Решение по дело №2107/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 967
Дата: 13 май 2022 г. (в сила от 2 юни 2022 г.)
Съдия: Божидар Иванов Кърпачев
Дело: 20225330202107
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 967
гр. Пловдив, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20225330202107 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4222299, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на П.Г.А. е наложена глоба в размер на 50 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
В жалбата и с допълнителна молба се сочат конкретни пороци на ЕФ и
се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата. Моли за потвърждаване на ЕФ.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че в представения
по делото списък с намерени фишове е отбелязано, че процесният е връчен на
дата 09.03.2022г., жалбата е входирана на 14.03.2022г., тоест при спазване на
императивния 14-дневен преклузивен срок за това.
1

ПО ОСНОВАНИЯТА ЗА ОТМЯНА НА ЕФ.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна по
следните съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 01.12.2020 г. в 11:46 часа,
на път II-64, км.34-ти, посока на движение от с. Граф Игнатиево към с.
Черноземен, при въведено ограничение с пътен знак В 26 на максималната
разрешена скорост за движение по пътя от 60 км/ч, МПС с рег. № *******,
при отчетен толеранс от минус 3 км/ч. в полза на водача, се движело с
установена наказуема скорост 72 км/ч., тоест с превишение на скоростта от
12 км/ч. Собственик на когото е регистриран автомобилът е П.Г.А..
Съдът намира, че изложената в ЕФ фактическа обстановка се
ОПРОВЕРГАВА от събраните по делото доказателства.
По-конкретно от събраните по делото по служебна инициатива на
съда доказателства се установява, че в нито една от двете посоки на
движение процесният пътен участък не е попадал в обхвата на действие
на пътен знак В26.
Това е така на първо място, доколкото в писмото от ОПУ изрично е
отбелязано, че групата пътни знаци- А12, В26 и Т1, свързани с пътния
участък многократно са поставяни и премахвани от недобросъвестни
водачи. Последно групата пътни знаци- са монтирани на дата 02.11.2020г.,
след което отново са изчезнали. През месец февруари 2021 година са
монтирани различна група от пътни знаци, поради което ограничението на
скоростта окончателно е отпаднало.
За монтирането на пътните знаци на дата 02.11.2020г. е приложен
констативен протокол и фотоалбум.
В писмото изрично се сочи, че ОПУ не могат да удостоверят
физическото наличие на групата знаци, включително и знак В26, към
датата на заснемане на нарушението-01.12.2020г., предвид
обстоятелството, че на неустановена дата след 02.11.2020г. знаците са
изчезнали.
Съгласно трайната съдебна практика Протоколът по чл. 10 от Наредба
2
№ 8121з-532/12.05.2015г. представлява официален свидетелстващ
документ, който до надлежното му оборване удостоверява мястото,
времето и начина на осъществяване на контрола на скоростта. Поради
изложеното, представеният по делото протокол и отбелязванията в него, като
принципно положение биха могли да служат за доказване физическото
наличие на знака В26 към датата на заснемане на нарушението.
В процесния случай обаче, представеният по делото протокол не би
могъл да изиграе тази роля, доколкото съдържанието му се явява оборено
от събраните по служебна инициатива на съда доказателства.
В протокола е отразено, че камерата е разположена на км.34, а
разстоянието от камерата до поставения знак В26 е 200 метра . Посоченото
предполага знака В26 да е разположен на км 34+200 или 33+800 в зависимост
от посоката на движение.
Видно от писмото от ОПУ обаче, с приложен констативен протокол и
фотоалбум- на посочените пътни участъци на км. 34+200 или км. 33+800
знаци В26 никога не са разполагани. Действително група от знаци В26, А12
и Т1 са били налични, но на съвсем различни участъци от пътя- км. 30+530
дясно, км. 32+500 дясно, км. 34+605 ляво, км. 32+600 ляво.
Посоченото се явява свидетелство, че протоколът по чл. 10 от
Наредбата в процесния случай е попълнен чисто формално, като същият
не отразява действителното фактическо положение, такова каквото е било
към момента на извършване на нарушението, с оглед което следва да се
приеме, че същият е лишен от доказателствена стойност.

Във връзка с горното следва да се посочи, че именно ОПУ-Пловдив
към АПИ е единствено компетентната институция, която може да
предостави надлежна информация дали на даден участък от
републиканската пътна мрежа има законосъобразно поставен знак към
дадена дата.
Това е така, доколкото в чл. 4, от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г . за
организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството е предвидено, че стопанинът на
пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето
на пъна сигнализация по даден пътен участък.
В чл. 17 от същата наредба е предвидено, че Проектът за организация
3
на движението се одобрява, както следва:
1. за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция "Пътища";
2. за републикански пътища II и III клас - от директора на
съответното областно пътно управление;
3. за местни пътища - от кмета на съответната община.
В чл. 12, ал.1, т.3, б. „з“ от Наредбата е посочено, че подлежащият на
одобрение проект за организация на движението включва и организацията
на скоростните режими, което съгласно чл. 2, ал.3 от Наредбата следва да
стане и посредством поставяне на съответната пътна маркировка и пътни
знаци.
Абсолютно същото е предвидено и в глава VII от Наредба № 3 от 16
август 2010 г. за временната организация и безопасността на движението при
извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, в чл.
80 и сл. от която е установен режим на съгласуване и получаване на
разрешение от стопанина на пътя дори и за временно поставяне на знаци и
пътна маркировка във връзка с извършвани строителни или ремонтни
дейности.
Доколкото процесният път, видно от наименованието му е втори клас,
то компетентен да одобри плана за организация на движението по него
(независимо дали при постоянна или временна организация) е именно
Директора на ОПУ-Пловдив, респективно от тази институция, на чиято
територия се намира пътя, ще изхожда най-точната информация за
законосъобразно поставени знаци по процесния път.

В този изричен смисъл е Решение от 9.7.2020г. по Наказателно дело
1093/2020 Административен съд – Пловдив, постановено по дело на
настоящия състав, в което отново е било констатирано разминаване между
отразеното в протокола по чл. 10 от Наредбата и официалното писмо от
ОПУ на АПИ, като изрично е отбелязано, че следва да се отдаде
преимущество на официалната информация, изискана от стопанина на
пътя.
В този смисъл са и влезли в сила решения на настоящия състав по АНД
3819/2020, АНД 6435/2020, АНД 285/2020, АНД 7339/2020, АНД 507/2021,
постановени при напълно идентична фактическа обстановка.
4
Предвид всичко гореизложено следва да се приеме, че физическото
наличие на знак В26 не се установява по несъмнен начин от
доказателствата по делото, а както е добре известно административно-
наказателната отговорност не може да почива на предположения.

Налице е обаче и още едно, много по-важно основание за отмяна на
ЕФ. Това е така, доколкото дори и да се приеме за доказано физическото
наличие на групата от знаци А12, В26 и Т1 към датата на заснемане на
нарушението, те не обуславят извод, че процесния пътен участък- км.34
попада в обхвата им на действие.
От писмото от ОПУ и от приложените към него констативен протокол
и фотоалбум се установява, че на км. 34 никога не е поставян знак В26.
Във връзка със същия участък, обаче са поставени както следва:
-на км.30+530 дясно (посока Пловдив)- знак А12, знак В26 (60 км/час) и
табела Т1-4000 метра;
- на км. 32+500 дясно (посока Пловдив)- знак А12, знак В26 (60 км/час)
и табела Т1-2000 метра;
- на км. 34+605 ляво (посока Карлово)- знак А12, знак В26 (60 км/час) и
табела Т1-4000 метра;
- на км. 32+600 ляво (посока Карлово)- знак А12, знак В26 (60 км/час) и
табела Т1-2000 метра.
Изрично е посочено, че нарастването на километража е в посока от
град Карлово към град Пловдив.
От друга страна, в ЕФ е вменено, че деецът е заснет в посока от с.
Граф Игнатиево към с. Черноземен, което всъщност е посока от гр. Пловдив
към гр. Карлово, като в тази посока километража на пътя намалява.
При това положение ключово обстоятелство, от което зависи
съставомерността на деянието, е какво е значението на поставената
Табела Т1, като същото е разкрито в чл. 59, ал.2 ППЗДвП и чл. 60, ал.1 ЗДвП
в които е посочено, че: „Допълнителна табела Т1 указва разстоянието от
пътния знак до началото на пътния участък или мястото, за което
важи този знак.“
В същия смисъл е и нормата на чл. 14 от Наредба № 18 от 23 юли 2001
г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, в която се сочи:
(1) Пътните знаци и другите средства за сигнализиране трябва да са
5
видими от разстояние, което позволява на водача своевременно да
предприеме действия за осигуряване безопасността на движението.
(2) Минималното разстояние за видимост на пътния знак (в m), в
зависимост от скоростта на движение V (в km/h), е, както следва:
1. при V до 30 km/h - 50 m;
2. при V до 50 km/h - 100 m;
3. при V до 90 km/h - 150 m;
4. при V над 90 km/h - 250 m.
(3) Когато разстоянието за видимост по ал. 2 не може да се осигури:
1. пътният знак се дублира над или отляво на платното за движение;
2. пътният знак се поставя предварително, като с допълнителна
табела Т1 се указва разстоянието, след което пътният знак е валиден.
В случая релевантни за посоката на движение на жалбоподателя са
групата знаци поставени вляво, посока Карлово, като простите
математически изчисления, при положение, че в посока Карлово
километражът намалява, показват, че:
- знакът, поставен на км. 34+605 ляво (посока Карлово ), доколкото е
съпроводен с табела Т1 -4000 метра, произвежда действие чак от км.
30+605;
- знакът, поставен на км. 32+600 ляво (посока Карлово ), доколкото е
съпроводен табела Т1-2000 метра, произвежда действие чак от км. 30+600.
Тоест, макар процесния пътен участък да е разположен след знаците
В26, той попада преди обхвата им на действие, произтичащ от
поставената табела Т1.
По всяка вероятност в случая се касае за флагрантно непознаване на
материалния закон от страна на ОПУ-Пловдив, които вместо да
поставят табела Т2 са поставили табела Т1.
Видно от нормата на чл. 60, ал.2 от ППЗДвП: „Допълнителна табела
Т2 указва дължината на пътния участък, за който важи пътният знак.“
С оглед цитираната норма, ако от ОПУ-Пловдив вместо табела Т1, бяха
поставили табела Т2, обхвата на действие на пътен знак В26 би бил 4
километра и би обхващал целия пътен участък от км. 34+605 до км
30+605, включително и процесния, находящ се на км.34.
Посоченото би се явило изцяло адекватно и обществено оправдано с
оглед отразеното в писмото от ОПУ, че участъка между км. 30 и км. 34 е
6
осеян с неравности по пътя, които застрашават безопасността на движението.
Табела Т2, обаче не е поставена.
Във всеки случай, причините за неблагополучното разполагане на
пътните знаци на процесния участък са изцяло ирелевантни. Единствено
меродавни са реално поставените знаци, от които произтича, че участъкът
на заснемане на нарушението не попада в обхвата на действие на пътен
знак В26.
Че поставената табела Т1 важи именно за знака В26 се установява от
огледния протокол, на който се забелязва, че табелата Т1 е разположена
непосредствено под знака В26, като тук следва да се съобрази и нормата на
чл. 13, ал.2 от Наредба № 18 от 23 юли 2001 г. за сигнализация на пътищата с
пътни знаци, в която се сочи, че: „Допълнителната табела се поставя
непосредствено под пътния знак, за който се отнася, без разстояние между
тях.“

За пълнота на изложението следва да се посочи, че абсолютно същото е
важимо и за обратната посока, за която всъщност няма повдигнато
административно обвинение. При положение, че километражът нараства в
посока Пловдив:
-знакът, поставен на км. 30+530 дясно (посока Пловдив), доколкото е
съпроводен с табела Т1-4000 метра, произвежда действие чак от км. 34+530;
-знакът поставен на км. 32+500 дясно (посока Пловдив), предвид
наличната табела Т1-2000 метра, произвежда действие от км 34+500.
Тоест процесния пътен участък (км.34) попада преди зоната на
действие на двата пътни знака.
И тук по всяка вероятност става дума за неправилно поставена от ОПУ
табела Т1, вместо Т2. Както е добре известно, обаче жалбоподателят може
да бъде наказван само съобразно реално поставените пътни знаци, но не и
спрямо тези, които е следвало да се поставят, за да се регулира адекватно
пътното движение.

При положение, че въпросният пътен участък, към датата на
заснемане на МПС в нито една от двете посоки на движение не е попадал
в обхвата на действие на пътен знак В26, въвеждащ ограничение 60 км/час,
то се явяват оборени фактическите констатации в ЕФ, че е допуснато
7
превишение на режима на скоростта от 12 км/ч.
При положение, че конкретния пътен участък не попада в обхвата
на действие на пътен знак В26, то няма как да е допуснато и нарушение на
чл. 21, ал.2 ЗДвП, изискващ превишаване на режима на скоростта, въведен с
пътен знак В 26.
Нещо повече, предвид констатираната скорост на движение от 72 км/ч
и при липса на надлежно поставен знак В26 за този участък би се оказало,
че поведението на жалбоподателя е изцяло правомерно, доколкото би се
явило приложимо общото ограничение на скоростта от 90 км/ч извън
населено място.
По изложените съображения ЕФ следва да се отмени.

ПО РАЗНОСКИТЕ.

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на
деловодни разноски би имал жалбоподателят.
В случая обаче, такива не могат да се присъдят, доколкото същият не е
доказал да е сторил такива за оказана адвокатска защита и съдействие, като
съгласно задължителните указания на т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС- на
овъзмездяване подлежат само действително заплатените деловодни
разноски.
В конкретния случай по делото не са представени:
-нито пълномощно в полза на адвокат, нито такъв се е явявал по делото;
-нито договор за правна защита и съдействие, в който изрично да е
уговорено заплащането на адвокатско възнаграждение;
-нито доказателства адвокатски хонорар реално да е заплатен в брой
или по банков път,
-нито са понесени други деловодни разноски- държавни такси,
възнаграждения за вещи лица и свидетели,
поради което разноски не следва да се присъждат.

Жалбоподателят изрично претендира да му бъдат присъдени 100 лева
разноски за пътни за явяване в съдебно заседание и за проучване на
делото.
Съгласно трайната съдебна практика обаче, пътните разноски не
8
представляват деловодни разноски по смисъла на чл. 63д ЗАНН, чл. 143
АПК и чл. 78 ГПК, поради което не следва да се присъждат в настоящия
процес.
В този изричен смисъл Определение № 182 от 25.04.2019 г. по гр. д. №
4315 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение, Определение
№ 210 от 20.05.2019 г. по гр. д. № 1125 / 2018 г. на Върховен касационен съд,
3-то гр. отделение, Решение № 59 от 06.07.2017 г. по т. д. № 2367 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, 1-во тър. отделени, Решение № 192 от 25.06.2014 г.
по гр. д. № 5663/2013 г. на Върховен касационен съд

Ако жалбоподателят счита, че в резултат от незаконосъобразно
издадения ЕФ, същият е претърпял имуществени вреди, пътят му на защита
е по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 4222299, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на П.Г.А. е наложена глоба в размер на 50 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
ОСТАВЯ БЕЗ УАЖЕНИЕ искането на П.Г.А. за присъждане на
разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9