чл. 200, ал. 2 от ЗУТ.
Изместването на границите, при евентуално уважаване на иска, би нарушило
нормите за отстояние. Не било налице и грешка в КК, тъй като към момента на
одобрението ѝ, ищецът не е бил собственик на реално обособена част от
имота с идентификатор № 39030.501.2041.
Ответникът, в условията на евентуалност, релевира възражение за изтекло в
негова ползва придобовно давностно владение, което го легитимира като
собственик на спорните 63 кв. м./55,90/ от имот с идентификатор № 39030.501.2041.
Владението е установено на 08.06.2015 г. и е продължило до настоящия момент,
към което следвало да се добави владението на неговите праводатели, които са
владели от 1995 г. непрекъснато. Защитавали са правото си, така както са
постъпили през 2019 г. и са установили владението ви на годно правно основание.
Иска от съда да отхвърли предявения иск и претендира разноски.
В с. з. ищецът, представляван от адв. Г., поддържа предявения иск, като
допълва, че при наличие на законна пречка да придобие по давност спорната
реалната част, моли да бъде признат за собственик на идеалните части, които
съответстват на владяната реална част. Претендира разноски.
Съдът е определил на ищеца 10 дневен срок за представяне на писмена защита,
който срок е изтекъл на 11.05.2023 г. Съгласно чл. 59 от ГПК срокът е определен
от съда в дни и е започнал да тече на следващия ден с оглед разпоредбата на чл.
60, ал. 5 от ГПК, т. е. не се касае за работни дни. Писмената защита на ищеца е
постъпила на 18.05.2023 г. по ел. поща на съда, т. е. след определения 10
дневен срок, поради което извършеното процесуално действие не следва да бъде
зачетено от съда.
В с. з. ответникът, представляван от К.Т. и адв. П., претендират отхвърляне
на иска като неоснователен и разноски за съдебното производство. В писмената си
защита ответникът счита, че не се е установила твърдяната допусната грешка в
кадастралната карта, нито към момента на одобряване на КК, нито в по-късен
момент. Действащият регулационен план, одобрен през 1986 г., за пръв път
уреждал границите на имотите на страните, и отреждал парцел III и парцел IV за тях.
Регулационният план бил изменян през 1995 г. и 2004 г., като измененията не
засегнали границата на имота в спорната реална част от 55.90 кв. м. Този план
бил приложен и заварен от ЗУТ, поради което е послужил за основа на
кадастралната карта. Вещото лице категорично установило, че в тази част
регулационната линия съвпадала категорично с кадастралната. Безспорно
претендираната реална част от 55.90 кв.м. била тяхна собственост, но тази
реална част не можело да бъде придобита по давност съгласно чл. 200, ал. 1 от ЗУТ, тъй като не отговаряла на изискванията на чл. 19 от ЗУТ за лице и
повърхност. Считат, че не е налице и изключение и по чл. 200, ал. 2 от ЗУТ.
Имотите били урегулирани с дворищно-регулационни планове още през 1948 г.
Излага довод, че от събраните доказателствени средства не се установило
соченото от ищеца придобивно основание – давностно владение продължило 10
години. В заключение ищецът не би могъл да придобие и идеалните части, които
съответствали на реалните, тъй като имотите са придобити от страните при
действието на ЗУТ.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателствени средства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа
страна:
С Решение № 1618/25.09.1995 г. по ф. Гр. д. № 2043/1991 г. на ОС Сливен, е
отбелязана промяна в капитала на дружество „Сините камъни-турист“ ЕАД, чрез
увеличението му от 37 831 000, на 39 965 000 лв.
От АДС № 1288/09.04.1992 г. на ОНС гр. Котел, се установява, че масивна
сграда на три етажа, застроена на 679 кв. м. в кв. 7, парцел 4, по плана на гр.
Котел, на три етажа, е държавна собственост на основание чл. 77 от НДИ, при
съседи: от три страни улица, от юг – парк „Изворите“.
От АДС № 280/17.10.1996 г., се
установява, че недвижим имот в гр.
Котел, ул „Изворска“, Хотел „Котел“, целият имот, с ресторант от 940 кв. м. и
терен от 949 кв. м., в кв. 7, парцел 4, на основание чл. 68, ал. 1 от ЗДС и
зап. № 2196/23.08.1995 г. на Комитета на туризма, е държавна собственост.
Отразено е, че имотът е включен в капитала на „Сините камъни Турист“ ЕАД на
основание Решение № 1618/25.09.1995 г. на ОС Сливен.
С постановление за възлагане на недвижим имот № 1261/24.02.2003 г. на
публичен изпълнител И. Божилова, по изп. д. № 1261/2001 г., на „Ноубъл
пропъртис“ ЕООД, вписан под № 674/1999 г. по описа на БОС, е възложен недвижим
имот: терен от 4805 кв. м., находящ се в гр. Котел, представляващ недвижим имот
с пл. № 15, в квартал 7, по плана на града, при граници: на изток – имот пл. №
12, имот пл. № 13,имот пл. № 14-А, имот пл. № 14 и парк „извори“, запад-улица,
север-имот с пл. № 11, юг – р. „Изворска“, ведно с построените в него сграда
почивна станция „Миньор“, със застроена площ от 247,80 кв. м., заедно с
движимото имущество към него, за сумата от 98 000 лв.
На 20.06.2003 г. е издадено разрешение за строеж № 34 от Гл.Архитект на
Община Котел на „Ноубъл пропъртис“ ЕООД, за построяване на ограда на УПИ 3 в
кв. 7 по плана на гр. Котел, която да се движи по уличната регулация и към
съседния УПИ.
На 14.02.2005 г. Община Котел, на основание чл. 15, ал. 5 от ЗУТ, сключила
окончателен договор за прехвърляне на собственост при промяна на границите на
УПИ 2, УПИ 3 И УПИ 4 в кв. 7 по ПУП на гр. Котел, с „Ноубъл пропъртис“ ЕООД, представлявано
от М.Никова К.а. Предмет на договора е правото на собственост върху 179 кв. м.,
предаващи се към новобразувания УПИ 3 в кв. 7.
На 13.07.2005 г. „Сините камъни Турист“ АД, гр. Сливен, е признат за
собственик на 940/3632 ид. ч., от терен, находящ се в гр. Котел, ул. „Изворкса“
№ 7, кв. 7, парцел 4, поземлен имот № 1423, при граници на имота: изток, запад
и север- улица, на юг – парк „Изворите“, ведно с построения в имота
Хотел-ресторант „Котел“, представляващ масивна триетажна сграда, със застроена
площ от 940 кв. м.
През 2006 г. е учредена договорна ипотека за обезпечаване на вземането на
ТБ „Юнионбанк“ АД-София по предоставен кредит в размер на 50 000 евро на
„Ноубъл пропъртис“ ЕООД, върху къща №1,
състояща се от апартамент № 1 и апартамент № 2, самостоятелен обект в къща № 3,
представляващ апартамент № 1, ситуирани в североизточната и северозападната
част на УПИ III, кв.
7, по плана на гр. Котел, целият с площ 4984.
В същия период е учредена и втора договорна ипотека в полза на „Банка ДСК“
ЕАД като обезпечение на предоставения на „Ноубъл пропъртис“ ЕООД заем по
договор за кредит №1875/15.11.2006 г., върху собствения на дружеството недвижим
имот, представляващ обособен обект от двуетажна масивна монолитна къща № 3,
представляващ апартамент № 2, от урегулиран поземлен имот УПИ III,
в кв. 7, по плана на гр. Котел,
целият с площ 4985 кв. м.
От акт за общинска собственост № 961/04.08.2008 г., се установява, че на
основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС, незастроен поземлен имот с площ от 2692 кв.
м., представляващо 2692/3632 ид. ч. от имот, в гр. Котел, *** №7, кв. 7, УПИ 4-
За хотел, при граници на запад – УПИ 3, по устройствения план на града, одобрен
със заповед от 1986 г., изменен през 2004 г., е общинска собственост.
Съставените по рано актове са: АДС № 252/17.10.1968 г., № 272/1968 г., №
273/1968 г., № 274/1968 г. Отразено е, че съсобственик на имота за останалите
940 ид. ч. е „Сините камъни турист“ АД, както и че има одобрена кадастрална
карта на гр. Котел, като актуваният имот е отразен с ПИ № 39030.501.2041 г.
С устав на „Силекса“ АД, от 13.11.2008 г., изм. и доп. на 11.09.2009 г.,
вписан в служба по вписванията, е предвидено, че капиталът на дружество има
структура, част от която е сумата от 1 418 800 лв., внесени от Ноубъл
Пропъртис ЕООД под формата на непарична вноска, представляваща право на
собственост върху имота, находящи се в гр. Котел, *** № 59, сред които
урегулиран поземлен имот УПИ III, кв. 7, по плана на гр. Котел, с площ от 4 985 кв.
м., при граници: УПИ-II-13, УПИ VII-14, УПИ VIII-14, УПИ I и от две страни улици, в които са изградени апартамент №
1 и апартамент № 2, представляващи самостоятелен обект от двуетажна масивна
монолитна къща № 1, в североизточната част на имота с площ от 123,13 кв. м.;
двуетажна масивна къща № 2, ситуирана в северната част между къща № 1 и къща №
3; апартамент № 1 и № 2, самостоятелни обекти от къща № 3, в северозападната
част от имота с площ 123,13 кв. м.; семеен параклис, самостоятелен обект в
източната част на имота, с площ от 24,99 кв. м.; лятна кухня с барбекю,
самостоятелен обект, в източната част на имота, с площ от 62,13 кв. м.
От акт за общинска собственост с № 1457/28.01.2011 г., се установява, че
незастроен поземлен имот с площ 2680 кв. м., представляващ 2680/3620 кв. м., в
гр. Котел, с ПИ № 39030.501.2041, по КККР на града, одобрен със запоед №
18-95/29.12.2009 г. на ИД на АГКК, граничещ на запад с ПИ № 39030.501.15, е
актуван като общинска собственост на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 и чл. 59, ал.
1 от ЗОС, и Заповед № 11-11/095/30.07.2008 г. на Областен управител Сливен.
Посочено е, че съсобственици на 940/3620 ид. ч. от имота е „Сините камъни
Турист“ АД по НА № 26/13.07.2005 г., том 1, рег. № 110, дело № 25/2005 г.
Отразени са две забележки. Първата е, че съгласно действащия ПУП на града,
одобрен през 1986 г., и изменен през 2004 г,, за актувания имот е отреден УПИ 4
в кв. 7, в който е застроен „Хотел-ресторант Котел“ собственост на „Сините
камъни турист“ АД, променено в „Тауър Инвест“ АД. Втората е, че на основание
чл. 36, ал. 1, т. 2 от ЗС и чл. 36 от ЗС, заповед на кмета с № 30-1/14.03.2011
г. и договор от 18.04.2011 г., общинската част от имота 2680 ид. ч. е продадена
на съсобственика „Тауър Инвест“ гр. София. По заповед на кмета имотът е отписан
от актовите книги.
На 18.04.2011 г. Община Котел продала на „Тауър Инвест АД“, чрез договор за
разваляне на съсобственост, незастроено дворно място с площ 2680 кв. м.,
съставляващо 2680/3620 ид. ч. от ПИ с
идентификатор № 39030.501.2041, по КККР на гр. Котел, одобрен със заповед №
18-95/29.12.2009 г. на ИД на АГКК, изменена със заповед № 14-20-93/09.02.2011
г. на началника на СГКК-Сливен, целият с площ 3620 кв. м., на стойност
100 000 лв. внесена безкасово по сметката на продавача.
Със заповед № 10-3/17.05.2011 г. акт за частна общинска собственост №
1457/28.01.2011 г. е отписан от актовите книги.
Видно от удостоверение от 20.03.2017 г., е че правоприемникът на „Виста
груп Интернешънъл“ е „Енигма Инвест“, както и че през 08.06.2015 г. по
партидата на последното дружество е вписано ново обстоятелства – промяна в
капитал на 1 885 171 лв., който е внесен.
На 08.07.2019 г. „Енигма Инвест“ АД подала молба в Община Котел, с която е
поискано да бъде извършена проверка за законността на строежи, реализирани на
границата между ПИ № 39030.501.15 и ПИ № 39030.501.2041.
Със Заповед №13-433/01.10.2019 г., Заповед № 13-431/01.10.2019 г., и
Заповед № 13-432/01.10.2019 г. на Кмета на Община Котел, наредено премахване на
установения строеж „Навес“, строеж „масивен зид“, и строеж „ограда‘, попадащи в
УПИ 4 и УПИ 3 в кв. 7 по плана на гр. Котел.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства на трима свидетели.
От показанията на свид. П. К. се
установява, че майка му е била управител на „Ноубъл пропъртис“ ЕООД, което
придобила имот № 39030.501.15 през 2003 г., тогава означен с парцел № 3,
находящ се в гр. Котел, ***. Свидетелят
е член на съвета на директорите на ищцовото дружество и е негов мажоритарен
собственик. Свидетелят познавал имота още от средата на 1980 г., тъй като
посещавал почивните станции на „Бургаски медни мини“ ЕАД. Имотът имал паркова
среда и още тогава бил обграден с ограда, която се състояла от метални пана в
равната част, а в стръмната от метални колове под формата на буквата „г“, и
през тях минавали няколко реда бодлива тел. Тази ограда към момента не
съществула, тъй като след закупуване на имота от „Ноубъл пропъртис“ ЕООД е
започнато изграждането на нова ограда и сега тя се състои от масивна ограда в
равнинната част от железобетонни основи с каменна зидария, градешки камък и в
светлите процепи между колоните от метални пана. В стръмната част имотът имал
друго решение, което е със салкъмови колове от 2,40 до 2,50 високи, плътно
забити в земята, с разстояние от 10-12 см. Целият имот със земята и построеното
бил апортиран в ищцовото дружеств. Съществуващата ограда от изток изцяло
представлявала трасето на старата ограда, положена през 2003 г. От ул.“ Изворска“
по пътя има вход към имота, като до него има метална врата за пешеходци. Именно
от там започвала около 35 метрова каменна ограда с метални пана. В нейния край
следвала чупка на изток и каменна зидария, завършваща прилепена към хотела.
Масивната ограда приключвала до фасадата на хотела. От там нямало изглед и продължавала фасадата на хотела до терасата от
горната част и сутеренът под нея. Единствено от терсата имало изглед към
мястото. Сутеренът също нямал прозорци и видимост към мястото. В имота на ищеца
имало изградени три къщи, параклис и портиерна, а в източната част подпорна
стена, пътека, която е следвало, а под нея площадка и навес. Пътеката
продължавала до южната граница на имота и била част от вертикална планирока,
като е направена с цел да обслужва имота. Подпорните стени били изградени през
2008-2009 г. Теренът се охранявал денонощно. Претенции към имота имало
единствено през 2019 г. от „Балкантурист“, за което били подадени жалби в
полицията и прокуратурата. Ищцовото дружество се е представяло като собственик
на терена пред всички институции.
От показанията на свид. К. Б. се установява, че е предоставяла юридически
услуги на ищцовото дружество в качеството и на адвокат, но е била и член на
съвета на директорите от 2008 до 2013 г. Познавала имота още от закупуването му
от „Ноубъл пропъртис“ ЕООД от Агенция за държавни вземания, тъй като е
консултирала тогавашния управител на дружеството и е съдействала за издаването
на констативните нотариални актове за постройките. През 2008 г. е учредила
ипотека върху част от имота. Още към момента на закупуване на имота, същият бил
ограден, като в югозападната част е крив, но е ограден в частта му, която
позволявала това с метални пана. На тези места имало набити метални пръти, които
във върха им били обхванати с метална тел, тъй като теренът бил стръмен. След
закупуване на имота от „Ноубъл пропъртис“ ЕООД старата ограда била премахната и
започнало изграждането на нова, която е със зидан камък. На същото място и във
същия вид, в който била изградена старата ограда, била изградена и новата
ограда. Основата и била между 50-80 см. и на 3-4 метра има изградени каменни
колони от граден камък, някои от които достигали до 4 метра. Между колоните от
градения камък имало големи метални пана, обхващащи цялото разстояние, като
били приплетени орнаменти, а отгоре имало метални шипове. В едната част от
имота нямало ограда, тъй като било много стръмно дере – от западната и
югозападната част на имота, но в останалата част, където нямало вир и вода,
имало ограда. Тя започнавала от северозападната част и продължавала през
северната и източната част на имота, след което частично в източната част на
имота имало поставени дървени трупи с височина 2-3 метра, плътно наредени един
до друг. Между зиданата ограда и поставената дървена ограда от трупи, имало
част от бившия хотел в гр. Котел – „Балкантурист“. Пояснява се, че тази ограда
започвала от север, където е портала и продължавала на юг, след което оградата
под прав ъгъл правила чупка на изток, като последната колона е залепена на
стената на хотела. От стената на хотела нямало друга ограда. Посока юг
продължавала терасата на хотела, която представлявала една плоча на постройка,
която е на метър и половина от земята. Плочата била именно върху тази постройка.
Западно от терасата имало стръмна част и борови дървета. Пътеката следвала
стената по посока изток, след което продължава на югоизток и след това се
завъртала посока запад, като целта и била да обслужва имота. Подпорната стена
била изградена през 2008 г., защото започнали свлачища.
Имало издадено разрешение
за строеж за оградата. Имотът винаги бил охраняван и външни лица нямало
как да минат, освен ако не направили нарушение. До 2019 г. не е имало претенции за границите на имотите,
като едва тогава е започнал проблема с „Балкантурист“. Тогава свидетелката
получила телефонно обаждане, че служителите на ответника се опитали да
разградят коловете, които започват от ръба на терасата на хотела и продължавали
по посока на реката. На срещите с ответника заявили, че са ищцовото дружество
били собственици на имота. След това свидетелката продала акциите си и рядко
посещавала имота.
От показанията на свид. В.К. се
установява, че през 2019 г. е работила в дружествата, които стопанисвали
хотела. Била е управител и е изпълнявала инвестиционни задачи за „Сливен
турист“, „Сливен турист-2006“ и „Енигма“, но всички те са стопанисвали хотела.
Познавала имота в състоянието, което се намирал до 2013 г., тъй като след това
престанала да бъде управител. Винаги се е преминавало свободно, макар да е било
малко стръмно, като в спорната част е ресторанта, и точно в тази част имало
изход за отпадъци, като за да не се пресичали пътищата са предвидили рампа за
зареждането на ресторанта. Нямало ограда от към западната част на имота.
Преминаването между всички стени на кухненския блок било свободно. През 2013 г.
е правен покрива на хотела и постоянно работниците слизали и се качвали за да
изхвърлят отпадъци. От терасата надолу не е имало дървени колове, като е воден
архитект през 2013 г. с цел заснемане на цялата сграда и са обикаляли цялата
сграда.
По делото е назначена съдебнотехническа експертиза от заключението на която
се установява, че върху дворищно-регулационния план от 1948 г. се наблюдава
само сграда с идентификатор № 39030.501.15.1, обозначане като 2МЖ, а парцелът е
записан като VIII, докато за площта в ПИ № 39030.501.2041 били посочени парцели № VIII,IX,X
и XI, всичките общински. С
регулационния план от 1968 г. за процесните парцели били отредени площи със
записано за тях предназначение. За ПИ с идентификатор № 39030.501.15.1 е
отредена площ с предназначение „почивна станция“, а за ПИ с идентификатор № 39030.501.2041 е записано
„за хотел“. Между тях имало отреждане за улица с два паркинга. Регулационният
план, одобрен през 1973 г., заличавал предходните предвиждания и като
предназначения било записано „за жилищно строителство“, но той не бил
осъществен. С регулационния план, одобрен през 1986 г., за първи път се
наблюдавали границите на ПИ с идентификатор № 39030.501.15 и 39030.501.2041.
Този план е изменян със заповед № 267/1995 г. и със заповед от 18.11.2004 г.
През 1995 г. общата граница между двата парцела, минаваща по направление
север-юг, била изправена, като от регулационната линия била премахната една от
чупките по границата, и така площта на парцел 3 е увеличена с 72 кв. м. за
сметка на парцел 4. Това регулационно предвиждане било отразено в КККР на гр.
Котел. Мероприятията по уличната регулация били проведени по регулационния план
от 1986 г. и измененията му от 1995 г. и 2004 г. Измененията от 1995 г.
предвиждали улицата, излизаща от входа на ПИ № 39030.501.15, да се отклонява на
югоизток, да мине североизточно от ПИ № 39030.501.2041, и да се включи в ***.
Тази улица била изградена, но площта на ПИ № 39030.501.2041 останалата не
променена. С изменението от 2004 г. улицата, излизаща от ПИ № 39030.501.15 се
отклонявала на североизток и се включвала в улица „Изворска“ под прав ъгъл,
като за нея е отреден ПИ № 39030.501.2132. Вещото лице заключва още, че
сградата, посочена като 2МЖ, е съществувала върху регулационния план на гр.
Котел от 1948 г., докато сгради с идентификатор № 39030.501.2041.1,
39030.501.2041.2, 39030.501.2041.3 и 39030.501.2041.5 за първи път са нанесени
в регулационния план на гр. Котел от 1986 г.
От заключението се установява още, че материализираната на терена граница е
масивна ограда с колони и ажурна част, като в частта си в направление север-юг,
съвпадала с регулационната линия, определена с плана от 1986 г. и с границата
на КККР на гр. Котел между двата имота. Изградената част от оградата в
направление изток-запад, попадала в УПИ 4, кв. 7, с дължина 5,15 м., като само
колоната, разположена западно с дължина 0,63 м., попада в УПИ 3, кв. 7. Границата
между ПИ № 39030.501.15 и ПИ № 39030.501.2041 не била материализирана на място,
с изключение на посочената горе част. Изградената на място подпорна стена и
навес, попадали частично в границите на ПИ № 39030.501.2041.
В с. з. вещото лице допълва, че общата, вътрешна регулационна граница между
двата имота се появява в плана от 1968 г. Предвидената улица, която минавала
хоризонтално не е изградена. Върху всяка една от комбинираните скици били
поставени веднъж имотите по кадастрална карта и втори път, по съответния
регулационен план. Така на чертеж 3 и 4 е насложена регулацията от 1948 и
кадастралната карта. По плана от 1968 г. имотите имали отреждания за почивна
станция и хотел, а по плана от 1973 г. цялата площ на двата имота за хотел и
станция, е обединена за жилищно строителство, но предвидените изменения не били
извършени. Двете изменения на регулационния план от 1986 г. касаели
предвиждането на две улици, вдясно на скицата и образували форма на триъгълник.
Едната улица минавала североизточно по границата на хотела и не била изпълнена,
а другата посока североизток. Площта, която е заключена между двете улици,
оставала в границите на парцел 4 на хотела. Регулационната линия по
регулационния план и измененията му съвпадали напълно с регулационната граница
към настоящия момент, която от своя страна пък съвпадала с кадастралната.
Границата между двата имота по плана от 1986 г. съвпадала с имотните граници в
частта относно спорните части, с изключение на триъгълника за който регулацията
е приложена и съвпадала с кадастралната карта. С този регулационен план и
измененията му нямало различия с предходните планове и границите по
кадастралната карта, като те съвпадали. Регулационната граница в плана от 1968
и 1986 г. била почти идентична, а разликата идвала от нанасянето в различната
кординатна система.
Вещото лице допълва още, че сграда с идентификатор № 39030.501.2041.5 е
нанесена според нейните стени в кадастралната карта, а по регулационния план,
представлява плоча, под която има друга постройка, като отгоре плочата имала
ролята на лятна тераса на хотела. В регулационния план е нанесена плочата, а в
кадастъра е нанесена сградата, която е под плочата и за това е свързана с
основната сграда, което действително било така.
Посочва, че на чертеж 2 от приложението, „ресничеките“ представлявали
основен знак за обрив- нямало наклон, а е скосено мястото. По горната линия с
реснички отбелязал дървените колчета, които давали граница на пътеката откъм
имота на ответника, като тази пътека минавала между границата с „реснички“ и
подпорната стена, изобразена с две успоредни линии. На същия чертеж с
правоъгълна форма с няколко диагонални линии е означен навеца. Пътеката
заобикаляла навеса и продължавала в права линия. Колчетата представлявали
функция на подпорна стена и не били с еднаква, равна височина, а варирали
спрямо терена, но били залепени едно до друго. Функцията им се изразявала в
това, че ограничава спускането на земната маса и изпълнява също ролята на
подпорна стена. Горната част от оградата не е била заснета, тъй като не е
предмет на делото, но представлява граница, която е изградена на терена като
масивна ограда с колони и ажурна метална част, като е точно до чупката. В този
участък за който се спори нямало други материализирани огради. Собствениците на
ответното дружество имали нормален достъп до пътеката през сграда № 5 на имот №
2041 именно от участъка, в който липсвали „реснички“, тъй като в него нямало
забити колчета. Пред сграда № 5 било
хоризонтално, а от там в южно направление следвал голям наклон, но непосредствено
пред сградата нямало такъв наклон.
По делото е назначена и допълнителна съдебнотехническа експертизаот
заключението на която се установява, че спорната площ е в размер на 55,90 кв.
м., и е означена с кординатни точки от кординатна система от 2005 г. Разликата
между посоченото от него и в скицата към исковата молба се дължала на това, че последната
е изчертана с графика на окръжност и кординатна система, която не е актуална.
Горната фактическа обстановка се установи от събраните по делото писмени и
гласни доказателствени средства, както и заключения на съдебнотехническа
експертиза.
Съдът дава пълна вяра на писмените доказателствени средства, които са
анализирани по-горе, тъй като същите последователно и непротиворечиво
установяват правнорелевантните факти, като не са налице други доказателства,
които да внесат съмнение в тяхната достоверност. Писмените доказателствени средства,
които не са анализирани, са неотносими към предмета на спора
Съдът не дава вяра на показанията на свид. К. и Б. в частите, с които
излагат свои съждения и предположения, тъй като е недопустимо установяването на
факти, които не са лично възприети или чрез другиго от свидетелите. Съдът не
дава вяра на показанията на тези двама свидетели и в частите, с които
установяват, че ответното дружество няма достъп до спорната реална част от
55.90 кв. м., тъй като противоречат на заключението на вещото лице. В
останалата част показанията на свидетелите са достоверни и следва да им бъде
дадена пълна вяра, тъй като са последователни, вътрешнологични и
непротиворечиви.
Съдът не дава вяра на показанията на свид. К. в частта, с която излага свои
съждения и предположения по същите съображения като горните. Не следва да бъде
дадено вяра и на показанията в частта, с която се установява, че до 2013 г.
имотът на ищеца не е бил ограден, тъй като противоречат на събраните по делото
доказателства. Такава ограда е съществува още през 2003 г., като същата е
започвала от северозападната част на ищцовия имот, продължавала е по северната
част и се е спускала надолу до чупката, както се установява от показанията на
свид. К. и Б., и заключението на вещото лице. В останалата част показанията на
свид. К. са достоверни и следва да им бъде дадена пълна вяра, тъй като са
последователни, вътрешнологични и непротиворечиви.
Съдът не дава вяра на заключението в частите, с които излага правни изводи
относно трайните знаци поставени в имота и дали дадена регулация е приложена.
Следва да бъде уточнено, че в изпълнение на възложената задача вещото лице е
установило относимите данни от дворищно-регулационните планове, пренасянето им
през новите планове, включително и предвидените регулации, които в последствие
са отразени като осъществени. В тази част заключението не съдържа правни изводи
и няма пречка да бъде кредитирано. Ето защо в останалата част следва да бъде
дадена пълна вяра на заключенията на вещите лица, тъй като са обективни и
пълни, като същите са съставени от компетентно вещо лице.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е допустим установителен иск по чл. 124 от ГПК вр. чл. 54 от ЗКИР,
за признаване за установено, че ищецът е собственик на реална част от 55,90 кв.
м., въз основа на изтекла в негова
ползва десетгодишна придобивна давност на основание чл. 79 от ЗС, която част е
неправилно заснета в имота на ответното дружество. Правният интерес е обоснован
с твърдението, че на 07.2019 г. ответното дружество инициирало проверка на
закоността на извършените от ищеца строежи, които частично попадали в имота на
ответника. Позовава и се и на правна конверсия на владените реални части в
идеални в случай, че е налице правна невъзможност да бъдат спорната реална част
да бъде придобита по давност.
