№ 192
гр. Ловеч, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА
като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело
№ ************ по описа за ** година
Производството е образувано по реда на чл.422 вр. чл. 415 от ГПК въз основа на
искова молба, подадена от „АЛПЕТРАНС БЪЛГАРИЯ“ООД, ЕИК *********, гр. Пловдив,
ул.“Рогошко шосе“ №6Б, чрез Т. Ю. С. – юрисконсулт против Б. И. Б., с адрес: ********
В исковата молба се твърди, че „Алпетранс България“ООД, гр. Пловдив,
работодател и кредитор на ответника Б. И. Б., е получил на 30.09.2021 г. Електронен фиш №
********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, регистрирана във
входящия регистър на Алрпетранс България ООД с № 28412/30.09.2021 г. за установено
нарушение за ППС с влекач Волво ФХ, рег.№ РВ ***АВ, като за посоченото ППС частично
не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за
посоченото ППС има маршрутна карта, но платената категория е по-малко от измерената.
Посочва се, че на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2500
лв., като след проверка от страна на дружеството обстоятелствата, описани в електронния
фиш отговарят напълно на обективната действителност.
Ищецът твърди, че са искани обяснения от водача в качеството му на служител на
дружеството, управлявал ППС-то извършило нарушението, а именно ответникът Б. Б., който
е заявил, че той е закупил пътна карта, каквато е необходима по Закона за пътищата. Сочи,
че в деня на нарушението водачът действително е закупил пътна карта, която впоследствие е
описал и отчел във финансовия си отчет пред дружството, но не за коректната категория
ППС.
1
Твърди се, че като водач на тежкотоварен автомобил, притежаващ професионална
компетентност, както и всички документи съпътстващи управлявания от него тежкотоварен
автомобил не е изпълнил задължението си на водач и не е закупил пътна карта, отговаряща
на категорията ППС. Дружеството се е освободило от административнонаказателна
отговорност, като е заплатило в 14 – дневен срок от получаването на електронния фиш
компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата в размер на 450 лв, изпълнявайки
указанията в електронен фиш № **********.
Ищецът излага, че за удовлетворяване на описаните по-горе вземания, пред РС –
Ловеч надлежно е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д.№ *** по описа на РС – Ловеч за ** г.С
Разпореждане № ** / *** г., връчено на ищеца на 08.11.** г. съдът му е указал, че в
едномесечен срок от връчването може да предяви иск за установяване на вземането.
Счита, че всички изложени по-горе обстоятелства, обосновават правен интерес за
ищцовото дружество от предявяване на настоящия установителен иск.
В петитумната част е изведено искане съдът да постанови решение, с което да приеме
за установено по отношение на ответника Б. И. Б. съществуващо вземане в размер на 450 лв,
както и да бъдат присъдени направените разноски в заповедното производство и законовата
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИ до
окончателното й изплащане.
Претендирани са разноски в настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор. Оспорва
исковата претенция по основание и размер. Счита същата за недопустима, алтернативно
недоказана, както по основание, така и по размер. Алтернативно, в случая, че съдът я счете
за основателна, моли да бъде намалена до размера на законната лихва върху същата за
периода на предварително задържане на трудовото възнаграждение на ответника от ищеца,
тъй като в периода от м.януари ** г. до м.септември ** г. тази сума е била удържана от
възнаграждението на ответника. Не оспорва факта, че ответникът е служител на
работодателя – ищец към настоящия момент. Не оспорва, а и няма качеството да е страна в
едно административно производство по оспорване на електронен фиш №
**********/28.06.2021 г., още по-малко е задължен да внесе сумата по този фиш. Нещо
повече, отбелязва, че изрично са посочени условията по обжалване на същия и следователно
това не е сторено от страна на работодателя – нарушител. Счита, че с този факт, същият се е
съгласил с обстоятелствата по фиша и е длъжен да го плати. Посочва, че след
стабилизирането на фиша същият става изискуем. Поддържа, че процесната сума няма как и
на законно основание да бъде приспадната от възнаграждението на ответника по
настоящото производство. Твърди, че работодателят е събрал тази сума без каквото и да е
законно основание близо девет месеца от заплатата на ответника, след което на 23.08.** г.
му връща сумата обратно и впоследствие предявява заповедно производство срещу него.
Излага съображения, че няма как служителят да отговаря по ИАА, по който той не е
2
адресат. В обратния случай следва да се прилагат правилата на административното
производство срещу ответника, а не гражданското какъвто ред по българското
законодателство не съществува. Изтъква, че работодателят ангажира различна отговорност
от тази по трудовия му договор. Счита, че същият е бил длъжен да обжалва електронния
фиш, да установява факти и обстоятелства, а не да го събира без законно основание от
служителя си. На следващо място, счита по съществото на спора, че предявеният иск е
неоснователен и недоказан. Моли съдът да постанови съдебен акт, с който да отхвърли
исковата претенция изцяло, ведно с всички произтичащи от това последици, като присъди и
направените разноски по делото и по заповедното производство, алтернативно – да редуцира
размера на исковата претенция с 30.51 лв., представляваща законната лихва върху тази сума
за периода от 01.01.** г. до 01.09.** г. – периода на задържане на същата от трудовото
възнаграждение на ответника, като в тази връзка присъди и направените по делото разноски.
Ищецът „АЛПЕТРАНС БЪЛГАРИЯ“ООД – гр. Пловдив се представлява от юрк. С..
Поддържа предявения установителен иск и моли, като основателен и доказан, да бъде
уважен. Подробни фактически и правни съображения са развити в хода на устните
състезания.
Ответникът Б. И. Б. не взема лично участие в процеса. Представлява се от адв. Б.. По
същество моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан, като
излага подробни аргументи.
Съдът като съобрази становището на страните, събраните по делото писмени
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д.№ ***/** г. по описа на РС – Ловеч се установява, че въз
основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК ищецът
„Алпетранс България“ООД се е снабдил със Заповед № ** от 12.10.** г. за изпълнение по
чл. 410 от ГПК , с която съдът е разпоредил длъжникът Б. И. Б. да заплати на кредитора
„Алпетранс България“ООД сумата 450.00 лв., представляваща главница, ведно със законна
лихва за периода от 12.10.** г. до изплащане на вземането, сумата 45,76 лв., представляваща
лихва за период от 12.10.2021 г. до 12.10.** г., както и държавна такса в размер на 25,00 лв.
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв.
В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е подал възражение, с което е оспорил
вземането, поради което с Разпореждане № ** от *** г. заповедният съд е указал на
заявителя „Алпетранс България“ООД възможността в едномесечен срок от съобщението да
предяви иск за установяване на вземането си по отношение длъжника, като довнесе
дължимата държавна такса.
Установява се, че съобщението с указания относно възможността за предявяване на
установителен иск е получено от ищеца на 08.11.** г., като ищецът е упражнил правото си
на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за
установяване на вземането си със СПН.
3
По делото не е спорно, че ответникът Б. И. Б. работи като „Шофьор, тежкотоварен
автомобил – 12 и повече тона“ при ответното дружество „Алпетранс България“ООД, по
силата на трудов договор № ** / ** г.
Видно от приложената Заповед за командировка № ** / ***., в периода 31.03.2021 г. –
28.06.2021 г. /90 дни/ ответникът е бил командирован на териториата на Италия, Германия,
Холандия, Белгия, Франция, Сърбия и др.европейски държави. Ответникът не оспорва, че по
време на командировката е управлявал влекач Волво ФХ, рег.№ РВ ***АВ.
По делото е представен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
Закона за пътищата № **********, с който на работодателя „Алпетранс България“ООД е
наложена имуществена санкция в размер на 2500.00лв. Санкцията е наложена затова, че на
28.06.2021 г., в 6:23 ч. е установено нарушение с ППС Влекач Волво ФХ, рег.№ РВ***АВ, с
техническа допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕПС, без
ремалке, в община Столична, за движение по път А-6 кв.50+427, с посока Нарастващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично
не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за
посоченото ППС има маршрутна карта, но платената категория е по-малка от измерената.
Съставеният електронен фиш е връчен на „Алпетранс България“ООД на 30.09.2021
г. Работодателят е извършил проверка и е установил, че нарушението е извършено и
ответникът като водач на ППС не е закупил пътна карта отговаряща на съответната
категория на ППС.
В хода на процеса са ангажирани доказателства, от които се установява, че на
процесната дата 28.06.2021 г. ответникът е закупил пътна карта, което е отразил и в
изготвения отчет за извършени разходи с вх.№ 27642/29.06.2021 г, но според данните по
делото същата не е била за категорията на управляваното от него ППС.
Установява се, че електронният фиш не е обжалван от ищцовото дружество, като
същото се е освободило от административнонаказателна отговорност и в 14 – дневен срок от
получаването на електронния фиш е заплатило компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от Закона
за пътищата в размер на 450.00 лв. Факта на плащане се установява от Преводно нареждане
за плащане към бюджета с дата 12.10.2021 г. с наредител „Алпетранс България“ООД, в
което като основание за плащане е посочено – „по електронен фиш **********“, още
пояснения – „РВ***АВ“
По делото не е спорно, че процесната сума от 450.00 лв. е била удържана от
възнаграждението на ответника през м.януари ** г. и впоследствие е възстановена по
банковата сметка на ответника с преводно нареждане от 23.08.** г.
По искане на страните по делото са сбрани и гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите: И. Г. Ш., допуснат по искане на ищеца, и Д. Б. Б.а, допусната по искане на
ответника.
От показанията на св. Ш. се установява, че работи в „Алпетранс България“ООД на
4
длъжност „Координатор автотранспорт“ и отговаря основно за пътните такси и гориво на
автомобилите. Заявява, че си спомня за случая, когато фирмата получила електронен фиш,
единствен такъв, за объркана категория на превозното средства. Извършил проверка на
самия фиш, като маршрутът бил спозен, но категорията, за която е закупена маршрутната
карта, била за по-ниска категория на превозното средство. Споделя, че е разговарял с
ответника, като последният твърдял, че е закупил маршрутна карта и не знаел какво се е
объркало, но след като свидетелят му обяснил, че е била закупена маршрутна карта за по-
ниска категория, а е трябвало да се закупи друга, съответстваща на категорията на ППС,
ответникът осъзнал къде е сбъркал.
Св.Б.а е съпруга на ответника. Посочва, че съпругът и работи в ответното дружество
около 3 години. Във връзка с наложената глоба съпругът й споделил, че при влизането в
България е трябвало да заплати такса за камиона, спрял на бензиностанция и понеже не
знаел как да работи с машината, помолил някой от служителите да му извади документа.
Останал с убеждението, че всичко е наред, но по-късно от фирмата получил уведомление, че
е глобен и му удържат процесната сума.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация по чл. 422 вр.415,
ал.1, т.1 от ГПК – за установяване със СПН вземане на ищеца в размер на 450.00лв.-
главница, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане–
предмет на Заповед № ** от 12.10.** г. , издадена по ч.гр.д.№ ***/** г. по описа на РС –
Ловеч, която длъжникът Б. И. Б. е оспорил в срока по чл.414, ал.2 от ГПК.
С изготвения доклад по делото съгласно чл.146 от ГПК съдът е разпределил
доказателствената тежест, като е указал на ищеца, че носи доказателствената тежест в
процеса и следва да докаже заявената претенция по основание и размер, като установи, че са
налице основания за ангажиране на имуществената отговорност на ответника –
противоправно поведение на ответника, вследствие на което е настъпило увреждане на
имуществени права на работодателя и причинно – следствена връзка между
противоправното деяние, извършено от работника и настъпилата за работодателя вреда. В
настоящия казус заявената от ищеца претенция по естеството си съставлява искане за
реализиране на пълната имуществена отговорност на ответника по съдебен ред по чл.203,
ал.2 от КТ.
По делото са ангажирани писмени доказателства, от които се установява, че в
периода, в който страните са били обвързани от трудов договор, на ответника е било
предоставено ППС - Влекач Волво ФХ с рег.№ РВ ***АВ, което той е управлявал при и по
повод изпълнение на трудовите си функции в периода на командировка 31.03.2021 г. –
28.06.2021 г. Ответникът не отрича, че за извършено нарушение по чл.102, ал.2 от Закона за
движение по пътищата и на основание чл.187а, ал.2, т.3 във връзка с чл.179, ал.3б от ЗДвП
е издаден електронен фиш, с който на „Алпетранс България“ООД е наложена имуществена
санкция в размер на 2500.00лв, като дружеството се е освободило от отговорност,
5
заплащайки компенсаторна такса в претендирания размер от 450.00лв.
Съгласно разпоредбата на чл.102 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗДвП според
категорията на пътното превозно средство.
В разпоредбата на чл.187а, ал.2 от ЗДвП е предвидено, че ако собственикът на
пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане
движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по
установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата, на собственика се налага имуществена санкция. Съгласно разпоредбата на
чл.187а, ал.4 от ЗДвП, вписаният собственик, съответно ползвател се освобождава от
административнонаказателна отговорност по ал.1 и 2 във връзка с административни
нарушения по чл.179, ал.3 – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на
административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи
данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. Според ал.5, в тези случаи въз основа на
първоначално издадения акт за установяване на административно нарушение не се издава
наказателно постановление и административно наказателното производство се прекратява, а
първоначално издаденият електронен фиш се анулира. В тези случаи се образува
административнонаказателно производство срещу лицето, за което са установени данни, че
е извършило нарушението.
От представените по делото доказателства се установява, че работодателят
„Алпетранс България“ООД не се е възползвал от предвидената в чл. 187а, ал.4 от ЗДвП
възможност да представи в 7 – дневен срок декларация, в която да посочи данни за лицето,
извършило нарушението.Установява се, че същият се е съгласил с констатациите по
издадения електронен фиш, в т.ч. и относно виновността на водача, като се е възползвал от
възможността да се освободи от административно наказателна отговорност чрез
заплащането на компенсаторна такса в 14 – дневен срок от получаването на електронния
фиш.
С оглед на изложеното по-горе, независимо че събраните по делото писмени и
гласни доказателства в своята съвкупност водят до извод, че нарушението обективно е било
извършено и дължимата пътна такса е била частично внесена, то с неподаване на декларация
с данни за нарушителя и с извършеното доброволно плащане на компенсаторната такса,
ищецът се е лишил от възможностите, с които по закон е разполагал, вкл. да и оспори
наложената санкция в едно състезателно производство по законоустановения в ЗАНН ред,
още повече, че ответникът е отричал умисъл при извършване на нарушението. Тъй като
ответникът не е страна в административното производство, същият е бил лишен от
възможността да противопостави възражения и да оспори обективните и субективни
признаци от състава на административното нарушение, обстоятелствата, при които е
6
извършено и формата на вината.
Ето защо, в случая като собственик на превозното средство ищецът ще следва да
понесе административната отговорност за извършеното на 28.06.2021 г. нарушение по
чл.102, ал.2 от ЗДвП, като в тази връзка съдът споделя довода на ответника, изложен с
отговора на ИМ, че не той следва да отговаря по ИАА, по който не е адресат.
Поради изложеното по-горе настоящият състав приема, че ищецът неоснователно
претендира от ответника процесната сума от 450.00лв. – за заплатената от него
компенсаторна такса, като намира за недоказани в рамките на процеса основанията за
ангажиране на имуществената отговорност на ответника за претърпените от работодателя
вреди. Неподкрепено с доказателства е и твърдението на ищеца, че ответникът след
завръщането си е подписал декларация, в която е дал съгласие глобата да бъде платена от
фирмата вместо него, каквато била масовата практика в транспортните фирми.
При този изход на процеса предявеният по реда на чл.422 от ГПК от „Алпетранс
България“ООД, седалище/адрес на управление: гр. Пловдив, ул.“Рогошко шосе“ №6Б
против Б. И. Б. установителен иск, като неоснователен и недоказан, следва да се отхвърли.
Неоснователна, с оглед отхвърлянето на главния иск е и акцесорната претенция с
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на лихва върху главницата, от датата на
подаване на заявлението до окончателното й изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да
заплати на ответника сторените по делото разноски в размер на 400 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение, съгласно приложения по делото Договор за правна защита и
съдействия от 19.12.** г.
Мотивиран от горните съображения , съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АЛПЕТРАНС БЪЛГАРИЯ“ООД, ЕИК *********, гр.
Пловдив, ул.“Рогошко шосе“ №6Б, чрез Т. Ю. С. – юрисконсулт против Б. И. Б., ЕГН
**********, с адрес: ********иск с правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.415, ал.1, т.1 от
ГПК- за признаване за установено, че по отношение на ответника Б. И. Б. съществува
вземане в размер на 450.00 лв, ведно със законовата лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИ до окончателното й изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, АЛПЕТРАНС БЪЛГАРИЯ“ООД,
ЕИК *********, гр. Пловдив, ул.“Рогошко шосе“ №6Б, чрез Т. Ю. С. – юрисконсулт ДА
ЗАПЛАТИ на Б. И. Б., ЕГН **********, с адрес: ********разноски в настоящото
производство в размер на 400.00 лв. /четиристотин лева/.
7
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№1738/ **
г. по описа на Ловешки РС, V състав.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
8