№ 122
гр. Кърджали, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вергиния С. Еланчева
при участието на секретаря Симона Б. Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния С. Еланчева Административно
наказателно дело № 20215140200579 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1300-000725 от 13.05.2021 г.,
издадено от Началник група в сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на
Ш.И.С. от ****, с ЕГН **********, са наложени административни наказания „глоба” в
размер на 150 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца на
основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП.
Жалбоподателят Ш.И.С. намира издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че при постановяването му били допуснати
съществени процесуални нарушения. Моли за решение, с което наказателното
постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен защитник,
който поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваното постановление. От събраните по
делото доказателства по категоричен начин се установило, че жалбоподателят не е
извършил процесното административно нарушение. От гласните доказателства, а именно
тези на актосъставителя било видно, че С. не е възприел стоп-палката на полицейския
служител, който се опитал да го спре. Показанията на лицата, които се опитали да спрат
жалбоподателя се разминавали по категоричен начин. Претендира за присъждане на
направените разноски по делото.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се
1
представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като
неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни
съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При
условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 26.04.2021 г. свидетелите Д.Д. и В.Н. били на работа като служители в ЗЖУ-
Кърджали и осъществявали контрол на път III-5072 в района на с.Перперек, на разклона за
с.Калоянци. Около 18.20 часа те възприели движещ се по същия път лек автомобил марка
„***“ с рег.№ ***, управляван от жалбоподателя Ш.И.С.. Св.Д.Д., който бил униформен и
със светлоотразителна жилетка, подал на водача на автомобила ясен сигнал за спиране със
стоп-палка. При подадения сигнал водачът не спрял на посоченото от контролния орган
място. Забелязвайки, че полицейският служител се опитва да го спре, той увеличил
скоростта и продължил в посока към с.Перперек. Свидетелите Д. и Н. със служебния
автомобил и включен звуков и светлинен сигнал веднага се отправили след автомобила
марка „***“ с рег.№ ***. Успели да го установят в една от пресечките на с.Перперек, където
същият бил паркиран. До превозното средство се намирал жалбоподателят, който
потвърдил, че е негов водач. Когато свидетелите Д. и Н. го попитали защо не е спрял на
подадения сигнал, същият заявил, че не ги бил видял. Във връзка с установеното нарушение
било поискано съдействие от служители на сектор ПП-Кърджали. На място пристигнал
свидетелят С.Ч., който съставил и връчил на жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение по чл.103 от ЗДвП. Актът бил подписан и получен от Ш.С. без
възражения. На 13.05.2021 г. наказващият орган издал процесното наказателно
постановление, с което наложил на жалбоподателя административни наказания „глоба” в
размер на 150 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца на
основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите
Д.Д., В.Н. и С.Ч., които съдът кредитира изцяло; показанията на свидетеля Ф.Р.,
кредитирани само частично; Акт за установяване на административно нарушение от
26.04.2021 г., който като редовно съставен се ползва с доказателствена сила съгласно чл.189,
ал.2 от ЗДвП; Докладна записка от 27.04.2021 г.; Справка за нарушител/водач на
жалбоподателя; Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на МВР; Заповед № 8121з-825 от
19.07.2019 г. на МВР; Справка за собственост на автомобил марка „***“ с рег.№ ***;
Месечен график на ЗЖУ-Кърджали за периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2021 г.; Ежедневна
2
ведомост за 26.04.2021 г.; Разпореждане от 23.04.2021 г.; Писмо на ЗЖУ-Кърджали от
08.07.2021 г.; Длъжностна характеристика за длъжността полицай-старши полицай в ЗЖУ.
При анализа на гласните доказателства съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите
Д.Д., В.Н. и С.Ч., защото са логични, последователни и взаимно допълващи се и установяват
по безспорен начин релевантните по делото факти. Д. и Н. са свидетели очевидци и сочат,
че на процесната дата и място жалбоподателят е управлявал описаното по-горе моторно
превозно средство, както и, че не е спрял на подадения му ясен сигнал от контролния орган.
На твърденията на свидетеля Ф.Р., който се стреми да опровергае извършеното от
жалбоподателя нарушение, настоящата инстанция не дава вяра. Той сам заяви, че работи за
Ш.С. и това го прави заинтересован свидетел и като такъв е нормално да поддържа неговата
версия. Освен това, показанията на Ф.Р. са в пълно противоречие с тези на свидетелите Д. и
Н., които са обективни и незаинтересовани от изхода на делото.
При така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна
и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по
същество.
Разпоредбата на чл.103 от ЗДвП вменява задължение на водача на МПС, при подаден
сигнал за спиране от контролните органи, да спре в най-дясната част на платното за
движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания. Според настоящата инстанция жалбоподателят следва да носи
отговорност за вмененото му административно нарушение. От събраните по делото
доказателства безспорно се установи, че на посочените в наказателното постановление дата
и място той е управлявал автомобила марка „***“ с рег.№ ***, като при подаден ясен сигнал
да спре, не се е подчинил и не е спрял на посоченото от контролния орган място. На
жалбоподателя бил подаден знак за спиране по реда на чл.170, ал.3 от ЗДвП, а именно чрез
стоп-палка от униформения полицейски орган. Цитираната норма гласи, че при спиране на
пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие служителят от органите
за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка. От показанията на разпитаните
по делото свидетели се установява, че водачът Ш.С. е възприел подадения му сигнал, но
въпреки това не се подчинил, което наложило да бъде преследван с патрулния автомобил.
Затова правилно административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят е
осъществил състав на нарушение по чл.103 от ЗДвП. От субективна страна нарушението е
извършено умишлено, като деецът е съзнавал, че нарушава установените правила за
движение по пътищата. Субективното отношение на дееца, умисълът, се обективира в
неговото поведение. Законосъобразно наказанието е наложено на основание чл.175, ал.1, т.4
от ЗДвП, предвиждащ да се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв., водач който откаже да изпълни
нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. При индивидуализиране на
санкцията наказващият орган е спазил принципите на чл.27 от ЗАНН, като е определил
3
наказанията „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“ към средния предвиден
размер. Наложените на нарушителя наказания „глоба“ от 150 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 3 месеца се явяват справедливи и отговарят в пълна степен на
обществената опасност на деянието и дееца. Този среден размер е оправдан, предвид
извършваните от жалбоподателя предходни нарушения на правилата за движение по
пътищата, за които е наказан с влезли в сила наказателни постановления и фишове. Само с
такова наказание биха се постигнали целите на чл.12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и
превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани допуснати в хода на
административнонаказателното производство нарушения на процесуалните правила или на
материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на атакуваното
постановление. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат
необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Даденото описание на констатираното
нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената
като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Не почиват на събраните по
делото доказателства твърденията на жалбоподателя, че на процесната дата и място не е
видял знак за спиране. Тази версия се опровергава напълно от показанията на свидетелите
очевидци Д. и Н., които са категорични, че сигналът е бил възприет от жалбоподателя.
Показателно е било и поведението на водача Ш.С., който след подадения сигнал е увеличил
скоростта на управлявания автомобил и се наложило да бъде преследван от полицейския
патрул. Ето защо, не може да се приеме, че липсва умисъл за извършеното нарушение.
Предвид изложените съображения, атакуваното постановление следва да бъде потвърдено
изцяло като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63,
ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото са проведени четири
съдебни заседания, в които не е взел участие процесуалният представител на наказващия
орган, но е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди
възнаграждение в минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното
постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в
полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат
присъдени разноските по делото.
4
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1300-000725 от 13.05.2021 г.,
издадено от Началник група в сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на
Ш.И.С. от ****, с ЕГН **********, са наложени административни наказания „глоба” в
размер на 150 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца на
основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Ш.И.С. от ****, с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на
МВР-Кърджали, сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали,
по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5