№ 12
гр. Търговище, 18.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20223500500001 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод постъпила частна жалба от С.С. против
Определение № 1359 от 21.10. 2021 г. по описа на РС – Търговище,
постановено по гр.д. № 1344/ 2021 г., с което съдът е прекратил
производството по делото, поради нередовност на исковата молба и е върнал
същата на ищеца.
В жалбата се излагат съображения за необоснованост и
незаконосъобразност на определението, постановено в противоречие със
събраните доказателства. Посочва, че действително, с предявяване на иска за
установяване на трудов стаж, не е представил удостоверение по чл. 5 от
ЗУТССР, но е поискал издаването на удостоверения от съда, посредством
които да се снабди и с това по чл. 5 от цитирания закон. Съдът изрично не бил
посочил срок, в който да представи доказателствата. Той не бил виновен, че
обратната информация пристигнала по-късно. Затова ищецът моли съдът да
отмени определението.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи
следното: жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, при наличието
правен интерес и спазване изискванията за редовност. По същество е
неоснователна.
Ищецът С.С. е предявил пред РС – Търговище, иск за установяване на
трудов стаж по реда на чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР за 2003 г. През този период
ищецът посочва че е работил като едноличен търговец в ЕТ “Денив – С.Д.“,
със седалище в [ населено място ]. Бил е самоосигуряващо се лице и е внасял
1
сам дължимите осигурителни вноски. Посочва, че тези факти били видни
както от счетоводството на търговеца, така и от писмените доказателства на
НОИ. Въпреки това обаче, ответникът отказвал да признае този период за
осигурителен стаж. Заедно с исковата молба са представени писмо от НОИ,
ТП – Търговище, в което е посочен на какво основание е отказано
признаването на този период за осигурителен стаж. Представени са
счетоводни справки от 2003 г. за начислени суми на едноличния търговец за
2003 г., както и разпечатки от електронните регистри на НОИ за ищеца. От
тях е видно, че данни за 2003 г. съществуват и на двете места.
След подаване на исковата молба, на 17.09. 2021 г. съдът я оставя без
движение и дава на ищеца седмичен срок да представи удостоверение по чл. 5
от ЗУТССР, че документите за неговия стаж са загубени или унищожени, или
удостоверение от НОИ, че в архивното стопанство липсват писмени данни за
претендирания стаж. Съобщението е връчено на 27.09. 2021 г.
На 04.10. 2021 г.ищецът подава молба, в която посочва, че му било
обективно невъзможно да изпълни разпореждането в срок, а освен това в
самото разпореждане имало допусната фактическа грешка, като е посочено
друго лице.
В същия ден, на 04.10. 2021 г. съдът постановява ново разпореждане, с
което отново оставя исковата молба без движение и дава нов срок на ищеца
да представи необходимите доказателства за завеждане на иска, както и да
направи някои уточнения. То му е съобщено на 08.10. 2021 г.
На 13.10. 2021 г. ищецът подава молба, в която прави съответни
уточнения и моли да му бъдат издадени удостоверения. Посочва, че е работил
като едноличен търговец до продажбата на предприятието, което в момента е
ЕООД “Серафимов комерс“ и е действащо предприятие. Иска се и издаване
на удостоверения, чрез които да се снабди с други такива, за да докаже, че
документите са изгубени или унищожени. В същия ден съдът е уважил
молбата.
На 14.10. 2021 г. са издадени съдебните удостоверения.
На 21.10. 2021 г., след като е установил, че ищецът не е изпълнил
указанията, дадени с определението от 04.10. 2021 г., съдът е прекратил
производството по делото.
При така описаните факти, съдът прави следните изводи: липсва правен
интерес от завеждане на исковата молба.
ЗУТССР дава възможност на физическите лица, да установят пред съда,
че имат съответен трудов/ осигурителен стаж, при положение, че липсват
доказателства за този стаж в архивите на НОИ, както и при самия
работодател, където документите са били изгубени или унищожени.
От представените писмени доказателства е видно, че ТП на НОИ –
Търговище действително е отказало на ищеца да му признае периода на 2003
г. за осигурителен стаж, като е налице отказ от заверяване на осигурителната
2
книжка. Сам ищецът обаче опровергава още с твърденията си в исковата
молба, че този отказ е неправилен, защото са налице доказателства както в
архивите на НОИ, отразени в публичните електронни регистри, откъдето той
е направил справка, така твърди, че има записвания в счетоводството на
едноличния търговец. Не само това, представят се е съответните разпечатки
от счетоводните книги и електронните регистри.
След като са налице писмени доказателства за положения труд като
едноличен търговец от ищеца в периода на цялата 2003 г., то още в самото
начало е било ясно, че нито НОИ, нито съответния търговец могат да издадат
на ищеца удостоверенията, които са необходими за завеждане на иск за
установяване на трудов стаж по съдебен ред. Всички изложени от ищеца
съображения, той е следвало да развие не чрез завеждането на иск пред
гражданския съд, а чрез атакуване на издадения от НОИ индивидуален
административен акт /пред административния съд/, с който се отказва
признаването на съответния осигурителен стаж. Именно по този начин
ищецът е могъл да защити правата си, а не по пътя, който е избрал. При
наличието на доказателства за осигурителен стаж и заплащане на осигуровки,
както сам твърди ищецът, предявяването на иск по реда на ЗУТССР е лишено
от какъвто и да било смисъл и интерес. Именно по тази причина, съдът още в
самото начало, при преценката си по чл. 130 от ГПК, е следвало да прекрати
производството по делото, без да е необходимо да дава указания. Затова
определението за прекратяване на производството като краен резултат е
правилно.
По конкретно изложените доводи за незаканосъобразност и
процесуални нарушения, въззивният съд намира следното: съдът не е
допуснал такива, с оглед на основанието, на което е прекратено
производството. След като на 04.10. 2021 г. е даден едноседмичен срок на
ищеца да представи необходимите доказателства, той е следвало да ги
изпълни до 15.10. 2021 г., защото е уведомен на 08.10. 2021 г. Един ден преди
изтичане на срока съдът му издава исканите удостоверения, но от негова
страна няма молба за удължаване на срока за изпълнение на указанията. Ако
той е считал, че срокът е недостатъчен, би следвало с молбата за издаване на
удостоверения да иска и подходящо удължаване на срока – чл. 63 от ГПК.
След като не го е направил, то удостоверенията е следвало да се представят
до 15.10. 2021 г. Следователно определението е правилно и с оглед на
изложените от съда съображения.
С оглед на това жалбата следва да се остави без уважение. Разноски в
това производство няма направени и не следва да се присъждат.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение частната жалба на СТ. Д. СТ. от [ населено
3
място ], против Определение № 1359 от 21.10. 2021 г., по гр.д. № 1344/ 2021
г. по описа на РС – Търговище, като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва, с частна касационна жалба, в
едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя, пред Върховния
касационен съд, при наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК, по
реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4