Решение по дело №569/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 735
Дата: 26 юни 2020 г. (в сила от 17 юли 2020 г.)
Съдия: Христо Йорданов Христов
Дело: 20207040700569
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

  735                                                26.06.2020г.                                      гр. Бургас

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският административен съд ХIХ административен състав, в публично заседание на единадесети юни, две хиляди и двадесета година, в състав

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                                                ЧЛЕНОВЕ:1. ХРИСТО ХРИСТОВ

                                                                     2. МАРИНА НИКОЛОВА

Секретар: Ирина Ламбова

Прокурор: Х.К.

като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно дело № 569 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.185 и сл. от АПК.

Образувано е по протест от Д.Х.– прокурор при Окръжна прокуратура гр. Бургас против чл. 11, ал. 2, чл. 17, ал. 1, пр.1, чл. 32, ал. 3, чл. 52, ал. 1, т. 4 и чл. 64 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Средец, приета с Решение № 20/ 17.01.2008г.; изм. с Решение № 197/ 27.01.09г.; изм. с Решение № 348/27.01.2010г., изм. и доп. с Решение № 528/25.01.2011г.; Решение № 567/24.03.2011г.; Решение № 299/10.12.2012г.; Решение № 603/18.12.2013г.; Решение № 861/19.12.2014г., Решение № 508/23.03.2016г., Решение № 706/30.01.2019г., Решение № 16/20.12.2019г.

В протеста се излагат доводи за незаконосъобразност на разпоредбите на чл. 11, ал. 2, чл. 17, ал. 1, пр.1, чл. 32, ал. 3, чл. 52, ал. 1, т. 4 и чл. 64 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Средец, като се сочи, че е налице противоречие между посочените норми и чл.28, ал. 2 от ЗМДТ, чл. 21, ал.1, пр.1 от ЗМДТ, чл. 44, ал. 4 от ЗМДТ, чл. 61м, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ, чл. 61ч от ЗМДТ. Иска се отмяна на оспорените разпоредби от подзаконовия нормативен акт като противоречащи на нормативен акт от по-висока степен. Не се ангажират доказателства. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание  подателят на протеста – прокурор при Окръжна прокуратура Бургас не се явява.

Ответника по жалбата – Общински съвет Средец, редовно и своевременно призован, не се представлява.

За Окръжна Прокуратура Бургас, като контролираща страна по чл. 192 от АПК, се явява прокурор К., който счита че протеста е правилен и следва да се уважи на основанията, подробно изложени в него.

БАС, като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:

Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Средец е приета с Решение № 20/ 17.01.2008 година на Общински съвет-Средец и в последствие изменяна с решения на Общинския съвет.

Производството по приемането на Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Средец, е инициирано с докладна записка вх.№ 98-0011/16.01.2008г. на председателят на Общински съвет - Средец, който е внесъл в Общински съвет Средец предложение за приемане на Наредба за определяне размера на местните данъци по реда и в границите, определени в Закона за местните данъци и такси, ведно с проект на подзаконовия нормативен акт /л.179 от делото/. Впоследствие докладната записка е разгледана по т.1 от дневния ред на заседание на Общински съвет – Средец, проведено на 17.01.2008г., за което е съставен протокол № 4/17.01.2008г. Проектът на Наредбата е обсъден по глави и раздели, като не са постъпили предложения за изменения и допълнения и всички текстове и е приета с решение №20/17.01.2008г. на Общински съвет - Средец, взето единодушно с 16 гласа „за“ от 16 присъстващи общински съветници.

Производството по изменението на чл.64, ал. 2 от Наредбата е инициирано с докладна записка вх.№ 93-00-147/27.09.2016г. на кмета на Община Средец, който е внесъл в Общински съвет Средец предложение за изменение на разпоредби от Наредба за определяне размера на местните данъци, в това число и на протестираната разпоредба на чл.64 от същата, ведно с проект за изменението на подзаконовия акт /л.88 от делото/. Видно от представените по делото документи липсват протоколи от обсъждане на докладната записка и проектът за изменение на наредбата в постоянните комисии. Впоследствие докладната записка е разгледана по т.11 от дневния ред на заседание на Общински съвет - Средец, проведено на 28.09.2016г., за което е съставен протокол № 12 от същата дата /л.80 от делото/.  Изменението на чл.64 от Наредбата е обсъдено и е прието с решение № 216/28.09.2016г. на Общински съвет - Средец, взето единодушно с 15 гласа „за“ от 15 присъстващи общински съветници.

По делото липсват доказателства за изпълнение на процедурата по чл.26, ал.2 и чл.28 от ЗНА, а именно за публикуване на проекта на наредбата в първоначалния й вариант, както и на последващото изменение от 28.09.2016г. на интернет страницата на институцията.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Протестът е процесуално допустим съгласно разпоредбата на чл.186 от АПК. Същият е подаден срещу разпоредби на подзаконов нормативен акт по смисъла на чл.75, ал.1 във вр. с чл.76, ал.3 АПК, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл.185 от АПК, като упражняването на това право не е обвързано с преклузивен срок. Жалбата е подадена от представител на Окръжна прокуратура гр. Бургас, съобразно правомощията му по чл.186, ал.2 от АПК.

Разгледан по същество протестът е основателен поради следните съображения:

Предмет на протеста са разпоредбите на Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Средец. Подзаконовият нормативен акт е приет от Общински съвет Средец на основание чл.21,ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация  /ЗМСМА/ във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.

По силата на чл.76, ал.3 от АПК, във вр. с чл.8 от ЗНА и чл.21 ал.2  от ЗМСМА и в изпълнение на предоставените му правомощия, Общинският съвет като орган на местното самоуправление е овластен да издава административни актове, в това число и подзаконови такива, каквито са наредбите. В този смисъл следва да се приеме, че оспореният подзаконов нормативен административен акт е издаден от компетентен орган.

Същевременно настоящата съдебна инстанция приема, че макар и издадена от компетентен орган и при спазване на необходимата форма,  оспорената наредба е приета при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което обосновава нейната незаконосъобразност.

Съдът намира, че подзаконовият нормативен акт е приет в противоречие със законовите изисквания, поради нарушение на процедурата по приемането му и по конкретно в нарушение на разпоредбите на чл.26 и чл.28 от ЗНА, които са били действащи към момента на приемането му.

Съгласно чл.77 от АПК компетентният орган издава нормативния административен акт след като обсъди проекта заедно с представените становища, предложения  и възражения. Тълкуването на текста на разпоредбата дава основание да се счете, че правилото на чл.26 ал.2 от ЗНА е пряко относимо към преценката за законосъобразност на процедурата по приемането на подзаконовия нормативен административен акт, тъй като се касае за различни етапи от производството по изготвянето и приемане на подзаконовите актове. С разпоредбата на чл.26 ал.2 от ЗНА е разписано задължението преди внасяне на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентен орган, съставителят на проекта да го публикува на Интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14 –дневен срок за предложения и становища. Едва след изпълнение на това задължение проекта се внася за приемане от овластения орган.

Дейността на административните органи по приемане на нормативни  актове следва да е в съответствие с основните принципи на чл.4, чл.8 и чл.12 от АПК – за законност, равенство и достъпност, публичност и прозрачност, а съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗНА изработването на проекта за нормативен акт се извършва при зачитане принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност.

Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗНА (в относимата към датата на приемане на Наредбата и изменението й редакция) се предвижда преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган, съставителят на проекта да го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. В случая, проектът за приемане на Наредбата не е бил обявен за период посочен в чл.26, ал.2  от ЗНА. По делото не са представени доказателства за обявяване на проекта на  интернет страницата на община Средец. Следователно на заинтересованите лица не е дадена възможност да се запознаят с проекта, както и с мотивите към него в законоустановения срок не по-малко от 14 дни. Оповестяването на проектът на Наредбата не по предвидения и съгласно императивното изискване на чл.26, ал.2 от ЗНА, представлява съществено нарушение на административно производствените правила, тъй като лишава заинтересованите лица от възможността да участват в производството по издаване на подзаконови нормативни актове. С това се нарушава принципа за достъпност и публичност, прокламиран в чл.12, ал.1 от АПК, който изисква административния орган да осигури откритост, достоверност и пълнота на информацията в административното производство. Неспазването на този принцип води до незаконосъобразност на така приетите изменения на нормативен акт и това, че в последствие същият е публикуван не може да санира този порок при приемане на акта.

Според разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК, субсидиарно приложима съгласно чл.196 от АПК, в производството по оспорване на подзаконови административни актове пред съда, в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

В настоящото производство ответникът по оспорването въпреки  дадените му от съда указания, не се възползва от възможността да представи доказателства за изпълнение на задълженията вменени от нормата на чл.26 от ЗНА, както и по отношение спазване на чл.28, ал.2 от ЗНА ред, а именно за надлежно изготвени мотиви, съответно доклад, съдържащ нормативно регламентираните реквизити.

От изложеното следва, че при приемане на наредбата, респ. на протестираните разпоредби са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което е самостоятелно основание за отмяната им.

В този смисъл е и константната практика на ВАС на РБ.

Протестираните разпоредби са приети и в нарушение на материалния закон по следните съображения:

Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗНА, наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Оттук следва извода, че както тези актове, така и отделните им разпоредби следва да съответстват на материалноправните разпоредби на актовете от по-висока степен, уреждащи обществените отношения.

Безспорно законът е нормативен акт от по-висока степен. Наредбата не може да съдържа разпоредби, които противоречат на нормативен акт от по-висок ранг, тъй като съгласно императивното  изискване на чл.15, ал.1 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен.

Разпоредбата на чл.11, ал.2 от Наредбата касае сроковете за заплащане на данъка върху недвижимите имоти. „На предплатилите от 1 март до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 %“

В нормата на  чл.28,ал.2 ЗМДТ е предвидено, че на предплатилите до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто.

Видно от двете разпоредби е разминаването в указания по-благоприятен период за заплащане на местния данък. Разпоредбата на чл.11, ал.2 от Наредбата е приета от Общински съвет - Средец в противоречие с нормата на чл.28, ал.2 ЗМДТ, като са определени нови срокове за плащане на данъка върху недвижимите имоти, различни от тези предвидени в нормата на закона, което води до утежняване положението на данъкоплатците в Община Средец, поради което същата е незаконосъобразна и следва да се отмени.

Съдът следва да отбележи, че оспорваният текст на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредбата не е първоначално приетият текст на нормата през 2008 г. С решение № 20/17.08.2008 г. на Общински съвет Средец е приет следния текст „чл. 11, (ал.2) На предплатилите в първия срок за цялата година се прави отстъпка от 5 на сто“. Оспореният текст на нормата, която не е променяна до настоящия момент обаче гласи следното: „На предплатилите от 1 март до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто“. Доказателства за настъпилата промяна в текста на разпоредбата по делото не са представени. Неясно остава как се е променила през годините процесната разпоредба, поради което само на това основание същата следва да бъде отменена – нарушение на процедурата по изменението й.

Разпоредбата на чл. 17, ал. 1, пр. 1 от Наредбата касае определяне на данъчната оценка на недвижимите имоти, спрямо собствеността. „Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е отчетната им стойност, а ….“. В закона обаче нормативно е предвидено данъчната оценка да се определя измежду по-високата от отчетната или данъчната оценка – арг.чл. 21, ал. 1, изр. 1 от ЗМДТ. По този начин Общинският съвет е преуредил обществени отношения, касаещи определяне основата на данъчната оценка в противоречие с регламентацията, съдържаща се в нормативен акт от по-висока степен, поради което  протестираната разпоредба на чл.17, ал. 1, изр. 1 от Наредбата е незаконосъобразна и следва да се отмени.

Общинският съвет Средец е определил в Наредбата и за кои моторни превозни средства няма да са обект на облагане с данък при придобиване на имущество при дарение или по възмезден начин. С нормата на чл. 32, ал. 3 от Наредбата е определил, че „ал. 1 не се прилага за моторни превозни средства, внесени в страната като нови“.

Съобразно нормата на чл.44, ал. 4 от ЗМДТ „ал. 1 не се прилага за моторни превозни средства, придобити преди първоначалната им регистрация за движение в страната“. Така регламентираното облекчение в Наредбата противоречи на въведеното с  чл. 44, ал. 4 от ЗМДТ данъчно облекчение, съгласно което не са обект на облагане с данък моторни превозни средства, придобити преди първоначалната им регистрация за движение в страната. В случая със законовия текст недължимостта на данъка се обвързва с първоначалната регистрация на МПС, а не с обстоятелството, дали същото е ново или внесено в страната, но не като ново.

Предмет на оспорване е и разпоредба на чл. 52, ал. 1, т. 4 от наредбата, в която са определени данъчно задължени лица, които могат да ползват данъчни облекчения, а именно лица, които използват работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона на занаятите и извършват патентна дейност от посочените в т. 10, т. 12 и т. 13 от Приложение № 4 към Глава ІІ раздел ІV от ЗМДТ.

Съгласно чл. 61, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ данъчни облекчения имат лицата които използват работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна дейност от посочените в т. 10 от Приложение № 4 към Глава ІІ раздел ІV от ЗМДТ. След като в оспорената разпоредба се сочат данъчни облекчения и за лицата, които извършват патентна дейност от посочените в т. 12 и т. 13 от Приложение № 4 към Глава ІІ, раздел ІV от ЗМДТ, се явяват основателни доводите на оспорващия, че Общински съвет Средец е приел оспорената разпоредба в противоречие с разпоредбите на ЗМДТ и по специално на чл. 61, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ. С оспорената разпоредба е разширил кръга на лицата, ползващи данъчни облекчения, осъществяващи патентна дейност освен в т. 10 и в т. 12 и т. 13 от Приложение № 4 в противоречие с цитираната разпоредба на ЗМДТ.

Последната протестирана разпоредба е тази на чл. 64, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, с който се регламентира плащането и възстановяването на платения годишен данък на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници, ако същото бъде прекратено през годината, като е посочено как се изчислява. В протеста се твърди, че формулата за изчисление в Наредбата е в противоречие с посочената в  чл. 61ч, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ, като  и двете са различни от законовата формула.

Според чл. 64, ал. 1 от Наредбата „Когато разрешението за извършване на таксиметров превоз за пътници е издадено през течение на годината, дължимият данък за текущата година се определя последната формула:

ДДТГ=ГДТППxБМ “, където

ДДТГ е дължимият данък върху таксиметров превоз на пътници по чл. 61ф;

БМ е броят на месеците от текущата година, следваща месеца на издаване на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници“

Ал. 2 на горецитираната разпоредба предвижда „Когато действието на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници бъде прекратено през течение на годината, от платения годишен данък се възстановява недължимо внесената част, определена по следната формула:

НВДТПП=ПГДТППхБМ,“, където

НВДТПП е недължимо внесената част от данъка върху таксиметров превоз на пътници за текущата година;

ПГДТПП е платеният годишен данък върху таксиметров превоз на пътници за текущата година;

БМ е броят на месеците от текущата година, следващи месеца на прекратяване на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници“.

Разпоредбата от Закона за местните данъци и такси, която регламентира същите обществени отношения е тази на чл. 61ч от ЗМДТ:

Ал. 1 Когато разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници е издадено през течение на годината, дължимият данък за текущата година се определя по следната формула:

ДДТГ=ГДТППхБМ

                   12

ДДТГ е дължимият данък върху таксиметров превоз на пътници за текущата година;

ГДТПП е размерът на годишния данък върху таксиметров превоз на пътници по чл. 61ф;

БМ е броят на календарните месеци от текущата година, съответстващи на срока, за който е издадено разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници.

Ал. 2 Когато действието на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници бъде прекратено през течение на годината, от платения данък се възстановява недължимо внесената част, определена по следната формула:

НВДТПП= ПДТППхОМ

                            БМ

НВДТПП е недължимо внесената част от данъка върху таксиметров превоз на пътници за текущата година;

ПДТПП – платеният данък върху таксиметров превоз на пътници за срока, за който е издадено разрешението;

БМ – броят на календарните месеци, за които е издадено разрешението и е платен данъкът върху таксиметров превоз на пътници;

ОМ – оставащият брой на календарните месеци от срока на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници, следващи месеца на прекратяване на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници.

При анализиране на разпоредбата от ЗМДТ и съответстващата и от Наредбата е видно, че формулите и в двете алинеи са напълно различни и в противоречие със законовата норма. Така разписана формулата в Наредбата ощетява данъкоплатеца и резултатът не съответства на разпоредбите на закона.

Настоящият съдебен състав следва да отбележи, че по делото не се представиха доказателства за изпълнение разпоредбите на чл. 26, ал. 2 ЗНА (отн. редакция) по приемане на нов раздел VІІ „Данък върху таксиметров превоз на пътници“ от Наредбата. Съгласно закона преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Видно от приложената по делото Докладна записка рег. № 93-00-147/27.09.2016 г. на инж. Жабов – Кмет на община Средец, същата е заведена в Общински съвет Средец на 27.09.2016 г., като решение от Общинския съвет  по докладната записка е прието на 28.09.2016 г. Ясно е, че 14-дневния срок за предложения и становища по проекта за допълнение на Наредбата не е спазен. Не са представени доказателства, че същият е публикуван и на интернет страницата на институцията. Това е съществено нарушение на процедурата по приемане на чл. 64 от Наредбата и налага отмяна на разпоредбата само на това основание.

Въз основа на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че подаденият протест против разпоредбите на Наредбата се явява основателен, поради което следва да бъде уважен.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

С оглед своевременно направеното искане с подадения протест за присъждане на направените разноски, на основание чл.228, вр. с чл.143, ал.1 от АПК, ответникът следва да заплати на Окръжна прокуратура Бургас направените разноски в размер на 20.00 лева, за обнародване в Държавен вестник.

 

 

 

 

Водим от горното и на основание чл.193, ал.1 от АПК, Бургаският административен съд, ХIХ състав

 

Р Е Ш И :

 

              ОТМЕНЯ чл. 11, ал. 2, чл. 17, ал. 1, пр.1, чл. 32, ал. 3, чл. 52, ал. 1, т. 4 и чл. 64 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Средец, приета с Решение №20/ 17.01.2008г.; изм. с Решение №197/ 27.01.09г.; изм. с Решение №348/27.01.2010г., изм. и допъл. с Решение №528/25.01.2011г.; Решение №567/24.03.2011г.; Решение №299/10.12.2012г.; Решение №603/18.12.2013г.; Решение №861/19.12.2014г., Решение № 508/23.03.2016 г., Решение № 706/30.01.2019 г., Решение № 16/20.12.2019 г., като незаконосъобразни.

ОСЪЖДА Общински съвет – Средец, да заплати на Окръжна прокуратура Бургас направените съдебни разноски по делото в размер на 20.00 /двадесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

След влизането му в сила решението да се обнародва, по начина по който е бил обнародван акта, съгласно чл.194 АПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                     

          

 2.