№ 1549
гр. София, 19.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110132017 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил към исковата молба писмени доказателства, които са допустими,
относими и необходими, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Страните не са направили други доказателствени искания.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на
спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба като им УКАЗВА, че доброволното
(извънсъдебно) уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване
на спора.
НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 11.03.2022 г. от
10.00 часа, за когато да се призоват страните.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД както следва:
Предявен е иск от „...“ ЕООД с правна квалификация чл. 79, ал. вр. чл. 240, ал. 1 вр. чл.
99 ЗЗД за осъждане на ответника ИР. СТ. Г. да заплати сумата 903.59 лева – непогасена
главница по договор за кредит №**********/25.11.2016 г., сключен от разстояние между
„..“ ЕООД и ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
07.06.2021 г. до окончателното изплащане.
Ищецът излага твърдения, че между „..“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови
услуги под търговската марка „...“ и ответника е сключен договор за кредит
№**********/25.11.2016 г. по реда на чл. 6 от ЗПФУР, по силата на който заемодателят е
предоставил на ответника сума в размер на 400.00 лева, а заемателят е поел задължение да я
върне в срок до 25.12.2016 г. ведно с договорна лихва. Ищецът посочва, че договарянето
между страните е осъществено чрез средствата за комуникация от разстояние като договора
1
за заем е сключен във формата на електронен документ и представлява предоставяне на
финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от ЗПФУР. Посочва, че ответникът се е
възползвал от допълнителната услуга експресно разглеждане за заявката за кредит, за което
съгласно Общите условия към договора се дължи пропорционална такса. Поддържа, че
съгласно условията на договора сумата е отпусната на името на кредитополучателя в „Изи
Пей“ на същия ден – 25.11.2016 г. В рамките на същия ден ответникът е подал заявка за
отпускането на допълнителна сума в размер на 400.00 лева, която възможност е договорена
между страните и преди да е върнат първоначално отпуснатия кредит. Заявка е била
одобрена от кредитора като е разгледана експресно и сумата е преведена на 25.11.2016 г.
като е подписан нов допълнителен договор, с който е променен само размера на заема, а
всички останали клаузи са останали непроменени. С изменението на договора
кредитополучателят се е задължил да върне главница в размер на 1000 лева, 222.31 лева –
такси експресно разглеждане на заявките и договорна лихва в размер на 33.68 лева като
възползвайки се от правото си да удължи срока за връщане на кредита ответникът е
договорил нова падежна дата -12.04.2017 г. Към падежната дата – 12.04.2017 г.
заемополучателят е правил частични плащания, с които са погасени изцяло договорната
лихва и таксите за експресно разглеждане на заявките, както и главница до 903.59 лева.
Поради липсата на плащане след това кредиторът започва да начилсява и наказателна лихва.
Посочва, че на ответника са изпратени напомнителни писма, което се таксува и е за сметка
на изпадналия в просрочие кредитополучател. Твърди, че по силата на сключен на
23.11.2018 г. договор за прехвърляне на вземания №BGF-2018-033/23.11.2018 г. и
Приложение №1 към него, вземанията по договора са цедирани на ищеца, за което твърди,
че на ответника е изпратено уведомително писмо, в съответствие с дадените му от цедента
пълномощия. Алтернативно посочва, че с връчване на исковата молба на ответника ведно с
уведомлението за цесия, същият е уведомен за прехвърляне на вземанията по договора.
Претендира разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор от ответника.
По иска по чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже наличието на посоченото облигационно правоотношение; предаване на сумата от
кредитора; наличието на постигната между страните договореност за връщане на кредита с
надбавка /лихва/; уговорения падеж на плащане; цедирането на вземанията на ищеца и
уведомяването на ответника за извършената цесия, както и размера на претендираните суми
за главница и лихва.
В тежест на ответника при установяване на горните обстоятелства е да докаже
положителният факт на плащане на дълга.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за погасяването на дълга.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си относно наличието на неравноправни клаузи в процения договор предвид
задължението на съда да следи служебно за наличието им съгласно разпоредбата на чл. 7,
ал. 3 ГПК (ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 24.12.2019 г.)
Не са налице факти, които да се признават от страните по недвусмислен начин като
безспорни, както и такива, които във връзка с чл. 155 ГПК да не подлежат на доказване.
Ищцовото дружество е направило доказателствени искания за установяване на
подлежащите на доказване факти. Ответникът не е ангажирал никакви доказателства.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. Към СРС действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно
провеждане на медиация. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел. 8955423 и ел. адрес
********@***.******* и в Центъра за спогодби и медиация, който се намира в гр. София,
бул. „Цар Борис III” No. 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
2
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени, съгласно чл.
41, ал. 2 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, в което е
обективиран докладът по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3