Р Е Ш Е Н И Е
Номер:
69 02.06.2022
год. Град Разград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградският
административен съд, в публично заседание на деветнадесети май две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при секретаря
Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов
административно дело № 39 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 172,
ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по
жалба на Д. Р. К. от гр. Р., чрез адв. А. Т. от САК, срещу Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 22-1075-000044 от 08.02.2022
год., издадена от Началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Разград, с която
на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна
административна мярка - изземване на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач, на който са му отнети всички контролни точки и не е
изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. В жалбата се излагат
доводи, че оспореният административен акт е неправилен и незаконосъобразен,
като постановен в противоречие с материалния закон. Според оспорващият не са
налице кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки за издаване на
заповедта, както и липсва безспорно установено извършено от него
административно нарушение, за преустановяването на което да му бъде приложена
процесната ПАМ. Отделно от това счита, че оспорената заповед не е издадена в
установената от закона форма, тъй като посочените в нея фактически основания не
са достатъчни да обусловят прилагането на ПАМ. Иска от съда да отмени
оспорената заповед и да му присъди сторените деловодни разноски.
Ответникът –
Началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Разград, не изразява становище по
жалбата.
Съдът, като
обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, и като направи проверка по реда на чл. 168 от АПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 03.05.2019 год. на Д. Р. К. било издадено Свидетелството за управление на моторно
превозно средство (СУМПС) № *********, валидно до 03.05.2029 год., и Контролен талон
към него № 6448774 с максимален брой 26 контролни точки за отчет на
извършваните от него нарушения на ЗДвП. Свидетелството и контролния талон били
издадени на лицето в резултат на придобитата от него с изпитен Протокол №
278 от 18.04.2019 год. първоначална правоспособност за управление на МПС от
категория В. С влезли в сила наказателни постановления на водача били отнети
последователно следния брой контролни точки за
извършени нарушения по ЗДвП:
8 контролни точки, отнети с НП № 19-1075-001638 от 20.01.2020 год.,
влязло в сила на 07.03.2020 год.;
12 контролни точки, отнети с НП № 19-1075-001977 от 14.02.2020 год., влязло
в сила на 16.11.2020 год.;
6 контролни точки, отнети с НП № 20-1075-000878 от 06.07.2020 год.,
влязло в сила на 08.12.2020 год.
На 08.02.2022 год. Началникът на сектор „Пътна полиция” при
ОДМВР – Разград издал оспорената ЗППАМ № 22-1075-000044, с която приложил
спрямо водача принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП -
изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство на
водач, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил
задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.
Като фактическо основание за издаването ѝ е посочено, че
при извършена проверка в Автоматизираната информационна система
„Административно-наказателна дейност“ на МВР (АИС АНД) е установено, че с
влизането в законна сила на наказателни постановления с номера: НП №
19-1075-001638/20.01.2020 год., НП № 19-1075-001977/14.02.2020 год. и НП №
20-1075-000878/06.07.2020 год., на водача Д. Р. К. са отнети всички контролни точки от първоначалния максимален брой – 26,
с което е загубил придобитата си правоспособност за управление на МПС от
категория В, като същият не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.
Заповедта е връчена на оспорващия на 25.02.2022 год., а жалбата срещу
нея е подадена по пощата на 11.03.2022 год., видно от поставеното на пощенския
плик клеймо /л. 7/.
Не се констатира до момента на издаване на процесната заповед да е
настъпило възстановяване на контролни точки по реда на чл. 158, ал. 1 от ЗДвП
или чл. 2, ал. 7 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 год. Не се сочат
доказателства за преминато от оспорващия допълнително обучение, нито към датата
на издаване на заповедта са изтекли две години от влизането в сила на
последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни
точки. Няма данни и за предприети от оспорващия действия по възстановяване на
загубената му правоспособност по реда на чл. 157, ал. 5 от ЗДвП.
С оглед на така установените по делото факти, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата, като подадена от надлежна страна, в предвидения в чл. 149, ал.
1 от АПК срок и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване,
съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, е процесуално допустима.
Съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.
172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП се
прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол или на
оправомощени от тях лица. Началникът на сектор „Пътна полиция” в ОДМВР –
Разград е оправомощен със Заповед № 330з-1 от 04.01.2022 год. на Директора на
ОДМВР – Разград /л. 26/ да издава заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки по ЗДвП. Тази заповед е издадена на основание Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 год. на министъра на вътрешните работи, с която
областните дирекции на МВР са определени като служби за контрол по смисъла на
чл. 165, ал. 1 от ЗДвП.
Оспорената заповед е в установената форма и съдържа реквизитите,
изискуеми по чл. 172 от ЗДвП във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК, включително
фактически и правни основания за издаването ѝ. Доколко същите са доказани и правилни е въпрос, касаещ материалната
законосъобразност на акта.
При издаването ѝ не са допуснати съществени процесуални нарушения,
а и оспорващият не твърди конкретни такива.
Съдът
намира, че оспорената заповед не противоречи и на материалния закон.
Съгласно чл. 171, т. 4 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага
принудителна административна мярка „изземване на свидетелството за управление“
на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от същия закон.
Последната норма предвижда, че водач, на когото са отнети всички контролни
точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за
управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.
От анализа на тези норми следва, че процесната ПАМ се налага при
наличието на две кумулативни предпоставки: 1. отнемане на всички контролни
точки на водача, т.е. загубване на правоспособността му за управление на МПС и
2. същият да не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП да върне свидетелството
си за управление в съответната служба на МВР.
Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 год. за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на
които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение, издадена
от министъра на вътрешните работи на основание чл. 157, ал. 3 от ЗДвП,
максималният брой контролни точки за отчет на извършваните от водача нарушения
на ЗДвП е 39, като при първоначално издаване на СУМПС, какъвто е процесния
случай, притежателят му получава 26 контролни точки. Според чл. 3, ал. 1 от Наредбата отнемането
им се извършва само въз основа на влязло в сила наказателно постановление.
По делото са представени трите изброени в оспорената заповед наказателни
постановления, с които от жалбоподателя са отнети общо 26 контролни точки, поради което този факт е безспорно установен. От страна на оспорващия не се твърди и не са
ангажирани доказателства за тяхното обжалване и отмяна по реда на чл. 63 от ЗАНН, като според справката на водача само НП № 19-1075-001977 от 14.02.2020
год. е било обжалвано, но е било потвърдено в частта относно нарушението, за
което са отнети контролните точки. Не е оспорена верността на извършените
вписвания относно датата на влизането им сила, поради което съдът приема, че са
налице доказателства, съобразно нарочното отбелязване върху тях, че същите са
връчени и влезли в сила на посочените в тях дати. След като са влезли в сила,
наказателните постановления не могат да бъдат предмет на косвен съдебен контрол
в настоящото производство по оспорване на наложена принудителна административна
мярка. Ето защо на основание чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 год., с влизането в сила на съответното
наказателно постановление, контролните точки на оспорващия водач са отнемани в
този размер и така, както е посочено в оспорената заповед.
Възстановяването на контролните точки се е извършва по реда, предвиден в
чл. 158 от ЗДвП. Според разпоредбата на чл. 158, ал. 1 от ЗДвП броят на точките
се възстановява: 1. чрез частично увеличаване с 1/3 от максималния брой точки
след преминато допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1
година, при условие че водачът е изпълнил задълженията си по чл. 190, ал. 3,
което удостоверява със съответните платежни документи; 2. служебно, след
изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното
наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки. Според
ал. 2 на чл. 158 от ЗДвП броят на точките се възстановява до максималния
размер, а за новите водачи – до две трети от максималния брой контролни точки.
Не се констатира до момента на издаване на процесната заповед да е настъпило
възстановяване на контролни точки по реда на чл. 158, ал. 1 от ЗДвП или чл. 2,
ал. 7 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 год. Не се сочат доказателства за
преминато от оспорващия допълнително обучение, нито към датата на издаване на
заповедта са изтекли две години от влизането в сила на последното наказателно
постановление, с което на водача са отнети контролни точки. Следва да се посочи, че възстановяване
на контролните точки е допустимо само при частичното им отнемане, до
първоначалния максимален размер (арг.: чл. 158, ал. 2 от ЗДвП), но не и в
случаите на пълно изчерпване на определения им лимит, какъвто е процесния, в
които водачът губи придобитата правоспособност и възстановяването й може да
стане единствено по реда на чл. 157, ал. 5 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба
лице, което е загубило правоспособност да управлява МПС в резултат на отнемане
на всички контролни точки, след като е върнало свидетелството си за управление,
има право отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за
придобиване на такава правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на
която е върнато свидетелството.
В конкретния случай по трите наказателни постановления, влезли в сила в
периода от 07.03.2020 год. до 08.12.2020 год., на оспорващия са отнети общо 26
контролни точки, т. е. всички точки, с което той е загубил придобитата си
правоспособност да управлява МПС. Следователно възстановяването на правоспособността
му може да стане единствено по реда на чл. 157, ал. 5 от ЗДвП, но не и
посредством някой от способите за възстановяване на частично отнети контролни
точки. По делото няма твърдения и доказателства това да е било сторено. В този
смисъл е и Решение № 12924 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1730/2017 г.,
VII о., докладчик председателят Таня Вачева.
Следва да се отбележи, че по отношение на оспорващия не е приложима и
нормата на чл. 2, ал. 3 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 год. Според чл. 2,
ал. 2 от същата наредба при първоначално издаване на СУМПС, какъвто е процесния
случай, притежателят му получава 26 контролни точки, а съгласно ал. 3 след
придобиване на 24 месеца стаж като водач на МПС притежателят на СУМПС получава
допълнително 13 контролни точки. Според чл. 2, ал. 4 от Наредбата този
24-месечен стаж се определя по реда на чл. 154а от ЗДвП, който от своя страна
предвижда, че стажът като водач се зачита от датата на връчване на СУМПС от
съответната категория, но времето, през което водачът е бил лишен от правото да
управлява моторно превозно средство, не се зачита за стаж. Следователно в
конретния случай оспорващият е придобил първоначална правоспособност за
управление на МПС от категория В на 03.05.2019 год. и я е загубил на 08.12.2020
год. с влизането в сила на НП, с което са му отнети последните 6 точки, или
стажът му до този момент е бил 19 месеца и 5 дни. С оглед разпоредбата на чл.
154а, изр. второ от ЗДвП, от този момент нататък оспорващият не е трупал стаж
като водач на МПС. При това положение за него не са настъпили правните
последици на нормата на чл. 2, ал. 3 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 год.,
т.е. той не е получил допълнително 13 контролни точки, а е останал с
първоначално дадените му 26, всички от които, както бе установено, са му били
отнети.
Съответно, на основание чл. 157, ал. 4 от ЗДвП оспорващият е загубил
придобитата правоспособност и е бил длъжен да върне свидетелството за
управление в съответната служба на МВР. Видно от представената по делото
Справка – картон на водача той не е сторил това. Липсват твърдения и
доказателства в обратния смисъл.
Доколкото по делото няма спор, че към датата на издаване на заповедта за
прилагане на ПАМ, оспорващият не е върнал своето СУМПС в съответната служба на
МВР, следва да се приеме, че оспорената заповед е
постановена при осъществяването на фактите, визирани в хипотезата на нормата на
чл. 171, т. 4 от ЗДвП. След като посочените там предпоставки за прилагането на
процесната ПАМ са безспорно установени и са били налице към момента на издаване
на оспорената заповед, то същата е материално законосъобразна.
Обжалваният акт е издаден и в съответствие с целта на закона, която е да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустанови
извършването на нови нарушения, особено на такива от неправоспособни водачи,
какъвто е оспорващия в случая. При прилагането на принудителните
административни мерки по чл. 171 от ЗДвП административният орган действа в
условията на обвързана компетентност. След като в хипотезата на чл. 171, т. 4
от ЗДвП органът разполага с една единствена възможност за законосъобразно
произнасяне, а именно – при констатация за наличие на предвидените в хипотезата
на посочената норма юридически факти да приложи предвидената в закона ПАМ, и
законът е приложен правилно, то заповедта съответства и на целта на закона.
По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е валиден
административен акт и не са налице основанията, посочени в чл. 146 от АПК,
изискващи неговата отмяна, поради което оспорването, като неоснователно, следва
да се отхвърли.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на Д. Р. К.
от гр. Р. срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-1075-000044 от 08.02.2022 год.,
издадена от Началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Разград.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия /п/