Решение по дело №724/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 януари 2020 г. (в сила от 8 февруари 2020 г.)
Съдия: Пламен Станчев
Дело: 20194120200724
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 493

 

град Горна Оряховица, 10.01.2020 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, четвърти състав, в публично заседание на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТАНЧЕВ

 

при секретаря Анита Личева и в присъствието на прокурора ....................................…, разгледа докладваното от съдията Станчев АНД № 724 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ С.В.А. е останал недоволен и чрез защитника адв. Н.К. от ВТАК обжалва наказателно постановление № 19-0268-000996/27.06.2019 г., издадено от началника на сектор „Охранителна полиция” в РУ-Горна Оряховица при ОДМВР-Велико Търново, с което са му наложени административно наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на разпоредбата на чл.137а, ал.1 от същия закон и административно наказание глоба в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на 105, ал.1 от същия закон. Защитникът твърди, че жалбоподателят е използвал предпазния колан не само защото законът го задължавал, но и поради обстоятелството, че към колана имало детектор, който при потегляне на автомобила сигнализирал със силен постоянен звук, докато водачът не постави колана си. Според защитника жалбоподателят откопчал колана, когато възприел сигнала за спиране, за да може да се наведе напред и встрани и да отвори жабката с документите, които трябвало да представи на контролните органи. Поради затъмнените стъкла полицейските служители нямали видимост към вътрешността на автомобила и не можели да видят поставения колан. В частта относно наложеното наказание за нарушаване на разпоредбата на чл.105, ал.1 от ЗДвП наказателното постановление било незаконосъобразно поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В разпоредбата били предвидени два отделни състава на нарушение, като актосъставителят и наказващият орган не конкретизирали кой от тях е осъществил жалбоподателят. Освен това било допуснато противоречие в описанието на нарушението. Защитникът посочва също така, че забраната по чл.105, ал.1 от ЗДвП не е абсолютна. Тъй като не било извършено измерване с техническо средство, не можело да се установи дали намаляването на прозрачността е в рамките на допустимите по ал.3 на чл.105 от ЗДвП стойности. Моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.

В представено по делото писмено становище ЗАЩИТНИКЪТ адв. Н.К. поддържа жалбата по изложените в нея доводи.

РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ-ГОРНА ОРЯХОВИЦА при ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ-ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на жалбата.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 18.06.2019 г. в *** часа жалбоподателят С.В.А. управлявал лек автомобил „П.” с рег. № ***, собственост на С.Д.П., по улица „Ц.” в град Горна Оряховица в посока към П.. По същото време до № 37 на посочената улица се намирали свидетелите Л.А.Б. и Ц.С.И. ***, които изпълнявали задълженията си като органи за контрол на движението. Когато управляваният от жалбоподателя автомобил приближил автопатрула, Б. и И. видели, че водачът е без поставен обезопасителен колан. Поради това спрели автомобила за проверка. В хода на проверката установили, че на предните странични стъкла на автомобила, които осигуряват видимостта на водача към пътя, е залепено фолио, с което е намалена прозрачността им.

За констатираните при проверката нарушения свидетелят Л.А.Б. – младши автоконтрольор в РУ-Горна Оряховица, съставил против жалбоподателя в негово присъствие акт за установяване на административно нарушение серия АА № 178517, в който приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.137а, ал.1 и чл.105, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал съставения акт и получил срещу разписка препис от акта.

На 27.06.2019 г., след като разгледал административнонаказателната преписка, образувана по съставения от Б. акт, началникът на сектор „Охранителна полиция” в РУ-Горна Оряховица при ОДМВР-Велико Търново издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл.137а, ал.1 от същия закон и административно наказание глоба в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на 105, ал.1 от същия закон.

Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя на 02.10.2019 г. (разписката на л.7). На 08.10.2019 г. подписаната от защитника на жалбоподателя жалба против наказателното постановление била заведена в РУ-Горна Оряховица.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите Л.А.Б. и Ц.С.И. и приетите писмени доказателства, описани подробно в протокола за проведеното съдебно заседание.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена пред компетентен съд чрез наказващия орган в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Съдът не констатира съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при образуването и в хода на административнонаказателното производство. Актът за установяване на административното нарушение е съставен от компетентен орган (т.1.3 от заповедта на л.9 и 10) и е предявен на жалбоподателя. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (т.2.9 от цитираната заповед и удостоверението на л.16) преди изтичането на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН и съдържа предвидените в разпоредбата на чл.57 от ЗАНН реквизити.

Неоснователно е оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неконкретизиране кой от двата състава по чл.105, ал.1 от ЗДвП е осъществил жалбоподателя и в противоречие в описанието на нарушението. В т.2 от обстоятелствената част на наказателното постановление нарушението е описано с израза: „Намалил е прозрачността през предните странични стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя”. Цитираният израз съставлява надлежно описание на нарушението по чл.105, ал.1 от ЗДвП и посочва ясно и недвусмислено за коя от двете форми на изпълнителното деяние на нарушението по чл.185 във вр. с чл.105, ал.1 от ЗДвП е наказан жалбоподателят. Използваният израз по-надолу в текста „ограничена е видимостта през челното, задното или през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, с което виновно е нарушил чл.105, ал.1 от ЗДвП” не е част от описанието на нарушението, а от реквизита по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН – виновно нарушената законна разпоредба. Поради това не може да се приеме за основателно оплакването, че в наказателното постановление е допуснато противоречие в описанието на нарушението.

Предвид изложеното съдът приема, че при издаване на обжалваното наказателно постановление не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

В частта по т.1 – относно наложеното наказание на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и по същество.

От събраните доказателства се установява по несъмнен начин, че на 18.06.2019 г. в *** часа по улица „Ц.” в град Горна Оряховица жалбоподателят е управлявал лек автомобил „П.” с рег. № ***, без да е използвал обезопасителния колан, с който автомобилът е оборудван. По този начин жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и е осъществил състава на административното нарушение по чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от същия закон.

Фактът на извършване на нарушението, авторството на деянието и вината на нарушителя се установяват от показанията на свидетелите Л.А.Б. и Ц.С.И.. И двамата свидетели са видели, че водачът на приближаващия към тях автомобил е без поставен обезопасителен колан. Показанията им са последователни, логични и непротиворечиви. Няма данни двамата свидетели да се намират с жалбоподателя в особени отношения, които да ги мотивират да го уличат в нарушение, което не е извършил. Поради това съдът кредитира показанията на двамата свидетели.

Развитите в жалбата и в писменото становище и цитирани по-горе доводи по същество, че жалбоподателят не е извършил нарушението по чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП, се основават на фактически твърдения на защитника, които не са подкрепени от събраните доказателства, включително от лично дадени обяснения от жалбоподателя, представляващи доказателствено средство по смисъла на НПК. Поради това съдът намира посочените доводи по същество за неоснователни.

Наказващият орган е квалифицирал правилно деянието и е наложил на жалбоподателя абсолютно определеното в закона по вид и размер административно наказание, а именно глоба в размер на 50 лв.

По горните мотиви съдът следва да потвърди обжалваното наказателно постановление в частта по т.1 – относно наложеното административно наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл.137а, ал.1 от същия закон.

В частта по т.2 – относно наложеното административно наказание на основание чл.185 във вр. с чл.105, ал.1 от ЗДвП, обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно поради недоказаността на административнонаказателното обвинение.

Субект на нарушението на чл.185 във вр. с чл.105, ал.1 от ЗДвП е лицето, нарушило забраната за намаляване на прозрачността на съответното стъкло. Изпълнителното деяние на нарушението се изразява в намаляване на прозрачността на стъклото.

В процесния случай контролните органи са ограничили проверката до установяване на обстоятелствата, че жалбоподателят е управлявал процесния автомобил с намалена прозрачност на стъклата и че автомобилът е собственост на различно от жалбоподателя лице. От така установените обстоятелства в хода на проверката не може да се изведе несъмнен извод, че намаляването на прозрачността на стъклата на автомобила е извършено от жалбоподателя. От друга страна, събраните доказателства изключват възможен извод действията по намаляване на прозрачността на стъклата да са извършени по времето и на мястото, посочени в акта за установяване на административното нарушение и в наказателното постановление. Поради това административнонаказателното обвинение не е доказано както по отношение на авторството на деянието, така и по отношение на времето и мястото на извършване на нарушението.

Не е доказано също така дали намаляването на прозрачността на стъклата е в рамките на допустимите съгласно ал.3 на чл.105 от ЗДвП стойности, както основателно поддържа защитникът. Последната разпоредба въвежда изключение от общата забрана за намаляване на прозрачността, въведена с ал.1 на чл.105 от ЗДвП. Според т.6.3.1.1.1 от Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на ООН (Официален вестник на ЕС, L042 от 12.2.2014 г.), към което разпоредбата на чл.105, ал.3 от ЗДвП препраща, общата светлопропускливост на предните стъкла и другите стъкла, осигуряващи видимостта на водача към пътя, не следва да е по-малка от 70%. Полицейските служители, извършили проверката, посочват в показанията си, че са установили намаляването на прозрачността на стъклата с невъоръжено око, без да са използвали техническо средство за извършване на съответните измервания. Поради това не може да се приеме за установено по несъмнен начин, че намаляването на прозрачността е надвишавало цитираната по-горе стойност.

Предвид изложеното съдът следва да отмени като незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление в частта по т.2 – относно наложеното административно наказание глоба в размер на 20 лв. на основание чл.185 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на 105, ал.1 от същия закон.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

1. ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0268-000996/27.06.2019 г., издадено от началника на сектор „Охранителна полиция” в РУ-Горна Оряховица при ОДМВР-Велико Търново, В ЧАСТТА, с която на С.В.А., ЕГН **********, с адрес ***, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лв. (петдесет лева) на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от Закона за движение по пътищата за нарушаване на разпоредбата на чл.137а, ал.1 от същия закон.

2. ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0268-000996/27.06.2019 г., издадено от началника на сектор „Охранителна полиция” в РУ-Горна Оряховица при ОДМВР-Велико Търново, В ЧАСТТА, с която на С.В.А. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20 лв. (двадесет лева) на основание чл.185 от Закона за движение по пътищата за нарушаване на разпоредбата на чл.105, ал.1 от същия закон.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………….