РЕШЕНИЕ
№1344
гр. Пловдив, 15.06.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският районен съд, четвърти наказателен състав, в
открито съдебно заседание на осемнадесети май, през две хиляди и петнадесета
година, в състав:
Районен съдия: Атанас Атанасов
при секретаря НАДЯ ТОЧЕВА ,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 2044 по
описа за 2015 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП № 14-1030-007069/01.10.2014 година на Р.Н.,
Началник сектор ПП към ОД-МВР гр.Пловдив, с което
на П.М.Д. ЕГН: ********** е наложено административно наказание: глоба в размер на 400 лева за нарушение по чл.315 ал.1 т.1 от КЗ.
Релевираните в подадената жалба оплаквания се свеждат до
незаконосъобразност и неправилност на НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и със
защитник, като поддържа своята жалба и излага подробни аргументи.
В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, изпраща
представител и взема становище по жалбата, като моли за потвърждаване на НП.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Подадената жалба се явява процесуално допустима, тъй като е подадена от лице, което има
правен интерес и в законоустановения срок, а разгледана по същество е основателна.
Настоящият съдебен състав
намира, че при реализиране на административнонаказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до
накърняване правото на защита на жалбоподателя и тъй като същите са абсолютни
не могат да доведат до разглеждане на въпроса по същество.
Предметът на административнонаказателното производство се очертава
от фактическите обстоятелства, които са залегнали в акта за установяване на
административното нарушение и в правораздавателното наказателно постановление.
Разпоредбите на закона
са категорични - АУАН и НП следва да съдържат предвидените в ЗАНН реквизити,
което е условие за тяхната законосъобразност, като същите следва да са посочени
по начин, небудещ съмнение. Тези реквизити не могат да бъдат извличани по пътя
на формалната или правна логика, тъй като това би имало за последица
неопределеност на регламентацията на обществените отношения и в сериозна степен
би застрашило правото на защита на привлеченото към отговорност лице.
Следва да се посочи, че в
акта е налице разминаване между обстоятелствената част и посочената като
нарушена правна норма. В акта е отразено, че жалбоподателят е допуснал
нарушение, като е управлявал МПС без сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" към момента на проверката. Вместо да се
посочи като нарушена разпоредбата на чл. 259, ал.1, т.1
от КЗ, респективно чл. 315, ал.1, т.1
от КЗ, актосъставителят неправилно е посочил като нарушена правната
норма на чл. 249, т.1, вр. с чл.
264, ал.3 от КЗ.
Отделно
от това е налице и разминаване между цифровата квалификация на нарушението,
отразена в АУАН и НП. В първия акт са посочени като нарушени разпоредбите на
чл.249 т.1 вр. чл.264 ал.3 КЗ, а във втория – разпоредбата на чл.315 ал.1 т.1 КЗ, което допълнително води до неяснота относно нарушението, което е извършено
и впоследствие санкционирано от органите на реда.
В акта и издаденото въз
основа на него НП трябва да съществува единство както между посочените като
нарушени правни норми, така и между словесното описание на нарушението и
посочената нарушена разпоредба.
Административнонаказателния процес е строго
формален и неспазването на императивните изисквания за съдържание на акта по чл. 42, т.4
и т.5 от ЗАНН,
както и на чл. 57, т.5
и т.6 от ЗАНН,
относно НП винаги имат за последица отмяна на Наказателното постановление на
процесуално основание, тъй като това е изискване за законосъобразност на НП.
Съдът намира, че в
случая е неприложима разпоредбата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН, според която наказателното постановление се издава и когато е
допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Като
не е отразил правилно обстоятелствата по нарушението и
цифровата квалификация на същото, актосъставителя е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила, което е довело до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Той
е бил лишен от възможността да разбере конкретно какво нарушение се твърди, че
е извършил и да се защитава пълноценно по него. Допуснатото съществено
нарушение на процесуалните правила е пренесено и в атакуваното Наказателно
постановление, в което отново не е отразено в пълнота фактическата обстановка
по нарушението.
Поради
гореизложеното съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Водим
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №
14-1030-007069/01.10.2014 година на Р.Н., Началник сектор ПП към ОД-МВР
гр.Пловдив, с което на П.М.Д. ЕГН: ********** е наложено административно наказание: глоба в размер на 400 лева за нарушение по чл.315 ал.1 т.1 от КЗ, като незаконосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок пред Административен съд гр.
Пловдив, считано от получаване на съобщението.
Районен
съдия:/П/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! В.Т.