Решение по дело №1833/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от „Стар пост“ ООД, [ЕИК], срещу Решение № 589/21.04.2023 г., постановено по АНД № 20233110200571 по описа на Варненски районен съд /ВРС/ за 2023 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 03-2200434/29.06.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което за нарушение на чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ във връзка с чл. 228, ал. 3, на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, на „Стар пост“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 1600 лева.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че при издаване на АУАН са допуснати нарушения, тъй като не са посочени ЕГН и точен адрес на свидетеля при съставянето му. Сочи се, че АУАН и НП са издадени от некомпетентни органи. Налице е изпълнение от страна на дружеството на задължение си за заплащане на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск в срока, предоставен с издаденото предписание. Излагат се подробни съображения за недопустимост за издаване на НП след издаването на предписание, имащо характера на ПАМ за същото деяние. Твърди се, че случая е маловажен, като се счита, че ВРС неправилно не е отчел многобройните смекчаващи обстоятелства. Наложената имуществена санкция е несправедлива, тъй като надвишава многократно размера на изплатеното обезщетение. Отправя се искане за отмяна на въззивното решение, а вместо това - да се постанови ново, с което да се отмени издаденото НП. Отправя се искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание, касаторът , чрез процесуален представител, поддържа изцяло жалбата на наведените основания. Сочи се, че АУАН и НП са издадени след като вече не е налице нарушение, тъй като трудовото възнаграждение е изплатено на служителката. Твърди се, че към датата на съставяне на АУАН е липсвало основание за издаването му и съответно АУАН и НП са нищожни. Претендира се присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, оспорва жалбата, като отправя искане за потвърждаване обжалваното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на въззивното решение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба от „Стар пост“ ООД срещу НП № 03-2200434/29.06.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което за нарушение на чл. 224, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 228, ал. 3, на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1600 лева.

За да постанови обжалваното решение, приета е от въззивния съд следната фактическа обстановка: при извършена, през м. март 2022 г. от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна проверка по спазване на трудовото законодателство е установено, че от дружеството не е изплатено в законоустановения срок в дължимия размер парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение на лицето К. М. М. на длъжност „шофьор – куриер“ към офис гр. Варна, [улица]. За констатираното срещу „Стар пост“ ООД е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 03-2200434/12.05.2022 г., в който деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 224, ал. 1 във връзка с чл. 228, ал. 3 от КТ. Възприемайки изцяло констатациите в АУАН и правната квалификация на деянието, административнонаказващият орган /АНО/ издава обжалваното НП.

За да потвърди наказателното постановление, прието е от въззивния съд, че същото е издадено от компетентен орган и в предвидените за това срокове. Правилно е прието от административнонаказващият орган, че се касае за извършено административно нарушение и правилно е определен размерът на имуществената санкция. Мотивирано са отхвърлени всички възражения, направени с жалбата.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост.

Разгледана по същество, в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият тричленен съдебен състав намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, решаващият състав намира, че доводите, изложени в касационната жалба, за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и допуснати нарушения на процесуалните правила, се явяват касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/.

Обжалваното решение е валидно, постановено в съответствие с приложимия материален закон. От страна на въззивния съд е извършена цялостна проверка на НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 от НПК, приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. Обсъдени са всички доводи на страните, като е направено подробно изложение в мотивите на съдебния акт на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи.

Изложените от въззивния съд мотиви относно основанията за потвърждаване на НП, в това число и по отношение на компетентността на органите, издал АУАН и НП, са достатъчно изчерпателни и задълбочени като се споделят от настоящия съдебен състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1, изречение второ от АПК.

Неоснователно е възражението на касатора за допуснати процесуални нарушения при издаване на АУАН, а именно липса на посочване на ЕГН и точен адрес на свидетеля при съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1 т. 7 от ЗАНН (доп. – ДВ, бр. 59 от 1992 г., изм., бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа: имената, точните адреси и датата на раждане на свидетелите. Именно такова е и съдържанието на АУАН № 03-2200434 от 12.05.2022 г., в който е посочен като свидетел М. И. М., с отбелязване на датата й на раждане и посочване на служебен адрес. Предвид изложеното, налага се извода, че самоличността на свидетелката е достатъчно индивидуализирана. Разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 7 от ЗАНН цели обезпечаване единствено на възможността лицата, посочени като свидетели в акта, да бъдат установени и евентуално разпитани в качеството на свидетели в съдебната фаза на административнонаказателното производство.

Безспорно, от събраните по въззивното производство доказателства се установява, че обезщетението е заплатено на г- жа М.. Съгласно разпоредбата на чл. 228, ал. 3 КТ срокът за заплащането му е не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, т.е. касатотът е следвало да заплати обезщетението до 31.03.2022 г. /четвъртък – работен ден/. Съгласно представения РКО № 4681/ 04.05.2022 г. обезщетението е заплатено на работника след изтичане на повече от месец след прекратяване на трудовият договор, т.е. след изтичане на предвидения в закона срок. Ето защо правилно и законосъобразно е прието от въззивния съд, че нарушението е категорично установено.

Не може да се сподели и следващият довод на касатора, че АУАН и НП са издадени преди изтичането на предоставения с предписанието срок. Действително с Протокол за извършена проверка № ПР2209283 от 21.04.2022 год. на дружеството е предоставен срок за изпълнение на задължението за изплащане на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск на лицето К. М. до 23.05.2022 год.. В случая обаче с процесното НП административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за това, че при прекратяване на трудовото правоотношение с М. „Стар пост“ ООД в качеството си на работодател не е изплатено, в нормативно определения срок, парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск /което обстоятелство дори не се оспорва от касационния жалбоподател/, а не за неизпълнение на даденото задължително предписание в срок. Както правилно е прието от въззивния съдебен състав, отговорността по чл. 415, ал. 1 от КТ касае различен състав на нарушение и не препятства ангажирането на административнонаказателната отговорност по чл. 224, ал. 1 вр. чл. 228, ал. 3 от КТ.

Напълно се споделят изводите на въззивната инстанция, че случаят не може да се определи като маловажен по чл. 415в от КТ. Маловажните нарушения, установени по КТ, съобразно посочената разпоредба имат два основни признака, които трябва да са налице кумулативно: нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ, и от него да не са произтекли вредни последици за работници и служители. В разглеждания случай те не са налице. Нарушението не е отстранено веднага след установяването му от контролните органи, тъй като от представения протокол за извършена проверка се установява, че същата е осъществена на 22.03.2022 г. /л. 19 от АНД № 571/2023 г./, а дружеството е изплатило обезщетението на 04.05.2022 г., видно от приложения РКО /л. 22 от АНД № 571/2023 г./. Действията по отстраняване на нарушението са предприети от санкционирания работодател месец и половина след неговото констатиране, поради което не е изпълнено задължителното кумулативно условие на чл. 415в от КТ това да бъде сторено непосредствено след установяване на нарушението. Безспорно в случая са произтекли вредни последици за работника от неизплащането на обезщетението на основание чл. 224, ал. 1 от КТ, доколкото забавянето изплащането на дължимото му обезщетение го лишава от възможността да разполага с паричните си средства и да посреща своите и на членовете на семейството си нужди за един некратък период от време. Случаят не може да се приеме за маловажен, тъй като се засягат обществените отношения, свързани с престирането на работна сила и нейното заплащане, представляващо дължимата от работодателя насрещна престация по трудовото правоотношение.

По отношение на размера на наложената санкция касационният състав напълно споделя мотивите на ВРС и не следва да ги преповтаря.

Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и своевременно отправеното искане, в полза на ответника по касация следва за се присъдят извършените за водене на производството разноски в размер на 80,00 лева, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, касационният състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 589/21.04.2023 г., постановено по АНД № 20233110200571 по описа на Варненски районен съд за 2023 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 03-2200434/29.06.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което за нарушение на чл. 224, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 228, ал. 3, на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, на „Стар пост“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 1600 лева.

ОСЪЖДА „Стар пост“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, [улица], представлявано от Д. Д. В. да заплати на „Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, сумата от 80,00 /осемдесет/ лева, представляващи юрисконсулстско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.