Съдът намира за безспорно, че ищецът е собственик на ПИ идентификатор №
39030.501.15 по КККР на гр. Котел, представляващ УПИ III,
в кв. 7, по регулационен план на гр. Котел от 1986
г./последно изм. от 2004/, с площ от 4 985 кв. м. придобит въз основа на
апортна вноска през 2008 г. Съдът намира за безспорен и факта, че ответникът е
собственик на ПИ № 39030.501.2041 по КККР на гр. Котел, представляващ УПИ IV,
в кв. 7, по регулационен план на гр. Котел от 1986
г./последно изм. от 2004/ , с площ 3620 кв. м., придобит въз основа на
универсално правоприемство през 2015 г. Праводателите му през 2005 г. са
признати за собственици на 940 ид. ч. от УПИ IV, а останалите идеални части са придобити от Община Котел
през 2011 г. по силата на договор за продажба.
Относно твърдяното придобивно основание – осъществено непрекъснато владение
в продължение на 10 години съгласно чл. 79 от ЗС, преди да бъде разгледан
фактическия състав, следва да бъде разгледано въведеното от ответника
правоизключващо възражение по чл. 200, ал. 1 от ЗУТ, тъй като касае законната
възможност спорната част да бъде придобита по давност.
Съдът, с оглед § 5, т. 11 от ЗУТ намира, че поземлените имоти с
идентификатор № 39030.501.15 и с идентификатор № 39030.501.2041 са урегулирани
поземлени имоти, тъй като с дворищно-регулационния план от 1986 г. за всеки
един от имотите е определена граница, достъп от улица, път или алея, конкретно
предназначение и режим на устройство. Този извод следва от заключението на
вещото лице и събраните писмени доказателствени средства, които еднопосочно
установяват данните, че за имота на ищеца е отреден УПИ III, а за имота на ответника УПИ IV,
и двата, находящи се в кв. 7, по плана от 1986 г. на гр.
Котел. Двата имота са с точно определени граници, достъпни са от улица и са с
предназначение на „Почивна станция“ и „Хотел“. Нещо повече, регулационния план
от 1986 г. е изменен и приложен.
Съгласно чл. 200 от ЗУТ реално определени части от поземлени имоти в
границите на населени места могат да се придобиват по давност, само ако са
спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 ЗУТ. В разглеждания
случай спорната реална част от 55.90 кв. м. от имота на ответника не отговаря
на изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗУТ за лице и площ, тъй като нейният
обем е значително по-малък от 300 кв. м. и не отговаря на изискванията за 14 м.
лице. Тоест налице е законна пречка спорната реална част да бъде придобита по
давност с оглед императивната норма на чл. 200, ал. 1 от ЗУТ, респ. правоизключващото
възражение на ответника в тази насока е основателно. Не намира приложение и
разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от ЗУТ, тъй като в конкретния случай не се
установява хипотезата на чл. 17 от ЗУТ, обхващата случаите на неурегулирани
поземлени имоти.
Съгласно чл. 181, ал. 3 ЗТСУ (отм.) когато не може да се обособят
самостоятелни парцели от владяната част и от останалата част от
дворищнорегулационен парцел, то се приема, че се придобива идеална част,
съответстваща на владяната реална част. Тази разпоредба обаче е приложима само
по отношение на придобивна давност, която е изтекла до влизането в сила
на ЗТСУ тоест до 01.06.1973 г. За придобивната давност, започнала да тече преди
влизане в сила на ЗТСУ (отм.), но изтекла след влизане в сила на този закон,
както в разпоредбите на ЗТСУ (отм.), така и в последващия благоустройствен
закон (действащият ЗУТ), няма правни норми, предвиждащи възможност за придобиване
на идеална част от парцел по давност при осъществявано давностно владение върху
съответна реална част от парцела. С разпоредбата на чл. 181, ал. 3 ЗТСУ (отм.)
законодателят е създал една фикция, според която владението върху реална част
от парцел се счита за владение върху идеална част, равняваща се на частта от
реално владяното място от целия парцел. Фикцията не може да има разширително
тълкуване, поради което не може да се приеме, че хипотезата обхваща и случаи
извън посочения от законодателя времеви период. Правилото представлява едно
изключение от общата забрана за придобиване по давност на реални части от
парцели и неговото действие е ограничено само до давността, изтекла до
влизането в сила на ЗТСУ (отм.), т.е. до 01.06.1973 г. / Решение № 185 от 01.03.2010 г. по гр. д. № 280/2009 г. на
ВКС, І г. о., Решение № 348 от 21.04.2010 г. по гр. д. № 4131/2008 г. на ВКС,
III г. о./ При действието на
ЗТСУ (освен с установената фикция в чл. 181, ал. 3 ЗТСУ) и на ЗУТ не може да се
придобие по давност идеална част от парцел при осъществено владение върху
реална част от парцела.
В разглеждания случай не намира приложения фикцията на чл. 183, ал. 3 от
ЗТСУ (отм.), тъй като дори и при присъединяване на владението на праводателя,
началният момент от който е започнало владението е от 2003 г., т.е. владението
е започнало 20 години след влизане в сила на ЗТСУ(отм.) през 1973 г. Относимо
обаче е изтичането на срока за придобивната давност, който е следвало да изтече
до влизане в сила на ЗТСУ (отм.). Поради това в полза на ищецът не могат да
възникнат претендираните благоприятни последици, а именно придобиване по
давност на 55,9/3620 ид. ч. от собствения на ответника имот, защото при
действието на ЗУТ е правно невъзможно придобиването на идеални част от имот при
осъществено владение върху реална част от парцела.
При тези изводи, съдът намира, че не следва да обсъжда елементите от фактическия състав на
давностното владение по чл. 79, ал. 1 от ЗС, защото е правно невъзможно спорната
реална част от 55.90 кв. м. от урегулирания поземлен имот на ответника да бъде
придобита по давност, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 200, ал. 1 от ЗУТ и не намира приложение фикцията на чл. 183, ал. 3 от ЗТСУ (отм.).
Следва да бъде допълнено и че твърдението, че е допусната грешка в
кадастралната карта не се доказа от ищеца, а оборването на презумпцията по чл.
2, ал. 5 от ЗКИТ е в негова тежест. Безспорно е че спорната реална част от
55,90 кв. м., попада в западната част на имота на ответника, но не може да бъде
направен извод за погрешно отразени данни в КККР, тъй като от заключението
безспорно се установява, че за първи път през 1986 г. се вижда вътрешната
регулационна линия между двата съседни имота, която в спорната част не е
изменяна през 1995 и 2004 г. и затова тя е отразена по същия начин в
кадастралната карта от 2005 г. Измененията на дворищно-регулационния план от
1986 г. се отнасят до друга част, различна от спорната, която е собственост на
ищеца. Когато тези изменения са направени, регулацията в частта, която не е
предмет на спора, е приложена на основание чл. 15, ал. 3 от ЗУТ. Този факт не е
спорен между страните и се установява и от сключения между Община Котел и
правоприемникът на ищеца „Ноубъл Пропъртис“ ЕООД, на 14.02.2005 г. окончателен
договор за покупко-продажба.
С оглед на гореизложеното, предявеният положителен установителен иск по чл.
124 от ГПК вр. чл. 54 от ЗКИР, е неоснователен, тъй като не е доказан в своето
основание, поради което следва да бъде отхвърлен. Както се посочи, спорната
реална част от 55.90 кв. м., заснета в имота на ответника, е правно невъзможно
да бъде придобита по давност, тъй като не попада сред изключенията по чл. 200
от ЗУТ и не намира приложение фикцията на чл. 183, ал. 3 от ЗТСУ (отм.). Не се
установи несъответствие между регулационния план от 1986 г. и кадастралната
карта на гр. Котел по вътрешната регулационна линия на двата имота, поради
което на основание чл. 2, ал. 5 от ЗКИР, отразените в кадастъра данни остават
верни до доказване на противното.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва
да понесе сторените от ответника разноски в размер на 400 лв, които са доказани
по основание и размер. Релевираното от ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно с оглед разпоредбата
на чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ, поради което възнаграждението е редуцирано до
посочения горе размер.
Ръководен от горното, Районен съд Котел
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Силекса“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 115, вх. А, ет. 2, ап.
7, представлявано от изп. директор Н.П.Ш., чрез адв. Адв. Г. ***, срещу „Енигма
Инвест“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Ген. Тотлебен“ № 85-87, представлявано от В.С.В., „Мел Инвест-холдинг“,
„Конимо“ АД, „Мел Холдинг“ АД, и К. Г.Т., чрез адв. Ш. ***, положителен
установителен иск по чл. 124 от ГПК вр. чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, за приемане на
установено, че ищецът „Силекса“ АД, е
собственик на реална част от 55, 90 кв. м., заключена между кординатни точки по
кординатна система от 2005 г. - X1 4750918.651,Y1 576561.540; X2 4750917.605, Y2
576566.643; X3 4750915.313, Y3 576566.098; X4 4750914.468, Y4 576569.483; X5
4750913.565, Y5 576570.686; X6 4750912.074, Y6 576570.882; X7 4750904.908, Y7
576568.912; X8 4750906.151, Y8 576567.783; X9 4750917.964, Y9 576561.407; погрешно заснета в границите на поземлен имот с
идентификатор № 39030.501.2041 по КК на гр. Котел, записан в кадастралните
регистри на името на „Енигма Инвест“ АД, вместо в границите на записания на
името на „Силекса“ АД поземлен имот с идентификатор № 39030.501.15.
ОСЪЖДА „Силекса“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 115, вх. А, ет. 2, ап. 7,
представлявано от изп. директор Н.П.Ш., чрез адв. Адв. Г. ***, да заплати на „Енигма
Инвест“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Ген. Тотлебен“ № 85-87, представлявано от В.С.В., „Мел Инвест-холдинг“,
„Конимо“ АД, „Мел Холдинг“ АД, и Кристиана Г.Т., чрез адв. Ш. ***, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 400 лв., представляваща разноски за първоинстанционно
производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му пред
Окръжен съд Сливен с въззивна жалба.
Препис от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: