Решение по дело №1642/2021 на Районен съд - Мездра

Номер на акта: 184
Дата: 1 декември 2022 г.
Съдия: Иван Борисов Вътков
Дело: 20211450101642
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 184
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Б. Вътков
при участието на секретаря Валя Г. Пенова
като разгледа докладваното от Иван Б. Вътков Гражданско дело №
20211450101642 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
М. П. П., ЕГН ********** от хххххххххххххххххххххх, е предявила
искове при условията на обективно кумулативно съединяване против „СЕ
БОРДНЕТЦЕ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Карнобат, ул. „ Индустриална“ № 18, с която ищцата моли
съда да осъди ответника да и заплати сумата от 25 000 лв. представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в
резултат на претърпяна трудова злополука на 14.05.2019 г., ведно със
законната лихва считано от датата на злополуката до окончателното
изплащане, както и сумата от 5000 лв. представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат на същата трудова злополука,
изразяващи се в пропуснати ползи от неполучаване не трудово
възнаграждение, ведно със законната лихва от деня на поканата 20.09.2021 г.
до окончателното изплащане. Претендират се и разноски.
От ответника е представен отговор, в които заявява, че оспорва
исковете като неоснователни.
Исковете са с правно основание чл. 200 ал. 1 и ал. 3 КТ, и чл. 86 ЗЗД.
Събрани са писмени и гласни доказателства. Назначена и изслушана
1
е съдебно счетоводна и съдебно медицинска експертиза.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема
за установено следното:
В исковата молба се твърди ,че ищцата е била в трудово
правоотношение с ответното дружество по силата на трудов договор №
6332/11.07.2016 г. на длъжност „Работник – усукване на проводници“ в цех
„Производство“ гр. Мездра до 07.04.2020 г. Твърди, че работата и се е
състояла в ходене на ляво и на дясно, водейки и поставяйки кабел за усукване
в начало и края на машина – около 5.50 м. За зареждане на нови кабели
клякала под машината и вземала новите кабели от касетки. На 14.05.2019 г.
около 12.40 часа, при клякане под машината и при повдигане на нов чифт
кабели, получила силна болка в лявото коляно. Около 14.30 часа, след края на
работната смяна, напусната работното си място с помощта на близки. В
същия ден ищцата посетила личния си лекар, който я насочил към ортопед.
След прегледа ортопеда и назначил обезболяващи. След разчитане на
рентгенография и била поставена диагноза „изкълчване, навяхване и
разтягане на други неуточнени елементи на лява колянна става“. Поставена и
била шина и издаден болничен лист. Изпитвала силни болки поради
обездвижването с шина движенията и били силно ограничени, изпитвала
тежък дискомфорт. След завръщането на работното място и след становище
на служба по трудова медицина била трудоустроена за период от 6 месеца
считано от 21.05.2020 г. на работно място „оператор спойки – седящо“. След
завръщането и на работа, работодателя обжалвал издадените болнични листа
и с Решение № 6024/19.05.2021 г. по административно дело № 3229/21 г. на
ВАС е потвърдил като правилен и законосъобразен болничен лист №
Е20197824070. Твърди, че в резултат на тормоз е била стресирана,
депресирана и е напуснала работа на 07.04.2020 г. С Решение № 1040-02-
3/22.06.2021 г. на Директора на ТП на НОИ Бургас е потвърдено
разпореждане на длъжностно лице по чл. 61 ал. 1 от КСО на ТП на НОИ
Бургас, с което на основание чл. 60 ал. 1 от КСО декларираната злополука с
вх. № 5101-02-48/23.05.2019 г. от осигурителя „СЕ БОРДНЕТЦЕ-
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, станала с М. П. П. на 14.05.2019 г. е приета за трудова
злополука по чл. 55 ал. 1 от КСО - внезапно травматично увреждане, станало
през време и във връзка с извършваната работа.
2
В отговора си на исковата молба ответника оспорва изцяло исковете,
като неоснователни и недоказани. Твърди, че уврежданията на ищцата не са в
резултат на трудова злополука, че ищцата не е била притеснявана и
тормозена, а по отношение на иска за имуществени вреди твърди, че ищцата
не е претърпява имуществени вреди, тъй като след трудоустрояването е
получавала същата заплата. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
По делото е назначена и изслушана съдебно медицинска експертиза,
заключението на която не оспорено от страните и прието от съда като вярно,
обективно и компетентно изготвено, вещото лице е посочило че от
медицинската документация приложена по делото може да се направи извод,
че към 14.05.2019 г. при ищцата е установена меко тъканна травма в областта
на ляво коляно. От данните по делото не може да се направи категоричен
извод в какво е било точно увреждането, но лечението на подобни травми
продължава между 2 и 6 месеца. От приложената медицинска документация
не може да се направи извод за механизма на причиняване на увреждането но
в практиката най-често този вид травми се получават при усукване, рязка
промяна посоката на движение. За по-подробни изводи вещото лице твърди,
че е било необходимо да се направи образно изследване, но такова не е било
направено, не е направена операция. Вещото лице твърди, че може да се
приеме, че клякането е натоварващо движение на колянната става. Към
момента на извършване на експертизата вещото лице е направило преглед на
ищцата и е установило самостоятелна походка без накуцване.
По иска за имуществени вреди е назначена и изслушана съдебно
счетоводна експертиза, в заключението на която неоспорено от страните и
възприето от съда като вярно, обективно и компетентно изготвено, вещото
лице е посочило, че основните месечни възнаграждения на длъжността
„работник, усукване на проводници“ и длъжността „оператор спойки“ е в
размер на 678.71 лв., поради което няма пропусната полза от разликата във
възнагражденията – преди и след трудоустрояването. Лицето е получило
съответните обезщетения за временна неработоспособност на 14.07.2021 г.
По делото е разпитан свидетеля П. – баща на ищцата същия твърди че
дъщеря му е получила травма по време на работата си в Мездра. Отишъл в
завода в Мездра да я прибере и видял дъщеря си придружена от друг човек, с
негова помощ я сложили в колата и след това посетила личния си лекар.
3
Поставили и шина на крака, носила я близо 5 – 6 месеца. Медицинските лица
казали, че няма нужда от операция, оплаквала се че много я боли, не могла да
спи. Това увреждане и се отразило отрицателно на психиката.
Свидетелката П. - без роднинска връзка с ищцата твърди че са от
едно село с нея и знае че преди три години е получила травма в коляното.
Свидетелката е медицинска сестра и и е поставяла инжекции с нестероидни
противовъзпалителни медикаменти. Виждала я е с шина и с патерици. Твърди
,че болките и са продължили около три месеца по нейни впечатления.
Свидетеля С. – без роднинска връзка с ищцата твърди че е нейн съсед
в Краводер. От бащата на М. знае, че същият е ходил до Мездра да я прибере
от работа защото е получила травма. Носила е дълго време шина, за
придвижване е ползвала патерици. Оплаква се от болки и досега.
Свидетелката П. – без роднинска връзка с ищцата твърди, че са
работили заедно в завода в Мездра. Един път я видяла че седи до машината и
я попитала какво става и М. отговорила че я боли крака. Свидетелката
повикала Началник смяна, той повикал медицинска сестра, които се
погрижили за ищцата. Твърди че работата на ищцата е свързана с въвеждане
на кабели в машината, навеждала се е често надолу за да вземе кабели, като
най-тежкия сноп кабели е 1 кг. След завръщането и на работа след болничен е
била преместена на друго работно място, което е било седящо. Не знае и не е
усетила особено отношение от останалите работещи в завода.
Свидетелката М. – без роднинска връзка с ищцата твърди, че и в
момента работи в завода в Мездра. познава М. и знае за инцидента.
Уведомена е била, че М. има болки в крака, свидетелката извикала лекаря в
завода да я прегледа, като свидетелката не е присъствала на прегледа. След
това ищцата била в дълъг болничен и след като се върнала на работа била
преместена на друго работно място. Твърди, че служители на завода не са
указвали никакъв натиск по отношение на ищцата и били възмутени от
нейното отношение след връщане на работа.
Свидетелката Д. – без роднинска връзка с ищцата твърди, че работи в
ответното дружество, познава М. и знае за инцидента. Свидетелката е
медицинската сестра в медицинската служба в ответното дружество. Има
медицинско досие на всеки служител в завода но не знае за ищцата да са
постъпвали някакви медицински документи.
4
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
изводи:
За успешното провеждане на иск с правно основание чл. 200, ал. 1 и
ал. 3 от КТ в тежест на ищеца е да докаже, че с ответника са се намирали към
момента на увреждането в трудови правоотношения, че самото увреждане
представлява трудова злополука, в резултат на което са настъпили вреди,
както и причинната връзка между вредите и трудовата злополука. В
конкретния случай, съдът намира за безспорно установено, че към момента на
увреждането страните са били в трудови правоотношения, като претърпяната
от ищцата злополука има характера на трудова такава, по смисъла на чл. 55
ал. 2 т. 1 от КСО - касае се за внезапно увреждане на здравето по време на
работа на работното място. Това не се и оспорва от ответната страна. В този
смисъл е и издаденото Решение № 1040-02-3/22.06.2021 г. на Директора на
ТП на НОИ Бургас с което е потвърдено разпореждане на длъжностно лице
по чл. 61 ал. 1 от КСО на ТП на НОИ Бургас, с което на основание чл. 60 ал. 1
от КСО декларираната злополука с вх. № 5101-02-48/23.05.2019 г. от
осигурителя „СЕ БОРДНЕТЦЕ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, станала с М. П. П. на
14.05.2019 г., е приета за трудова злополука по чл. 55 ал. 1 от КСО - внезапно
травматично увреждане, станало през време и във връзка с извършваната
работа.
Съдът намира, че като пряка и непосредствена последица от
настъпилото увреждане, ищцата действително е претърпяла вреди, които са
във връзка с исковите й претенции за репарирането им.
По отношение иска за неимуществени вреди: Съдът намира иска за
неимуществени вреди за основателен и частично доказан по размер. Видно от
заключението на вещото лице по допусната съдебно медицинска експертиза,
към 14.05.2019 г. при ищцата е установена мекотъканна травма в областта на
ляво коляно, като от данните по делото не може да се направи категоричен
извод в какво е било точно увреждането, но лечението на подобни травми
продължава между 2 и 6 месеца. По времето, когато ищцата е била в болничен
отпуск, тя се е придвижвала трудно, притеснявала се е от това, че са
нарушени социалните и контакти, не може да се придвижва свободно.
Горното, преценено съгласно критериите за справедливост, визирани в чл. 52
ЗЗД, и настъпилите от злополуката досега инфлационни процеси, дават
5
основание на съда да приеме, че ответника следва да обезщети ищцата за
претърпените от нея неимуществени вреди със сума в размер на 8000 лв. В
останалата част до пълния предявен размер до 25 000 лв. този иск се явява
неоснователен и недоказан, и като такъв ще следва да се отхвърли. Ще следва
да се присъди и законна лихва върху уважената част от иска от момента на
увреждането до окончателното и изплащане, съгласно разпоредбата на чл. 84
ал. 3 ЗЗД. В тази насока съдът цени показанията на свидетелите П. и С., като
последователни и безпротиворечиви, и съответстващи с приетите по делото
писмени доказателства. Останалите свидетели са в близки роднински връзки
с ищцата, и работещи в ответното дружество, поради което биха били
заинтересовани от изхода по делото.
По отношение иска за имуществени вреди:
В заключението си по допусната съдебно счетоводна експертиза
вещото лице е посочило, че основните месечни възнаграждения на
длъжността „работник, усукване на проводници“ и длъжността „оператор
спойки“ е в размер на 678.71 лв., поради което няма пропусната полза от
разликата във възнагражденията – преди и след трудоустрояването. Лицето е
получило съответните обезщетения за временна неработоспособност на
14.07.2021 г. този иск следва да се отхвърли изцяло като неоснователен и
недоказан.
При този изход на делото ответника следва да бъде осъден да заплати
държавна такса върху уважения иск в размер на 320 лв., както и деловодни
разноски в полза на МРС, за възнаграждение на вещите лица по допуснатите
експертизи, в размер на 450 лв.
Тъй като ищцата е ползвала безплатна правна помощ, на основание
чл. 38 ал. 2 ЗА, съдът определя възнаграждение съобразно действащата към
момента на завеждане на делото Наредба №1/2004 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, в размер на 1430 лв., от което съобразно
уважената част от исковете, ответника следва да заплати на адв. М. М. от
ВрАК възнаграждение в размер на 381.33 лв.
От ответната страна не са представени доказателства за заплатен
адвокатски хонорар, както и списък с разноски.
Водим от горното съдът
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Се Борднетце – България” ЕООД гр. Карнобат ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Карнобат, Индустриална
зона 18, да заплати на М. П. П., ЕГН **********, сумата от 8000 лв.
неимуществени вреди, в следствие претърпяна трудова злополука на
14.05.2019 г. изразяваща се във внезапно травматично увреждане на ляво
коляно, ведно със законната лихва върху горната сума до окончателното и
изплащане, начиная от 14.05.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му
част до пълния предявен размер от 2500 лв. като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на сумата от 5000 лв. имуществени
вреди в резултат на трудова злополука, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА “Се Борднетце – България” ЕООД гр. Карнобат ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Карнобат, Индустриална
зона 18, да заплати на адвокат М. М. от ВрАК, вписана под №********** във
ВрАК, направените деловодни разноски, по компенсация, съобразно
уважената част от исковете, в размер на 381.33 лв.
ОСЪЖДА “Се Борднетце – България” ЕООД гр. Карнобат ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Карнобат, Индустриална
зона 18, да заплати в полза на МРС държавна такса върху уважения иск в
размер на 320 лв., както и деловодни разноски в полза на МРС, за
възнаграждение на вещите лица по допуснатите експертизи, в размер на 450
лв.
Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от
съобщението до страните.

Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
7