№ 471
гр. Пазарджик , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ДР. ИВАНОВА
при участието на секретаря Огняна Фурнаджиева
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ДР. ИВАНОВА
Административно наказателно дело № 20215220200255 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 ал.1 от ЗАНН.
Производството е по жалба на ИВ. ЗДР. ПР., ЕГН ********** от гр. Пазарджик,
бул.“****“ № **, с която се обжалва НП № 2020-1818-01-917 от 09.06.2020г. на Началник
сектор в РУ Пазарджик при ОДМВР Пазарджик, с молба същото да бъде отменено изцяло.
Сочи се, че НП е неправилно, незаконосъобразно, немотивирано, съставено при допуснати
процесуални нарушения. Твърди се, че от описанието на нарушението не ставало ясно какво
точно е отказано и не представено. Не ставало ясно и в какво се изразява „демонстративното
възпрепятстване на органите на реда. Не ставало ясно и какви са устните разпореждания и
от кого са отправени. С това бил нарушен чл.57, ал.1,т.5 от ЗАНН при описание на
нарушението. Иска се и евентуално, ако не бъде отменено НП, глобата да бъде намалена до
минимума съгласно чл.257, ал.2 от ЗМВР.
В о.с.з. жалбоподателя не се явява, не се представлява.
В о.с.з. ответникът по жалбата - ОД на МВР Пазарджик, не изпраща представител и
не изразява становище по жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена следната
фактическа обстановка:
С акт за установяване на административно нарушение от 15.05.2021г. е констатирано,
че жалбоподателят ИВ. ЗДР. ПР. на посочената в акта дата и около 11 часа в гр.Пазарджик,
1
ул.“Горски Пазар“ не е представил документ за самоличност и не е изпълнил отправените
му полицейски разпореждания, като умишлено възпрепятствал органите на реда да изпълнят
своите задължения. Отбелязано е, че е нарушен чл.64, ал.4 от ЗМВР.
Актът е оформен с отбелязване за отказ да бъде подписан от нарушителя, удостоверено
с подпис на свидетел.
Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, в което нарушението е описано по
различен начин с описанието му в АУАН. Различията са главно следните: 1. Извършвана е
полицейска проверка за установяване на самоличност на 15.05.2021г. около 11 часа в
гр.Пазарджик, ул.“Горски Пазар“, във връзка с подадена Жалба в РУ Пазарджик /което
липсва в АУАН/; 2. Отправените полицейски разпореждания били устни и отдадени от
мл.инспектор А.Б. и мл.експ.Т.А., в изпълнение на функциите им по опазване на
обществения ред и превенция. Според НП Иван Пранжев виновно е нарушил чл.64, ал.4, вр.
с ал.2, вр. с ал.1 от ЗМВР. За това нарушение на осн. чл.257, ал.1 от ЗМВР на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 лева.
От показанията на актосъставителя А.Б. се установява, че е указал съдействие на свои
колеги, ангажирани с проверката на лицето, като съставил акт за установеното нарушение.
Сам установил отказа му да даде личните си документи. Документи за самоличност боло
искани от жалбоподателя, тъй като бил от криминалния контингент, понеже няколко пъти
бил задържан за това, че снимал възрастни жени под полите и не представя документи за
самоличност. Свидетелят твърди, че с колегата си Я. били наряд този ден. Пред паркинга на
полицията двама негови колеги, които работели в криминална полиция, се представили на
жалбоподателя и му поискали документи за самоличност. Тъй като не представил такива, му
казали че трябва да ги съпроводи до РУ за да я установят. Той обаче викал, че няма да отива
с тях, че нямат право и се дърпал, като категорично отказвал да представи документ.
Оказвайки съдействие на колегите си съставил акт.
От показанията на Т.А. се установява, че по повод на постъпила жалба срещу
жалбоподателя от жена, която той е притеснявал, същият бил издирен, намерен, спрян за
проверка и от него било изискано да предостави своите документи и да ги придружи до
полицията, защото имало жалба и за изясняване на случая. Лицето отказало да се
легитимира и да ги последва, което наложило да го водят принудително в РУ. Повикани,
колеги от патрула, съставили акт за това, че е отказал при поискване да даде документ за
самоличност.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира и правните си изводи:
Съгласно чл.64, ал.1 и 2 от ЗМВР „Полицейските органи могат да издават
разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това
е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават
писмено. А при невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават
2
устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.
Съгласно чл.64, ал.4 от ЗМВР- разпорежданията на полицейския орган са
задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето
престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му.
Според състава на съда в производството по налагане на административното наказание
е допуснато съществено процесуално нарушение, което налага отмяна на издаденото
наказателно постановление като незаконосъобразно. На първо място в обстоятелствената
част на атакуваното наказателно постановление е налице смесване фактическите състави на
две отделни административни нарушения от ЗМВР - "неизпълнение разпореждане на орган
на МВР, направено в изпълнение на функциите му" и "противозаконно пречене на орган на
МВР да изпълнява функциите си", за които административни нарушения в санкционните
норми на чл.257, ал.1 и чл.**4, ал.1 от ЗМВР са предвидени съответни, различни по размер
наказания.
На второ място, както вече бе посочено по-горе налице разминаване между описанието
на обстоятелствата при които е констатирано извършване на нарушението, независимо да
става ясно то да се изразява в отказ за представяне на документ за самоличност, при
отправено устно искане за това. В случая допълнителното описание направено в НП, че
проверката на документи за самоличност е свързана с подадена жалба, както и това от кои
конкретни полицейски служители е са дадени устните разпореждания, не само че липсват в
АУАН, но и те очертават обстоятелствата при което е извършено санкционираното деяние.
След като тези обстоятелства на са посочени в АУАН, то и само по тази причина
издаденото въз основа на него НП е незаконосъобразно. Освен това от показанията на св. Б.
и се установява, че всъщност той не давал разпореждане на жалбоподателя да представи
документи за самоличност, а само е съставил АУАН. Тоест посоченото в НП, че устното
разпореждане е дадено и от мл.инспектор А.Б., не отговаря не действителното положение.
Очевидно в случая АНО сам е интерпретирал обстоятелствата при което е извършено
нарушението, като е записал актосътавителя, като лице отдало разпореждания на
жалбоподателя.
На трето място както в АУАН така и в НП липсва описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, като не е посочено в какво се като действия се
изразява демонстративното възпрепятстване на органите на реда. Но дори да е мислимо, че с
отказа за представяне на документи за самоличност, каквото по същество е посоченото в
АУАН и НП описание на нарушението, то може да бъде съотнесено към разпоредбата на
чл.**4, ал.1 ЗМВР, съгласно която, който противозаконно пречи на орган на МВР да
изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното не
съставлява престъпление. Така описаното деяние обаче е квалифицирано по чл.257, ал.1
ЗМВР / "след направено устно разпореждане от страна на полицейски служител към лицето
да представи документи за самоличност е отказал да ги представи. Разпоредбата на чл.257,
3
ал.1 ЗМВР предвижда, че който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в
изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с
глоба от 100 до 500 лв. Очевидно е смесването на двете цитирани разпоредби, от една
страна е вменено на жалбоподателя бездействие (каквото е деянието по чл. 257, ал. 1
ЗМВР), а от друга е очертано активно поведение на жалбоподателя, което се твърди да е
довело до съставомерния по чл. **4, ал. 1 ЗМВР резултат- попречване на органите да
изпълнят функциите си.
За да бъде извършена преценка, с оглед правото на защита на сочения за нарушител,
или последваща такава от съда- за законосъобразност, е необходимо да бъдат спазени
процесуалните изисквания към съдържанието на издадените актове, които са условие за
законосъобразно проведено административно наказателно производство.
В обжалваното НП липсват каквито и да било данни за това, като няма изложени е
мотиви на АНО за причините поради които е определено административното наказание
„глоба“ в максималния й размер от 500лв.
Констатираната в наказателното постановление неяснота при описание на вмененото
във вина на жалбоподателя административно нарушение, води и до ограничаване
възможността за санкционираното лице да организира своята защита и в този смисъл само
по себе си представлява съществено нарушение, което допуснато в производството по
налагане на административното наказание. Поради това наказателното постановление
следва да бъде отменено на формално основание без съдът да обсъжда по същество дали
жалбоподателят е осъществил състава на чл. 257, ал.1 от ЗМВР.
С оглед на горното, съдът счита, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена,
като се отмени НП № 2020-1818-01-917 от 09.06.2020г. на началник група към РУ
Велинград, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 64, ал.4, вр. с ал.2, вр. с ал.1 от
ЗМВР на осн. чл. 257, ал.1 от ЗМВР е наложено административно наказание глоба в размер
на 500.00, поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила- нарушение на
чл. 42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Предвид изхода на делото жалбоподателя има право на разноски, но тъй като не са
претендирани от него такива, нито са представени доказателства за направени разноски по
дело, то и такива не му се следват. Предвид изхода от спора Административно наказващият
орган няма право на разноски.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд –
Пазарджик
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НП № 2020-1818-01-917 от 09.06.2020г. на Началник сектор в РУ Пазарджик
4
при ОДМВР Пазарджик, с което на ИВ. ЗДР. ПР., ЕГН ********** от гр. Пазарджик,
бул.“****“ № **, е наложено административно наказание глоба размер на 500 лева на осн.
чл. 257, ал.1 от ЗМВР, за нарушение на чл. 64, ал.4, вр. с ал.2, вр. с ал.1 от ЗМВР, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава дванадесета от
Административно процесуалния кодекс пред Административен съд Пазарджик в 14-дневен
срок от съобщението на страните по делото,че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5