Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер:                                15.03.2017г.                 гр.Търговище 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Търговищкият окръжен съд                               наказателно отделение

На петнадесети февруари                 две хиляди и седемнадесета  година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ МИТЕВ

                                         ЙОРДАН ИВАНОВ

               

Секретар: Б.

Прокурор: МОЛЛОВ

Като разгледа докладваното от съдия Т.Йорданова ВНОХД № 13 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

          Образувано е по протест на Районна прокуратура гр. Омуртаг против Присъда № 103/30.11.2016г. постановена по НОХД № 191/2016г. на Омуртагският районен съд, с която е бил признат за невинен подсъдимият Ф.М.А. с ЕГН : ********** за  НЕВИНОВЕН  в това, че за времето от 11.05.2016 година до 12.05.2016 година, в гр. Омуртаг, на ул."Св. Иван Рилски", от дом №10, при условията на продължавано престъпление отнел чужди движими вещи: 1 брой медна тава на стойност 10,00 лева; 1 брой медна лозарска пръскачка с меден капак на стойност 30,00 лева; 1,00 брой закривен меден накрайник за нафтова печка на стойност 1,00 лев; 2 броя метални потапящи помпи за вода на обща стойност 60,00 лева; 1 брой удължител – шнур за ел. уред с накрайник и щепсел на стойност 3,00 лева, всичко на обща стойност 104,00 лева, собственост на наследниците на Атанас Маринов Атанасов, ЕГН **********, б. ж. на гр.Омуртаг, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на разследването откраднатите вещи са върнати и на основание чл.304, предл. последно от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение по чл.197, т.l във връзка с чл.194, ал.l, във връзка с чл.26, ал.l от НК.

          ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.424, ал.5 във връзка с ал.1 от НК, след влизане на присъдата в законна сила материалите по делото да се изпратят на Районно управление гр. Омуртаг за издаване на наказателно постановление против подсъдимия Ф.М.А. ***, ЕГН ********** и налагане на административно наказание “глоба”, на основание чл.218б, ал.1 от НК, за извършено деяние по чл.194, ал.3 от НК.     

 

          Срещу  така постановената присъда е постъпил протест на Районна прокуратура гр. Омуртаг за проверка на постановената присъда с предложение да бъде отменена изцяло  и да бъде постановена нова с която да бъде признат подсъдимият  за виновен по повдигнатото от прокуратурата обвинение пред порвъинстанционният съд.

          Представителят на Окръжна прокуратура не поддържа протеста в съдебно заседание, счита че същия е неоснователен.

          Подсъдимият, чрез служебния си защитник - адв. П. *** счита протеста за неоснователен, моли съда да потвърди постановената присъда на първоинстанционния съд.

          След преценка на оплакванията по протеста и изцяло правилността на обжалваната присъда по реда на чл. 314 от НПК, съдът констатира следното:

          Протеста е неоснователен.

          С атакуваната присъда подсъдимият Ф.М.А. с ЕГН : ********** за   времето от 11.05.2016 година до 12.05.2016 година, в гр. Омуртаг, на ул."Св. Иван Рилски", от дом №10, при условията на продължавано престъпление отнел чужди движими вещи: 1 брой медна тава на стойност 10,00 лева; 1 брой медна лозарска пръскачка с меден капак на стойност 30,00 лева; 1,00 брой закривен меден накрайник за нафтова печка на стойност 1,00 лев; 2 броя метални потапящи помпи за вода на обща стойност 60,00 лева; 1 брой удължител – шнур за ел. уред с накрайник и щепсел на стойност 3,00 лева, всичко на обща стойност 104,00 лева, собственост на наследниците на Атанас Маринов Атанасов, ЕГН **********, б. ж. на гр.Омуртаг, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на разследването откраднатите вещи са върнати .

 

          За да признае подсъдимият за невинен в извършеното престъпление, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно авторството на деянието.Преценявайки същите поотделно и в тяхната съвкупност, обосновано и законосъобразно е достигнал до извода, че са налице основанията на чл.304, предложение последно от НПК за признаване подсъдимият за невинен.

Въззивния съд напълно споделя извода на РС, че установената фактическа обстановка води до категоричен извод, че извършеното от подсъдимия деяние представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК и осъществява състава не на чл. 197, т. l във връзка с чл. 194, ал. l, във връзка с чл. 26, ал. l от НК, а на чл. 194, ал. 3 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК. При преценка на обстоятелството дали деянието, извършено от подсъдимия е "маловажен случай", в съответствие със съдебната практика, съдът взе предвид не само стойността на предмета на престъплението, но и всички други обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.

 РС е приел, че стойността на предмета на престъплението е в размер на 104.00 лева, т. е. под една минимална за страната работна заплата – около ¼ от размера на същата. Наред със стойностния критерий, съдът е взел предвид и обстоятелството, че причинените имуществени вреди в резултат на извършеното от подсъдимия деяние, са изцяло възстановени.

Подсъдимият е предал доброволно по-голяма част от вещите предмет на престъплението и е заплатил равностойността на единствената вещ, която не върната – 1 бр. медна тава. Наред с това от събрания доказателствен материал на ДП става ясно, че извършването на първото от деянията включени в състава на продължаваното престъпление е разкрито изключително и само въз основа на оказаното от подсъдимия съдействие в хода на проведеното разследване. От справката за съдимост на подсъдимия се установява, че същият не е осъждан и не са му налагани наказания по реда на чл. 78а от НК. Не са налице доказателства по делото за извършвани други противоправни действия от подсъдимия или за образувани други наказателни производства срещу него, което води до извод, че извършеното от А., макар и при условията на продължавано престъпление, има инцидентен характер и се явява изолиран случай в неговия живот. Фактът, че деянието е извършено от подсъдимия при условията на продължавано престъпление, сам по себе също не може да обоснове извод за по-висока степен на обществена опасност на деянието. В тази връзка съдът отчете обстоятелството, че в случая в състава на продължаваното престъпление са включени само две деяния, т. е. минималния брой, които могат да обусловят въобще квалификацията на деянието по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК.

В съдебната практика няма спор, че продължаваното престъпление е само едно престъпление, а не множество такива по смисъла на чл. 23, ал. 1 от НК, поради което то не е изрично изключено дори от приложното поле на чл. 78а от НК.

Правилни за изводите на РС, че деянието, извършено от подсъдимия разкрива признаците на престъпление по чл. 194, ал. 3 от НК – маловажен случай на кражба, преценил е наличието на предпоставките по чл. 218 б от НК и е приел, че в случая са налице положителните предпоставки за приложението на тази разпоредба по отношение на подсъдимия - общата стойност на предмета на престъплението е до две минимални работни заплати за страната, установена към датата на извършване на деянието и предметът на същото е изцяло възстановен. Съдът  е счел, че в случая не са налице отрицателните предпоставки, визирани в чл. 218б, ал. 2 от НК - деецът никога не е осъждан и не му е налагано административно наказание за такова деяние, предметът на престъплението е извън визиране в чл. 218б, ал. 2, т. 3 от НК.

Въззивният съдебен състав счита, че правилно  и законосъобразно предвид наличието на положителните и отсъствието на отрицателните предпоставки по чл. 218б от НК РС съд е  приел, че деянието извършено от подсъдимия не съставлява престъпление, а административно нарушение по смисъла на чл. 218б от НК.

Предвид изложеното по-горе и с оглед разпоредбата на чл. 304, предл. 4-то от НПК, РС е правилно е  признал подсъдимия А. за невиновен и го оправда по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 197, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като извършеното от него деяние не съставлява престъпление, а административно нарушение.

Въззивният съд споделя и приетото от РС, че наказанието за това административно нарушение се налага по административен ред, поради което съдът е  постановил на основание чл. 424, ал. 5, във вр. с ал. 1 от НК, след влизане на присъдата в законна сила, материалите по делото да се изпратят на Районно управление гр. Омуртаг за издаване на наказателно постановление против подсъдимия А. и налагане на административно наказание "глоба", на основание чл. 218б, ал. 1 от НК, за извършено деяние по чл. 194, ал. 3 от НК.

 

 

Въззивният съд не приема доводите  изложени в протеста, счита че същия е необоснован голословен и без изтъкнати правни съображения.

          С оглед оправдателната присъда, разноските по наказателното производство остават за сметка на държавата.

          Ето защо настоящата инстанция счита за неоснователно искането на Окръжна прокуратура гр.Търговище за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият Ф.А.  Ангелов    да бъде признат са виновен по повдигнатото му обвинение.         

          От изложеното е видно, че при цялостната служебна проверка на присъдата не са налице основания за отменяване или изменяване на постановената присъда, поради което и същата следва да бъде потвърдена.     

          По изложените съображения, съдът

 

 

          Р  Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  изцяло  Присъда № 103/30.11.2016г. постановена по НОХД № 191/2016г. на Омуртагският районен съд,

Решението не подлежи на обжалване.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.              

 

 

 

 

 

                                                                                  2.