Р Е Ш Е Н
И Е
№……..………./……..……….2020г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН
СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав, в открито
съдебно заседание, проведено на пети февруари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. НАСУФ ИСМАЛ
при секретар
Галина Славова
като
разгледа докладваното от младши съдия Н. Исмал
въззивно гражданско дело № 83 по
описа за 2020 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 538, ал. 2, изр. 2-ро вр. чл. 278 от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба с вх. № 87839/27.11.2019 г., депозирана от С.С.Ф., ЕГН **********, действащ със съгласието своята
майка К.К.И., ЕГН ********** *** чрез адв. Д.Т., срещу Решение № 4577 от 28.10.2019 г., постановено по
гр.д. № 8765/2019
г. по описа на РС-Варна, ГО, 18-ти съдебен състав, с което е оставена без
уважение молбата
на С.С.Ф., с правно основание чл.
19, ал.1 от ЗГР, за промяна на бащиното име на молителя от „С.” на „КЪНЧЕВ” и
на фамилното име на молителя от „Ф.” на „И.”.
Въз въззивната
жалба се
навеждат доводи, за това че атакуваният
съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон и неправилна
преценка на доказателствената съвкупност. Моли се за неговата отмяна и
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Сочи се, че са налице „важни
обстоятелства“ по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, даващи основание за
извършване на исканата промяна във фамилното и бащино име на молителя. Поддържа
се, че имената на молителя говорят за неговата етническа принадлежност, към която
същият не се оприличава и към която не е бил никога, а именно – етнически
турчин. Твърди се, че молителят никога не се е числил към този етнос и никога
не е общувал с роднините си от този етнос /по бащина линия/. Излага се, че
винаги се е срамувал от турския си
произход и не иска да се асоциира с него. Единственото, което го свързва с този
етнос е бащиното и фамилното му име. Навеждат се доводи, за това че молителят
още от ранна детска възраст постоянно е бил подлаган на унижения и подигравки
от съученици и познати заради имената си, чието изменение иска. През целия си
съзнателен живот се представял пред останалите членове на обществото с имената
„Кънчев Иванов“, като именно с тези имена той е известен в обществото. Сочи се,
че единственият близък на молителя е неговата майка, с която са и едно
семейство. Важно обстоятелство, налагащо допускането на изменението е и
желанието на последния да се идентифицира в обществото като човек, имащ
биологична, социална и духовна връзка с българския род и общество, както и със
своето семейство – рода на майката.
Предвид
горното се счита, че са налице важните обстоятелства, налагащи промяната в
бащиното и фамилно име на молителя, поради което атакуваният съдебен акт следва
да се отмени, а молбата да бъде уважена.
В
срока по чл. 263 от
ГПК не е постъпило
становище от заинтересованите страни Районна прокуратура – Варна и Община
Варна.
В проведеното открито
съдебно заседание, молителят С.С.Ф. се явява лично и със своя законен
представител – К.К.И. /майка/,
като чрез адв. Д.Т. поддържа въззивната жалба.
Молителят заявява, че не
познава баща си, неговия род и не иска да има нищо общо с тях. Иска да бъде
част от рода на майка си.
Окръжна прокуратура –
Варна, редовно призована за същото съдебно заседание, чрез прокурор В. Т. пледира за потвърждаване
на атакувания съдебен акт, като правилен и законосъобразен.
Община Варна, редовно
призована, не изпраща представител.
За да се
произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството
по гр. дело № 8765 по описа за 2019 г. на РС-Варна е образувано по депозирана
молба от С.С.Ф., действащ със съгласието на своята майка К.К.И., с искане за
промяна на бащиното име на молителя от „С.” на „К.” и на фамилното име на
молителя от „Ф.” на „И.”, на основание чл. 19, ал. 1, предл. 4-то от ЗГР.
В
молбата се сочи, че молителят е роден на *** г. в гр. Варна, в семейство от
смесен брак - майка му е българка, а баща му е български гражданин, но с турски
произход. Няколко години след раждането му, родителите му се развели и от
тогава никога не е виждал баща си. През целият си съзнателен живот се е
срамувал от имената, които носи „С.Ф.", тъй като предполагат турски
произход и самосъзнание, каквито той никога не е имал. Поради това се е
представял винаги с бащиното и фамилното име на своята майка: К. И. и всички
познати и приятели го знаят с това име.
Настоящият
съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата и като взе предвид, събрания и приобщен по дело
доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл.
235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
От представеното удостоверение за раждане /л. 3/ се
установява, че молителя е записан с имената „С.С.Ф.“, като е роден от майка К.К.И.
– И. и баща С.Ф. Ибрям.
От
гласните доказателствени средства, депозирани в хода на съдебното дирене чрез
разпита на свидетелите Ж. П. и М.С., се установява, че молителят не познава
баща си и роднините по бащина линия и е отгледан единствено от майка си и от
нейния род. Същият навсякъде се представя с имената на майка си, доколкото се
самоопределя като етнически българин и не иска да се идентифицира с турския
етнос на баща си, тъй като не следва традициите и религията му. Въззивният съд
изцяло дава вяра на показанията на свидетелите, доколкото същите са последователни,
логични, вътрешно непротиворечиви и взаимно допълващи се.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
За
да бъде уважена молбата по чл. 19, ал. 1 от ЗГР, следва да се установи по
несъмнен начин, че собственото, бащино или фамилно име на молителя е осмиващо,
опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни
обстоятелства налагат това.
Правото
на промяна на името е регламентирано като субективно потестативно право, което
възниква при точно определени от закона основания и се упражнява по предвиден в
ГПК ред. Производството по промяна на име е охранително. Съгласно чл. 540 от ГПК, за охранителните производства съответно се прилагат правилата на исковото
производство с изключение на чл. 207-266 ГПК и чл. 303-388 ГПК. Въззивният съд
има правомощията на пълен въззив, доколкото жалбата може да бъде основана на
нови обстоятелства и доказателства – арг. от чл. 538, ал. 2, изр. 2 от ГПК.
Отделно от това, цитирана разпоредба препраща към чл. 278 от ГПК /разглеждане и
решаване на частните жалби/, а съгласно указанията, дадени в ТР № 6/2017 г. на
ОСГТК на ВКС, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд,
предвидени в чл. 269, изр. 2-ро от ГПК, не се прилагат в производството по
частна жалба. Предвид изложеното настоящият съдебен състав следва да се
произнесе по наведените твърдения във въззивната жалба за наличие на „важни
обстоятелства“ по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, макар същите да са изложени
едва пред настоящия съдебен състав, доколкото видно от молбата депозирана пред
РС-Варна, молителят е поддържал единствено първите три предложения на чл. 19,
ал. 1 от ЗГР.
Правото
на име е лично, абсолютно, нематериално, неотчуждаемо право, което нормативно е
регламентирано с императивни правни норми. Наличието на важно обстоятелство по
смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР следва да се преценява във всеки конкретен
случай, отчитайки неговите индивидуални особености, въз основа на
доказателствата, изхождайки от общите принципи на гражданското право и
обществения морал. Според каузалната практика на ВКС, обективирана в Решение №
19 от 8.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 486/2011 г., III г. о., ГК и Решение №
434 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 712/2009 г., IV ГО на ВКС, от понятието "важни
обстоятелства", по смисъла на чл. 19, ал. 1, предл. 4 от ЗГР, не следва да
се изключва субективното желание на лицето да носи определено име, особено
когато това е свързано със съображения от етнически или религиозен характер
предвид правото му на свободно самоопределяне по тези признаци, и исканата промяна
няма за цел въвеждане в заблуждение на органите на реда или определени
институции. Т.е. правото на всеки да се самоопредели по етнически или
религиозен признак не е в колизия с императивната уредба на правото на име,
доколкото е част от тази уредба.
В
настоящия случай се иска промяна на фамилното и бащино име. Съгласно чл. 13,
ал. 1 от ЗГР, бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на
бащата, а фамилното име – фамилното или бащино име на бащата – арг. от чл. 14,
ал. 1 от ЗГР, като и при двете имена се слага наставка „ов“ или „ев“ и
окончание съобразно пола на лицето, с изключение на посочените в закона
хипотези. Бащиното и фамилното име на молителя, респективно „С.“ и „Ф.“, са с
турско-арабски произход. От доказателствата по делото по несъмнен начин се
установява, че молителят не се самоопределя нито като етнически турчин, нито
като етнически арабин. От свидетелските показания се установява, че молителят
не познава религията и обичаите на баща си, като освен това е приел и религията
на майка си и нейния род - християнската. Същият е с българско самосъзнание,
почита единствено българските традиции и обичаи, не се чувства част от сочените
етноси. От изложеното следва, че носенето на имената „С.“ и „Ф.“ е в разрез с
правото на всеки да се самоопределя по етнически или религиозни признак. Фактите по конкретния казус следва да
бъдат подведени под хипотезата на последното предложение на чл. 19, ал. 1 от
ЗГР, доколкото нито бащиното име „С.“, нито фамилното „Ф.“ са осмиващи,
опозоряващи или обществено неприемвили, както правилно е приел РС-Варна.
Предвид
гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че молбата на С.С.Ф., с правно
основание чл. 19, ал. 1, предл. 4 от ЗГР, за промяна на бащиното му име от „С.“
на „К.“ и на фамилното му име от „Ф.“ на „И.“, е основателна и следва да бъде
уважена.
Поради
несъвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на РС-Варна, обжалваното
решение следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което да бъде
допусната исканата промяна.
Водим
от мотивите, СЪДЪТ
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение
№ 4577 от 28.10.2019 г., постановено по гр.д. № 8765/2019 г. по описа на
РС-Варна, ГО, 18-ти съдебен състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА, на основание чл. 19, ал. 1,
предл. 4 от ЗГР, по молба на С.С.Ф., ЕГН **********, действащ със съгласието
своята майка К.К.И., ЕГН ********** ***, промяна на бащиното име на молителя от „С.“
на „К.“ и на фамилното име от „Ф.“ на „И.“.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението след влизането му в
сила да се изпрати на Община Варна за вписване на промяната в регистрите за
гражданско състояние.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.