и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 69/04.07.2007 г., постановена по НОХД № 278/2007 г., Кърджалийският районен съд е признал Марин Христов Митев,роден на 28.12.1949г. в с.Петрово,общ.Стара Загора,живущ в гр.Стара Загора, български гражданин, женен, осъждан, със средно образование,работи в „Техномонтаж”ЕООД-Стара Загора, с ЕГН **********, за виновен в това, че на 24.08.2006г. в обхвата на път І-5 „Хасково-Кърджали-Момчилград” на километър 335+610, в близост до КПП с.Чилик, общ.Кърджали,при изкопни работи,извършвани от представляваното от него „Техномонтаж”ЕООД-Стара Загора, по непредпазливост повредил телефонна линия, собственост на „БТК”АД-София и с това прекъснал съобщенията,поради което и на осн. чл.347, ал.2 във вр. с ал.1 и чл.54 от НК го е осъдил на наказание глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева. Осъдил е също подсъдимия да заплати по сметка на РС-Кърджали направените по делото разноски в размер на 40 лева. Недоволен от така постановената присъда е останал жалбодателят Марин Христов Митев от гр.Стара Загора, който чрез защитника си – адв.Димитрова я обжалва като неправилна – незаконосъобразна и необоснована по следните съображения: Счита, че събраните по делото доказателства не давали отговор на основния въпрос по чл. 301, ал.1, т.1 от НПК – има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно. В конкетния случая налице били договорни отношения между две фирми за заготовка и монтаж на два броя билбордове. При този вид договори, а и такава била обичайната практика, задължението за снабдяване от различните инстации с необходимите разрешителни било за фирмата възложител. Тя следвало да подаде Ýеобходимите молби и съответните инстанции издавали тези разрешителни на нейно име. Изпълнителят само поставял съоръжението (в случая билборд) на място, обозначено предварително от компетентните органи и показано му от възложителя. В сключения между двете фирми договор, приет като писмено доказателство по делото, възлжителят декларирал, че за обекта предмет на договора били налице всички необходими разрешителни, свързани с монтажа на двата билборда. Управителят на фирмата възложител показал на подсъдимия местата на монтажа, отбелязани с червена боя. При това положение съвсем основателно, действайки с увереността, че всичко е законово обезпечено, от фирмата изпълнител са притъпили към монтажа. След като задълженията за съгласуване на изкопните работи по монтажа на билбордовете били за възложителя, то в никакъв случай не следвало да бъде ангажирана наказателната отговорност на подс.Митев. Ако се приемело, че фирмата изпълнител е следвало да съгласува с „БТК” АД – офис Хасково извършването на изкопните работи, то се изправяли пред хипотезата, при която едно юридическо лице („Техномонтаж" ЕООД) влизало в различни правоотношения. Това се осъществявало чрез поведението на неговия представител, и ако това поведение имало престъпен характер, то този представител носел наказателна отговорност за деянието си. В този смисъл следвало да бъде изследвано обстоятелството кой представлява „Техномонтаж" ЕООД и кое е лицето, което е следвало да подаде необходимите молби и да съгласува изкопните работи. Това лице е управителят на дружеството. По делото нямало никакви доказателства кой е управител на „Техномонтаж"' ЕООД и дали това е подсъдимият, за да може да бъде ангажирана наказателната му отговорност. От друга страна по делото имало доказателства, че скъсания кабел не е бил поставен на нормативно определената дълбочина.Според показанията на св.Сейхан Хайрула кабелът е бил на 30 - 40 см и върху него е била залепена жълта лента. Следователно при поставянето на този кабел, от БТК АД -Хасково не били изпълнили две законови изисквания - да положат кабела на дълбочина от 1 м., и на 40 см над него да бъде поставена жълта предупредителна лента. В този смисъл можело да се приеме, че това неизпълнение на изискванията за полагане на кабела е довело до скъсването му. При всички положения въпросът на каква точно дълбочина е поставен скъсания кабел е останал неизяснен. По този начин преценяйки неправилно и непълно събраните доказателства първоинстанционния съд постановил незаконосъобразна и необоснованвана присъда. Моли на основание чл.334, т. 2 от НПК, обжалваната присъда да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена друга, с която подс.Марин Митев да бъде признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение за престъпление по 347, ал. 2, вр. ал.1 от НК. Не сочи нови доказателства. В съдебно заседание жалбодателят лично и чрез адв.Димитрова поддържа жалбата си. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваната присъда на Кърджалийския районен съд, тъй като от доказателствата по делото безспорно се установявало, че на инкриминираната дата подсъдимият, като представител на фирмата изпълнител, не е поискал информация от съответната служба за разположението на далекосъобщителните мрежи и съоръжения в района на изкопните работи, поради което при извършване на изкопните работи бил прекъснат оптичен кабел, собственост на „БТК” АД – гр.София с 12 оптични влакна. По този начин подсъдимият осъществил състава на престъплението по чл.347, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, за което бил признат за виновен. Моли присъдата на първоинстанционния съд като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена. Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира: Жалбата е неоснователна. Първоинстанционния съд е събрал необходимите и относими към предмета на делото доказателства, като нови във въззивното следствие не бяха събрани. С оглед на събраните доказателства настоящата инстанция установи фактическа обстановка идентична с тази на районния съд: На 03.07.2006г. представители на Областно пътно управление –Кърджали, сектор КАТ-ПП при ОДП-Кърджали и св.Иван Пехливанов от гр.Варна в качеството му на представител на “Террадрил Флуидс” ООД-гр.Кърджали извършили предварителен оглед на предложените места за изграждане на рекламни съоръжения на път №І-5 км 335+560 дясно, км 335+610 ляво и км 354+150 дясно. В съставения на осн. чл.14 т.5 от Наредбата за специално ползване на пътищата /НСПП/ протокол №26/03.07.2006г. /л.28 от досъдебното производство/ комисията отразила преценката си, че предложените места в обслужващите зони на пътя отговарят на изискванията на чл.15,ал.1 т.1,2,3,4 и 5 от НСПП, като в същия протокол като допълнително указание към инвеститора на обекта - св.Иван Пехливанов било отбелязано задължението му в срок от 6 месеца да отправи искане за издаване на разрешение за специално ползване на пътя чрез изграждане на рекламно съоръжение, като в противен случай мястото би се предоставило на друг инвеститор. В протокола били посочени документите, които инвеститорът следвало да представи в ОПУ-Кърджали, ведно с искането си за издаване на разрешение за изграждане на рекламно съоръжение, като било отбелязано, че самото разрешение било задължително условие за издаване на разрешение за строеж по смисъла на глава осма, раздел ІІІ от Закона за устройство на територията. През м.юли 2006г. св.Иван Пехливанов се срещнал в гр.Стара Загора с подс.Марин Митев – технически ръководител в “Техномонтаж” ЕООД-Стара Загора, и му възложил да изготви и монтира на посоченото от него място в обхвата на път №І-5 два броя рекламни пътни съоръжения – билбордове и му оставил капаро. Договорили се св.Пехливанов да осигури всички разрешителни. Съоръженията били изготвени и седмица преди монтажа подсъдимият се обадил на св.Иван Пехливанов и му казал, че е готов да монтира съоръженията. Двамата се срещнали в гр.Кърджали на 20.08.2006г.-неделя, подписали договор, наименован “Възлагателно писмо”, с предмет заготовка и монтаж на 2бр. билбордове по приложен чертеж и указано от възложителя място за монтаж, като в чл.2 от договора било уговорено конкретните видове и количества СМР да се изпълняват съобразно предоставен работен проект от Възложителя на изпълнителя, съгласуван със съответните инстанции, а видовете и количествата на изпълнените СМР било договорено да се замерват на място от страните, съобразно работните проекти и действително извършените работи. Освен това, възложителят декларирал, че за обекта, предмет на договора били налице всички необходими документи, свързани със съгласуването и разрешаването на действията по монтажа на обекта в това число: ОПУ, НАП, КАТ-АП и др. - чл.12 от договора. Св.Иван Пехливанов завел подс.Митев на мястото, където следвало да се извърши монтирането на билбордовете, а именно в обхвата на път І-5 “Хасково-Кърджали-Момчилград” на километър 335+560 от дясно и в обхвата на същия път на километър 335+610 отляво по един билборд от двете страни на пътното платно. Местата, където трябвало да бъдат поставени рекламните съоръжения, били означени с кръстове с червена боя. Свидетелят предупредил подсъдимия да внимава за кабели. Същия ден подсъдимият се договорил устно със свидетеля Ерол Касим – собственик на строителна фирма “Саварона”ЕООД-Кърджали, последният да му предостави необходимата техника-кран и багер и работници за извършване на изкопни работи и монтажа на билбордовете. Така, на 23.08.2006г. /сряда/ св.Иван Пехливанов платил на подс.Марин Митев за изработката и монтажа на двата билборда, а на представляваната от него фирма подсъдимият издал от името на “Техномонтаж”ЕООД-Стара Загора данъчна фактура №437/23.08.2006г. за заготовка и монтаж на билборд /л.20 от досъд.производство/. Двамата се уговорили монтажът на рекламните съоръжения да бъде извършен в удобен за изпълнителя ден. Така, на 24.08.2006г. /четвъртък/ сутринта подс.Митев пристигнал на мястото на изкопните работи – на около 200 метра от КПП Чилик, където се срещнал със свидетеля Сейхан Рамадан Хайрула от с.Пепелище, общ.Кърджали – багерист при “Саварона” ЕООД, който бил изпратен от св.Ерол Касим и колата за монтаж. Тъй като св.Пехливанов не бил на мястото, подс.Митев се опитал неколкократно да се свърже с него по телефона, но не успял. Въпреки отсъствието на св.Пехливанов и обстоятелството, че последният не му бил предоставил работен проект съгласуван със съответните инстанции, подсъдимият решил да започне работа по монтажа на билбордовете, тъй като била създадена необходимата организация за това и за него било нерентабилно да отгала изпълнението. Той показал на свидетеля Хайрула мястото, където трябвало да се копае – на около 5 метра навътре след бялата лента на пътното платно, като обяснил, че изкопът трябва да е с размери 2х2 метра. Св.Сейхан Хайрула попитал подс.Митев дали има кабели и водопровод, но което последният отговорил, че му казали, че нямало нищо. Когато изкопът бил почти направен, багеристът с греблото на багера закачил, копаейки отдолу-нагоре, и прекъснал оптичен кабел, собственост на “БТК” АД - София с 12 оптични влакна. Над кабела била поставена предупредителна жълта лента на около 45 см. дълбочина. Същият бил разположен в две пластмасови тръби с размери Ф 40, поставени на дълбочина 80 см. /видно от протокол за оглед на местопроизшествие - л.7 от досъдебно производство/. Дупката, изкопана от багериста, била с дълбочина 1 метър. Около 11 часа подсъдимият успял да се свърже със свидетеля Иван Пехливанов и го попитал къде са необходимите документи. Последният отговорил, че в момента се намира в гр.Варна и че документите са при него и тръгвал за гр.Кърджали. Същия ден около обяд на м.о.л. св.Веселин Петров Кирчев – началник служба “Магистрални кабели” към БТК АД-клон Хасково съобщили за повреда на оптичния кабел “Хасково-Кърджали-Гърция”. Направени били замервания, същият констатирал къде е повредата и тръгнал с група работници към мястото, където заварил подс.Митев и багериста св.Сейхан Хайрула, които обяснили, че им казали да копаят на това място. Св.Веселин Кирчев в 11,45 часа съставил констативен протокол № 137/24.08.2006г. за причинена повреда на съобщително съоръжение в присъствието на подс.Марин Митев – в качеството му на представител на нарушителя “Техномонтаж”ЕООД-Стара Загора. На 11.09.2006г. изпълнителният директор на фонд “Републиканска пътна инфраструктура” - София издал на “Террадрил Флуидс” ООД-Кърджали, представлявана от Иван Пехливанов разрешение №1276/11.09.2006г. /л.30/ на осн. чл.18, ал.1 във вр. с чл.26,ал.3 от Закона за пътищата и чл.13 от НСПП да изгради в обхвата на път І-5 Хасково-Кърджали-Момчилград на километър 335+610 вляво 1 бр. рекламно съоръжение с площ 12 кв.м. Видно от същото разрешение заявлението на заинтересуваното лице “Террадрил Флуидс” ООД-Кърджали е с вх. № 780/24.08.2006г., като следвало рекламното съоръжение да бъде изградено съгласно съгласувания работен проект, чиято наличност по делото не е установена. Установява се още, видно от писмо изх.№24-00-883/01.12.2006 г. на Община Кърджали /л.50/ и писмо с рег. № 18242/29.11.2006 г. на БТК – АД, офис Хасково /л.51/, че не е искана информация от съответната служба по геодезия, картография и кадастър за разположението на далекосъобщителни мрежи и съоръжения в района на изкопните работи, както и че не е постъпвало искане в БТК АД офис Хасково за съгласуване на изкопни работи в землището на с.Черна скала, общ.Кърджали, в дясно от пътя в посока Хасково Кърджали, нито преди 24.08.2006 г., нито в същия ден. От заключението по назначената на досъдебното производство оценителна експертиза се установява, че стойността на щетите нанесени на БТК клон Кърджали, вследствие на прекъснат при изкопни работи оптичен кабел на 24.08.2006г. е 1097,87 лева. Установява се и че в обхвата на пътя І-V “Хасково – Кърджали -Момчилград” на км.335+610 липсвала създадена кадастрална карта. Представено е като доказателство заверено ксероксно копие от платежно нареждане, от което е видно, че на 09.06.2005г. по сметка на РС-Стара Загора са преведени 300 лева, като основание за плащане е посочено - глоба по НОХД № 307/2001г. по описа на РС-Стара Загора. Видно от бюлетина за съдимиост приложен по досъдебното производство по цитираното наказателно дело, подсъдим е бил подс.Марин Митев. Спор по така възприетата фактическа обстановка по делото няма, като всички събрани доказателства са еднопосочни, логични и безпротиворечиви, поради което и не е необходим подробният им анализ. Спора по делото се свежда до това дали подс.Марин Митев е лицето отговорно за повреждането на телефонната линия, което е довело до прекъсване на съобщенията по непредпазливост и което деяние е съставомерно по чл.347, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Настоящия съдебн състав счита, че при така установената фактическа обстановка, именно подсъдимият е автор на престъплението, за което е предаден на съд, както правилно е прието и от първоинстанционния съд. От обективна страна е безспорно установено, че при извършваните изкопни работи в обхвата на път І-5 Хасково-Кърджали-Момчилград на километър 335+610, във връзка с монтаж на билдбордове, телефонната линия, собственост на „БТК” – АД е била повредена чрез прекъсване на оптични кабели, което е довело до прекъсване на съобщенията. От субективна страна деянието е извършено при форма на вината непредпазливост - деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Изложеното от първоинстанционния съд в тази насока се споделя напълно и от настоящата съдебна инстанция. Безспорно е по делото, че подсъдимият като представител на „Техномонтаж” ЕООД, гр.Стара Загора е имал качество на изпълнител по договор за изработка и че възложителят – св.Иван Пехливанов, представляващ „Террадрил Флуидс” ООД, е поел задължението да осигури, респ. е декларирал, че са налице за обекта всички необходими документи, свързани със съгласуването и разрешаването на действията по монтажа на обекта – ОПУ,НАП,КАТ-АП и др. Обстоятелството, че възложителят се е задължил да осигури всички необходими документи, свързани със съгласуването и разрешаването на действията по монтажа на обекта обаче не освобождават от отговорност изпълнителя, чийто представител е подсъдимия и това е така по следните съображения. Подсъдимият преди започване на монтажа на билдбордовете не е поискал св.Пехливанов да му покаже необходимите разрешителни документи т.е. той не се е убедил, че такива документи съществуват, тъй като единствено наличието им би му дало право да започне изпълнението на задължението си по монтажа. Именно с риска, който той е поел да започне действия по монтажа, преди да се убеди, че тези действия са съгласувани и разрешени от съответните институции, е извършил престъпна небрежност – една от формите на непредпазливите деяния. А по делото е безспорно установено, че към датата на инкриминираното деяние въпросните документи не са били налице. Задължението му преди да предприеме изкопните работи, да се убеди за наличието на коментираната документация, произтича от разпоредбата на чл.171, ал.1 и ал.2 от Закон за далекосъобщенията /ДВ,бр. 88/2003г., отм./, но действащ към датата на инкриминираното деяние, съгласно която всяко лице, което предвижда да извършва строителни работи в урегулирани и неурегулирани поземлени имоти, е длъжно предварително да поиска писмена информация от съответните служби по геодезия, картография и кадастър за разположението на далеко-съобщителните мрежи и съоръжения в района на работите, като исканата информация се предоставя в 14-дневен срок, като лицето е длъжно да уведоми операторите на далекосъобщителните мрежи и съоръжения за строителните работи в 14-дневен срок от получаване на информацията по ал.1 и да съгласува начина на опазването им с операторите. Или както правилно е приел и районния съд, законът включва в обхвата на адресатите на посочената правна норма,всяко лице, което предвижда да извършва строителни работи, без да прави разлика дали то е възложител /инвеститор/ или изпълнител. Дори обаче да се приеме, че това задължение съгласно сключения между страните договор е било поето от възложителя, то както вече бе посочено, за изпълнителя в лицето на подсъдимия е останало задължението да се убеди, че то е изпълнено, и едва след това и той да пристъпи към извършването на изкопните работи във връзка с монтажа. Обяснението на подсъдимия, че не е дочакал идването на св.Пехливанов и съответно представянето от последния на обсъдената документация, тъй като ако се върнел без да извърши монтажа, поръчката ставала икономически безпредметна, не го оневинява, а напротив е доказателство за субективната страна на деянието – той не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици – прекъсването на съобщенията чрез повреждане на телефонна линия, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, след като не е бил сигурен, че извършвайки изкопните работи няма да прекъсне подземни кабели, водопровод или други съоръжения. В тази връзка са и обясненията му: „Рискувах...Винаги клиента присъства на монтажа и ако възникнепроблем го отстранява”, както и показанията на св.Сейхан Хайрула: “Питах Марин дали има кабели, водопровод... Марин каза, че са му казали, че няма нищо, че където е отбелязано там трябва да се копае....Марин чакаше един човек да донесе някакви документи – за план, за строеж, нещо такова... Марин се опитваше да се свърже с този човек.” С оглед изложеното, са неоснователни доводите във въззивната жалба, че предвид договорните отношения между страните и задължението за снабдяване с необходимите документи и съгласуване на изкопните работи били за възложителя, то не би могла да се ангажира наказателната отговорност на подсъдимия. Неоснователен е и довода, че ако се приемело, че фирмата изпълнител „Техномантаж” ЕООД следвало да съгласува с БТК АД Хасково извършването на изкопните работи, то наказателната отговорност в този случай следвало да се носи от представляващия юридическото лице, каквито доказателства по делото не били събрани. Този довод е неоснователен, тъй като по делото е безспорно установено, че именно подсъдимия е бил лицето, с което като представител на „Техномонтаж” ЕООД е договарял възложителят, на него му е било показано мястото, където е следвало да се поставят билбордовете, той се е обадил на св.Ерол Касим, за да го помоли последният да му осигури на инкриминираната дата необходимата техника и работници във връзка с монтажа, както и той е бил лицето, което е следвало да извърши монтажа от името на изпълнителя. По делото липсват доказателства, и а самият подсъдим не твърди, че представляващия фирмата изпълнител Христо Маринов Христов /видно от възлагателното писмо – л.22 от НОХД №278/07 г. на РС-Кърджали/ е бил лицето, с което възложителят е договарял каквото и да било във връзка с изработката на билбордовете или че той е бил лицето, което е възложил на подсъдимия, в качеството му на работник във фирмата му, да извърши монтажа на билбордовете на посочено от него място. Твърденията на жалбодателя, че не било установено на каква дълбочина бил положен кабела, като според показанията на св.Сейхан Хайрула бил на 30-40 см, както и че от страна на БТК АД – Хасково, не били изпълнени законовите изисквания да положат кабела на дълбочина от 1 м. и на 40 см над него да бъде поставена жълта предупредителна лента, отново са неоснователни. По делото е установено, видно от протокола за оглед на местопроизшествие от 24.08.2006 г., че пластмасовите тръби, в които са били поставени оптичните кабели са поставени на дълбочина 80 см., а изкопаната дупка е с дълбочина 1 м. При тези данни не може да се говори за неизпълненние на законови изисквания от страна на „БТК” АД – офис Хасково, които да са довели до прекъсването на оптичните кабели, след като по делото безспорно се установи, че неправомерно поведение е имал подсъдимият започвайки изкопни работи преди да се убеди, че са спазени всички нормативни изисквания за това. С оглед на всичко изложено, следва да се направи несъмненият извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.347, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, за това, че на 24.08.2006г. в обхвата на път І-5 „Хасково-Кърджали-Момчилград” на километър 335+610, в близост до КПП с.Чилик, общ.Кърджали, при изкопни работи,извършвани от представляваното от него „Техномонтаж” ЕООД-Стара Загора, по непредпазливост повредил телефонна линия, собственост на „БТК”АД-София и с това прекъснал съобщенията, до какъвто правилен и обоснован извод е достигнал и решаващия съд. При определяне вида и размера на наказанието на жалбодателя Марин Митев първоинстанционният съд е обсъдил както обществената опасност на деянието, така и обществената опасност на дееца, като извършения в тази връзка анализ се споделя напълно и от настоящия съдебен състав. Наказанието е определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и е наложено най-лекото от алтернативно предвидените за това престъпление наказания - „глоба”, като размерът й е определен към минимално предвидения, а именно 150 лева. Определеното от първоинстанционния съд наказание по вид и размер съответства на тежестта на извършеното от подсъдимия деяние и би оказало възпитателно и предупредително въздействие както спрямо личността му, така и по отношение на останалите членове на обществото. Предвид изхода на делото, подсъдимият правилно е осъден да заплати и направените по делото разноски в размер на 40 лева – възнаграждение за вещо лице. В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата на Кърджалийския районен съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването на обжалвания съдебен акт на това основание. Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да бъде потвърдена обжалваната присъда. Ето защо и на основание чл.338 във вр. с чл.334 т. 6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 69/04.07.2007 г., постановена от Кърджалийския районен съд по НОХД № 278 по описа за 2007 г. на същия съд. Решението е окончателно и неподлежи на касационно обжалване или протестиране.
Председател: Членове:1.
2. |