№ 336
гр. Варна, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на четвърти август през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20223100900531 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел.
Образувано е по жалба, подадена от адв.Н.Х. Н., с адрес за призоваване: гр.В., ул.“А.
К.“ №**, ет.*, действащ като пълномощник на К. Г. Г., с ЕГН **********, в качеството му
на съдружник в “Стравс България“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ул.“Св.Климент“ №1, ап.20, представлявано от Хисни Алиджа, против
Отказ с рег.№20220622112421 от 23.06.2022г. на длъжностно лице по регистрация при
Агенция по вписванията, постановен по постановен по Заявление с вх.№20220622112421 от
22.06.2022г. за вписване по партидата на дружеството в Търговския регистър на промени в
обстоятелствата, а имено на заличаването на жалбоподателя като съдружник, поради
неговото напускане на дружеството с изявление за напускане на основание чл.125, ал.2 от
TP.
В жалбата се навеждат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваният отказ. Жалбоподателят сочи, че неправилно длъжностното лице е приело, че не
са изпълнени изискванията на Търговският закон, при които съдружник може да прекрати
членственото си правоотношение. Сочи се, че неправилно ДЛ е приело, че липсват
доказателства за уведомяване на другият съдружник в “Стравс България“ ООД, а именно
нидерландското командитно дружество “Стравс“, чрез управителя си Хисни Алиджа, за
напускането на съдружника К.Г., тъй като са ангажирани доказателства за връчването по
реда на чл.50 от ГПК. Твърди се, че неправилно отказа е мотивиран с липсата на протокол от
Общо събрание, на актуализиран съгласно промените дружествен договор, с които да се
уредят последиците от напускането. Поддържа се, че упражняването на потестативното
1
право по чл.125, ал.2 от ТЗ от съдружник, чрез отправяне на писмено предизвестие за
напускане на дружеството има за последица автоматичното прекратяване на членственото
правоотношение с факта на изтичане на срока на предизвестието, без да е необходимо
осъществяването на друг юридически факт, като са развити подробни съображения и се
цитира относима съдебна практика. Поддържа се, че няма пречки напускащия съдружник да
заяви въпросното вписване, тъй като същия попада в приложното поле на чл.15, ал.1, т.3 от
ЗТРРЮЛНЦ. Поддържа се още в случая, са налице всички условия и предпоставки за
заличаване на съдружника в ТР по партидата на дружеството, поради се което моли за
отмяната на атакуваният отказ и даване на указания на АВ да извърши исканото вписване.
При условията на чл.25, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ от Агенцията по вписванията е постъпил
отговор, с който се поддържат доводи за неоснователност на жалбата, които по същество, са
идентични с мотивите на атакуваният отказ.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл.25, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ от легитимирано лице-
заявител по чл.15, ал.1, т.4 вр. т.3 от ЗТРРЮЛНЦ, поради което е процесуално допустима.
С Отказ с рег.№20220622112421 от 23.06.2022г. длъжностното лице при Агенция по
вписванията е отказало на заявителя К. Г. Г., действащ адв.Н.Х. Н., да впише промяна по
партидата на “Стравс България“ ООД, с ЕИК *********, по Заявление с вх.
№20220622112421 от 22.06.2022г. обявяване на напускането му като съдружник в
дружеството. В мотивите към отказа е посочено, че не са ангажирани доказателства за
уведомяване на другия съдружник за напускането и за уреждане на последиците от
напускането, в това число решение на общото събрание за напускането /изключването/, за
изменение на дружествен договор и за промените в капитала на дружество, свързано с
освободените дялове на напускащият съдружник, което е пречка да се извърши исканото
вписване.
Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по
регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или
обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство
подлежи на вписване и не е вписано, или представеният акт подлежи на обявяване и не е
обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към
заявлението са приложени всички документи, съгласно изискванията на закона, съответно
подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и
съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали
подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона,
дали е представена декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, дали друго лице няма права
върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл.7, ал.2 от ТЗ /при първоначално
вписване или промяна на фирмата/ и платена ли е дължимата държавна такса. Анализът на
цитираната правна норма сочи, че проверката, която следва да извърши длъжностното лице
е формална и има за цел да провери и удостовери, чрез извършване на съответното
2
вписване, че заявеното обстоятелство е надлежно удостоверено според изисквания на
закона, от представените доказателства, съответно дали подлежащият на обявяване акт
отговаря по външните си белези на изискванията на закона. Горният извод се налага и от
охранителния характер на регистърното производство, в рамките на което осъществяваните
от Агенцията по вписванията правомощия са акт на административно съдействие.
От представеното по делото копие от преписката Заявление с вх.№20220622112421 от
22.06.2022г., се установява, че като приложение към него заявителят е представил
Предизвестие по чл.125, ал.2 от ТЗ до Командитно дружество “Стравс“, регистрирано в
Кралство Нидерландия, като съдружник в “Стравс България“ ООД от К. Г. Г., в качеството
му на съдружник във второто дружество, с което същият е заявил, че прекратява участието
си като съдружник с изтичане на тримесечен срок от уведомяването. Така описаното
уведомление, според ангажираните доказателства за връчването и за регистрация на КД
“Стравс“-Нидерландия /включително актуална справка в тамошният регистър на
търговците/, е връчено, чрез пощенска пратка на адреса по седалището на нидерландското
дружество, която пратка е останала непотърсена. Като приложения към заявлението са
представени още и Декларация по чл.13, ал.4 от ТЗ, Пълномощно и Квитанция за внесена
държавна такса.
На първо място, въпреки че този факт не е намерил вярно отражения в атакувания
отказ, съдът намира, че в случая не е осъществен фактическият състав на чл.125, ал.2 от ТЗ,
според който съдружник в дружеството с ограничена отговорност може да прекрати
участието си с писмено предизвестие до дружеството, направено най-малко 3 месеца преди
датата на прекратяването, или по-дълъг, ако е предвиден в дружествения договор, съгласно
диспозитивния характер на цитираната норма. Видно от съдържанието на цитираната
правна норма за успешното упражняването на това право, е нужно волеизявлението за
напускане да бъде отправено в писмена форма и в рамките на определен срок, както и
същото да достигне до своя адресат. Ето защо допускането на вписване за напускане от
съдружника, предполага документално удостоверяване, че изявлението е получено от
неговия адресат, който е самото дружество, а не друг/и съдружник/ци в него. В случая
доказателства за връчване по седалището на дружеството “Стравс България“, не са
ангажирани, поради което не се е сбъднала хипотезата на чл.125, ал.2 от ТЗ, съответно
липсва основание за извършване на искано вписване.
Дори да се приеме за възможно уведомяването на дружеството за напускане на
съдружник, чрез връчване на уведомлението за това на другия съдружник, то в
разглеждания казус липсват доказателства за надлежно изпълнение на процедурата по
връчване на нидерландското командитно дружество “Стравс“, доколкото за това връчване е
приложима нормативната уредба на Кралство Нидерландия, а не ГПК. В този смисъл
доказателствата за неуспешно връчване на пощенска пратка до чуждестранно юридическо
лице на територията на Нидерландия не са достатъчни да обосноват редовност на
връчването, съответно на уведомяването. В допълнение следва да се посочи, че при
затруднение да изпълни самостоятелно връчване на уведомлението в съответствие с
3
нормативните изисквания, същият е могъл да използва реда за връчване по Регламент /ЕО/
№1393/2007.
По изложените съображения атакуваният отказ, се явява правилен и законосъобразен
и като такъв следва да бъде потвърден, без да е се налага изследване на останалите
предпоставки от фактически състав по едностранно прекратяване на членственото
правоотношение в ООД.
За пълнота следва да има предвид, че по въпроса дали напусналият съдружник е
легитимиран да инициира отразяване в ТРРЮЛНЦ на напускането си, е налице
противоречива съдебна практика, която е довела до образуване на Тълкувателно дело
№1/2020г. на от Общото събрание на Търговската колегия на ВКС, по което понастоящем
няма постановен тълкувателен акт. Преобладаващата понастоящем съдебна практика
приема, че в ЗТРРЮЛНЦ и ТЗ не е предвидена възможност съдружниците сами да подават
заявления за вписване на промени в обстоятелствата, касаещи дружеството, включително и
прекратяване на тяхното участие като съдружници по реда на чл.125, ал.2 от ТЗ, каквато
изрична възможност е уредена в чл.141, ал.5 от ТЗ досежно напускането на управителя, ако
дружеството не заяви това обстоятелство за вписване. Прилагането по аналогия на
разрешението, дадено за напусналия управител по реда на чл.141, ал.5 от ТЗ или чл.30, ал.2
от ЗТР, към напускащия съдружник е недопустимо, доколкото този факт има значение за
отношенията на дружеството като правен субект с третите лица, поради което възможността
да се заяви това вписване е предоставена на изрично и изчерпателно изброени лица в чл.15,
ал.1 от ЗТР. Разпоредбата на чл.6, ал.2 от ЗТР, според която дружеството, което е задължено
да заяви вписване на обстоятелства или да представи актове в търговския регистър, трябва
да извърши това в 7-дневен срок от настъпването на обстоятелството, не може да обоснове
обратен извод, тъй като при бездействие на управителя да заяви вписването в ТР, бившият
съдружник може да сезира АВ, която да ангажира административно-наказателната му
отговорност по чл.40 и 41 от ЗТРРЮЛНЦ, както и да потърси по съдебен ред отговорността
му за претърпени вреди.
В заключение, съдът приема, че атакувания отказ, е законосъобразен и като такъв
следва да бъде потвърден.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Отказ с рег.№20220622112421 от 23.06.2022г. на
длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по
Заявление с вх.№20220622112421 от 22.06.2022г. за заличаване на К. Г. Г., с
ЕГН ********** като съдружник в “Стравс България“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Св.Климент“
№1, ап.20, представлявано от Хисни Алиджа.
4
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в
седмодневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5