№ 6727
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело
№ 20231110157213 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава XIII от ГПК.
Образувано е по искова молба на П. Д. К., ЕГН: **********, живущ в гр.
С, чрез адв. И. Н. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Иван Денкоглу”
№ 7, ет. 5, ап. 9 против „Сити Кеш” ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5,
представлявано от .........., с която е предявен иск с правно основание чл.55,
ал.1,предл.1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сума в
размер на 966,51 лева, представляваща недължимо платена сума по
недействителен договор за паричен заем № 625327 от 26.01.2022 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба до
погасяването.
Ищецът твърди, че на 26.01.2022 година сключил Договор за паричен
заем № 625327 със „Сити Кеш“ ООД, като размерът на заемната сума бил на
стойност 2000,00 лева. Твърди, че в процесния договор било уговорено, че
заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на заемната
сума, да предостави обезпечение, по начина и реда и отговарящо на условията
на чл. 33, ал. 1 на Общите условия: поръчител или банкова гаранция (поне
едно от изброените). Сочи, че в договора било уговорено, че при неизпълнение
на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят дължал на
заемодателя неустойка в общ размер на 826,05 лева. Твърди, че въпреки това
неустойката била начислявана автоматично от заемодателя, като начислената
по тази точка неустойка се заплащала разсрочено съгласно включения в
договора погасителен план. Твърди, че на ищеца била начислена неустойка в
общ размер на 826.05 лева, тъй като същият не представил в срок надлежни
поръчители, банкова гаранция или друг вид обезпечение, посочени в
1
процесния договор. Твърди, че размерът на отпуснатия заем бил 2000.00 лева,
размерът на погасителната вноска - „3 х 711.65 лева“, видът на вноската -
месечна, размерът на фиксирания годишен лихвен процент - 40.05 %,
размерът на годишния процент на разходите бил 47.76 %, а размерът на
общата сума, която следвало да върне ищецът бил 2134.95 лева. Твърди, че
ищецът погасил изцяло сумата по сключения договор, а именно сума в общ
размер на 2966.51 лева, включваща 2000.00 лева главница, 134.95 лева лихва,
826.05 лева неустойка, и 5.51 лева заплатена без основание сума, с направена
отстъпка от 9.49 лева, както следва: 977.51 лева на дата 04.03.2022 г.; 1002.00
лева на дата 08.04.2022 г.; 987.00 лева на дата 09.05.2022 г.
Счита, че договорът за кредит е нищожен, тъй като липсвал съществен
елемент от договора, разписан по ясен и разбираем начин, а именно ГПР.
Сочи, че същият бил изписан единствено като процент, без да е посочено как е
формиран и какви компоненти са включени в него. Намира, че предвидена
неустойката за непредоставяне на обезпечение е нищожна, като
противоречаща на добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, като постига
единствено неоснователно обогатяване за кредитора. Поддържа, че клаузата,
предвиждаща заплащане на неустойка поради непредставяне на обезпечение,
е в противоречие със ЗПК и Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент
и на съвета. Поддържа, че процесният договор е нищожен поради невъзможен
предмет и противоречие с добрите нрави, както и поради липса на форма.
Моли искът да бъде уважен по подробно изложени съображения. Претендира
разноски.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковите претенции.
С оглед на възраженията и твърденията в отговора на исковата молба се иска
от съда да отхвърли исковата претенция и присъди разноски в полза на
ответника.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и съобрази доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за
себе си последици, a именно, че е предоставил, а ответникът е получил
процесната сума в размер на 966,51 лева, надхвърляща чистата стойност по
кредита и платена, без да е имало основание за извършване на престацията.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е
налице основание за получаване и задържане на процесната сума, поради
което не се дължи нейното връщане, респ. да докаже връщане на сумата.
Между страните не е спорно, а и от събраните по делото писмени
доказателства и приета съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
между П. Д. К. в качеството му на заемополучател и „Сити Кеш" ООД в
качеството му на заемодател е сключен Договор за потребителски кредит №
625327 от 26.01.2022 г. В Договора за кредит страните са уговорили размер на
2
заема – 2000,00 лв., със задължение да бъде погасен чрез 3 месечни вноски. (3
х 711.65 лева). Видът на вноската е месечна, размерът на фиксирания годишен
лихвен процент е 40.05 %, размерът на годишния процент на разходите е 47.76
%, а размерът на общата сума, която следва да върне ищецът е 2134.95 лева. В
процесния договор е уговорено, че заемателят се задължава в срок от три дни,
считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение по
условията на чл. 33, ал. 1 на Общите условия: поръчител или банкова
гаранция.
Не е спорно между страните, че обезпечение от страна на ищеца не е
предоставено.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищецът е
погасил изцяло сумата по сключения договор на следните дати: - 977.51 лева
на дата 04.03.2022 г.; -1002.00 лева на дата 08.04.2022 г.; -987.00 лева на дата
09.05.2022 г. Общият платен размер от негова страна възлиза на 2966.51 лева,
включваща 2000.00 лева главница, 134.95 лева лихва, 826.05 лева неустойка.
При така очертаната фактическа обстановка, предвид доводите на
страните, ангажирани в производството, съдът приема, че искът е основателен
и следва да бъде уважен, като съображенията за това са следните:
Ищецът в производството е физическо лице, което при сключване на
процесния договор за паричен заем е действало именно като такова, а
ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ,
като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства, следователно страните имат качествата на потребител по смисъла
на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният
договор за кредит е потребителски, поради което за неговата валидност и
правни последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност
на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута,
определена с постановление на Министерски съвет на Република България,
което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50
% от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4
размери са нищожни - арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. В случая в договора е предвиден
ГПР в размер от 47.76 %.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
3
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
Съобразно § 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат
описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да
бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява
кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните
стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се
направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е
формиран ГПР.
В конкретния случай клаузата на чл.6.2 от Договора възлага в тежест на
ищеца да заплати неустойка за непредоставено обезпечение. Посоченото
възнаграждение обаче не е включено към ГПР, съгласно заключението на
вещото лице по приетата ССЧЕ, където се посочва, че Годишният процент на
разходите (ГПР) при включване на неустойката е 492,76 %, което надвишава в
пъти допустимият максимален размер по смисъла на чл. 19, ал.4 ЗПК.
С оглед решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС съдът приема,
че с уговорената неустойка за непредоставянето на обезпечение се заобикаля
императивна правна норма, което води до оскъпяване на кредита.
Същевременно тази неустойка не е включена в ГПР, а представлява
възнаграждение на кредитора. Всеки разход, който не е включил при
изчисляване на ГПР, но представлява възнаграждение на кредитора, е
нарушение на чл. 10а, чл. 19 ЗПК, което води до невъзможност потребителят
да разбере как е сформиран ГПР, как е изчислен, какво се включва в него,
което води до липса на посочен ГПР - нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10-11 ЗПК.
Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи
във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи. В настоящия случай е налице пълно
разминаване между посочения в договора ГПР – 47.76 % и действително
дължимата величина в края на заемния период - 492,76 %, ето защо съдът
приема, че представеният договор за потребителски кредит е недействителен,
на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което заемателят дължи
връщане само на чистата стойност на отпуснатия кредит.
По делото се установи, че общата сума, заплатена от ищеца, се равнява
на 2966,51, от които 2000.00 лева главница, 134.95 лева лихва, 826.05 лева
неустойка, и 5.51 лева заплатена без основание сума. Следователно
4
заплатената от него сума над размера на главницата от 2000 лева, а именно
966,51 лева е платена без основание. След като е платена без основание, то на
основание чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД следва да бъде върната на ищеца от
ответника.
С оглед изложеното, съдът приема, че искът е доказан по основание и
размер.
Ето защо следва да се осъди ответника "СИТИ КЕШ" ООД да заплати на
ищеца, сумата в размер на 966,51 лв., представляваща платена без основание
по недействителен договор за паричен № 625327 от 26.01.2022 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба до
окончателното й изплащане, на основание чл. 55, ал. 1, предл.1 ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Същият представя списък по чл. 80 ГПК (л.200 от
делото), както и доказателства за това, както следва: 50,00 лева държавна
такса и 400,00 лева депозит за ССЧЕ, следователно в полза на ищеца следва да
бъде присъдена сумата от общо 450,00 лева.
По отношение на включеното в списъка с разноски адвокатско
възнаграждение в размер на 400,00 лева, съдът констатира, че то се
претендира на осн. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв. В кориците на делото обаче не е
приложен договор между адвоката и неговия клиент, отразяващ постигнато
съгласие за оказване на безплатна адвокатска защита и съдействие по чл. 38
ЗАдв. В тази връзка съдът съобрази ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 507 ОТ 19.09.2018 Г.
ПО Ч. Т. Д. № 1972/2018 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС, където е прието, че при
отсъствие на договор, а и на друг документ, от който може да се направи извод
за конкретната хипотеза по чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 ЗАдв., в която е възложено
оказването на безплатна адвокатска защита пред съда, и за изразено насрещно
съгласие от упълномощения адвокат да окаже такава защита, няма основание
на пълномощника - адвокат да се присъди адвокатско възнаграждение при
предпоставките на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. По тези съображения съдът намира, че
не следва да присъжда адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска защита.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5,
представлявано от .........., да заплати на П. Д. К., ЕГН: **********, живущ в
гр. С, чрез адв. И. Н. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Иван
Денкоглу” № 7, ет. 5, ап. 9, сумата от 966,51 лева /деветстотин шестдесет и
шест лева и петдесет и една стотинки/ на осн. чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5,
представлявано от .........., да заплати на П. Д. К., ЕГН: **********, живущ в
5
гр. С, чрез адв. И. Н. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Иван
Денкоглу” № 7, ет. 5, ап. 9, сумата от 450,00 лева /четиристотин и петдесет
лева/ съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните с въззивна жалба пред СГС.
Банкова сметка, по която да бъдат преведени присъдените суми:
БАНКА: „Обединена българска банка” АД
IBAN: BG20 UBBS 8155 1014 2590 30
BIC: UBBSBGSF
Титуляр: Адвокат Георги Чомпалов, чл. 39 от ЗАдв
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6