№ 1253
гр. София, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000501642 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗД „Бул инс“ АД срещу решението на СГС, І-12
състав от 01.03.2021г. по гр.д. № 7485/2019г., с което дружеството е осъдено да плати на А.
И. К., на основание чл.432 КЗ, обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 09.07.2016г.
в размер на 19 000 лева и такова за имуществени вреди в размер на 927, 40 лева , ведно със
законната лихва от 30.01.2018г., отхвърлен е иска за неимуществени вреди до пълния
предявен размер от 26 00 лева и са присъдени разноски.
Въззивникът обжалва решението в частта, с която искът за неимуществени вреди е уважен
за разликата над 10 000 лева до 19 000 лева, като твърди неправилно да е определен
размерът на приноса на пострадалата за увреждането й и размерът на обезщетението да е
несправедливо завишен. Иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на
иска за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лева до 19 000 лева.
Въззиваемата А. И. К. оспорва въззивната жалба в съдебно заседание, без да сочи
конкретни възражения.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно, допустимо и неправилно. По очертания от
оплакванията в жалбата предмет на въззивен контрол излага следното:
Ищецът К. е пострадала в резултат от причинено по вина на Д. П. ПТП на 09.07.2016г.
Механизмът на произшествието, противоправното поведение на П., телесните увреждания
на пострадалата К. и причинната им връзка с произшествието са установени от събраните
по делото пред първата инстанция доказателства и не са спорни пред настоящата инстанция.
Не е спорно и наличието на съпричинително поведение на ищцата, изразяващо се в
поемането на риска да бъде возена от неправоспособен водач на мотоциклет – същото е
1
прието за установено в мотивите на първостепенния съд и няма оплаквания срещу този
извод. Ответникът своевременно е заявил като основание на възражението си за
съпричиняване и твърдение, че мотоциклетистът се е движил с превишена и несъобразена
скорост. Именно това основание за съпричиняване се поддържа с въззивната жалба. Същото
се поддържа напълно произволно. Съгласно заключението на в.л. А., скоростта на движение
на мотоциклета е била в рамките на разрешената от 50 км/ч, а доказателства, че е била
несъобразена с пътните условия не са събрани, при доказателствена тежест на ответника.
Следователно ищцата не е проявила друго, извън приетото от първата инстанция,
съпричинително поведение.
Понесените от ищцата в резултат от произшествието увреждания са контузия на тялото,
навяхване (разтежение) на ставния апарат на лявата тазобедрена става, повърхностни
травми – контузии и охлузвания на горните крайници и гърба. Мекотъканните увреждания
са причинили болки и страдания , отшумели за 2-3 седмици, а навяхването на левия долен
крайник е причинило трайно затруднение на движенията за 2 месеца. Това е периодът, за
който ищцата се е възстановила, възстановяването е пълно, без прогноза за бъдещи
усложнения – така в.л Б..
Въззивният съд, като отчита броя и вида на травмите; хоспитализацията на ищцата за
няколко дни, през които е била под наблюдение и на постелен режим; интензитета на
страданието, бързото и без усложнения пълно възстановяване; затруднението в битовото
обслужване за периода около 2 месеца; младата възраст на ищцата ( 21 години към датата
на ПТП) и икономическите условия в страната към 2016г., намира за справедлив размер на
обезщетението такъв от 10 000 лева.
Така определеното обезщетение подлежи на редуциране поради съпричиняване, съгласно
приетото от СГС и неоспорено пред въззивната инстанция поведение на ищцата по поемане
на риска да бъде возена от неправоспособен водач на мотоциклет. Първата инстанция не е
формирала мотиви за размера на приноса, нито за справедливия размер на обезщетението,
който следва да бъде редуциран. Настоящата инстанция определя на 1/4 размера на така
установения принос, което означава, че при справедливо обезщетение от 10 000 лева,
дължимото на ищцата е 7 500 лева. За разликата над 7500 лева до 10 000 лева
първоинстанционното решение обаче не е обжалвано и е влязло в сила, поради което
въззивният съд следва да намали дължимото обезщетение на 10 000 лева, над която сума
решението се обжалва от ответника.
В частта по иска за имуществени вреди и в частта, с която искът за неимуществени вреди
е уважен до 10 000 лева и отхвърлен над 19 000 лева, решението е влязло в сила като
необжалвано.
Съобразно изхода на спора пред въззивния съд на ответника се дължат разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, които съгласно
представения списък са в размер на 1380 лева. Възражението за прекомерност на
адвокатския хонорар е основателно, същият следва да бъде намален до минимума по
НМРАВ от 996 лева с вкл. ДДС.
Присъдените от първата инстанция разноски следва да бъдат коригирани, като на
ответника бъдат присъдени още 717,43 лева над присъдените от СГС, адвокатският хонорар
на адв. В. бъде намален на 618, 55 лева, разноските в полза на ищцата – намалени на 121,74
лева, а присъдената в полза на СГС държавна такса намалена на 438 лева.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на СГС, І-12 състав от 01.03.2021г. по гр.д. № 7485/2019г. в
обжалваната част, с която е осъдено ЗД Бул инс АД да плати на А. И. К. обезщетение за
2
неимуществени вреди, получени от ПТП, настъпило на 09.07.2016г., в размер над 10 000
лева до 19 000 лева; осъдено е ЗД Бул инс АД да плати на адв.В., на основание чл. 38, ал.2
ЗА, адвокатско възнаграждение над 618, 55 лева, а на ищцата К., на основание чл. 78, ал.1
ГПК, разноски над 121, 74 лева, и е осъдено ЗД Бул инс АД да плати в полза на СГС , на
основание чл. 78, ал.6 ГПК, държавна такса над 438 лева И ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. И. К. срещу ЗД Бул инс АД иск по чл. 432 КЗ за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от увреждания,
получени от ПТП, настъпило на 09.07.2016г., за сумата 9 000 лева, представляваща
разликата над 10 000 лева до 19 000 лева.
ОСЪЖДА А. И. К. да плати на ЗД Бул инс АД , на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата
996 лева за разноски пред въззивната инстанция и още 717, 43 лева над присъдените от
СГС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280, ал. 1 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3