Р Е Ш
Е Н И Е
№……….
гр. Варна, 23.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-ти състав, в публично заседание, проведено на
двадесет и пети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА
ВЛАДОВА
при
секретаря Галина Стефанова,
като
разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 143 по описа за 2017г. на ВОС,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по повод предявен иск от Д.С.Д. против М.С.Г. -починала в хода на
процеса /на 25.01.2019г./ и заместена от наследниците си по закон - Е.П.П. и Ц.Н.Г. и против М.С.К., с правно основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване за недействителен спрямо ищеца на договор за дарение,
обективиран в нот.акт № 20, том ІІ, рег. № 1955, дело
№ 165/21.07.2016г. на нотариус А.П., рег. № 537 на НК, с район на действие ВРС,
по силата на който М.С.Г. дарява на внучка си М.С.К. 51,67 кв.м. ид.ч. от ПИ № 10135.1505.193 по Кадастралната карта на гр.
Варна с площ от 316 кв.м., ведно с 1/3 ид.ч. от
изградената в имота сграда с идентификатор № 10135.1505.193.1 по Кадастралната
карта на гр. Варна, със застроена площ от 55 кв.м.
В исковата молба ищцата
твърди, че през 1977г. е дарила на двете си сестри – М.С.Г. и С.С.Л. по 1/3 ид.част от жилищната
сграда находяща се в ***, представляваща имот с ид. № 10135.1505.193.1 по КК на гр. Варна, както и по 1/6 ид.част от дворното място, в което е построена с площ от
632 кв.м., представляващ имот с ид. № 10135.1505.193 по
КК на гр. Варна. Твърди, че поради това, че е останала без средства за издръжка
е поискала от надарените си сестри да и осигурят месечна издръжка, но същите
отказали, поради липса на достатъчно средства за собствената си такава. Излага,
че междувременно предявила иск за отмяна на дарението по повод на което било
образувано гр.дело № 1305/2016г. по описа на ВОС. Излага, че няколко дни преди
вписване на исковата молба за отмяна на дарението, на 21.07.2016г. ответницата М.Г. дарила на внучката си М.К.
придобитото от нея по дарението от 1977г.
Твърди, че сделката е безвъзмездна и сключена единствено, за да се
увредят интересите на ищцата като кредитор, в случай на уважаване на иска и по
чл.227 от ЗЗД, като с оглед близкородствената връзка
с втората ответница – К., твърди че същата също е знаела за увреждането. Моли
да бъде уважен предявеният иск, като бъде обявена за недействителна спрямо нея
на сделката, с която М.Г. е дарила на внучката си М.К. 1/3 ид.част
от сградата с ид. № 10135.1505.193.1 по КК на гр.
Варна, както и 51,67 кв.м. съставляващи 1/6 ид.част
от дворното място с ид. № 10135.1505.193 по КК на гр.
Варна.
В
срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците М.С.Г. и М.С.К.,
чрез процесуалния им представител. Заявяват, че не оспорват родствената си
връзка с ищцата и фактът, че тя е надарила М.Г.. Твърдят, че и двете не са
знаели за заведената от ищцата искова молба за отмяна на извършеното дарение на
М.Г. към момента на извършване на дарението от М.Г. към М.К.. Оспорват с
последната сделка да е увредена ищцата.
В съдебно заседание ищецът Д.Д. чрез
процесуалния си представител поддържа предявения иск и моли да бъде уважен. Твърди,
че вземането на ищцата е възникнало още с получаване на нотариалната покана от
сестра й за осигуряване на издръжка на 16.02.2016г. В евентуалност твърди, че кредиторовото качество е възникнало с предявяване на иска
за отмяна на извършеното през 1977г. дарение. В случай на извод, че вземането
на кредитора е възникнало след атакуваната разпоредителна сделка се твърди че
дарението от 2016г. е извършено именно да се увреди кредитора. Моли исковата
претенция да бъде уважена както и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение
по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв на процесуалния
представител на ищеца.
Ответникът М.К., чрез процесуалния си представител поддържа депозирания
писмен отговор и изложените в него възражения срещу основателността на иска. Не
оспорва, че е внучка на дарителката си М.Г., както и че в нейна полза е
извършено дарение на процесния имот. Твърди обаче, че ищцата Д.Д. няма качеството на кредитор за връщане на собствеността,
поради това, че при отмяната на дарението извършено от нея в полза на сестра й
през 1977г. имотът вече не е бил в държане на надарената М., тъй като тя се е
разпоредила с него в полза на внучката си през 2016г. Ако пък се приеме, че
ищцата е кредитор по вземане за парична равностойност на имота, то същото е
възникнало с влизане в сила на решението по конститутивния
иск по чл.227 от ЗЗД, т.е след атакуваната сделка, поради което разпореждането
от 2016г. може да бъде отменено само, ако се установи, че страните по него са
го сключили с основната цел да увредят кредитора. Оспорва такова договаряне за
увреждане на ищцата да е имало между дарителката М.Г. и надарената М.К., поради
което моли предявеният иск по чл.135 от ЗЗД за обявяване на сделката за
относително недействителна да бъде отхвърлен като неоснователен. Допълнително
въвежда възражение, че през 2004г. Д.Д. се е
разпоредила с цялата сграда възмездно в полза на трето лице чрез продажба,
поради което счита, че след отмяната на дарението, тя не би могла да има срещу
дарената вземане за връщане на собствеността, с оглед облигационно-вещния
характер на извършената продажба. Претендира за присъждане на сторените по
делото съдебно-деловодни разноски.
Ответниците - Е.П.П. и Ц.Н.Г. не се явяват
лично в съдебно заседание и не заявяват становище по предявеният иск.
В хода на процеса конституираната по реда на
чл.227 от ГПК ответница Ц.Н.Г. е направила отказ от наследството на М.С.Г.,
като с определение на ВОС от 16.10.2020г. по ч.гр.д.№ 2652/2020г. е постановено
отказът да бъде вписан в особената книга за отказите водена от ВРС. След
служебна справка настоящият съдебен състав констатира, че отказът е фактически
вписан под № 579 на 21.10.2020г., поради което съдът намира, че същата не
следва да участва занапред в процеса, а производството по делото в частта по
отношение на предявените срещу Ц.Г. искове да бъде прекратено.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
С договор за
дарение от 06.09.1977г.,
обективиран в нот. акт № 39, том VII, дело №
2347/06.09.1077г. на варненския нотариус, ищцата Д.С.Д. /към момента на дарението с фамилия К./
е дарила на всяка от сестрите си – М.К.
и С.Л. по 1/3 ид.ч. от собствената си жилищна сграда
в гр.Варна, ул."Цар Асен" № 26, състояща се от две стаи, салон,
антре, две изби, избен коридор и клозет, както и по 1/6 ид.части
от дворното място, в което е построена сградата, цялото с площ от 632 кв.м.,
съставляващо бивш парцел IV, дворище 5 и 6 в кв. 445, на I-ви подрайон на гр.Варна.
С нотариална
покана от 09.02.2016г. Д.Д. е поканила сестрите си М.С.Г.
и С.С.Л. да и заплащат месечна издръжка в размер на
по 300 лева всяка предвид на това, че им
е дарила собствения си имот на ул.“Цар Асен“ № 26, а се нуждае от средства за
собствената си издръжка. Посочила е също, че ако откажат да й заплащат
дължимата издръжка, ще предяви иск за отмяна на дарението по реда на чл.227,
ал.1, б.“в“ от ГПК. Поканата е получена лично от С.Л. на 16.02.2016г. и от М.С.Г.,
чрез М.С.К. на 10.02.2016г.
С нотариална
покана от 16.02.2016г. М.С.Г. и С.С.Л. са уведомили Д.Д., че нямат възможност да и заплащат издръжка.
На 18.04.2016г. Д.Д. е депозирала искова молба против М.Г. и С.Л. за отмяна
на извършеното в тяхна полза дарение на
по 1/3 ид.част от жилищната сграда находяща се в ***, както и по 1/6 ид.част
от дворното място, в което е построена с площ от 632 кв.м., по която е
образувано гр.д.№ 1305/2016г. по описа на ВОС. Исковата молба е вписана в
Служба по вписванията гр.Варна на 27.07.2016г. С решението по делото /при проведения
инстанционен контрол на ВКС/ е отменено дарението
извършено от Д.С.Д. в полза на М.С.Г. обективирано в нот.акт No 39, том VII,
дело No 2347/06.09.1077г. на 1/3 ид.ч.
от жилищна сграда, състояща се от две стаи, салон, антре, две изби, избен
коридор и клозет, находяща се в ***, както и 1/6 ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата,
цялото с площ 632 кв.м., съставляващо бивш парцел IV, дворище 5
и 6 в кв. 445, на I-ви подрайон на гр.Варна, на основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД.
С договор за дарение обективирано в нот.акт № 20, том
2, рег.№ 1955, дело № 165/21.07.2016г. М.С.Г. е дарила на внучката си М.С.К. собствения си недвижим имот – 51,67 кв.м. ид.части от ПИ с ид.10135.1505.193
по Кадастралната карта на гр.Варна с площ от 316 кв.м., ведно с 1/3 ид.ч. от изградената в имота сграда с
идентификатор № 10135.1505.193.1 по КК на гр. Варна, със застроена площ от 55
кв.м. / по данъчна оценка 76 кв.м./
В хода на производството са събрани и гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите С.Д.Д.и П.И.Д..
От показанията на св. Д.
– син на ищцата се установява, че знае за поканата, която неговата майка
изпратила до сестрите си през
м.02.2016г., с която претендирала от тях да и заплащат издръжка или да я
допуснат до имота, който им е подарила на ул.“Цар Асен“ в гр.Варна. През
м.04.2016г., когато посетил гараж в двора на същия имот, свидетелят дочул
разговор, който се провеждал в беседка зад него. Разпознал гласовете на
сестрите „М.К.“ и С., които разговаряли, че са получили нотариални покани от
сестра си и възнамеряват да прехвърлят имота на внучките си. М.споделила, че
възнамерява да прехвърли имота на внучката си, която е дъщеря на сина й С..
След това уведомил майка си за чутото, която го информирала, че вече е
предприела нужните действия като е образувала дело срещу тях.
Св. Д. посочва, че познава
М.Г. от 1974-75г. и през годините поддържали колегиални и приятелски отношения.
Последните години /2015-2016г./ излизали често на разходка. М. и споделяла, че
има имотни проблеми с голямата си сестра си, но не била споменавала за
конкретен имот. На именния си ден през 2016г. и споделила, че отново започват
имотни дела, които били насочени срещу нея и сестра й Б..
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни
изводи:
Изложената в исковата молба фактическа обстановка и
формулираният въз основа на нея петитум на исковата претенция обуславят извод
за предявен от ищцата Д. Д. против
ответниците Е.П.П. в качеството на наследник на
починалата в хода на процеса М.Г. и против М.С.К. иск с правно основание чл.135,
ал.1 от ЗЗД за обявяване на сделката дарение обективирана в нот.акт № 20/2016г. за относително
недействителна по отношение на нея в качеството й на кредитор.
По
същността си предявяването на иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД представлява
упражняване на потестативно право на кредитора да обяви за недействителна по
отношение на себе си сделка или друго действие, с която длъжникът го уврежда.
Това право възниква за кредитора, когато сделката е увреждаща и е безвъзмездна
или е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането.
Уважаването
на иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД възлага в тежест на ищеца установяване
съществуването на следните кумулативни предпоставки:
наличие
на вземане на кредитора-ищец по отменителния
иск спрямо ответника - длъжник,
действие на длъжника, увреждащо интересите на кредитора /разпоредителна сделка със собствено на длъжника имущество/ и
субективен елемент - знание за това увреждане у длъжника, а когато действието на длъжника се изразява в сключването на
възмездна сделка, законът предвижда
знанието да е налице, както у длъжника, така и у третото лице, с което
той договаря. В този смисъл разпоредбата на чл.135, ал.2 от ЗЗД въвежда оборима
презумпция за знание за увреждането като постановява, че то се предполага до доказване на противното, ако
третото лице е съпруг, низходящ,
възходящ, брат или сестра на длъжника. Презумпцията за знание е
установена само по отношение на посочения ограничен кръг трети лица, като за всички
останали, ако те добросъвестно са придобили възмездно права преди вписването на
исковата молба по реда на чл.135 от ЗЗД, недействителността не засяга
придобитите от тях права. Фактите, презюмирани по силата на законни оборими
презумпции, съдът е длъжен да третира като ненуждаещи се от доказване и именно
поради това не може да се разширява кръга на лицата, по отношение на които се предполага
знание. Презумпцията освобождава ищеца при наличие на твърдения, респективно
доказателства за наличие на цитираната в чл.135, ал.2 от ЗЗД родствена връзка
да доказва знание за увреждане у третите лица, с които е договарял, което
налага извод за обръщане на доказателствената тежест, в посока, че вместо
ищецът-кредитор да доказва знание, ответниците са тези, които трябва да
доказват незнанието си.
В
настоящият случай ищцата твърди, че е кредитор на ответника М.Г., която е
надарила през 1977г., като свързва това си качество с влязлото в законна сила
решение по гр.д.№ 1305/2016г. по описа на ВОС, с
което е отменено посоченото дарение на основание чл.227, ал. 1, б.“в“ от ЗЗД.
Твърди, че с последващото дарение извършено от М.Г. в
полза на внучката й - М.К. са увредени правата и на кредитор, тъй като се
осуетява връщането на имота.
Основният
спор между страните е има ли ищцата Д.Д. качеството
на кредитор и ако „да“ – кредитор на какво вземане е по отношение на длъжника
си М.Г. и кога е възникнало това качество /вземане/. Решението по тези въпроси
ще има значение за приложимия фактически състав на Павловия иск – този на
чл.135, ал.1 или на чл.135, ал.3 от ЗЗД касателно преценката за намерението, с
което страните по атакуваната като относително недействителна сделка са я
сключили.
В тази връзка твърденията на ищцата Д. са, че кредиторовото й качество е възникнало за първи път с
получаване на отправената до длъжника й М.Г. нотариалната покана получена от
нея на 10.02.2016г., с която в качеството й на надарена с договора от 1977г., от
нея е поискана издръжка, поради това че дарителката Д.Д.
не разполага с достатъчно средства и имущество за осигуряване на собствената си
такава.
Задължението за даване на издръжка на дарителя
от надарения обаче не произтича от закона, доколкото дарението е едностранен
договор, с който безвъзмездно се преотстъпва едно имущество в полза на
надарения, който го получава веднага. То е проява на морално-етично задължение
на надарения за признателност към дарителя, чието неизпълнение поражда за
дарителя потестативното право да иска отмяна на
дарението по реда на чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД, но не го превръща в кредитор
по вземане за издръжка срещу надарения. Аргумент в подкрепа на това е фактът,
че ако надареният откаже да даде издръжка на дарителя, то дарителят не
разполага с осъдителен иск за издръжката, а единствено с право да поиска отмяна
на дарението поради непризнателност. Следователно възникналото с отказа на М.Г.
да даде издръжка на ищцата потестативно право на
последната да отмени направеното дарение не обуславя нито качеството и на
кредитор по вземане за издръжка, нито материално-правната й легитимация по отменителния
иск по чл.135 от ЗЗД, с който се цели обезпечаване на вземания, а не на потестативни права.
Независимо от изложеното, съдът приема че
ищцата Д.Д. действително се явява кредитор на
длъжника си М.Г., но по силата на влязлото в сила решение по чл.227, ал.1,
б.“в“ от ЗЗД по гр.д.№ 1305/2016г. по описа на ВОС, с което е отменено
извършеното в полза на Г. дарение на процесния имот.
Отмяната на дарението поражда правото на дарителя да иска връщане на даденото,
а в
хипотезата на чл.227, ал. 5 от ЗЗД, когато дареният се е разпоредил с правата
по отношение на подарените имоти преди отбелязване на исковата молба за
отмяната, дарителят има право на обезщетение за това, с което надареният се е
обогатил, като правата на третите лица – приобретатели
се запазват. В случая разпоредителната сделка, с която надарената М.Г. е
надарила внучката си М.К. с това, което е получила по дарение от ищцата е от
21.07.2016г., а исковата молба за по чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД за отмяна на
дарението от 1977г. е вписана след нея – на 27.07.2016г. Следователно и
съгласно разпоредбата на чл.227, ал.5 от ЗЗД ответницата М.К. запазва правата
си по отношение на подареното, а ищцата Д.Д. става
кредитор по вземане за обезщетение за онова, с което дарената й сестра се е обогатила.
Паричното вземане за равностойността на подареното по смисъла на чл.227, ал.5
от ЗЗД легитимира Д.Д. като кредитор на наследниците
на М.Г., но това право базирано на влязлото в сила решение за отмяна на
дарението от 1977г., е възникнало след атакуваната сделка от 21.07.2016г. Налице
е хипотезата на чл.135, ал.3 от ЗЗД, при която основателността на претенцията
за оспорване действителността на сделката като увреждаща за кредитора
предполага установяване на наличието на намерение за увреждане на кредитора
чрез сключването й - и у длъжника /М.Г./ и у приобретателя
по атакуваната сделка /М.К./.
Във
фактическият състав на чл.135, ал.3 от ЗЗД освен знанието у двете страни по
сделката, че длъжникът има дългове и че с разпоредителното действие може да се
увреди кредитора, се включва и необходимостта от провеждане на доказване на
намерението за увреждане, а именно че това действие е извършено с оглед
очакваното възникване на бъдещото задължение. Намерението за увреждане подлежи
на доказване с всички доказателствени средства, в това число и с косвени
такива, които в своята съвкупност могат да доведат до единствения възможен
извод за увреждащото намерение на страните по атакуваната сделка.
Съвкупният
анализ на събраните по делото доказателства и хронологията на
действията на страните, позволяват на съда да направи положителен извод
касателно наличието на намерение за увреждане на ищцата Д.Д.
от ответниците по делото М.Г. /приживе/ и М.К. със сключване на атакуваната
сделка на 21.07.2016г.
На
първо място няма спор между страните, че същите са роднини по права линия от
втора степен, т.е баба и внучка, както и че към датата на уреждащата сделка –
дарението от 21.07.2016г. двете имат един и същ постоянен адрес – този на процесния
имот на ул.“Цар Асен“ № 26 в гр.Варна. Очевидно това е бил й адресът на
фактическото местоживеене на ответниците, което се установява и с фактът, че
именно на него М.К. получава адресираната до своята баба – М. нотариална покана
от 09.02.2016г., с която последната е уведомена от Д.Д.,
че при неосигуряване на средства за издръжката й, ще предяви иск за отмяна на
дарението направено в нейна полза през 1977г. Житейската логика, особено когато
липсват опровергаващи я доказателства, предполага че при общо местоживеене и
доказаната родствена връзка, членовете на домакинството, поради обичайното
пряко и ежедневно общуване по между си, са запознати със случващото се с тях,
включително въпросите свързани с притежаваното имущество и спорове свързани с
него. Нещо повече, съдът приема, че получавайки лично на 16.02.2016г. нотариалната
покана от името на своята тогава 79г. баба М., М.К. е
узнала за намеренията на ищцата да предприеме действия по отмяна на направеното
в полза на баба й дарение на идеалната част от имота, в който живеят на ул.“Цар
Асен“ № 26. Исковата молба за отмяна на дарението е депозирана в съда на
18.04.2016г., а само 3 месеца по-късно, на 21.07.2016г. е сключена и атакуваната
сделка, с която М.К. е надарена от баба си. Не се установи по безспорен начин
първоначалните ответници да са узнали за предявения иск за отмяна на дарението
преди вписване на исковата молба по него, респективно преди получаване на
книжата за отговор, но получената по-рано нотариална покана уведомяваща ги за
намеренията на ищцата да предяви такъв иск съдът приема за достатъчен повод за
предприемане на действията по отчуждаване на имота от надарената М.Г., така че
да се осуети изпълнението по евентуалното позитивно решение. Хронологичната
последователност на събитията, родствената връзка между двете договарящите
страни, доказаното с оглед получената нотариална покана знание за потенциалната
опасност дарението към М.Г. да бъде отменено по иск на сестра й и обслужващият
интересите на ответниците ефект от тези действия – имотът да остане в техния патримонуим дори при позитивно за Д.Д.
решение, са комплексът от косвени доказателства, които съдът приема за
достатъчно обосноваващи извода за наличие на специална цел при сключване на
дарението от 21.07.2016г. – не просто М.К. да бъде надарена от своята баба
/нещо, което не се е случило от 1977г. до 2016г./, а да бъде увредена ищцата,
като бъдещ кредитор по вземане за връщане на дарения имот. Намерението
за увреждане от страна на длъжника се установява и от показанията на св. Д.,
които макар и ценени по реда на чл.172 от ГПК се подкрепят от станалия събран доказателствен материал, а именно че решението на М.Г. да
надари внучката си с процесния имот се е породило след получаване на
нотариалната покана от сестра й – ищцата.
Освен
доказаното намерение за увреждане, е налице и същинска увреда
на кредитора. Увреждащо действие е всеки правен
и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили
осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е
налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по
какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч. извършено
опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без
правен интерес и пр. С дарението, ответницата М.Г. обективно е
допринесла до намаляване на имуществото си служещо за общо обезпечение на
кредитора й, респективно до увреждане на интересите му като е поставила в
опасност шансовете за удовлетворяване на признатото му с решението по гр.д. № 1305/2016г.
по описа на ВОС вземане. Ответницата не е ангажирала доказателства
установяващи, че разполага с достатъчно друго имущество, което да послужи за
задоволяване на кредиторовия интерес, което е
породило интересът му от предявяване на отменителния
иск, но дори и да бе така, обстоятелството дали длъжникът разполага обективно с
достатъчно друго имущество, от което да се удовлетвори кредиторът е правно ирелевантно, доколкото допускането длъжникът да избере с
кои от неговите активи да се удовлетвори кредитора противоречи на правилото на
чл.133 от ЗЗД, а именно, че цялото имущество на длъжника служи за общо
обезпечение на неговите кредитори Решение № 320 от 5.11.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 1379/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията М.П..
С оглед изложеното и при
наличие на всички предпоставки от фактическия състав на разпоредбата на чл.135,
ал.3 от ЗЗД, съдът намира, че искът на Д.Д. против М.С.Г.
-починала в хода на процеса /на 25.01.2019г./ и заместена от наследника си по
закон - Е.П.П. и против М.С.К., за обявяване за
недействителен спрямо ищеца на договор за дарение, обективиран в нот.акт № 20, том ІІ, рег. № 1955, дело № 165/21.07.2016г.
на нотариус А.П., рег. № 537 на НК, с район на действие ВРС, по силата на който
М.С.Г. дарява на внучка си М.С.К. 51,67 кв.м. ид.ч.
от ПИ № 10135.1505.193 по КК на гр. Варна с площ от 316 кв.м., ведно с 1/3 ид.ч. от изградената в имота сграда с идентификатор №
10135.1505.193.1 по КК на гр. Варна, със застроена площ от 55 кв.м. се явява
основателен и следва да бъде уважен.
Съдът намира за неоснователни
възраженията на ответницата К., че ищцата Д.Д. няма
вземане за връщане на собствеността предвид извършената от нея продажба на
целия имот през 2004г. Действително ищцата няма вземане за връщане на имота
предмет на отмененото дарение, но не защото се е разпоредила с него през 2004г.
продавайки повече от притежаваните от нея права
- тази сделка е породила действие само за разпореждането със собствената
й към този момент 1/3 ид.част от имота, а поради
нормата на чл.227, ал.5 от ЗЗД, според която тя се легитимира като кредитор на
парично вземане към надарения.
Ищецът не е направил
искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, а само на адвокатско
възнаграждение за процесуалния му представител по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. За да бъде упражнено обаче това право, адвокатът е
следвало да представи сключен със страната договор за правна защита и
съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на
някое от основанията на чл.38, ал.1 от ЗАдв. или евентуално
постигнатото съгласие с представлявания в този смисъл да бъде обективирано по някакъв начин – в документ, в протокола на
съдебно заседание и т.нат. Такъв договор не е
представен по делото, нито има доказателства за постигнато съгласие между
страните за осъществяване на безплатна правна помощ, което е основание за неприсъждане
на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв.
Съобразно изхода на спора разноски не се следват и на ответниците.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 143/2017г. по описа на ВОС в частта по отношение на предявения от Д.С.Д.,
ЕГН ********** против ответника Ц.Н.Г.,
ЕГН ********** с адрес: *** иск с правно
основание чл.135 от ЗЗД.
ОБЯВЯВА
за относително
недействителен по отношение на Д.С.Д., ЕГН ********** договор за дарение на
недвижим имот от 21.07.2016г., обективиран в нот.акт
№ 20, том ІІ, рег. № 1955, дело № 165/21.07.2016г. на нотариус А.П., рег. № 537
на НК, с район на действие ВРС, по силата на който М.С.Г. дарява на внучка си М.С.К.
51,67 кв.м. ид.ч. от ПИ № 10135.1505.193 по Кадастралната
карта на гр. Варна с площ от 316 кв.м., ведно с 1/3 ид.ч.
от изградената в имота сграда с идентификатор № 10135.1505.193.1 по Кадастралната
карта на гр. Варна, със застроена площ от 55 кв.м., а по данъчна оценка – 76
кв.м. по предявеният от Д.С.Д., ЕГН **********,
с адрес *** против М.С.Г., ЕГН ********** починала в хода на процеса /на
25.01.2019г./ и заместена от наследника си по закон - Е.П.П., ЕГН ********** с адрес: *** и против М.С.К., ЕГН ********** с
адрес: *** иск с правно основание чл.135 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски Апелативен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено, а в прекратителната
му част – в едноседмичен срок от уведомяването на ищеца и ответника Ц.Н.Г..
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: