РЕШЕНИЕ
№ 383
гр. Враца, 11.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, V състав,
в публично заседание на 21.10.2020 г. /двадесет и първи октомври две хиляди и
двадесета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА
РАДЕНКОВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА, като
разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА адм. дело № 355 по описа на АдмС –
Враца за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 166, ал. 2 и ал. 4, вр. чл. 145 и сл. АПК, и чл. 172 ал. 6 от ЗДвП.
Образувано е по жалба
на Л.Л.В. ***, чрез пълномощника му адв. И.А. ***, против Заповед за прилагане
на ПАМ № 20-0967-000422/01.07.2020 г., издадена от Началник група, сектор „ПП“
към ОДМВР - Враца, с която му е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. “б“ от ЗДвП
– Прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил Шевролет Авео с рег. № ВР***СХ
за срок от 8 месеца.
В жалбата се
релевират доводи за нищожност на оспорената заповед, поради издаването ѝ
от материално некомпетентен орган. Развиват се съображения за
незаконосъобразност на оспорената заповед, поради липса на мотиви за размера на
принудителните административни действия, както и липса на основание за
издаването ѝ. Твърди се, че административният орган не е предоставил
възможност на оспорващия да участва в производството по издаване на заповедта,
с което не е могъл да реализира правата си, както и, че ПАМ е приведена в
изпълнение преди да премине суспензивния срок на обжалваното наказателно
постановление. В тази връзка се отправя искане за прогласяване
нищожността на оспорваната заповед, а в условията на алтернативност, за
отмяната ѝ като незаконосъобразна и присъждане на сторените по делото
разноски.
В съдебно заседание оспорващият,
редовно призован не се явява и не се представлява.
Ответникът, Началник група,
сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Враца, редовно призован не се представлява в
с.з. и не изразява становище по жалбата. В съпроводително писмо рег. №
967000-8151/13.08.2020 г., с което е изпратена административната преписка в
съда, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
По делото са събрани
писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред
административния орган преписка.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от
обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови
права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл.149, ал.1 АПК. Видно от разписката върху оспорената заповед,
същата е получена от адресата на 24.07.2020 г., а жалбата против нея е депозирана
на 07.08.2020 г., с оглед на което същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
От приложените към
административната преписка доказателства се установява, че на 01.07.2020 г. на
жалбоподателя е съставен АУАН бл.№ GA265385 от мл.
автоконтрольор към ОДМВР – Враца, сектор „ПП“ - Враца затова, че на същата
дата, около 08.50 ч. в гр. Враца по ул. „Е.Й.“, до № 75 е управлявал лек
автомобил Шевролет Авео, с рег. № Вр***СХ, негова собственост, след употреба на
алкохол преди да е преминало въздействието му. Употребата на алкохол е
установена с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабричен № ARNA
– 0121, който отчел положителна проба от 0,87 промила в издишания въздух. Издаден
е талон за медицинско изследване № 0031419. Констатираното в АУАН е прието за
виновно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП.
На същата дата – 01.07.2020
г. е издадена оспорената в настоящото ЗППАМ № 20-0967-000422/01.07.2020 г. от
Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Враца, с която на
жалбоподателя на основание чл. 22 ЗАНН и чл.171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП е приложена
ПАМ – Прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил Шевролет Авео с рег. №
ВР***СХ за срок от 8 месеца и са отнети СРМПС № ********* и 2 бр. рег. табели с
№ ВР***СХ.
Към преписката е
приложен цитирания АУАН № GA265385 /01.07.2020 г.
в който е изложена същата фактическа обстановка, както и Заповед №
369з-108/17.01.2020 г. на Директора на ОДМВР – Враца, относно оправомощените
длъжностни лица от същата дирекция да прилагат ПАМ по ЗДвП.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно изричната разпоредба на чл. 168,
ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени
от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл. 146 АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът
следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Настоящият съдебен
състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки
по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7
от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. В случая по делото
няма спор, че оспорената заповед е издадена от Началник група в сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР - Враца, чиято компетентност е установена от т.1.3 на
приложената по делото Заповед № 369з-108/17.01.2020 г. на Директора на ОДМВР –
Враца, а последната, съгласно отбелязването в нея е издадена въз основа на
заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи,
определяща службите за контрол по ЗДвП. Следователно ЗППАМ е издадена от
материално и териториално компетентен
орган, с оглед на което не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК и изложените в жалбата възражения в тази насока са неоснователни.
Заповедта съответства
на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.
Актът съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1-8 от АПК относно
наименованието на органа - издател, неговия адресат, фактически и правни
основания за издаването му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и
подпис на лицето с означена длъжност. В оспорената заповед са изложени ясни и
конкретни фактически основания, за осъществено от жалбоподателя нарушение по
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като е посочено времето и мястото, вида на
управляваното от него МПС, концентрацията на алкохол в кръвта, установена с
годно техническо средство Алкотест Дрегер отчел 0,87% алкохол в издишания
въздух, с издаден талон за медицинско изследване № 0031419. В текста ѝ
фигурира фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и
възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за
прилагане на принудителната административна мярка. В случая установените в АУАН
обстоятелства са послужили като фактическо основание за издаване на ЗППАМ.
Изложените мотиви в оспорената заповед са достатъчни, за да може жалбоподателят
да разбере съображенията на административния орган за издаване на приложената
му ПАМ. Не е налице нарушение на административнопроизводствените правила, което
да е съществено и да води до ограничаване правото на защита на лицето, обект на
административната принуда. Освен това за прилагане на мярката не се изисква
приемане и обсъждане на възражения на лицето, спрямо което тя е приложена, с
оглед на което изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност на акта,
поради неосигуряване на възможност за участие в административното производство
са неоснователни. Неоснователни са и възраженията на процесуалния представител
на оспорващия, касаещи допуснати нарушения на процедурата по издаване на ЗППАМ,
позовавайки се на разпоредби от НПК и ЗАНН, както и невлязло в сила НП и същите
са неотносими към предмета на делото и не следва да се обсъждат в настоящето
производство. Същите са относими в
процедурата по оспорване на НП, но не и в настоящето производство. Това е така,
защото законодателят е предвидил отделен процесуален ред за прилагане на
принудителните административни мерки и за налагане на административните наказания. Предпоставките
за издаване на двата документа, техните издатели и преследваните цели са
различни. С издаването на оспорената заповед не се изследва административнонаказателната
отговорност на адресата или на установения с АУАН нарушител, за да се решават
въпросите за извършеното административно нарушение, неговата съставомерност,
респективно да бъде обсъждана формата на вината и наличието на условията по чл.
28 от ЗАНН, в каквато насока са възраженията на процесуалния представител на
оспорващия. Дали и кога ще влезе в сила НП, за което са изложени твърдения, че
е оспорено, е обстоятелство ирелевантно по отношение на настоящия правен спор. Принудителните
административни мерки като вид административна принуда засягат в негативна
степен правата и интересите на адресатите си, но не са санкция и за тях не
важат правилата по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. ПАМ се прилагат с
индивидуален административен акт, носещ характеристиките по чл. 21, ал. 1 от АПК и описанието в заповедта
следва да съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, което в случая е
сторено. Към момента на издаване на заповедта за прилагане на ПАМ по чл. 171,
т. 1, б. „б“ от ЗДвП е достатъчно
установяване на нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 пр. 1 от ЗДвП, въвеждащ забрана
за управление на ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. В
случая установените в АУАН обстоятелства са послужили като фактическо основание
за издаване на ЗППАМ – управление на МПС след употреба на алкохол, установено с
годно техническо средство. Изложеното налага извода, че липсва основание за
отмяна на акта по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.
Оспорената заповед е
издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби и не е налице
отменителното основание по чл. 146,т.4 от АПК. Предвид извършеното нарушение от
страна на жалбоподателя, установено по надлежния ред, правилно
административният орган е приел, че са налице предпоставките по чл. 171, т. 2а,
б. „б“ за издаване на заповед за прилагане на ПАМ – прекратяване на
регистрацията на ППС. Съгласно цитираната
разпоредба от ЗДвП (в действащата към
датата на издаване на заповедта редакция) за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага ПАМ: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда – за срок от 6 месеца до една година (хипотезата в
настоящия случай). В случая няма спор, че автомобила, чиято регистрация е
прекратена с оспорената ЗППАМ е собственост на жалбоподателя. Разпоредбата
на чл. 171 от ЗДвП е императивна и при наличието на основанията изчерпателно
изброени в чл. 171, т. 2а от ЗДвП, които в случая са установени от АУАН,
административният орган действа в условията на обвързана компетентност и е
задължен да издаде административен акт за прилагане на ПАМ в съответствие с
правомощията му по чл. 172, ал.1 от ЗДвП.
Възраженията на
оспорващия, че липсата на конкретни мотиви относно срока на приложената ПАМ се
приравняват на липса на разпоредителна част на акта, което пък е основание за
неговата отмяна като неправилен и незаконосъобразен са напълно неоснователни. Мотиви за това се съдържат в констативната част на
административния акт и са свързани с тежестта на нарушението, предвид
установения промил на алкохол в кръвта - 0,87 промила. В мотивите на заповедта,
изведени в т. 1 е изрично посочено, че мярката се прилага за това, че водач
управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,8 на хиляда до 1,2 на
хиляда включително. Предвид вида на деянието, за което се налага ПАМ, размерът
на промила алкохол в кръвта е съставомерен елемент от фактическия състав.
Съответно по-високият промил на алкохол в кръвта /над 0,5%/ обосновава извод за
по-висока степен на опасност на нарушението, което от своя страна е основание
за определяне на по продължителен период на наложената ПАМ, който в случая е
към възможния минимален размер и е определен на 8 месеца при законов минимум от
6 месеца.
В този смисъл съдът
намира така индивидуализираната мярка за съответна на съдържащата се в чл. 22
от ЗАНН позитивна правна уредба на ПАМ, без да засяга права и законни интереси
в по-голяма степен от необходимото за целта.
Правни аргументи,
факти и доказателства, които да опровергават констатациите в АУАН, послужил
като фактическо основание за издаване на ЗППАМ не бяха представени в настоящото
производство, въпреки заявеното в жалбата намерение и предоставената от съда
възможност за това. С това си
бездействие оспорващият не обори
нормативно предвидената в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП презумптивна доказателствена
сила на акта за установяване на административно нарушение съставен за нарушение
по ЗДвП. Поради това съдът кредитира материалната доказателствена сила на АУАН
и приема за доказана установената с него фактическа обстановка, с оглед на
което наведения в жалбата довод за недоказаност на извършеното административно
нарушение, дало основание на органът да издаде оспорената заповед се явява
неоснователен.
Не е налице и
отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като оспорената заповед,
противно на наведените в жалбата доводи, е съобразена и с целта,
преследвана от закона - опазване
живота и здравето на участниците в движението, като се осуети възможността на
дееца да извърши други нарушения на правилата на ЗДвП. Процесната принудителна
административна мярка не цели да санкционира нарушителя и/или трети лица, а
чрез налагането на неблагоприятни последици за адресата да се постигане правно
определен резултат - подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване
и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия (ПТП), на загиналите и
ранените при пътни инциденти участници в движението. Това въздействие върху
субекта, е преценено от законодателят като превенция срещу извършването на
определен вид правонарушения. Крайният резултат от мярката по чл. 171, т. 2а
б. „б“ от ЗДвП е временно (в случая за 8 месеца)
отнемане
на „средството“ за извършване на нарушението, тъй като макар ППС да остава под
властта на неговия собственик, временно прекратената му регистрация, препятства
възможността за движението му по пътищата, респ. възможността да бъде извършено
ново и/или повторно нарушение. Именно по този начин се постига и възпиращият
ефект на мярката.
По изтъкнатите
съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед е издадена
от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на
закона, поради което следва да бъде потвърдена, а жалбата срещу нея следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на
делото претенцията на оспорващия за присъждане на разноски в производството е
неоснователна.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.Л.В.
***,, против ЗППАМ № 20-0967-000422/01.07.2020 г., издадена от Началник група,
сектор „ПП“ към ОДМВР - Враца, с която му е наложена ПАМ по чл.171, т.2а, б.“б“
от ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил Шевролет Авео с
рег. № ВР***СХ за срок от 8 месеца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
АДМ. СЪДИЯ: