Определение по дело №473/2020 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 2987
Дата: 24 август 2020 г.
Съдия: Татяна Андонова
Дело: 20201200200473
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 29 юли 2020 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 298724.08.2020 г.Град Благоевград
Окръжен съд – БлагоевградПърви наказателен състав
На 24.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
като разгледа докладваното от Татяна Андонова Частно наказателно дело №
20201200200473 по описа за 2020 година
Делото е образувано по повод депозирана жалба от повереника на
пострадалите срещу Постановление от 17.07.2020 на Окръжна прокуратура,
гр. Б. за прекратяване на наказателно производство по ДП № 57/2016г. по
описа на ОСлО при Окръжна прокуратура гр. Б.
В жалбата се сочат съображение за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на атакуваното постановление, като се настоява за неговата
отмяна и връщане на делото за допълнително разследване,тъй като в него
било допуснато нарушение на закона. Прокуратурата неправилно била
приложила основанията по чл.24, ал.1 т.1 от НПК, според който се прекратява
наказателното производство в случаите, в които деянието не е извършено,
като незаконосъобразно приела че „липсва бездействие, което да е в пряка
причинна връзка със смъртта на пострадалата... и единствено неизпълнението
от страна на пострадалата на вътрешните правила в хотела, респ. забраната за
къпане на лица страдащи от епилептични припадъци” е в причинна връзка с
резултата на престъплението. Отделно от това се претендира, че
разследването било мудно, неритмично и незадълбочено и че не било
проведено обективно, всестранно и пълно. В жалбата се набляга и върху
съображения за неправилно установена фактическа обстановка, в резултат на
погрешно интерпретиране на информацията съдържаща се в доказателствата
по делото. Настоява се разследването да продължи за установяване на
обективната истина по случая.Развиват се съображения за вътрешна
противоречивост на изводите в постановление по отношение на правото, тъй
като от една страна се приемало, че смъртта на пострадалата била неизбежна
1
поради съчетанието на два фактора - основен удавяне и спомагателен -
евентуален епилептичен припадък, а от друга че констатираните нарушения в
експертизите не били осъществени и въпреки забавянето на спасителя,
което било от съществено значение за развоя на събитията, не било
извършено нарушение на правно регламентирана дейност.
Като взе предвид изложеното, съдът в рамките на правомощията си да
прецени само обстоятелствата свързани със законосъобразното
осъществяване на правомощията по чл. 234, ал. 1 НПК от прокурора, които се
ограничават до оценката на конкретизираното по време, място и начин на
извършване деяние, както и до точната индивидуализация на дееца приема, че
постановлението е незаконосъобразно.
По отношение на фактологията констатира, че няма настъпила промяна след
предходното определение на съда, в резултат на събраните допълнителни
доказателства. Отново се изяснява от доказателствата по делото, че
досъдебно производство /ДП/ № 339 ЗМ-529/2016 г. по описа на РУ на МВР
гр.С е започнато на 28.08.2016 г. по реда на чл.212, ал.2 от НПК /с оглед на
местопроизшествие/ за изясняване на причините за смъртта на Д. Б. С.
Пострадалата починала на 28.08.2016 г. след инцидент на открития басейн в
И. С. Работното обвинение било за извършено престъпление по чл.115 от НК.
С постановление от 08.09.2016 г. на Окръжна прокуратура в гр.Б., с оглед
събраните доказателства и преценка за обвинение по чл.123 от НК, делото
било възложено на следовател при Окръжен следствен отдел при ОП
гр.Благоевград, като разследването по ДП е продължило под № 57/2016 г. по
описа на ОСлО при ОП гр.Благоевград. С постановления на ОП гр.Б.от
15.11.2017 г. и от 15.02.2018 г. били давани указания, като разследването
приключило със заключение за прекратяване на наказателното производство,
на основание чл.24, ал.,1, т.1 от НПК- че деянието не съставлява
престъпление. В хода на разследването били проведени разпити на
свидетелите Георги П, Б К, Л М, Д Й, П П, Н Ч, А И, С Г Р.Т., Г И, А Т Е Г, Л
Б К С, Й П, М П, Д С, Б С, И Н, П Д, Б Са, С. К., Л Б, Г А и М Б, били
приобщени писмени доказателствени средства /заверени копия на
2
медицински документи, касаещи проведено лечение на Д С, вкл. информация
от МБАЛ гр.С, МБАЛ гр.Б., РЗИ гр.Благоевград, БЧК гр.Благоевград, акт за
смърт на Д С и др./, както били приети изготвените първоначална и
допълнителна съдебномедицински експертизи със задачи за изясняване на
причините за смъртта на Д С и първоначална и допълнителна комплексна
СТЕ по охрана на труда.
Както правилно и прокурорът е разтълкувал информацията съдържаща се в
цитираните събрани по делото доказателства на 28.08.2016 г. в открития
басейн на И. хотел С, намиращ се на нулевия етаж на хотела, с размери 17м х
9 м. и дълбочина в източната страна е 1,20 м, а в западната страна е 1,5 м.
станал инцидент с пострадалата Д С. Последната била там заедно със
свидетеля Н., но последната нямала отношение към последвалия инцидент,
тъй като била заспала на шезлонг, на който се настанили при пристигането
им. Пострадалата първоначално била забелязана в басейна от свидетелят П.,
поради това че извършвала нетипични и странни движения. Свидетелят,
който също бил в басейна я обърнал по гръб и излязъл да търси помощ.
Междувременно пострадалата била извадена от водата от мъж / с
неустановена в хода на разследването самоличност/, който я поставил на
земята до басейна. Тялото й било отпуснато. Самата тя не отговаряла на
въпроси, но била в съзнание. Свидетелят П, работещ в хотела на длъжност
спасител, започнал да прави сърдечен масаж и изкуствено дишане, а
свидетелят Д Й /гост на хотела/ се включил в оказването на първа помощ на
пострадалата, като също правел сърдечен масаж. Пострадалата повърнала
вода, а след това на няколко пъти и храна. На мястото на инцидента дошла и
свидетелят Б К — медицинска сестра в хотела. Тя започнала да издърпва с
пръсти езика на момичето, тъй като било повърнало много храна.
Междувременно свидетелят Н Ч служител в хотела/ се обадила на тел. 112 и
съобщила за станалия инцидент. На място пристигнали екипи на ФСМП гр.С
и служители от РУ на МВР гр.С. На пострадалата била оказана първа помощ
на място и в движение от свидетеля Р Т - фелдшер в ФСМП гр.С и веднага
била транспортирана от медицинския екип на ФСМП гр.С до МБАЛ гр.С,
където й била оказана интензивна, квалифицирана медицинска помощ.
Въпреки положените грижи и лечение, към 19:00 часа, пострадалата
3
починала. В издаденото медицинско свидетелство била вписана причина за
смъртта - остра дихателна недостатъчност, аспирационен синдром, удавяне и
епи гранд мал.
Несъмнено се установява и че свидетелят П бил на работа в „Интер хотел С“,
собственост на „И.- С- Б.“ АД, гр. С, на длъжността „спасител“. Замествал
свой колега - св.А И, тъй като последният имал здравословен проблем.
Смяната му започвала от 07.00 часа до 15.00 часа, но поради отсъствието на
друг негов колега продължил работа и поемане на втората смяна. Свидетелят
останал на работа до 20:00 часа. На инкриминираната дата във вътрешния и
външния басейн на хотела имало много посетители. Около 17.15 часа св.П
изпълнявал служебните си задължения на вътрешния /закрит/ басейн, в който
имало много малки деца. В този момент чул викове от външния басейн.
Веднага излязъл и видял струпване на гости на хотела, забелязал и
пострадалата и незабавно се включил в оказването на първа помощ, както е
описано по- горе в мотивите. Свидетелят в показанията си разяснява, че е
изпълнявал служебните си задължения, обикаляйки постоянно около трите
басейна, т.е. обективно е било невъзможно да ги наблюдава едновременно. От
друга страна пострадалата страдала от епилепсия. Информацията се
потвърждава и от показанията на свидетеля С К /лекар в МБАЛ гр.Б. и МДЦ
„Р.-М.а“ гр.Благоевград/ , който удостоверява, че от 09.12.2002 г. Д С е била
диспансеризирана в МДЦ „Р.-М. Благоевград е диагноза „Епилепсия“. Той
изяснява, че началото на заболяването й е от 1999 г., когато е получила за
първи път генерализиран тонично- клоничен гърч, а от 2000 г. е имала прости
парциални пристъпи, като по някога е имала гърчове със загуба на съзнание.
Свидетелят твърди, че през годините на пострадалата е провеждано системно
антиконвулсивно лечение, като последната терапия е от месец април 2014 г.
Честотата на епилептичните пристъпи е била различна, като е имало месеци и
без пристъпи. Показанията на св.К. се подкрепят от тези на св.Л. Б. /лекар и
управител на „*** ***, гр.С. Последната сочи, че пострадалата е неин
пациент от 2000 г. От 2002 г. Спанова е с диагноза - гранд мал епилептични
припадъци. Получавала е припадъци по няколко пъти в месеца. Провеждано е
й е редовно лечение с „ опил екс от 100 мг, три пъти по едно на ден. Честотата
на епилептичните припадъци и била различна през годините. Свидетелката
сочи, че е насочила Спанова за консултация с д-р К. Тя твърди, че като
4
лекуващ лекар на пострадалата не е знаела, че последната е имала карта за
посещение на плувния басейн в „И. С“ гр.С, както и че е посещавала басейна
и че й е указала противопоказност на ползването без придружител.
Заболяването на пострадалата се отрича в показанията на св.Б С и св.Б
Са /родители на пострадалата/ , които твърдят, че не е страдала от епилепсия.
От заключението на изпълнената химическа експертиза е видно, че в
кръвта, иззета от трупа на Д С се доказва наличие на 0,26 промила етилов
алкохол.
В хода на разследването са назначени и изготвени първоначална и
допълнителна СМЕ. Заключенията, изготвени от вещите лица са приобщени
към доказателствената съвкупност. Според заключенията им било налице
удавяне при пострадалата, установено от раздути бели дробове, изпълнени с
пенеста течност дихателни пътища, дискретно изразени точковидни
кръвоизливи /петна на Т./ под плеврите на белите дробове, дискретно наличие
на течност в коремната кухина /признак на Моро/, умерен
спазъм/набръчкване на слезката /признак на С.-Ораховац/, фиксирани мораво-
червени послесмъртни петна по лицето и шията, оток на белите дробове, оток
на мозъка и подчертан капилярен рисунък с периваскуларни кръвоизливчета,
изразен кръвен застой във вътрешните органи.
Според заключението на допълнителната СМЕ /съдебномедицинска
експертиза по писмени данни № 128/2019 г./, от данните, съдържащи се в
досъдебното производство - свидетелски показания, приложените
медицински документи, касаещи здравословното състояние на Д С, вкл.
изпълнената съдебно-медицинска експертиза при огледа и аутопсията на
трупа й, се установява безспорно, че тя е страдала от Епилепсия — малки и
често генерализирани /големи/ епилептични припадъци, установени към 2000
г., често наблюдавани и лекувани. Установяват се данни, че при тези
припадъци, пострадалата е претърпявала и косвени инциденти /изгаряния,
счупване на носната кост, инцидент на море в Р.Гърция, вероятно и др./.
Експертите са категорични, че след внимателното проучване на всички
данни по делото, не само че не се налага промяна в първоначалните изводи в
заключението от аутопсията и първоначалната съдебно медицинска
5
експертиза, но определено косвено, а и директно ги потвърждава и представя
една ясна клиника и картина на предпоставките, причината и генезата на
настъпването на смъртта на пострадалата. Посочва също, че непосредствената
причина за смъртта на Д. Б.е изразена дихателно недостатъчност/ асфикция/
вследствие на удавяне / т.е. аспирационен синдром/ в съчетание с голям
епилептичен припадък, за което говорят данните по делото и аутопсионната
находка с характерните белези и признаци- пенеста течност в дихателните
пътища, оток на белите дробове, петна на Тардьо, течност на Моро, мозъчен
оток с подчертан и изразен съдов рисунък. Като предпоставка за
настъпването на удавянето и определен фактор участващ в генезата на
смъртта, следствие на асфикцията е и епилептичния припадък/възможно
първоначално малък, а на даден етап и генерализиран. Извършените от Д Й и
неустановеното лице спасителни действия са били отговорни, смели и
сравнително адекватни спрямо квалификацията, възможностите и условията
на място. Принципно при остри застрашаващи живота състояния, колкото по-
рано и квалифицирано се окаже медицинска помощ, толкова по – вероятен е
благоприятния изход. В конкретния случай поради взаимно допълващи се два
сериозни фактора за настъпването на смъртта от асфикция- удавяне задавяне
и епилептичен припадък, хипотетична е възможно предотвратяването на
леталния изход, при оказване на такава първоначално и последваща
интензивна помощ в момента и преди, забелязването на особеното и
поведение от свидетеля Пенчев. На по- късен етап е оказана съответната
интензивна помощ, реанимационна и квалифицирана в пълен обем и качество,
но поради настъпилите необратими увреждания на мозъчна исхемия и
дихателна недостатъчност от два сериозни фактора за настъпването на смърт,
удавяне и епилептичен припадък, смъртта е била неизбежна. Предоставят и
становище, че по принцип, статистически, а и видно от дългогодишната
интензивна дейност като съдебен лекар е, че лица, страдащи от епилепсия не
рядко претърпяват нелепи инциденти по време на припадъка, някои
довеждащи до смърт /например удавяне-задавяне в чиния с кисело мляко,
изгаряния и др. В конкретния случай косвено се потвърждава от данните за
нелепи предходни травми, както при огледа и аутопсията, така и в делото.
При лица страдащи от Епилепсия с големи припадъци, често причината
за смъртта е свързана е това заболяване, както при инциденти във връзка с
6
припадъка, така и от самия припадък и усложнения на заболяването.
Поради горепосоченото, статистически, както и по принцип, при пътни
и други особени произшествия, лица страдащи от епилепсия като опасност за
настъпване на инцидент, с последващи усложнения се приравняват на такива
употребили алкохол - когато не са в припадък, но често поради последици от
него, а и медикаментите на лека степен на алкохолно опиване, а когато са в
припадък - на тежка такава, че и по-зле.
Независимо от известната, макар и недълга преживяемост, но в
несъзнателнортерминално-агонизирагцо състояние, смъртта е била
неизбежна, поради съчетанието на два сериозни фактора, за настъпването й
от асфиксия: основен - удавяне/задавяне и спомагателен - генерализиран
епилептичен припадък, е усложненията от тях.
В изпълнение на указанията на БлОС при предходно произнасяне по
жалба срещу постановление за прекратяване на настоящото наказателно
производство, е приета Комплексна СТЕ според заключението, на която
имало допуснато нарушение на чл. 11 ал.2 от Наредбата за водноспасителната
дейност и обезопасяване на водните басейни, тъй като закритият басейн бил с
площ до 312,5 кв.м. и дължина 25 м. и за него се изисква откриване
спасителен пост. Отделно обаче имало още два басейна, към които нямало
пряка видимост от поста при закрития басейн, а именно външен басейн и
басейн в спа зоната, които били с по- малка площ. Спасителят Г П е бил на
работа в нарушение на трудовото законодателство, тъй като нямало данни за
прекратяване на отпуската му и същият за инкриминирания период
изпълнявал трудовоправна дейност по време на отпуск. Вещите лица са
отговорили, че този въпрос не е в причинно следствена връзка с резултата на
престъплението. ОТносно механизма на причиняване на смъртта на
пострадалата вещите лица изясняват, че при падане под вода, човек
рефлекторно спира да диша, като това спиране могло да продължи от една до
две минути в зависимост от подготовката и моментното състояние на
попадналия под вода. Това била първата фаза на давенето. В началото на
втората фаза настъпвал порив за вдишване, но вместо въздух в белите
дробове нахлула вода и започнало удавяне. Ако до този момент давещия се
бъдел изваден от водата, можело да бъде спасен без да има сериозни
7
последици за здравето му, тъй като при престой под водата на повече от три
минути в мозъка започвали необратими процеси. В случая с пострадалата
механизма на удавянето е протекъл по различен начин. Рефлекторно спиране
на дишането изобщо не е имало. Още по времето на размахването на ръцете с
лице във водата тя е започнала да вдишва вода, а след това и повърната храна.
При епилептичния припадък се губело съзнание но продължавало
вдишването не на въздух, а вода, затова и забавянето на спасяването било от
съществено значение. Въпреки задължението си да спазва установения ред и
правила за ползване на басейна и че била нейна грижа и задължение да
предупреди за състоянието си и специфичното и заболяване, както и да е с
придружаващо лице, което е запознато със здравословното и състояние, от
значение за предотвратяване на смъртта на пострадалата било, че липсва
назначен втори спасител съгласно изискванията на чл. 11 ал.2 от Наредбата,
тъй като от открития спасителен пост нямало никаква видимост до външния
втори басейн и спасителят не е могъл ефективно да изпълни задължението си
да наблюдава непрекъснато по време на дежурство къпещите се в поверения
му за охрана басейн, като има постоянна готовност за предприемане на
спасителна акция. Прието било и допълнително заключение, според което от
решаващо значение за предотвратяване на смъртта на пострадалата е бил
факторът време, тъй като при същата не е имало рефлекторно спиране на
дишането, а от получаване на припадъка същата е започнала да поглъща вода
и настъпилото удавяне било бавно, а от това следвал извода, че
непрекъснатото съсредоточено наблюдение на къпещите се и постоянната
готовност за действие била от съществена значение за предотвратяване на
подобни резултати с летален край. Вещите лица са отговорили и че от гледна
точка на обезопасяването на трите басейна със знаци във връзка с чл. 12 от
Правилника за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните
площи на определените за това места били разположени предупредителни
знаци, както и че в хотела били приети и утвърдени забранителни правила,
сред които било и че се забранява къпането на „лица…. страдащи от
епилептични припадъци“, като местата около водните площи били
обезпечени със предупредителните знаци. По отношение на цитираните
забрани обаче вещите лица са посочили само че били закачени на видно
място без да е посочено къде. Експертите са посочили и че по неясни правила
пострадалата е получила „Карта за басейн“.
8
При тази фактология съдът приема, че изводите в постановлението на ОП
Благоевград, че не бил осъществен състав на престъплението по чл. 123, ал.1
от НК, не съответстват на фактите и противоречи на част от
доказателствения материал, следователно е незаконосъобразен. Изявлението,
че липсва осъществяване на изпълнителното деяние /причиняване на смърт
чрез незнание или немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност/, тъй като не било налице
действие или бездействие, чрез което се нарушава конкретна норма от
законов или подзаконов нормативен акт, респ. което да е в пряка причинна
връзка е настъпилия вредоносен резултат, противоречи на констатираното от
експертите в заключенията по СТЕ. Отделно от това друг извод на
прокуратурата, а именно че пострадалата нарушила вътрешните правила в
хотела, респ. забраната за къпане в басейна на лица страдащи от епилептични
припадъци и това нарушение било в пряка причинно следствена връзка с
настъпването на смъртта й, не кореспондира на други изводи на прокурора , с
които е приел че смъртта е била неизбежна поради съчетанието на два
фактора - основен удавяне и спомагателен - евентуален епилептичен
припадък. В мотивите приоритетно е наблегнато единствено и само на
евентуалния фактор. Последният не може да е причина изключваща причинно
следствената връзка с нарушенията регламентирани в Наредбата за
водноспасителната дейност и обезопасяване на водните площи, следва да се
разглежда в аспект на съпричиняване. Отделно от това в експертизата
двусмислено е засегнат въпроса със забранителните правила, като е
посочено, че били обявени на видно място, но в обстоятелствената част е не е
описано, къде конкретно са били поставени, за разлика от подробното
описание на предупредителните знаци и къде били поставени. Дори да е така
обаче, действията на пострадалата, не изключват нарушенията на правно
регламентираната дейност в аспект на липсата на вина е престъпления, тъй
като чрез бездействията по ефективно обезопасяване на басейните и
обезпечаването им със спасителни постове, които не формално, а реално
могат да осъществяват непрестанна охрана на ползващите басейните се
реализира фактическия състав на престъплението по чл. 123 ал.1 от НК.
По фактите несъмнено е установено, че свидетелят П „ не е имал обективна
възможност да реализира задължението си по охрана на всички басейни“,
9
което несъмнено противоречи на смисъла от Наредбата за охрана на хората и
спасяването им от удавяния. Съгласно чл. 10 от Наредбата плувните басейни
подлежат на максимално обезопасяване, което от своя страна се осигурява
чрез спасителни постове, спасителни станции, медицински и реанимационни
пунктове. Според чл. 11 и чл. 12 от Наредбата спасителен пост се разкрива
на плувен басейн с дължина над 25 м и повърхност над 312,5 кв. м , а при
плувен басейн с дължина до 25 м и повърхност до 312,5 кв. м
водноспасителната дейност се осигурява от един спасител за цялото работно
време на басейна, като при дежурството се осигурява непрекъснато
наблюдение на прилежащата на поста зона на спасяване. В този аспект се
възприема, че извода, че няма осъществено нарушение от страна на свидетеля
П, не изчерпва въпроса свързан с деянието по чл. 123 от НК, а че следва да се
положат усилия за събиране на доказателства, чрез които да се установи
несъмнено дали е била причинена по непредпазливост смъртта на
пострадалата в резултат на незнание, немарливо изпълнение на занятие или
друга правно регламентирана дейност. Доколкото свидетелят П е оказал
адекватна в рамките на познанията и възможностите си спешна помощ на
пострадалата не обезсмисля обстоятелствата, че басейна в момента на
инцидента с пострадалата не е бил под постоянен надзор, както и че за трите
водни басейна в хотела към инкриминирания момент е имало един спасител,
за който е било обективно невъзможно да изпълнява задълженията
регламентирани в чл. 11 и чл. 12 от Наредбата. Цитираните несъответствия в
правната логика, касаеща обстоятелствата допуснато ли е нарушение на
правно регламентирана дейност и има ли причинно следствена връзка с
резултата, както и ако има кой е извършител пораждат въпроси, чиито
отговори липсват в мотивите на прокуратурата. Извън цитираните доводи,
прокурорът е приел, че няма нарушение на чл. 11 от Наредбата в
противоречие с приетото от СМЕ, като не се е аргументирал защо приема
тези правни изводи, а само декларативно е посочил, че в случая тази
разпоредба била спазена от собственика на водната площ, тъй като при
плувен басейн с дължина до 25 м и повърхност до 312,5 кв.м,
водноспасителната дейност се осигурява от един спасител за цялото работно
време на басейна, какъвто е вътрешния закрит басейн в „Интерхотел-С“ гр.С,
а откритият външен такъв е с по-малки размери- т.е втори с до 312,5 кв.м.
Заключава се въпреки това, че не е било налице такова нарушение и
10
твърдяната от експертите необходимост от разкриване на втори спасителен
пост в конкретния случай била необоснована. Не е получил отговори
въпросът свързан с констатирания пропуск от страна на собственика на
хотела за утвърждаване на ясни изисквания по отношение на лицата, на които
се издават карти за ползването на басейн.
В аспект на тези неизяснени факти, установяването, на които има съществено
значение за разкриване на обективната истина свързана, с изясняване на
въпросите, доколко и какви нарушения са допуснати от съответните
длъжностни лица за да се прецени правилно правната природа на деянието и
дали осъществява състава на престъпление, както и поради вътрешното
противоречие в мотивите в постановлението за прекратяване изразили се в
надценяване на нарушение цитирано за извършено от пострадалата, за сметка
на други констатирани нарушения на правно регламентирана дейност вкл. и в
аспект на съпричиняване на резултата настоящият състав на съда намира, че
производството е било прекратено незаконосъобразно, тъй като, фактите не
съответстват на правото, следователно постановлението е с вътрешно
противоречиви и прибързани изводи за несъставомерност. Отделно от това
наказателното производство е приключило при непълнота на доказателства,
които могат да бъдат събрани и освен, че се относими са съществени за
изясняване на обективната истина по делото. Следва в този ред на мисли да
се укаже на разследващите, да приложат процесуалните способи за
изясняване на сочените обстоятелства, а във връзка със степента на
съпричиняване да се отговори обстойно и конкретно на въпроса
забранителните правила дали са били обявени на видно място, къде и имала
ли е до него достъп пострадалата. При какви обстоятелства и е била издадена
карта басейн и в заключение, дали е възможно да се установи в конкретния
случай времето от първоначалното вдишване на вода от пострадалата, до
оказване на първа помощ, както и дали смъртта е била предотвратима в
случай на спасяването й при първите признаци за давене.
Поради изложеното съдът се солидаризира с виждането в жалбата, че
изводите в постановлението за прекратяване, са основани на анализ на
непълни доказателства и намира, че са допуснати нарушения свързани с
формално и необективно разследване.
11
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Постановление от 17.07.2020г. на Окръжна прокуратура, гр. Б.за
прекратяване на наказателно производство по ДП № 57/2016г. по описа на
ОСлО при Окръжна прокуратура гр. Б.
ВРЪЩА делото на Окръжната прокуратура за продължаване действията по
разследването.
Определението на съда подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от
съобщението на страните пред САС.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
12