Р Е
Ш Е Н
И Е №93
гр.Враца, 04.08.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на
31.07.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ИВАНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ ЦЕНОВА разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА т.д.№150 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК от "Първа инвестиционна банка"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Изгрев, бул."Драган Цанков"№37 срещу "Борил Инвест"ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Враца, ул."Леденика"№7.
В исковата молба се твърди, че по силата на договор за предоставяне на кредит "Развитие" №336-206/15.11.2007г. ищецът, в качеството на правоприемник на "Юнионбанк"АД с предходно наименование "МКБ Юнионбанк"АД е предоставил на ответника банков кредит в размер на 200 000лв. и вземанията на банката са обезпечени с договорна ипотека върху недвижим имот, учредена с нот.акт №58, том VII, рег.№10214, д.№978/16.11.2007 на нотариус Снежана Петкова, рег.№006 на НК.
Крайният срок за погасяване на кредита е изтекъл на 25.11.2017г.
Ищецът сочи, че по негово заявление по чл.417 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводните му книги по ч.гр.д.№1425/2019г. по описа на Районен съд-Враца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп.д.№581/2019г. по описа на ЧСИ И. Ц., рег.№899 на КЧСИ. Сочи също, че в срока на чл.414 от ГПК ответникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което са дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземането.
По този начин е обоснован правния интерес от предявяването на иск за установяване на вземанията на ищеца срещу ответника по заповедта за изпълнение за сумата 116 384.25лв., от които 90 624лв. - главница, 1 397.23лв. - просрочена договорна лихва за периода от 25.04.2016г. до 25.11.2017г., 23 393.86лв. - наказателна лихва за периода от 25.04.2016г. до 03.04.2019г., 452.13лв. - комисионна за обработка и управление на кредита, 187.03лв. - подновяване на застраховки за 2016г. и 2017г. и 330лв. за актуализиране на оценка на обезпечението за 2016г., както и законна лихва върху главницата, считано от 04.04.2019г. до окончателното изпащане на задължението.
Претендират се направените в заповедното и в исковото производство разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск.
На първо място в отговора се прави възражение за погасяване на вземанията на ищеца поради изтекла давност и в тази връзка се развиват правни съображения в насока, че вземанията по договора за кредит са такива за периодични платежи и като такива се погасяват с изтичането на тригодишната давност по чл. 111 от ЗЗД и давностният срок следва да се брои от датите на падеж на всяка вноска за главница и лихви.
В отговора се поддържа, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита и банката не го е обявила за предсрочно изискуем.
Ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност и по отношение на вземанията на ищеца за лихви.
Претендират се разноски.
След като анализира и прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна
връзка, съдът приема за установено следното:
От приобщеното ч.гр.д.№1425/2019г. по
описа на Районен съд-Враца се установява, че по заявление на ищеца по чл.417 от ГПК и въз основа на представено извлечение от счетоводните му книги срещу
ответника са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата 90
624лв. - главница по договор за кредит №336-206 от 15.11.2007г., сумата 1
397.23лв. - договорна лихва за периода от 25.04.2016г. до 25.11.2017г., сумата
23 393.86лв. - наказателна лихва за просрочени плащания за периода от
25.04.2016г. до 03.04.2019г., сумата 452.13лв. - комисионна за обработка и
управление на кредита за 2016г., сумата 187.03лв. - разноски за подновяване на
застраховката, сумата 330лв. - разноски за актуализиране на обезпечението и
законна лихва от 04.04.2019г. до изплащане на вземането, както и за направените
в заповедното производство разноски. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът е
подал възражение срещу заповедта за изпълнение.
По делото е представен Договор за
предоставяне на кредит "Развитие" №336-206/15.11.2017г., с който
ТБ"МКБ Юнионбанк"АД, чийто универсален правоприемник е ищецът, е
предоставила на ответника стандартен кредит "Развитие" в размер на
200 000лв. В т.5 от договора е предвидено, че главницата по кредита се олихвява
с плаващ годишен лихвен процент, определен в размер на 2.44 пункта, като при
неизпълнение от страна на
кредитополучателя по т.18.2 лихвеният процент се увеличава с два пункта.
Съгласно договореното в т.4.2. при нарушаване на сроковете за погасяване на
главницата по кредита върху просрочената й част за времето на просрочие и/или
предсрочна изискуемост на кредита банката събира от кредитополучателя
наказателна лихва, включваща договорената лихва по т.5 и наказателна надбавка
от 10 пункта, която се начислява на годишна база. Предвидено е, че олихвяването
на кредита се извършва ежемесечно на 25-то число на годишна база 365/360 дни,
като лихвата се събира служебно от банката от сметките на кредитополучателя, а
при липса на средства по тях банката отчита дължимата сума като просрочена
лихва. Кредитополучателят дължи лихви и
когато съгласно погасителния план не се дължат вноски по главницата, а лихвите
са дължими до пълното погасяване на дълга, включително и след изтичане на крайния
погасителен срок по договора. В т.6 са договорени таксите и комисионните, които
се събират от банката за извършените услуги.
Съгласно
т.10 от договора крайният срок за издължаване на кредита е 25.11.2017г. при
посочен в текста погасителен план. В т.14 са уредени случаите, в които банката
има право да обяви кредита за предсрочно изискуем, а в т.18.4. е предвидено
задължение на кредитополучателя да застрахова предоставеното обезпечение,
каквото в случая се явява недвижим имот, ипотекиран с нот. акт №58, том VІІ,
рег.№10214, д.№978/2007г. на нотариус Снежана Петкова.
С
исковата молба е представена молба на ищеца за подновяване на вписването на
договорната ипотека, вписана в Служба по вписванията с
вх.рег.№6282/13.11.2017г.
Представено
е извлечение от счетоводните книги на ищеца за размера на дълга на ответното
дружество.
По
искане на ответника договорът за кредит е предоставен в оригинал, но ответникът
не е ангажирал доказателства в производството по оспорване на този документ.
По
искане на ищеца по делото е допусната и изслушана специализирана
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не се оспорва от страните и се
възприема от съда.
При
проверката си вещото лице е установило, че кредитът в размер на 200 000лв. е
усвоен изцяло на 20.11.2007г.
В
Таблица 1 от заключението се съдържат данни за общия размер на усвоената и
непогасена падежирала главница към 04.04.2019г. - датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и от нея е видно, че към
посочената дата усвоената и непогасена падежирала главница е в общ размер 90
624лв., формирана от 53 вноски, дължими в размери по падежи, посочени в
таблицата.
В
Таблица 2 се съдържат данни за начислената неплатена редовна договорна лихва
към 04.04.2019г. и от нея е видно, че към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение начислената и неплатена редовна договорна
лихва е в общ размер 10 183.25лв., формирана от 52 вноски, дължими в размери и
по падежи, посочени в таблицата.
При
изчисляване на дължимите договорни лихви и съобразявайки тригодишната
погасителна давност по чл.111, б."в" от ЗЗД вещото лице е изчислило,
че към 04.04.2019г. просрочената договорна лихва е в размер на 1 462.04лв. и е
формирана от 21 вноски с падежи, настъпили в периода от 05.04.2016г. до
25.11.2017г.
Имайки
предвид договореното от страните по договора за кредит и стойностите на
тримесечния Sofibor за периода на просрочие, експертизата е изчислила размера на наказателната
лихва към 04.04.2019г., като данните са отразени в Таблица 3. От нея е видно,
че дължимата наказателна лихва за целия период на просрочие е в размер на 47
342.99лв. Съобразявайки тригодишната погасителна давност по чл.111,
б."в" от ЗЗД, вещото лице е изчислило, че за периода от 05.04.2016г.
до 04.04.2019г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, който не е покрит от тригодишната давност, дължимата наказателна
лихва е в размер на 22 394.61лв., като в Таблица 4 са показани падежилите и
просрочени вноски в периода 05.04.2016г. - 03.04.2019г.
Изхождайки
от договореното в т.6.3. от договора и съобразявайки тригодишната погасителна
давност, вещото лице се произнася, че за периода от 05.04.2016г. до
04.04.2019г. дължимата комисионна за обработка и управление на кредита е в
размер на 453.12лв. Общият размер на разходите за подновяване на застраховките
на предоставеното от ответника обезпечение възлиза на сумата 236.88лв.
При
така изяснената фактическа обстановка съдът приема, че в установените от
счетоводната експертизи размери предявеният иск е основателен и доказан и
следва да бъде уважен.
По
делото е установено по безспорен начин наличието на валидно правоотношение по
договор за банков кредит, сумата по който в размер на 200 000лв. е усвоена от
ответника в пълен размер на 20.11.2007г. Срокът за пълно издължаване на кредита
е изтекъл на 25.11.2017г. и към тази дата ответникът е в неизпълнение на
задълженията си по погасителния план в установените от счетоводната експертиза
размери.
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника за изтекла погасителна
давност по отношение на вземанията по заповедта за изпълнение, тъй като
съгласно приетото в ТР №3 от 18.05.2012г. на ВКС по т.д.№3/2011г., ОСГК
понятието "периодични
плащания" по смисъла на чл.111, б."в" от ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви, а договорът за банков кредит и разсроченото с
погасителния план плащане на главницата не придава на плащанията по него
характера на периодични платежи с посочените в тълкувателното решение белези. В
съдебната практика, в т.ч. и в практиката на ВКС е възприето становището, че
вземанията на кредитора по договор за банков кредит не са за периодични
плащания, тъй като по този договор е налице неделимо плащане и връщане на
кредитната сума на погасителни вноски на определени дати, представляващи
частични плащания, а не периодични платежи по смисъла на чл.111,
б."в" от ЗЗД. Периодичните плащания
са такива за повтарящо се изпълнение и изискуемостта, забавата и
давността за всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за
самостоятелни задължения. Периодичните плащания представляват самостоятелно
обособени еднородни престации, независими една от друга и всяко от тях е
независимо и самостоятелно спрямо останалите еднородни задължения. Договореното
в договора за банков кредит връщане на кредитната сума на погасителни вноски
представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение на части по аргумент за
противното основание от чл.66 от ЗЗД.
Що
се отнася до останалите вземания по заповедта за изпълнение - тези за договорни
и наказателни лихви, такси и комисионни следва да се отбележи, че по отношение
на тях исковата претенция е съобразена с погасителната давност по чл.111,
б."в" от ЗЗД и същите са дължими в установените от счетоводната
експертиза размери.
При
този изход на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените в
заповедното производство разноски, както и тези, сторени в исковия процес, в
размер на 2 527.69лв., в т.ч. 200лв. юрисконсултско възнаграждение.
Така
мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено, че "БОРИЛ ИНВЕСТ"ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Враца, ул."Леденик"№7 дължи на "ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул."Драган Цанков"№37 сумата 90 624лв. - главница по
Договор за кредит "Развитие" №336-206/15.11.2007г., 1 462.05лв. -
непогасена договорна лихва за периода от 05.04.2016г. до 03.04.2019г., 22
394.61лв. - наказателна лихва за периода от 05.04.2016г. до 03.04.2019г.,
453.12лв. - комисионна за обработка и управление на кредита, 330лв. - разноски за
актуализирана оценка на обезпечението и 236.88лв. - разноски за подновяване на
застраховка на обезпечението, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
"Борил Инвест"ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Враца, ул."Леденик"№7 да заплати на "Първа инвестиционна
банка"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул."Драган Цанков"№37 направените в заповедното производство
разноски в размер на 2 327.69лв. държавна такса и 50лв. юрисконсулско
възнаграждение, както и разноски в исковия процес в размер на 2 327.69лв.
държавна такса и 200лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: