Определение по дело №240/2020 на Апелативен съд - Варна

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

         N

 

                                             гр.Варна, 24.11.2021 г.

 

                                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ 

          ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                              НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа  докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д. №240 по описа на съда  за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.248 от ГПК, образувано след определение N 60507/20.10.2021 г. по т.д.N 2429/20 г. по описа на ВКС, II търговско отделение, с което делото е върнато на АС - Варна за произнасяне по молбата на „Дженерали застраховане“ АД за изменение на решение №166 от 03.08.2020 г. по в.т.д.№240/2020 г. на АС Варна в частта, с която е присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА пред въззивната инстанция.

Насрещната страна В.Р.Й., ЕГН ********* от гр.Силистра, не е подала отговор на молбата.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:

С решение №166 от 03.08.2020 г. по в.т.д.№240/2020 г. на АС – Варна е отменено решение №97/09.12.2019 г. по т.д.37/2019 г.  по описа на ОС - Силистра, в частта с която „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София е осъдено да заплати на В.Р.Й., ЕГН ********* от гр.Силистра, периодично платимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие на ПТП на 17.03.2014г., причинено от лек автомобил“Фолксваген Голф“ с per. №С1258НК, застрахован при ЗАД „Дженерали застраховане“ по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по силата на полица №315113002877950, за периода от депозиране на исковата молба, пожизнено до настъпване на юридически факт, представляващ основание за изменение на размера или за отпадане на задължението за изплащане на присъденото месечно обезщетение, за горницата над 1813 лева до 2000 лева, на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./., както и в частта, с която „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София е осъдено да заплати държавна такса по сметка на Силистренски окръжен съд върху уважените искове, за горницата над 2610.72 лева до 2736.63 лева, като вместо него постановено друго, с което е отхвърлен предявения от В.Р.Й., с ЕГН ********* от гр.Силистра срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София, иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./., за заплащане на периодично платимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие на ПТП на 17.03.2014г., причинено от лек автомобил“Фолксваген Голф“ с per. №С1258НК, застрахован при ЗАД „Дженерали застраховане“ по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по силата на полица №315113002877950, за периода от депозиране на исковата молба, пожизнено до настъпване на юридически факт, представляващ основание за изменение на размера или за отпадане на задължението за изплащане на присъденото месечно обезщетение, за горницата над 1813 лева до 2000 лева. В останалата обжалвана част, решението е потвърдено.

С оглед изхода от обжалването, „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София е осъдено да заплати на АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО «Я. И СЪДРУЖНИЦИ», Булстат *********, със седалище гр.Добрич, като пълномощник на В.Р.Й., с ЕГН ********* от гр.Силистра, сумата от 2986 (две хиляди деветстотин осемдесет и шест) лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство във въззивната инстранция, на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

Съобразявайки предпоставките за присъждане на възнаграждение по реда на чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗА, съдът констатира, че с влязлото на 20.02.2018 г. в сила съдебно решение по в.гр.д. №4311/2016 г. по описа на САпС, „Дженерали застраховане“ АД е осъдено да заплати на В.Р.Й., сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 17.03.2014 г. до окончателното изплащане.

Това обуславя извода на съда, че В.Р.Й., не е материално затруднено лице по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, поради което не са налице основания за предоставяне на безплатна адвокатска помощ /в този смисъл е и определение N 60507/20.10.2021 г. по т.д.N 2429/20 г. по описа на ВКС, II търговско отделение/.

Ето защо адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ГПК, не се следва за въззивното производство.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че са налице основания за изменение на решението в частта за разноските,  поради което и на основание чл.248  ал.1 от ГПК

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ИЗМЕНЯ решение №166 от 03.08.2020 г. по в.т.д.№240/2020 г. на АС – Варна, в частта с която е осъдил „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София да заплати на АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО «Я. И СЪДРУЖНИЦИ», Булстат *********, със седалище гр.Добрич, като пълномощник на В.Р.Й., с ЕГН ********* от гр.Силистра, сумата от 2986 (две хиляди деветстотин осемдесет и шест) лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство във въззивната инстранция, на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, в следния смисъл:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В.Р.Й., с ЕГН ********* от гр.Силистра, за присъждане на разноски за безплатна адвокатска помощ, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА,                       

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

      

  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ:

Особено мнение

на съдия В.Петров

по определението от 24.11.2021 г.

по в.т.д. №240/2020 г. на АС Варна-ТО

            Резултатът е постановен с оглед мотивите на определението от 20.10.2021 г. по т.д. №2429/2020 г. на ВКС – ІІ търговско отделение, с което  делото е върнато на съда за произнасяне по съдържащата се в касационната жалба молба по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. От една страна, определението на ВКС в частта по същество с оглед допуснатото касационно обжалване не е задължително за съда. От друга страна, даденото от състава на ВКС разрешение в тази част на определението противоречи на практиката на съдилищата и е неприемливо. Съдът няма задължение да изследва доколко страната е материално затруднено лице, на което може да се окаже безплатна правна помощ от адвокат, като достатъчно е представянето по делото на договор между тях за това по чл.38, ал.1, т.2 – ЗА. В този случай, когато съобразно изхода на спора страната има право на разноски, адвокатът, оказал й безплатна правна помощ по делото, има право  на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 – ЗА. От трета страна наличието на влязло в сила осъдително решение в полза на страната може само да предполага, но не е достатъчно, за да се приеме, че тя не е вече материално затруднено лице. Страната може да не е получила още обезщетението си или да го е изразходвала.

 Релевантно в случая, за да се присъди адвокатско възнаграждение в полза на адвоката, е наличието на сключен договор по чл.38, ал.1, т.2 – ЗА,  на оказана от него по делото безплатна правна помощ на страната и на съдебно решение в полза на последната. Тази непротиворечива съдебна практика не следва да бъде променяна, а даденото разрешение на въпроса от състава на ВКС не следва да бъде споделяно.

                                                            Съдия с особено мнение: