РЕШЕНИЕ
№ 20852
гр. София, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря ВЕРА С. Д.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110139404 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по силата на
които ищецът /фирма/ моли да бъде признато за установено по отношение на Р. А. Г.,
че същата дължи на ищеца сумата в размер на 1 169,79 лева (хиляда сто шестдесет и
девет лева и 79 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от м.05.2019 г. до м.04.2022 г., ведно със
законна лихва за период от 30.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 165,09
лева (сто шестдесет и пет лева и 09 стотинки), представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за период от 15.02.2020 г. до 17.01.2023 г., 29,14 лева
(двадесет и девет лева и 14 стотинки), представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от м.12.2019 г. до м.04.2022 г., ведно със
законна лихва за период от 30.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 5,33 лева
(пет лева и 33 стотинки), представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за период от 31.01.2020 г. до 17.01.2023 г.
Ищецът /фирма/ твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
периода май 2019 г. – април 2022 г. на ответника топлинна енергия за топлоснабден
имот в /населено място/ на стойност 1169,79 лева, като купувачът не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Поддържа, че ответникът не е заплатил и
дължимата такса за дялово разпределение. Твърди, че потребителят е изпаднал в
забава.
1
Ответникът оспорва наличието на облигационни правоотношения, дължимостта
на таксите за ДР, както и да са изпадали в забава. Счита, че вземанията са погасени по
давност. Не оспорва размера на претендираните суми.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По исковете по чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за потребителите е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както
и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден
имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил
договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. Във връзка възражението за изтекла погасителна давност
ищецът следва да установи, че са налице основания за спиране или прекъсване на
давността по чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД, за които не сочи доказателства. По исковете
чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на
длъжниците в забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна
енергия и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за дялово
разпределение. Ищецът не сочи доказателства, че е отправил, а ответникът е получил
покана да заплати дължимата такса за дялово разпределение В тежест на ответника е да
докаже погасяване на дълговете на падежа/ след получаване на поканата, за което не
сочат доказателства.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР
ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.
редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови
нужди, който ползва енергия за домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция
от ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. /. Съгласно нормата на
чл.153 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно т.1 на ТР №
2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС
/мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
Установено е по делото, че в сграда на адрес /населено място/ не ползват
топлинна енергия за отопление, а само топла вода съгласно прието по делото
удостоверение № 1317 от 05.03.2013 г. Установено е също така въз основа на
съвкупната преценка на писмените доказателства наличие на валидно облигационно
отношение между ответника и топлопреносното предприятие за продажба на топлинна
енергия – нотариален акт № 137, том II, рег. № 4062, дело № 298 от 2001 г. и
удостоверение за идентичност на адрес от ГИС София , съгласно които Р. А. Г. е
2
закупила процесния апартамент. Следователно ответникът несъмнено има качеството
на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр.
54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /. Поради изложеното, съдът приема, че между
страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия.
Като безспорни на основание чл. 153 ГПК не подлежат на доказване
обстоятелствата, че в процесния период процесният имот е бил топлоснабден, че през
него ищецът е доставил ТЕ в твърдяното от ищеца количество, чиято цена възлиза на
1169,79 лева, които от съвкупната преценка на писмените доказателства, събрани по
делото се установява, че са такива за топлинна енергия за топла вода за апартамента.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което при
преценката му по чл. 202 ГПК, съдът приема, че следва да бъде кредитирано като
безпристрастно, компетентно и обективно изготвено се установява, че дължимите суми
за топлинна енергия за БГВ за процесния период са общо в размер на 1167,78 лева.
Според общите условия от 2016 г., по-точно чл. 33, ал. 2, "Клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурите по чл. 32, ал. 2 и, ал. 3 за потребената количество
ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Акцесорните претенции за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия се
явяват установени в своето основание за процесния период и съгласно приетото по
делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза възлизат на 157,06 лева.
Видно от удостоверение № 1517/05.03.2013 г. /фирма/, ТР София Изток, поради
несъгласие на живущите в сградата не е сключен договор за дялово разпределение на
топлинна енергия, ето защо основателно се явява възражението на ответника срещу
претенцията за дялово разпределение и лихва върху нея, поради което в тази част искът
като недоказан подлежи на отхвърляне.
По защитно възражение за погасителна давност на част от процесните
вземания. Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение №
3/2011 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК и по аргумент от чл. 155 и чл. 156
ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество са периодични плащания по смисъла
на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да
тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
/каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът
е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало - чл. 114, ал. 2 ЗЗД. За
процесния период приложими са Общите условия в сила от 11.07.2016 г. Според чл.
32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, в сила от 11.07.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно вземанията за топлинна енергия в периода
от м. 05.2019 г. до м. 11.2019 г. вкл. са погасени по давност. По данни от Приложение
№ 1 към съдебно-счетоводната експертиза, задълженията за този период са в размер
на 293,55 лева. Ето защо непогасени по давност, дължими и неплатени са
претендираните задължения в периода от м. 12.2019 г. до м. 04.2022 г. в главница за
топлинна енергия за БГВ в размер на 874,23 лева. С погасяване на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да
не е изтекла / чл. 119 ЗЗД/, т.е. погасени по давност са лихви в размер на 64,20 лева
/върху погасената по давност главница от 293,55 лева /, ето защо непогасени по
давност са лихвите в размер на 92,86 лева. За непогасените по давност суми, исковете
следва да бъдат уважени, а за горницата над тях до пълния предявен размер, както и
иска за дялово разпределение и лихва върху дяловото разпределение – отхвърлени.
По отношение на разноските:
3
За заповедното производство претенцията на ищеца е за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева и държавна такса в размер на 27,39 лева. В тежест
на ответника следва да бъдат възложени разноските за заповедното производство на
ищеца в размер на 54,98 лева.
За исковото производство, ищецът е заплатил държавна такса 27,39 лева, 200
лева за ССчЕ и на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на
50 лева. В тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските за исковото
производство на ищеца в размер на 197,06 лева.
Ответникът претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за
заповедното производство. Настоящият състав намира, че за размера на адвокатското
възнаграждение за действията по подаване на възражение по чл. 414 ГПК следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредбата /изм. ДВ бр. 88/2022 г./, а
именно: за изготвянето на книжа и молби, минималният размер на възнаграждението е
200 лева, който е справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗА. В
заповедното производство е представен договор за правна защита, по силата на който
на адвоката е заплатено в брой възнаграждение в размер на 200 лева, а не е уговорено
по чл. 38, ал. 2 ЗА. Ето защо, съобразно изхода на спора в полза на ответника се следва
възнаграждение за един адвокат за заповедно в размер на 57,92 лева.
В исковото производство, адвокатът е претендирал 450 лева, за което е
представил договор за правна защита от 11.09.2023 г., в който е удостоверено, че
хонорарът е платен в брой. Ето защо, съобразно изхода на спора следва да бъде
възложен в тежест на ищеца в размер на 130,32 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от /фирма/, ЕИК **************
искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Р. А. Г., ЕГН **********, че Р. А. Г. дължи на /фирма/
сумата в размер на 874,23 лева (осемстотин седемдесет и четири лева и 23 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от м.12.2019 г. до м.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в /населено
място/ , ведно със законна лихва за период от 30.01.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата в размер на 92,86 лева (деветдесет и два лева и 86 стотинки), представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за период от 15.02.2020 г. до
17.01.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от
ГПК от 16.02.2023 г. по ч.гр.д. № 4775/2023 г. по описа на СРС, 166 състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
м. 05.2019 г. до м.12.2019 г. за разликата над уважената част от 874,23 лева до пълния
предявен размер от 1169,79 лева, иска за обезщетение за забава в размер на законната
лихва за период от 15.02.2020 г. до 17.01.2023 г. за разликата над 92,86 лева до пълния
предявен размер от 165,09 лв., иска за главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от м.12.2019 г. до м.04.2022 г. за сумата в размер на 29,14
лева (двадесет и девет лева и 14 стотинки), както и иска за обезщетение за забава в
размер на законната лихва за период от 31.01.2020 г. до 17.01.2023 г. за сумата в размер
на 5,33 лева (пет лева и 33 стотинки) като неоснователен.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ************** да заплати на Р. А. Г., ЕГН ********** сума
в размер на 57,92 (петдесет и седем лева и 92 стотинки) лева, представляваща
възнаграждение за един адвокат за заповедно производство и 130,32 (сто и тридесет
лева и 32 стотинки) лева, представляваща възнаграждение за един адвокат за исково
производство.
4
ОСЪЖДА Р. А. Г., ЕГН ********** да заплати на /фирма/, ЕИК **************
сумата от 54,98 лева ( петдесет и четири лева и 98 стотинки) лева, разноски за
заповедното производство и 197,06 (сто деветдесет и седем лева и 6 стотинки) лева,
разноски за исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5