Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 30.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд, гражданско колегия, осемнадесети състав, на четвърти
април две
хиляди и осемнадесета година, в публично
съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димо Колев
Секретар Виляна
Цалова
като разгледа докладваното от
съдията
гр. дело № 224 по описа за
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени е иск с правно основание чл. 3 вр. чл. 1 ал.
1 т. 3 ЗУТОССР.
Ищцата основава исковата си претенция на твърдения, че
за периода 25.10.1978г. - 31.03.1982г. е работила като медицинска сестра в
Детска ясла *, която впоследствие е преименува на Детска ясла "***".
Посочва, че е работила при 8 часов работен ден, при повременна система на
заплащане на труда. Уточнява, че за времето от 07.04.1980г. до 07.06.1981г. е
била по майчинство с второто си дете, предвид на което и е признат трудов стаж
от 1 година и 2 месеца. Сочи, че по този начин незачетения й трудов стаж
възлиза на 2 години, 3 месеца и 5 дни. Посочва, че през 1997г. Детска ясла
"***" е преобразувана и неин правоприемник е втория ответник по
делото - Детска ясла "***", на когото не са предадени ведомостите за
заплати за исковия период и трудовата й книжка, тъй като са били унищожени при
пожар. Твърди, че докато е полагала труд през процесния период е била
осигурявана от държавното обществено осигуряване за пенсия поради старост и че
такава й е отпусната с разпореждане на ТП на НОИ В. Търново от 16.05.2017г.,
без обаче да й бъде зачетен претендирания в настоящото производство трудов
стаж. Предвид на което моли съда да признание за трудов стаж горепосочения
период, за да бъде зачетен при пенсионирането й. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба подаден само от втория
ответник по същество се заема становище за основателност на предявения иск,
като не се оспорва, че същият е правоприемник на работодателя на ищцата, при
който се твърди да е придобит спорния трудов стаж.
Съдът, като е предвид исканията и доводите на
страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От удостоверение № 42/15.06.2017 г. на детска ясла
/ДЯ/ „***“ гр. Велико Търново се установява, че ищцата е работила като
медицинска сестра в периода 25.10.1978г. – 05.04.1987г. в Детска ясла *,
преименувана в „***” гр. В. Търново. Същата е закрита с решение № 508/1997г. на
Общински съвет гр. В. Търново и неин правоприемник е ДЯ „***”. /лист 26/. С
приемно-предавателен протокол от 11.11.1997г. /лист 25/ са предадени ведомости
за заплати от м. април 1982г. до 1997г. За периода от 25.10.1978г. до
31.03.1982г. ведомости не са предавани, поради унищожаването им вследствие на
пожар.
От Заповед № 12 на завеждащия ДЯ * е видно, че на
основание чл. 27 б. „а” КТ и писмена молба на ищцата /лист 11/, същата е
назначена за медицинска сестра, считано от 25.10.1978г.
По молби на ищцата и въз основа заповеди № 88/20.08.1979г.,
№ 118/19.11.1979 г., № 29/13.03.1980г., № 33/20.04.1981 г. и № 11/02.02.1982г. се
установява, че същата е ползвала платен отпуск за времето от 20.08.1979 г. до
08.11.1979 г., за времето от 19.11.1979 г. до 20.11.
От описа на осигурителен стаж на ищцата /лист 8/ се
установява, че времето от 19.08.1978г. до 31.03.1982г. не й е зачетено за
трудов и осигурителен стаж /не са описани никакви документи в тази насока/, с
изключение на времето от 07.04.1980г. до 07.06.1981г., когато е била по
майчинство с второто си дете. От разпореждане на ТП на НОИ гр. В. Търново е
видно, че считано от 16.05.2017г. на ищцата е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст в размер на 344, 28 лв.
За установяване на релевантни към спора факти по
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите ***Същите са
допустими, тъй като гореописаните частни диспозитивни документи /молби за
отпуски и за прекласиране и издадените въз основа на тях заповеди/ представляват
начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 6 ал. 1 ЗУТОССР, а представени
преписи от трудовите книжки на свидетелите, от които се установява, че са
работили при работодателя на ищеца през спорния период, имат характеристиката
на писмени доказателства по чл. 6 ал. 4 от същия закон. От показанията на
свидетелите се установява, че познават ищцата като тяхна колежка и че тя е
работила в Детска ясла *, гр. Велико Търново като медицинска сестра през
спорния период. И двете свидетелки заявяват, че са заемали същата длъжност –
медицинска сестра и че са работили на смени по 8 часа при ежемесечно заплащане
на труда. Свидетелите излагат, че през част от процесния период ищцата е била
по майчинство с второто си дете.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният иск по чл. 1 ал. 1 т. 3 ЗУТОССР за
установяване на трудов стаж, придобит преди 01.12.1999г. се явява процесуално
допустим. По аргумент от чл. 3 ал. 2 ЗУТОССР искът за установяване на трудов
стаж се предявява срещу работодателя респ. неговия правоприемник и съответното
ТП на НОИ т.е. въведена е задължителна съвместна процесуална легитимация по
този иск на страната на ответника. По делото няма спор, а и това се установява
от събраните доказателства, че правоприемник на работодателя на ищцата – Детска
ясла *, преименувана на Детска ясла „***“, е Детска ясла „***” гр. В. Търново.
Съгласно чл. 5 ал. 1 ЗУТОССР трудовият стаж може да се
установява, ако пред съда се представи удостоверение, издадено от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник
или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за
заплати и други, че документите са загубени или унищожени. Представеното по
делото удостоверение № 42/15.06.2017 г. от правоприемника на работодателя на
ищцата има характеристика на документ по чл. 5 ал. 1 ЗУТОССР, доколкото
удостоверява, че ведомостите за заплати за периода 25.10.1978г. - 31.03.1982г.
са унищожени от пожар. В настоящата хипотеза, както междувпрочем и в хипотезата
на чл. 5 ал. 2 ЗУТОССР, правния интерес от водене на установителен иск за
трудов стаж се свежда до липсата на книжа, доказващи съществуването му. Предявеният
иск е допустим, дори и при безспорно установеното от приложената по делото
пенсионна преписка, че ищецът вече получава пенсия за осигурителен стаж и
възраст. За последният съществува правен интерес да докаже наличието на трудов
респ. осигурителен стаж, за което очевидно липсват писмени доказателства към
момента на пенсионирането му, тъй като установяването им по правило намира
отражение в размера на полагащата се пенсия.
По съществото на спора, от представените
по делото писмени доказателства /молби за отпуски и прекласиране и издадените
въз основа на тях заповеди от работодателя/ обсъдени в съвкупност със събраните
гласни доказателства категорично се установява, че през исковия период ищцата е
полагала труд в Детска ясла *. Същата е назначена на длъжността медицинска
сестра, считано от 25.10.1978г. на основание трудов договор, сключен за
неопределено време - чл. 27 б. „а” КТ /отм./. Ползването на платен отпуск с
разрешението на работодателя през горепосочените периоди и определянето на
допълнително възнаграждение за прослужено време категорично сочат, че ищцата е
работила през спорния период, включително и към 31.03.1982г. От показанията на
разпитаните свидетели и от отбелязванията в техните трудови книжки представени
по делото безспорно се установява, че ищцата е полагал труд на длъжността
„медицинска сестра” при осемчасов работен ден и сменен режим. Ползването на
неплатен годишен отпуск по чл. 61 КТ /отм./ е във връзка с отглеждането на дете
до навършване на тригодишна възраст и по изричната повеля на закона се зачита
за трудов стаж. Няма спор по делото, че времето от 07.04.1980г. до
07.06.1981г., когато ищцата е била по майчинство с второто си дете, й е
зачетено за трудов стаж при пенсиониране.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че
предявеният установителен иск следва да бъде уважен за периода от 25.10.1978 г.
до 06.04.1980г. и за периода от 08.06.1981г. до 31.03.1982г., като се приеме за
установено по отношение на ответниците, че ищцата е работила по трудово
правоотношение във Детска ясла * при осемчасов работен ден на длъжността
„медицинска сестра”. Времето от 07.04.1980г. до 07.06.1981г. е зачетено за
трудов стаж на ищцата при пенсионирането й и тя няма интерес от установяването
на това в настоящото производство, а и не е отправила такова искане, предвид
уточнението й в съдебно заседание.
Ищцата е поискала присъждането на разноски за
адвокатско възнаграждение, които с оглед изхода на спора следва да бъдат
понесени от първия ответник. Съгласно ТР № 2/2015г. на ОСГК, в производството
по чл. 1 ал. 1 т. 3 ЗУТОССР са приложими общите правила на чл. 78 ГПК относно
отговорността за разноски, като при основателност на иска определеният от държавата
орган да отговаря по него следва да понесе разноските в съответствие с чл. 78
ал. 1 ГПК, стига да не са налице предпоставките на чл. 78 ал. 2 ГПК. В случая
ТП на НОИ В. Търново не е признал иска, което предполага изрично изявление в
тази насока, така както е сторил втория ответник, поради което изцяло следва да
понесе разноските за адвокатско възнаграждение направени от ищеца в доказания
им размер от 300 лв.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Териториално
поделение на НОИ гр. В. Търново и Детска ясла „***” гр. Велико Търново, ул. „Мария
Габровска” № 5, на основание чл. 3 вр. чл. 1 ал. 1 т. 3 ЗУТОССР, че Ц.И.М.,
ЕГН: ********** *** е работила по трудово правоотношение при осемчасов работен
ден като „медицинска сестра“ в Детска ясла *, гр. Велико Търново с
правоприемник детска ясла „***“, гр. Велико Търново за
периода от 25.10.1978 г. до 06.04.1980г. включително и от 08.06.1981г. до 31.03.1982г.
включително, което време се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране.
ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ гр. В. Търново ДА
ЗАПЛАТИ на Ц.И.М., ЕГН: ********** *** СУМАТА от 300 лв. /триста лева/,
представляваща сторените от ищцата разноски за възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския
окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: