Решение по дело №1203/2021 на Административен съд - Варна

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………..

гр. Варна, ………… .2021 г.

В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР.ВАРНА,  23-ти състав, в открито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

 

при секретаря Пенка Михайлова, при участието на прокурора С.Иванов, разгледа докладваното от съдия Дичева административно дело №1203 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл. 226 от АПК вр. чл.203-207 от АПК във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по предявен иск на „ХОУМТУЮ БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. Варна, --------------------, представлявано от управителя М.Б.С., срещу ИА „Главна инспекция по труда“ - София, за сумата от 1080 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди /платен адвокатски хоновар/ от незаконосъобразен акт, ведно със законовата лихва от 10.10.2019г. до окончателното изплащане на претендираното обезщетение. Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че с Наказателно постановление № 03-009359/28.03.2018 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, му е наложено административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 5000 лв. на основание чл.416, ал.5, вр. чл.141, ал.3 от КТ. След обжалване на наказателното постановление по съдебен ред, последното е отменено с Решение № 1012/27.05.2019г. по НАХД № 1172/2019г. по описа на ВРС. По касационна жалба на ответника по настоящото дело е било образувано КАНД №1772/2019 г. по описа на Административен съд Варна, по което с решение № 1838/10.10.2019г., решението на районния съд е оставено в сила. Ищецът заявява, че в производството пред Районен съд е направил разноски за хонорар на процесуалния си представител в размер на 580лв., а пред Административния съд е направил разноски за хонорар на процесуалния си представител в размер на 500 лв., което представлява пряка и непосредствена имуществена вреда, причинена във връзка с издаденото срещу него незаконосъобразно НП. Твърди, че е налице имуществена вреда, респ. и причинно-следствена връзка между отменения акт и вредоносния резултат. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 1080 лв. за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.10.2019г., до окончателното изплащане на сумата, като моли да му бъдат присъдени и направените по настоящото дело разноски.

С решение № 1060/28.07.20г. по адм.д. № 707/2020г. при АС Варна, съдът е уважил изцяло исковата претенция като е осъдил ответната страна да заплати на ищцата сумата от 1080лв. ведно със законната лихва от 10.10.2019г., присъдил е и разноски в размер на 350лв.  

С решение № 6566/01.06.21г.  по адм.д. № 10222/2020г. на ВАС съдът е отменил горепосоченото решение и делото е върнато за ново разглеждане като са дадени задължителни указания по събиране на  доказателства - прилагане на НАХД № 1172/2019г. по описа на ВРС и КАНД №1772/2019 г. по описа на Административен съд- Варна.

При новото разглеждане на делото по реда на чл. 226 АПК ищецът поддържа предявения иск.

Ответникът- ИА“ГИТ“ София оспорва иска.

Представителят на ВОП изразява становище за основателност на исковата претенция.

Съдът като взе предвид становищата на страните, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази приложимия към процесните отношения закон, намира за установено следното:

От представеното и приобщено по делото решение по НАХД № 1172/2019 г. по описа на ВРС, І състав, се установява, че с Решение № 1012/27.05.2019 г., е отменено НП № 03-009359/28.03.2018 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на „Хоумтую Бълргария“ АД е наложено административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 5000 лв. на основание чл.416, ал.5, вр. чл.141, ал.3 от КТ.

По НАХД № 1172/2019 г. по описа на ВРС са представени договор за правна защита и съдействие /л.19/, според които „Хоумтую България“ АД е упълномощило Адвокатско дружество „Д. и Д.“ да го представлява пред ВРС, както и, че договореното възнаграждение, платимо по банков път, възлиза на 580 лв. Приложено е и нареждане за кредитен превод /л.26/, от което е видно, че договореното възнаграждение е заплатено на 22.05.2018г. В самото преводно нареждане е посочено, че сумата се заплаща за правна защита срещу НП 03-009359.

По КАНД № 1772/2019 г. е представен договор за правна защита и съдействие /л.23/, според които „Хоумтую България“ АД е упълномощило Адвокатско дружество „Д. и Д.“ да го представлява пред съда във връзка с обжалването на решението на ВРС, както и, че договореното възнаграждение, платимо по банков път, възлиза на 500 лв. Приложено е и нареждане за кредитен превод /л.25/, от което е видно, че договореното възнаграждение е заплатено на 17.06.2019 г.

Безспорно по делото е, че издаденото от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна НП № 03-009359/28.03.2018г., е отменено с Решение № 1012/27.05.2019 г. по НАХД № 1172/2019г. по описа на ВРС, оставено в сила с Решение №1838/10.10.2019г. по КАНД № 1772/2019 г., влязло в сила на 10.10.2019г., като тези обстоятелства по категоричен начин се установяват и от писмените доказателства по делото.

В изпълнение указанията на ВАС съдът е приел НАХД № 1172/2019г. по описа на ВРС и КАНД №1772/2019г. по описа на Административен съд- Варна. Извършените плащания на адвокатски хонорар за процесуална защита пред двете съдени инстанции, не са оспорени от ответника.

Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка, чийто съвкупен анализ не налага различни изводи.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Разпоредбата на чл.204, ал.1 от АПК въвежда като условие за допустимост на предявен иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да е налице отменен по съответния ред административен акт. С Тълкувателно постановление 2/2014 от 19.05.2014 на ВКС и ВАС е прието делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, да са подсъдни на административните съдилища. С „приравняването „ на правораздавателния акт, какъвто представлява наказателното постановление  , с административния акт и даденото задължително съобразно чл.130,ал.2 от Закона за съдебната власт тълкуване, настоящият иск се приема за допустим.

Искът е предявен от процесуално легитимирана страна в петгодишния давностен срок от влизане в сила на решението, с което е отменено наказателното постановление, срещу надлежния ответник съгласно чл. 205 от АПК и пред компетентния съгласно т.1 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС съд, поради което е допустим.

Производството е исково, предвид разпоредбата на чл. 203 от АПК, съгласно която гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2. вреда, от такъв административен акт и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

С оглед събраните писмени доказателства по делото  се установява по безспорен начин да са настъпили претендираните имуществени вреди, като „пряка“ и „непосредствена“ последица от увреждането, в резултат на отменения акт, заради което да е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника.

За да бъде ангажирана отговорността на държавата, е необходимо да бъде установена и доказана не само незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност. Вредата е отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно имуществените права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно-следствена връзка, която съществува между тях. На основание чл.4 от ЗОДОВ на обезщетяване подлежат единствено преките и непосредствени вреди, като преки вреди са тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и които са адекватно следствие от увреждането. Преки означава директно въздействащи върху правната сфера на увредения. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени - не трябва да има опосредена връзка между вредите и отменения незаконосъобразен акт.  

Видно от представените по делото договори за правна защита и съдействие, в производството във връзка с издаденото наказателно постановление,  ищецът е направил разходи за адвокатско възнаграждение в общ размер на 1080лева . Тези два договора за правна защита и съдействие, съответно от дати 23.05.2018 г. и 10.06.2019 г., както и приложените към тях платежни нареждания обосновават извършени разходи от ищеца. Независимо, че първия договор от 26.05.2018г., не е приложен към кориците на НАХД № 1172/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, събраните доказателства по делото са достатъчни, за да  установят извършените разходи.

Доколкото с извършените разходи, изразяващи се в заплащане на възнаграждение за адвокат по договор за правна защита и съдействие, имуществото на ищеца е намаляло, същите представляват претърпяна от него вреда по смисъла чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което следва да се приеме, че е налице и втората изискуема съгласно цитираната разпоредба предпоставка.  

За реализирането на пълния фактически състав на отговорността по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ обаче е необходимо и наличието на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат. На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него. За целите на закона е от значение не съществуването на някаква причинна връзка, а същата да е пряка и непосредствена. Въведеното в чл. 4 от ЗОДОВ изискване вредите да са "преки" и "непосредствени" предполага кумулативното наличие на тези две предпоставки, т. е. следва и двете да се налице, за да се реализира отговорността на държавата. Съгласно дадените по-горе разяснения относно същността на тези две понятия настоящата инстанция намира, че в случая претърпените от ищеца имуществени вреди са преки, но не са непосредствени.  

Извършеният от ищеца разход за заплащане на адвокатско възнаграждение е пряко свързан с отмяната на незаконосъобразното наказателно постановление, тъй като необходимостта от използването на адвокатски услуги е възникнала вследствие на издадения санкционен акт и неговото обжалване по съдебен ред. Тоест вредата е пряка, тъй като следва закономерно - по силата на безусловно необходима връзка на обективна последователност, от отмяната на издаденото незаконосъобразно наказателно постановление.  

За да се осъществи фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, е необходимо вредата, освен пряка, да бъде и непосредствена. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС, е изяснен въпроса какво е съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът не разполага с друг, специален ред на защита, тъй като изменението на разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗАНН  в частта за разноските е от 29.11.2019г., а приключването на съдебните производства по двете дела предхожда посочената дата.

С оглед на гореизложеното и разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, съгласно която тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, настоящият съдебен състав приема, че имуществената вреда изразяваща се в заплащане на адвокатско възнаграждение е в пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното наказателно постановление. След като чл. 4 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на двете предпоставки - вредата да е "пряка" и "непосредствена", а в настоящия случай се установи, че са налице и двете, то налага се извода, че  е осъществен фактическият състав за ангажиране отговорността на държавата.  

По изложените съображения, съдът намира, че ищецът се е справил с възложената му по чл. 203 от АПК доказателствена тежест да установи материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което претенцията му следва да бъде уважена.

 

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА ИА „Главна инспекция по труда“ - София да заплати на „ХОУМТУЮ БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. Варна, --------------------, представлявано от управителя М.Б.С., сумата от 1080.00 (хиляда и осемдесет лева) лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно Наказателно постановление № 03-009359/28.03.2018 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, ведно със законната лихва, считано от 10.10.2019 г., до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА ИА „Главна инспекция по труда“ - София да заплати на „ХОУМТУЮ БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. Варна, --------------------, представлявано от управителя М.Б.С., сумата от 350.00 (триста и петдесет) лв., представляваща направените в настоящото производство разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: