РЕШЕНИЕ
№ 2995
гр. София, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20211110212148 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р.*******., ЕГН **********, срещу
Наказателно постановление (НП) № 42-0001917/26.07.2021 г., издадено от
Ч******** – Директор на РД „АА“ София, с което на основание чл. 93в, ал.
17, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) на жалбоподателя е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 1500, 00 /хиляда и
петстотин/ лева за нарушение на чл. 36, § 1, т. i от Регламент (ЕС) №
165/2014, както и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по
пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10
(десет) лева за извършено нарушение по чл. 100,ал.1, т.1 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП).
В подадената жалба се излагат съображения, че в НП са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, препятстващи
упражняването на правото на защита на жалбоподателя, доколкото е
посочено, че същият не е представил тахографски листа и други изискуеми
документи за период от 03.04.2021г. до 04.07.2021г., а същият няма такова
задължение. Отделно от това, посочва, че не е изписано ЕГН-то на
1
нарушителя, а единствено неговата дата на раждане. Също така е посочено, че
жалбоподателят е предоставил 2 бр. тахографски листа в хода на
производството. Моли се за отмяна на наказателното постановление и за
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява.
Въззиваемата страна- ИА „АА“ редовно призована не се изпраща
представител и не взема отношение по подадената жалба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
На 05.07.2021г. жалбоподателят управлявал влекач марка „С*****“, с
peг. № ******** и прикачено към него полуремарке марка "К*****", с peг. №
******. Двете били собственост на "КОМБИНА КОМЕРС", с БУЛСТАТ:
******* и с адрес: гр. Л*******. Жалбоподателят Х. извършвал
международен превоз на товари от Кралство Белгия до Република Гърция.
Около 19:15 часа същият бил спрян за извършване на проверка от служители
на ИА АА- свидетелят Б.Н. на длъжност „инспектор“ и В.Е.. Длъжностните
лица спрели за проверка жалбоподателя в гр. София, бул. „Ботевградско
шосе“- вход около 150м. след пътен възел с ОП, с посока на движение
Северна скоростна тангента. В хода на проверката на длъжностните лица бил
представен СМР №Р11518021 от 30.06.2021г., с Л. О. заверено копие
№*********, валидно до 28.10.2014г.
При извършената проверка при поискване от длъжностите лица
жалбоподателят не представил тахографски листа, както и контролен талон
към СУМПС.
Относно констатираното свидетелят Б.Н. съставил на жалбоподателя
АУАН Серия А-2020 № 292338 от 05.07.2021г. Същият бил съставен в
присъствието на един свидетел – очевидец на нарушението и в присъствието
на жалбоподателя, който получил екземпляр от съставения акт срещу подпис.
В срока по чл.44, ал. 1 от ЗАНН срещу така съставения АУАН не
постъпили възражения.
На база на съставения АУАН било издадено процесното Наказателно
постановление (НП) № 42-0001917/26.07.2021 г., издадено от Ч****** –
Директор на РД „АА“ София, с което на основание чл. 93в, ал. 17, т. 1 от
Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) на жалбоподателя е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 1500, 00 /хиляда и петстотин/
лева за нарушение на чл. 36, § 1, т. i от Регламент (ЕС) № 165/2014, както и на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лева за извършено
нарушение по чл. 100,ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Същото било връчено на жалбоподателя на 06.08.2021г. срещу подпис.
2
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
показанията на разпитания в съдебното заседание свидетел Б.Н.–
актосъставител, както и въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК – копие на удостоверение
за дейности относно „Комбина Комерс“ ЕООД; 2 бр. тахографски листа;
длъжностна характеристика; Заповед РД-08-30 от 24.02.2020г. на Министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията; Заповед №589
от 31.01.2020г. на ИД на ИА АА;
Съдът кредитира изцяло дадените от св. Б****** показания, доколкото
същите са ясни, логични и безпротиворечиви и изцяло кореспондират с
приетите по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. От тях се
установяват подробности по отношение на извършената проверка и
констатирането на процесното нарушение. Писмените доказателства по
делото спомагат за проверка на гласните доказателства, приети са по
надлежния ред и затова съдът ги кредитира в цялост. Допълнителен анализ не
се налага, доколкото установените обстоятелства се формират въз основа на
безпротиворечиви и еднопосочни доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол. Разгледана по същество е частично основателна.
В производството по чл. 58д и следващите от ЗАНН районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на
обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от
ЗАНН.
Актът за установяване на административното нарушение и
наказателното постановление са издадени от материално компетентни
органи, видно от представената Заповед РД-08-30 от 24.02.2020г. на
Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и
Заповед №589 от 31.01.2020г. на ИД на ИА АА.
Сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН са спазени.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен
изцяло съгласно изискванията на чл. 42 от ЗАНН. В наказателното
постановление не се установяват пороци от външна страна, описаното в него
нарушение кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. И в АУАН, и в
обжалваното НП достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които
е извършено нарушението – коректно са отразени начинът на извършване на
нарушението, начинът на констатирането на същото, подробно и точно е
описана правната му квалификация, както и нарушената законова разпоредба.
Именно поради това и съдът приема, че в хода на административното
3
производство при установяване на нарушението не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да доведат до отмяна на
атакувания акт.
По приложението на материалния закон относно нарушение по чл. 36, §
1, т. i от Регламент (ЕС) № 165/2014 настоящата съдебна инстанция намира
следното:
От събраните доказателства се установява по несъмнен начин, че при
извършена на 05.07.2021 г. проверка на превозното средство, извършващо
обществен превоз на товари, водачът не е представил на проверяващите
инспектори тахографски листа за предходните 28 дни, както и дигитална
карта на водача за същия период от аналогивия тахограф, с който е оборудван
влекача, съгласно Регламент 165/14. Жалбоподателят Р.Х. извършвал
международен превоз на товари от Кралство Белгия до Република Гърция,
който превоз попада в обхвата на Регламент № 561/2006 г. на Европейския
парламент и на Съвета от 15.03.2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби
от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за
изменение на Регламенти (ЕС) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за
отмяна на Регламент (ЕС) № 3820/85 на Съвета. Неговата отговорност е
ангажирана за извършено нарушение на чл. 36, § 1, т. i от Регламент (ЕС) №
165/2014. Според разпоредбата на чл. 36, § 1, т. (i) от Регламент (ЕС) №
165/2014, когато водачът управлява превозно средство, на което е монтиран
аналогов тахограф, водачът трябва да представи по искане на оправомощен
служител на контролен орган тахографските листове за текущия ден и
листовете, използвани от водача през предходните 28 дни. Задължението на
лицето се изразява единствено в съхраняването на посочени по- горе
документи за текущия ден, както и за предходните 28 дни. В обжалваното
наказателно постановление обаче е посочено, че жалбоподателят не е
представил документи за период от 03.04.2021г. до 04.07.2021г. , което е в
период от 3 месеца. Съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 36, § 1, т. i
от Регламент (ЕС) № 165/2014 жалбоподателят няма задължение да запазва
цитираните по- горе документи за срок от 3 месеца, а единствено за
предхождащите деня на проверката 28 дни. В тази връзка съдът намира, че
административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
неправилно. Отделно от това, актосъставителят заявява в своя разпит
проведен в хода на съдебното следствие пред настоящия съдебен състав, че
жалбоподателят не е представил документи единствено за 03.07.2021г. и
04.07.2021г. Несъответствието между заявеното от свидетеля- актосъставител
и описаното в НП се явява съществено доколкото ограничава правото на
защита на наказаното лице да разбере в какво именно се изразява
нарушението му.
Във връзка с изложеното по- горе настоящата съдебна инстанция
намира, че следва да се съгласи с направеното от жалбоподателя възражение
относно липсата на задължение у него да съхранява посочените документи в
срок от 3 месеца. Поради тази причина съдът намира, че наказателното
4
постановление в тази му част се явява незаконосъобразно и подлежи на
отмяна.
По приложението на материалния закон относно нарушение по чл. 100,
ал.1, т. 1от Закона за движение по пътищата настоящата съдебна инстанция
намира следното:
Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него. Описаната в
АУАН и НП фактическа обстановка приета за установена и от настоящия
съдебен състав, напълно кореспондира с посочения състав на
административно нарушение, поради което отговорността на жалбоподателя е
ангажирана правилно. Нарушението е извършено виновно при форма на вина
непредпазливост. Същият не е съзнавал, че не носи в себе си контролен талон
към СУМПС, но е бил длъжен преди да потегли да провери документите, с
които е разполагал и е могъл да стори това, при което би установил липсата
на контролния талон. При това законосъобразно е ангажирана отговорността
на жалбоподателя Р******* по реда на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
предвиждащ за неизпълнение на задължението за носене на определени
документи, включително контролен талон към СУМПС да се налага
наказание глоба в размер на 10 лева. Предвидената санкция за извършеното
нарушение е определена от законодателя в абсолютен размер от 10 лева,
поради което съдът не разполага с възможност за нейното изменение.
Конкретното нарушение не разкрива белези на по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, поради което
не са налице основания за прилагането на чл. 28 от ЗАНН.
По разноските:
Във връзка с направеното искане от страна на дружеството
жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лв. съдът съобрази, че съгл. разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на
чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. В настоящия случай, съдът е изменил
обжалвания административен акт, като е отменил същия в едната му част и го
е потвърдил относно другата такава, поради което на жалбоподателя се
следват разноски съгласно уважената част от жалбата, а именно в размер на
335 лева, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 42-0001917/26.07.2021
г., издадено от Ч****** – Директор на РД „АА“ София, в частта, в която на
основание чл. 93в, ал. 17, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр)
на Р.******., ЕГН ********** е наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 1500, 00 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл.
36, § 1, т. i от Регламент (ЕС) № 165/2014, като ПОТВЪЖДАВА
Наказателно постановление (НП) № 42-0001917/26.07.2021 г., издадено от
Ч******* – Директор на РД „АА“ София, в частта, в която на основание чл.
183, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата на Р. ******., ЕГН
********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10
(десет) лева за извършено нарушение по чл. 100,ал. 1, т.1 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП).
ОСЪЖДА РД „АА“ – София да заплати на Р*****., ЕГН **********,
разноски в размер на 335 /триста тридесет и пет/ лева, представляващи
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII
от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - София-
град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6