№ 124
гр. Варна, 24.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и четвърти
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело №
20233100900588 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба вх. номер
25340/19.10.2023г., уточнена с молба с вх. № 25706/24.10.2023г., от М. Д. А.,
ЕГН **********, ********** срещу „Лукс-Строй 2006“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - **********, представлявано
от управителя С. П. К., и С. П. К., ЕГН **********, с постоянен адрес
**********, с която са предявени искове с правно основание чл.155, ал.2 ЗЗД,
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД да бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно на
ищеца следните суми: 15 478.91 евро (петнадесет хиляди четиристотин
седемдесет и осем евро и деветдесет и един евро цента), представляваща
платена сума за погасяване на част от задължение по и.д. №20228940400914,
по обезпечено с имот на ипотекарен длъжник М. Д. А. задължение на „Лукс -
Строй 2006" ЕООД и С. К. към "Обединена Българска Банка" АД по Договор
за срочен банков кредит №139625 от 13.11.2018 г., сключен с Кей Би Си Банк
България"ЕАД (старо наименование "Райфайзенбанк България"ЕАД) и
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот
№161, том IV, рег.№7481, нот. дело №609/2018 г. на нот.Петър Петров,
вписан в регистъра на НК под №224 и 1932.16 лв. (хиляда деветстотин
тридесет и два лева и шестнадесет стотинки), представляващи платени
разноски за погасяване на задължението по изпълнителното дело, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба –
19.10.2023г., до окончателното заплащане на задълженията.
По допустимостта на исковете:
Исковата молба, обективираща осъдителни искове, има изискуемото
съгласно чл.127, ал.1 ГПК съдържание и към нея са представени
приложенията по чл.128 ГПК, поради което същата е редовна.
Страните притежават процесуална правоспособност и дееспособност и
тяхната легитимация съответства на наведените от ищеца твърденията за
наличие на правоотношение между тях, възникнало по силата на сключен
договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, по силата
на който ищцата е ипотекарен длъжник по договор за кредит с
кредитополучател ответното дружество и солидарен длъжник вторият
ответник и погасяване на част от дълга от ипотекарния длъжник. Тези
1
твърдения обуславят и наличието на правен интерес за ищеца от търсената
защита.
Спорът е подведомствен на гражданския съд и са спазени изискванията
за родова и местна подсъдност на делото.
Предвид наличието на положителните процесуални предпоставки за
съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и с оглед
липсата на процесуални пречки, съдът намира производството за допустимо.
По предварителните въпроси:
По отношение на въведеното от ответника С. К. възражение за
прихващане, съдът намира, че същото не е редовно, поради което следва да се
дадат указания на ответника за отстраняване на констатираните по
възражението нередовности.
С оглед предмета на предявения иск, то производството следва да се
разгледа по особения ред за търговски спорове на осн. чл.365, т.1 ГПК.
Размяната на книжа, предвидена в чл.367 – 373 ГПК е приключила. На
основание чл.374, ал.2 ГПК, делото следва да бъде насрочено в открито
съдебно заседание, като на страните се съобщи настоящото определение,
ведно с проект за доклад на делото, както и да бъдат напътени към процедура
по медиация за доброволно уреждане на спора.
По доказателствата:
Представените от ищеца писмени доказателства са относими и
допустими, поради което и следва да бъдат допуснати до приемане.
Искането на ищеца да бъде изискано копие от ч.гр.д. 8969/2022г. по
описа на ВРС, 9-ти състав, следва да се остави без уважение поради липсата
на необходимост за прилагането му при липса на спор между страните
относно издадената заповед за изпълнение.
Искането на ответника за изискването на и.д. № 20228940400914 по
описа на ЧСИ Ивета Ернандес следва да бъде уважено.
Следва да бъде предоставена възможност на ответника в срок до
първото съдебно заседание да представи разпечатка от имотния регистър по
партидата на ищцата.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на
23.02.2024г. от 10:00ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
УКАЗВА на ответника С. П. К. в едноседмичен срок от получаване
на настоящото определение с писмена молба, с препис за ищеца, да отстрани
нередовностите в направеното възражение за прихващане за сумата от
9000 евро, като наведе твърдения: кога е предоставена на ищцата заемната
сума, по какъв начин /в брой, или по банков път/, въз основа на писмен
договор между страните, или въз основа на неформална уговорка; при какви
условия е предоставен заемът, както и кога е настъпил падежът на
задължението за връщане на заетата сума.
УКАЗВА на С. П. К., че при неизпълнение на горните указания,
2
процесуалното действие по отправеното възражение за прихващане ще се
счита за неизвършено на осн. чл.101, ал.3 ГПК и направеното възражение за
прихващане няма да бъде прието за разглеждане в настоящото производство.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
НА ДЕЛОТО, на основание чл.374, ал.2 ГПК:
Предявени са от М. Д. А., ЕГН **********, **********, срещу „Лукс-
Строй 2006“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление -
**********, представлявано от управителя С. П. К., и С. П. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес **********, искове с правно основание
чл.155, ал.2 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъдат осъдени ответниците да
заплатят солидарно на ищеца следните суми: 15 478.91 евро (петнадесет
хиляди четиристотин седемдесет и осем евро и деветдесет и един евро цента),
представляваща платена сума за погасяване на част от задължение по и.д.
№20228940400914, по обезпечено с имот на ипотекарен длъжник М. Д. А.
задължение на „Лукс - Строй 2006" ЕООД и С. К. към "Обединена Българска
Банка" АД по Договор за срочен банков кредит №139625 от 13.11.2018 г.,
сключен с Кей Би Си Банк България"ЕАД (старо наименование
"Райфайзенбанк България"ЕАД) и Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот №161, том IV, рег.№7481, нот. дело
№609/2018 г. на нот.Петър Петров, вписан в регистъра на НК под №224 и
1932.16 лв. (хиляда деветстотин тридесет и два лева и шестнадесет стотинки),
представляващи платени разноски за погасяване на задължението по
изпълнителното дело, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаването на исковата молба – 19.10.2023г., до окончателното заплащане на
задълженията. Претендират се и разноските, сторени по делото.
Твърди се в исковата молба, че по силата на Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №161, том IV, рег. №
7481, нот. дело № 609/2018 г. на нот. Петър Петров, вписан в регистъра на НК
под № 224, ищцата е учредила в полза на кредитодателя "Кей Би Си Банк
България" ЕАД (със старо наименование "Райфайзенбанк България"ЕАД), с
ЕИК *********, с правоприемник "ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД,
с ЕИК *********, договорна ипотека върху собствения ù недвижим имот, а
именно върху имот с кадастрален идентификатор №**********,
представляващ ап. 2, находящ се в гр. *******, ул. "Топола" № **********
обезпечаване на всички вземания на кредитодателя към кредитополучателя –
ответника „Лукс – Строй 2006“ ЕООД, произтичащи от Договор за срочен
банков кредит № 139625 от 13.11.2018г. Учредената договорна ипотека върху
собствения на ищеца имот служел за обезпечаване на вземането на
кредитодателя за сумата в размер на 108 000 евро, ведно с всички дължими
лихви по кредита, евентуална наказателна надбавка, комисионите,
неустойките, таксите и/или разноските по отпуснатия кредит. По сключения
кредит солидарен длъжник на кредитополучателя бил С. П. К.. За
обезпечаване на вземането на кредитополучателя била учредена и договорна
ипотека от ипотекарния длъжник „Лукс – Строй 2006“ ЕООД в полза на
кредитодателя върху имоти с идентификатори № ***** и № *******,
представляващи подземни гаражи. На 13.09.2022г. на ищцата била връчена
призовка за доброволно изпълнение в качеството й на ипотекарен длъжник по
и.д. № 20228940400914 на ЧСИ – Ивета – Луис Ернандес, вписана в камарата
на ЧСИ №894, с район на действие ВОС, от която било видно, че
кредитодателят е предприел действия по принудително събиране на
вземането си спрямо длъжника „Лукс – Строй 2006“ ЕООД, обезпечено с
3
процесната договорна ипотека. След проведено принудително изпълнение и
извършена публична продан върху имот с идент. № *****, собственост на
ипотекарния длъжник „Лукс – Строй 2006“ ЕООД, остатъкът от
задължението по изпълнителното дело възлизало в размер на 15478,91 евро и
било заплатено на 13.10.2023г. от ищцата М. Д. А. с цел осуетяване на
принудителното изпълнение върху собствения ù недвижим имот, ведно със
сумата в размер на 1932.16 лв., представляваща разноски по изпълнителното
дело. Ищцата развива становище, че съгласно разпоредбите на чл.155, ал.2,
изр.1 вр. ал.1 ЗЗД, собственикът, който е ипотекирал свой имот за
обезпечаване на чуждо задължение, встъпва в правата на удовлетворения
кредитор срещу длъжника, ако плати обезпечения чужд дълг или ако
претърпи принудително изпълнение върху ипотекирания имот. Цитираните
норми, посочва, че са специални спрямо общата такава по чл. 74 ЗЗД и правен
интерес за ипотекарния длъжник е винаги налице предвид наличието на
вещна тежест върху имота му и опасността да претърпи принудително
изпълнение. Предвид погасяването на задължението от ипотекарния длъжник,
се посочва, че последният се суброгира в правата на първоначалния взискател
по отношение на ипотекираните имоти, включително разполага със същите
обезпечения, които кредитополучателят е предоставил на банката кредитор.
Предвид настъпилата суброгация се посочва, че С. П. К. се явява солидарен
длъжник и по вземането на ищцата. Обосновава се и наличието на
акцесорното материално право по чл.86, ал.1 ЗЗД да иска заплащане на
законна мораторна лихва от момента на изпълнение на чуждото задължение,
считано от 13.10.2023г. Поради изложеното, моли за уважаване на исковите
претенции и присъждане на разноски.
В срока по чл.367 ГПК, ответниците С. П. К. и „Лукс-строй 2006"
ЕООД са депозирали отговор на исковата молба, с който оспорват изцяло
основателността на исковете. За безспорно посочват наличието на договорни
отношения, произтичащи от сключен с „Райфайзенбанк" АД (с
правоприемник ОББ АД) договор за кредит, обезпечен с цитираната
договорна ипотека. Посочват, че освен върху недвижимия имот, собствен на
ищцата, за обезпечение вземането на банката е учредена и ипотека върху два
собствени на дружеството недвижими имота с идентификатори № ***** и №
*******. Не оспорват и образуваното изпълнително дело № 20228940400914
по описа на ЧСИ Ивета Ернандес, по което като задължено лице бил
конституиран ипотекарният длъжник М. А.. Посочват, че в хода на
изпълнителното производство ипотекираното жилище, собственост на
ищцата, не е било застрашено от публична продан, тъй като обезпечението,
дадено от дружеството ответник – кредитополучател, било достатъчно по
своята пазарна стойност за покриване на вземанията на кредитора. Твърди се,
че след продажбата на имот с идентификатор № *****, погасен бил 70% от
дълга, а пазарната стойност на ипотекирания имот с идентификатор №
******* надхвърляла остатъка на задължението. Считат, че не са налице
предпоставките за основателността на иска по чл. 155, ал. 1, вр. ал. 2 ЗЗД, тъй
като в случая ответникът не е прехвърлял на трети лица ипотекираната вещ,
поради което не е налице хипотезата, в която приобретателят е платил на
кредитора или претърпял принудително изпълнение, което да му дава
правото да встъпи в правата на удовлетворения кредитор. Tвърди се, че след
като изпълнение, насочено към ипотекираното жилище на ищцата, не е
налице, а същевременно е налице обезпечение, от което банката би могла да
се удовлетвори, то липсва и условието ищцата да заплаща остатъка от дълга,
4
за да осуети изпълнение върху своя имот и оттам да изведе правния си
интерес за суброгация в правата на кредитора. Въвежда се твърдение, че
ищцата е платила претендираните суми, тъй като междувременно е сключила
договор за продажба с трети лица за ипотекирания си имот в процеса на
изпълнителното дело и е целяла освобождаването на същия от тежести.
Разяснява се съдържанието на института суброгация и се посочва, че
съгласно съдебната практика /Решение № 773/2002г. 2 ГО ВКС/, правен
интерес от встъпване в правата на удовлетворения кредитор има при наличие
на заплаха от претърпяване на имуществени вреди от страна на третото лице,
а в конкретния казус такава заплаха липсва. Изразяват становище, че
разпоредбата на чл.155 ал.2 ЗЗД признава правото на собственика, който е
заложил или ипотекирал своя вещ за чуждо задължение, да встъпи в правата
на удовлетворения кредитор, само ако е претърпял изпълнение върху своя
ипотекиран за чуждо задължение имот, в която хипотеза само бил освободен
от тежестта да доказва своя интерес. При условията на евентуалност посочват,
че суброгиралият се в правата на кредитора придобива правото на вземане,
ведно с всички обезпечения на вземането и всички процесуални права по
реализацията му, поради което встъпването в изпълнителното дело настъпва
по силата на закона за ищцата. Поради тази причина, ответниците считат, че
ищцата е лишена от правен интерес за предявяване на настоящия иск, тъй
като разполага с възможността да събере дължимото й чрез предприемане на
действия по изпълнителното дело. Твърди се, че ищцата е получила от
ответника С. К. в заем сумата в размер на 9 000 евро за медицински цели.
Сочат, че задължението за връщане на сумата е изискуемо и ликвидно,
поради което се прави възражение за прихващане с претенцията на ищцата.
Претендират разноски.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова
молба, в която оспорва направените от ответниците възражения и наведените
твърдения. Излага, че за да се породи спорното материално право за връщане
на благото, с което трето на облигационното правоотношение лице е
изпълнило чуждо правно задължение към кредитора, ищецът следва да
установи, че в обективната действителност са настъпили следните
материални предпоставки: облигационно правоотношение между ответника и
кредитора; ищцата да е изпълнила това чуждо задължение; ищцата да е
обезпечила паричните задължения на ответника по процеснoто облигационно
правоотношение чрез учредяване на реално обезпечение. Излага се кои
обстоятелства са безспорни между страните, с оглед на които се счита, че
претенцията е доказана по основание и размер. По възражението на ответната
страна за липса на правен интерес счита, че искът по чл.155, ал.2 ЗЗД има за
предмет регресните права на собственик, който е заложил или ипотекирал
своя вещ за чуждо задължение и е платил или претърпял принудително
изпълнение, да встъпи в правата на кредитора срещу поръчителите до размер,
в който би имал иск срещу тях, ако сам би бил поръчител. За ирелевантни
намира възраженията на ответната страна, че е било налице и друго
имущество, с което взискателят е можел да се удовлетвори, както и че в хода
на изпълнителното дело никога не са предприемани действия за
удовлетворяване вземането на банката от ипотекираното жилище на ищцата,
тъй като не съществувало задължение за ипотекарния длъжник да доказва
интерес, защото такъв винаги е налице предвид наличието на вещна тежест
върху имота му, поради което за суброгирането е достатъчно ипотекарният
кредитор да плати дълга или да претърпи принудително изпълнение върху
5
имота си. Изразява становище, че ипотекарният длъжник при решение да
запази собствеността си върху ипотекирания имот от евентуално
принудително изпълнение върху него, съществува възможността да плати
задълженията, без да е необходимо да доказва какъвто и да било друг правен
интерес за плащането и без да е необходимо действия по принудително
изпълнение върху имота вече да са предприети или да са непосредствено
предстоящи, което се подкрепя и от Решение №61/16.07.2012 г. по търг. дело
№678/2011 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, както и решение № 24 на ВКС,
Четвърто ГО по гр.д.№308/2012 г. Сочи, че разпоредбата на чл.155, ал.1 ЗЗД е
неприложима, а разпоредбата на чл.155, ал.2 ЗЗД не предвижда собственикът
на ипотекирания имот да може да упражни регресните си права, само ако
задължението, което е обезпечил със своя имот, бъде удовлетворено
вследствие на принудително изпълнение върху дадения като обезпечение за
задължение на длъжника свой имот, като посочва в този смисъл Решение
№716 от 17.05.2022 г. по в.г.д. № 3738/2021 г. на Апелативен съд – София.
Оспорва по основание и размер направеното възражение за прихващане.
Твърди, че ищцата не е била в заемни правоотношения с ответника С. К. и не
е получавала сумата в размер на 9000 евро от него. Навежда твърдение, че
ищцата и съпруга й са изтеглили потребителски кредит, от който 25 000 лева
били с предназначение да бъдат предоставени в заем на ответника. Поддържа,
че за прихващане на две насрещни вземания, същите следва да са безспорно
установени по основание и размер, а при прихващане с неликвидно вземане,
се изисква доказването на основанието и съществуването му в хода на
процеса. В конкретния случай счита, че наличието на задължение на ищеца
към ответника не може да се изведе от отговора на искова молба, както и не е
подкрепено с доказателства. Оспорва получаването от ищцата на сумата от
9 000 евро в заем от ответника. Прави възражение за изтекла погасителна
давност. Отделно от изложеното, изразява становище, че солидарният
длъжник не може да противопоставя на кредитора личните възражения на
останалите съдлъжници. В обобщение, поддържа исковата претенция, моли
за отхвърляне на възражението за прихващане на ответника за сумата в
размер на 9000 евро, като неоснователно и недоказано. Претендира разноски.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК ответниците депозират допълнителен
отговор на допълнителната искова молба, с който поддържат всичко
изложено в отговора на исковата молба. Оспорват твърдението на ищцата, че
от изтегления кредит от нея и съпруга й 25 000 лева са предоставени на
ответника в заем.
Доказателствената тежест в процеса се разпределя както следва:
В тежест на ищеца е да докаже качеството си на собственик, който е
ипотекирал свой недвижим имот за задълженията на кредитополучателя –
„Лукс – Строй 2006“ ЕООД, произтичащи от Договор за срочен банков
кредит № 139625 от 13.11.2018г., по който солидарен длъжник е С. П. К.;
предприето принудително изпълнение за удовлетворяване на задълженията
по посочения договор за банков кредит; твърдяното плащане от ищцата на
част от дълга в размер от 15 478.91 евро по образуваното изпълнително дело
за удовлетворяване на взискателя, ведно с претендираните разноски по
изпълнителното дело в общ размер от 1932.16лв.;
В тежест на ответниците е да установят наведените правоизключващи
възражения. Ответникът С. К. следва да установи и направеното от него
възражение за прихващане по основание и размер, като докаже твърденията
6
си, че е предоставил на ищцата сумата от 9000 евро с уговорка за връщане на
сумата, както и настъпване на изискуемостта на това задължение.
УКАЗВА на осн. чл.146, ал.2 ГПК на ответника С. К. , че не сочи
доказателства за твърдението си, че е предоставил на ищцата сумата от 9000
евро с уговорка за връщане на сумата, както и настъпване на изискуемостта
на това задължение.
Приема за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: сключеният договор за срочен банков кредит №
139625 от 13.11.2018г. между ответника „Лукс – Строй 2006“ ЕООД и
кредитора "Кей Би Си Банк България" ЕАД, по силата на който е предоставен
кредит на кредитополучателя сумата в размер на 108 000 евро и по който
солидарно се е задължил ответникът С. П. К.; че с Нотариален акт №161, том
IV, рег. № 7481, нот. дело № 609/2018 г. на нот. Петър Петров, вписан в
регистъра на НК под № 224, М. Д. А. е учредила в полза на кредитодателя
"Кей Би Си Банк България" ЕАД договорна ипотека върху собствения ù
недвижим имот с идентификатор №**********, за обезпечаване на всички
вземания на кредитодателя спрямо кредитополучателя, а ответникът е
учредил в полза на кредитодателя договорна ипотека върху собствените му
недвижими имоти с идентификатори № ***** и № *******; че в полза на
кредитора е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 20228940400914 по описа на ЧСИ – Ивета – Луис с
конституирани като длъжници ответниците и ищцата в качеството на
ипотекарен длъжник; че ищцата, в качеството си на ипотекарен длъжник, е
заплатила сумата в размер на 15 478,91 евро, послужила за удовлетворяване
на взискателя, както и разноски по изпълнителното дело в общ размер от
1932.16лв.
ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото представените от
ищеца писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца да бъде изискано копие
от ч.гр.д. 8969/2022г. по описа на ВРС, 9-ти състав.
ДА СЕ ИЗИСКА И ПРИЛОЖИ изп.д. № 20228940400914 по описа на
ЧСИ Ивета Ернандес.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника до насроченото открито съдебно
заседание да представи разпечатка от имотния регистър по партидата на
ищцата.
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един
месец от адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощника на страната.
При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие, при поискване от страна на ответника съдът може
да прекрати делото и възложи в тежест на ищеца сторените от ответника
разноски или да постанови неприсъствено решение срещу него, на основание
чл. 238, ал. 2 ГПК.
УКАЗВА на ответника, че ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото, без да е
7
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска.
УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат
становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят
доброволно възникналия помежду им спор - чрез сключване на спогодба, или
чрез съдействие на медиатор.
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява,
че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора,
който има преимущество пред спорното производство, като при постигане на
спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер, на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
НАСОЧВА страните към провеждане на процедура по МЕДИАЦИЯ
като алтернативен способ за разрешаване на спорове, на основание чл.140 ал.3
ГПК и чл.11 ал.3 Закона за медиацията.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен
метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно
споразумение, в рамките на съдебно производство или извън него.
Процедурата по медиация е неформална и поверителна. Ръководи се от
медиатор - трето неутрално, безпристрастно и независимо лице, специално
обучено да подпомага спорещите страни и да способства за постигане на
оптимално решение на спорните въпроси.
Медиацията може да бъде осъществена без заплащане на такси в
ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.
„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС при ВРС/,
всеки работен ден от 9 до 17 ч.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към
координатора за Окръжен съд - Варна: Нора Великова - ет. 4, стая 419 в
сградата на ВОС, на тел. 052 62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**
.
На страните да се изпратят образци на заявления за започване на
процедура по медиация.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8