Мотиви към
Присъда № 2 от 14.01.2015 г., постановена по НОХД № 624 по описа на АРС, II н.с.
Районна прокуратура – Асеновград е внесла обвинителен акт
против подсъдимия А.Ш.М. за извършено от него престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, за това, че на 23.09.2012 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдив, е управлявал
МПС – лек автомобил ,,***‘‘ с рег. № ***, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,88 на хиляда,
установено по надлежния ред.
Представителят на държавното обвинение счита, че от
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по безспорен
начин описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, поради което иска подсъдимият
да бъде признат за виновен по повдигнатото му престъпление. Иска налагането на
наказание ,,лишаване от свобода‘‘ за срок от три месеца, което изпълнение на
основание чл. 66 НК, да бъде отложено с изпитателен срок от три години. На
основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК иска налагането на наказание
,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от една година, осем месеца и
седем дни, като на основание чл. 59, ал. 4 НК, иска приспадането на времето,
през което подсъдимият е бил лишен от това си право по административен ред.
Моли подсъдимият да бъде осъден да заплати направените по делото разноски в
размер от 70 лева за експертиза.
Защитникът на подсъдимия – адв. И.К. /с пълномощно на
лист 117 от ДП/, твърди, че от събраните доказателства, не се установявало,
подзащитният му да е извършил състава на престъплението за което е предаден на
съд. Счита, че изминато кратко разстояние с лекия автомобил на паркинга, от
подсъдимия, не съставомерно, доколкото е извършено извън републиканската пътна
мрежа. Алтернативно, в случай, че А.М. бъде признат за виновен, се присъединява
към искането на прокурора.
Подсъдимият А.Ш.М., редовно уведомен за проведеното
съдебно заседание, чрез своя защитник – адв. И.К., не се яви, като
процесуалният му представител заяви, че подзащитният му не възразява, че не е
изтекъл седмодневният срок в който може да направи възражения и не възразява
делото да се гледа в негово отсъствие.
Районният съд, след като обсъди и прецени събраните
по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност,
при спазване на разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият е правоспособен водач на МПС, като притежава свидетелство за правоуправление от
31.03.1986 г., категория „В” и „М‘‘ и до момента не е наказван за извършени от
него нарушения по ЗДвП и ППЗДвП.
Обв. А.М. ***. На 22.09.2012 г.
вечерта той пристигнал в гр. Асеновград и посетил сватба, която се състояла в
заведение в централната част на града. В това населено място обв. А.М.
пристигнал с лек автомобил „***” с рег. № ***, собственост на К.М.А. – роднина
на обвиняемия. Този автомобил обв. М. паркирал на паркинг, близо до читалище
„Родолюбие” в гр. Асеновград. Около 03.40 ч. сутринта на 23.09.2012 г. обв. А.М.
напуснал съответното заведение, качил се в описания лек автомобил и с него
предприел движение, с включена алармена сигнализация. Изминал няколко метра,
когато бил спрян за проверка от дежурен полицейски екип при РУП – Асеновград, в
състав Д.К. и св. В.Н.В.. Това станало в 03,45 ч. на посочената дата. Полицаите
установили самоличността на обв. А.М. и това, че същият е в нетрезво състояние.
Поради тази причина повикали на място дежурния младши автоконтрольор при РУП –
Асеновград – св. И.И.П.. Същият пристигнал и обяснил на обвиняемия, че трябва
да бъде проверен с техническото средство „Алкотест Дрегер 7510” за наличие на
алкохол в организма му. Обв. А.М. първоначално отказал да бъде тестван, но след
това се съгласил. Бил му предоставен апарата, но въпреки дадените му указания
как да вдиша въздух в него, обвиняемият умишлено направил пет вдишвания по
начин, по който техническото средство не показало съответните стойности. Това
обстоятелство било отразено от св. И.П. в акт за установяване на
административно нарушение № 1582/2012 г. След това на обв. А.М. му е връчен
талон за медицинско изследване. Малко по-късно обвиняемото лице дало кръвна
проба за анализ в ФСМП – гр. Асеновград. Тази кръвна проба е била изследвана
чрез химическа експертиза. В заключението й е посочено, че е установено наличие
на алкохол в кръвта на обв. А.М. 1,68 на хиляда. Този факт не е бил известен на
полицаите, които са работили по случая. Поради това спрямо обв. А.М. не е било
образувано още тогава досъдебно производство, а спрямо него е съставено
наказателно постановление № 1582/10.10.2012 г., с който за това, че е направил
пет неуспешни вдухвания в гореописаното техническо средство му е наложено административно наказание „глоба”.
Освен това е бил лишен от правото да управлява моторно превозно средство за
срок от 24 месеца. Свидетелството за управление на моторно превозно средство на
обвиняемия му е било отнето въз основа на Заповед № ЯЗ/А – 805 от 27.09.2012 г.
на Началника на РУП – Асеновград /л.73/. Обв. А.М. е обжалвал съставеното
спрямо него наказателно постановление пред Районен съд Асеновград, където е
било образувано НАХД № 748/2012 г. В хода на производството по това дело е
установено, че дадената кръвна проба от обвиняемото лице е изследвана чрез
химическата експертиза, описана по-горе. Въз основа на заключението й съдът е прекратил
НАХД № 748/2012 г. и е изпратил материалите по същото по компетентност на
Районна прокуратура – Асеновград, предвид данните за извършено престъпление по
чл.343б ал.1 от НК от обв. А.М.. Впоследствие, въз основа на тези материали е
образувано настоящото досъдебно производство. В хода на същото е изготвена
съдебно-медицинска експертиза /л.106-108/. След запознаване и обсъждане на
събраните доказателства относно това какво количество алкохол е консумирал обв.
А.М. на 22/23.09.2012 г., какво количество
и вид храна е консумирал, заключението на химическата експертиза, и след
направени съответни изчисления, експертът е посочил, че към 03,45 ч. на
23.09.2012 г. концентрацията на алкохол в кръвта на обвиняемия е била 1,88 на
хиляда, което отговаря на средна степен на алкохолно опиване. СУМПС на
подсъдимия е било отнето с ПАМ на 23.09.2012 г., като е било върнато на същия
на 31.05.2014 г.
Така възприетата от съда фактическа
обстановка се установява от събраните от показанията на свидетелите В.В., И.П.
и М.Р., Справка за нарушител/водач, Справка относно лишаването от права на
подсъдимия по административен ред, Справка за съдимост, Тетрадка за алкохолни
проби, Протокол за химическа експертиза, административно-наказателна преписка
по НП № 1582/10.10.2012 г., АУАН № 1582 932186 от 23.09.2012
г., Талон за медицинско изследване № 0449967, Характеристична справка,
Съдебномедицинска експертиза № 225/2014 г.
Съдът кредитира изцяло събраните
гласни и писмени доказателства, които са непротиворечиви и по категоричен начин
очертават гореописаната фактическа обстановка. Единственото обстоятелство,
което и тримата разпитани по делото свидетели не си спомнят, е коя е била
точната дата и час на които, подсъдимият е бил спрян за проверка за употреба на
алкохол. От представените по делото АУАН и Талон за медицинско изследване
обаче, се установява, че това е станало на 23.09.2012 г. в 03.45 часа. Ето
защо, Съдът намира, че това са били именно те, доколкото посочените по-горе
доказателства, са били съставени от св. П., които като се съпоставят с
останалите заявени от свидетелите обстоятелства, а именно, че спряното за
проверка лице е било А.М., както и мястото където същото е било спряно за
проверка, се достига до единствения възможен извод, че това е станало на
23.09.2012 г. в гр. Асеновград в 03.45 часа.
Представеният по делото АУАН № 1582 932186 е подписан лично от подсъдимия, като него същият е записал -
,,два метра съм карал колата‘‘.
Представеният по делото
Талон за медицинско изследване № 0449967, също е подписан от подсъдимия, като в
долния край на същия е посочено, че е взета кръвна проба.
От представеното по делото
Решение № **1 от 18.06.2013 г., постановено по НАХД № 748/2012 г. по описа на
АРС, V н.с., се установява, че издаденото НП № 1582/10.10.2012 г., във връзка с
извършеното от подсъдимия административно нарушение, въз основа на АУАН № 1582
932186, е било отменено, а преписката е била изпратена по компетентност на РП –
Асеновград, като по този начин се достигна до извод, че за извършеното от
подсъдимия деяние, няма влязъл в сила друг съдебен акт.
От представеното по делото
копие от Тетрадка за алкохолни проби – Асеновград, се установява, че под номер
49 в същата, на 23.09.2012 г. в 05.05 часа, лицето А.М.Ш. с ЕГН: ********** се
явило и е дало кръвна проба, по нареждане на полицай П., като пробата е била
взета от доктор П. /лист 14 от ДП/.
От представения Протокол за
химическа експертиза се установя, че в изпратената за изследване кръвна проба,
взета от лицето А.М., е имало наличие на 1,68 промила алкохол в кръвта /лист 18
от ДП/.
От заключението на приетата
и неоспорена от страните експертиза /лист 106-108 по ДП/ се установява, че
алкохолната концентрация в кръвта на А.Ш.М. към 03.45 часа на 23.09.2012 г. е
била 1,88 промила на хиляда, което отговаря на средна степен алкохолно опиване.
От приетата по делото Справка за
нарушител/водач /лист 36 от делото пред АРС/ се установява, че същият е
правоспособен водач от 31.01.1986 г., като до момента същият няма нарушения по
ЗДвП и ППЗДвП и има една принудителна административна мярка, изразяваща се в отнемането
на СУМПС, поради процесното деяние.
От представената по делото Справка от
ОДМВР – Пловдив /лист 35 от делото пред АРС/ се установява, че СУМПС на лицето А.Ш.М.
е отнето със Заповед № 805/27.09.2012 г. издадена от РУП гр.
Асеновград, като на 31.05.2014 г. лицето е получило СУМПС.
От представената по делото
справка за съдимост се установява, че лицето А.Ш.М. е неосъждано.
От представената по делото
характеристична справка се установява, че подсъдимият е /лист 103 по ДП/ се
установява, че същият не е регистриран за извършено от него престъпления от общ
характер, женен е и има три деца.
С оглед възприетата фактическа обстановка и след анализ
на доказателствата съдът прие, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.343б ал.1 от НК, затова че
на 23.09.2012 г. в гр. Асеновград, обл.Пловдивска, е управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил „***” с рег.№ ***, с концентрация на алкохол
в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,88 на хиляда, установено по надлежния
ред.
Подсъдимият е имал представи за всички обективни елементи
на състава, като е предвиждал и е искал настъпването на общественоопасните
последици на деянието си. Действал е при пряк умисъл, тъй като е съзнавал, че е
употребил алкохол, чиято концентрация в кръвта му би могла да надхвърля,
максимално допустимата по закон и няма право да управлява МПС, но въпреки това
се е качил и е управлявал автомобила, като се е съгласил с настъпването на
общественоопасните последици.
В нарушение на
чл.5 ал.2 т.3 от ЗДП подсъдимият е управлявал автомобила си, след като е
употребил алкохол, като с оглед концентрацията на алкохол в кръвта му – 1.88
промила, нарушението му по ЗДвП съставлява престъпление по чл.343б ал.1 от НК.
Употребата на
алкохол е установена в съответствие с изискванията на Наредба № 30 за реда за
установяване употребата на алкохол или друго силно упойващо вещество от водачи
на МПС. Същият е дал кръвна проба. Въпреки, че същата е взета е 05.05 часа,
чрез извършената в хода на ДП медицинска експертиза се установява, че към 03.45
часа на 23.09.2012 г. подсъдимият А.М. е имал концентрация на алкохол в кръвта
си в размер от 1,88 промила на хиляда.
Неоснователно е
направеното от страна на адв. К. възражение, че престъплението не е
съставомерно, тъй като подсъдимият не е управлявал МПС в пияно състояние на
републикански път, а на паркинг, доколкото изпълнителното деяние на чл. 343б,
ал. 1 НК предвижда единствено управление на МПС, което може да се извърши
навсякъде - на републикански и общински пътища или на паркинг. Съставомерността
на деянието не е поставена в зависимост от продължителността на управляването
на МПС в пияно състояние и същото представлява престъпление на просто
извършване, т.е. престъпният резултат настъпва веднага щом подсъдимият е
започнал да управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 промила
на хиляда.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид
разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл. 54 и
следващите от НК за неговата индивидуализация.
Обществената
опасност на деянието е висока с оглед засягането на правната сигурност и
установеният правов ред в страната. Включено е в раздел втори на глава
единадесета на НК “Престъпления по транспорта и съобщенията”. С него се засягат
важни обществени и лични интереси. От друга страна съдът прецени обществената
опасност на конкретно извършеното от подсъдимия
деяние, която е също висока, като концентрацията на алкохол в кръвта му
/1,88 промила/, надхвърля значително концентрацията в размер от 1,2 промила, за
която също щеше да бъде предаден на съд. Като смекчаващи вината обстоятелства
следва да се отчетат чистото съдебно минало и добрите характеристични данни.
При тези данни
и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
съобразно относителната им тежест съдът счете, че за постигане целите на
наказанието подсъдимият следва да бъде осъден на три месеца лишаване от
свобода, с което ще се постигнат целите на наказанието.
С оглед данните за личността на
подсъдимия съдът намери , че за постигане целите на наказанието и преди всичко
за неговото поправяне и превъзпитание не се налага ефективно изтърпяване на
наложеното наказание ЛС, поради което и на основание чл. 66 ал.1 от НК съдът
отложи изтърпяването за изпитателен срок от три години.
Съдът
като взе предвид разпоредбата на чл. 343г НК, съгласно която, във всички
случаи на извършено престъпление по чл. 343б НК се налага и лишаване от право
да управлява МПС.
Ето защо, като
се вземат предвид посочените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, Съдът е на мнение, че подсъдимият А.М. следва да бъде лишен от
право да управлява МПС за срок от една година осем месеца и седем дни, като на
основание чл. 59, ал. 4 НК следва да се приспадне времето през което
подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред, считано от
23.09.2012г. до 31.05.2014 г.
С оглед обстоятелството, че А.М. беше
признат за виновен, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, същият беше осъден да
заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Пловдив, сумата от 70 лева, представляващи
направени по делото разноски.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: