Р Е Ш Е Н И Е
№ V-
243
Година 2020, 14.12
град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, ІІ-ро
Гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На
шестнадесети ноември година две хиляди и двадесета
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.Галя БЕЛЕВА
2.мл.с.
Александър МУРТЕВ
Секретар
Таня Михова
като
разгледа докладваното от съдията В. Камбурова
въззивно
гражданско дело номер 2380 по описа за 2020 година.
Производството
по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод въззивна
жалба вх.№261883/28.08.2020г., подадена от ,,ПРАЙМ ДИВЕЛОПМЪНТС КО“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София – 1408, район
Триадица, ж.к. Стрелбище, бул. „България“ бл. 18, ет. 7, ап. 28, представлявано от Женя
Георгиева Дионисиева, чрез Адвокатско дружество ,,Трендафилова и Гьорчева“, със
съдебен адрес: гр.Бургас, ул.,,Г.С.Раковски“№7, офис 2, партер, срещу Решение
№260001/10.08.2020г., постановено по гр.д.№333/2020г. по описа на Районен съд-
Бургас
С посоченото решение, съдът е осъдил “ПРАЙМ ДИВЕЛОПМЪНТС КО“ ЕАД, да заплати на Н.Д.В.
с ЕГН **********, адрес: *** 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на допуснато обезпечение по ч.т.д. № 485/2015
г. по описа на Бургаския окържен съд и наложените вследствие на това възбрани
върху недвижими имоти, и с оглед на последващо отхвърляне на обезпечените
искове, които му се отразили негативно, В. бил притеснен за имуществото и
бизнеса си, като това се е отразило зле на отношенията в семейството му и на
неговата сигурност, като е отхвърлен иска за горницата над уважения размер от 1
500 лева до пълния заявен размер от 2 500 лева; отхвърлен е и иска за заплащане
на сумата от 2 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, последните заявени като част от общите дължими такива в размер на 45 626
лева, вследствие на допуснато обезпечение по ч.т.д. № 485/2015 г. по описа на
Бургаския окържен съд и наложените вследствие на това възбрани върху недвижими
имоти – собственост на ищеца, и последващо отхвърляне на обезпечените искове,
вследствие на което ищецът претърпял имуществени вреди в размер на 45 626 лева
– пропуснати ползи, поради неосъществено увеличаване на имуществото му, поради
наложените възбрани, приравнени на задържане на парична сума в размер на
законна лихва за забава върху цената на обезпечения иск.
Със същото решение, съдът е осъдил страните да заплатят сторените
по делото съдебно- деловодни разноски съобразно уважената/отхвърлена част от
исковите претенции.
С жалбата се изразява недоволство от обжалваното решение.
Жалбоподателят намира първоинстанционният съдебен акт за неправилен и
необоснован в частта, в която са уважени частично исковите претенции.
На първо място се оспорва изложеното в мотивите на
решението, че наложените възбрани се отразили негативно върху ищеца(въззиваем),
тъй като същият бил притеснен за имуществото си, което от своя страна, дало отражение
върху отношенията в семейството му.
Твърди се, че крайните изводи на съда не били формирани въз
основа на всички събрани по делото доказателства. Направен е подробен анализ на
свидетелските показания, които жалбоподателят счита за противоречиви.
Посочва се, че В. имал правна възможност да поиска от съда
отпадане на част от обезпечителните мерки, като
поне два от имотите бъдат
освободени от възбрана, но последният не осъществил каквито и да било действия за защита на собствените си права.
Жалбоподателят посочва като основна причина за съществуване на обезпечителната
тежест, бездействието на въззиваемия.
Излага се становище за липса на причинно- следствена връзка
между наложените обезпечителни мерки и претърпените вреди.
Навеждат се доводи за съпричиняване на вредите от страна на
ищеца(въззиваем)- от една страна с бездействието си, като не депозирал молба по
чл.402 от ГПК за отмяна на обезпечението. От друга страна, в качеството си на управител на ,,Додистрой“
ЕООД, Н.В., се явявал отговорно лице за дейността на дружеството и за
неизпълнение на поетите договорни задължения по извършване на СМР.
Жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд не е
обсъдил възражението за съпричиняване, както и направеното такова за
прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.
Иска се, атакуваното решение да бъде отменено в частта, в
която са уважени исковите претенции и съдът да постанови ново, с което предявените искови претенции
бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претендира се присъждане на сторените пред въззивната
инстанция разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от ответната страна, чрез
адв.Цонев- БАК, с който се оспорва въззивната жалба изцяло. Въззиваемият намира
атакуваният съдебен акт за правилен и законосъобразен, постановен в
съответствие със събраните по делото доказателства. Счита подадената въззивна
жалба за неоснователна, като се моли за нейното отхвърляне.
Направено е подробно изложение на безспорните по делото
факти и обстоятелства. Посочва се, че с Определение№1087 от 15.09.2015г.,
постановено по ч.т.д.№485/2015г. по описа на БОС, било допуснато обезпечение на
бъдещ иск на ,,ПРАЙМ ДИВЕЛОПМЪНТС КО“ЕАД срещу ответниците ,,Додистрой“ЕООД и Н.Д.В..
Съдът наложил обезпечителна мярка ,,възбрана“ върху три недвижими имота-
апартаменти, представляващи самостоятелни обекти в сграда с идентификатори
51500.503.45.1.20; 51500.503.45.1.5 и 51500.506.111.2.86., находящи се в гр.Н.
Въз основа на издадената обезпечителна заповед било образувано
изпълнително дело№734/2015г. по описа на ЧСИ Делян Николов. Впоследствие,
въззивното дружество ,,ПРАЙМ ДИВЕЛОПМЪНТС КО“ ЕАД предявило исковите си претенции срещу ,,Додистрой“ ЕООД и Н.Д.В.,
които Бургаският окръжен съд уважил частично (Решение№312/28.08.2017г.,
постановено по т.д.№498/2015г.). С Решение№20 от 10.04.2018г. по
в.т.д.№334/2018г. на БАС, искът на ,,ПРАЙМ ДИВЕЛОПМЪНТС КО“ЕАД бил отхвърлен
изцяло.
Навеждат се доводи, че след като искът, по който съдът е
допуснал обезпечение е отхвърлен, ответникът можел да иска от ищеца да му
заплати причинените вследствие на обезпечението вреди ( чл.403, ал.1 от ГПК).
Твърди се, че за целия период от налагане възбраната върху
трите имота, ищецът бил под непрекъснат стрес за имуществото си, като
отбелязва, че същото съставлявало СИО.
Горното довело до влошаване отношенията между съпрузите. Оспорват се наведените
във въззивната жалба доводи, че въззиваемият не се възползвал от възможността
да поиска отпадане на част от обезпечителните мерки. Изтъкват се факти и
обстоятелства, установени чрез разпит на свидетели.
Иска се от съда, атакуваното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендират
се сторените пред въззивната инстанция
разноски.
В съдебно заседание
процесуалният представител на въззивното дружество поддържа жалбата. Въззиваемият
не се явява, редовно уведомен.
Въззивната жалба е подадена в предвидения
от закона срок, отговаря на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК, подадена е от страна с правен интерес
от обжалване на първоинстанционното
решение, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на
основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност
или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като прецени твърденията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и разпоредби на закона,
съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът е с правно основание чл.403,
ал.1 ГПК.
Производството пред БРС е образувано
по повод искова молба от Н.Д.В., ЕГН **********, против „Прайм Дивелопмънтс Ко“ ЕАД,
с ЕИК ********* за осъждане на ответника да заплати сумата от 2500 лв.
имуществени вреди, предявени частично от общ размер 45 626 лв., както и сумата
от 2500 лв. – неимушествени вреди, причинени в резултат на допуснато по молба
на ответника обезпечение, искът по което е отхърлен. Посочва, че въз основа на
наложената обезпечителна мярка възбрана върху собствени на ищеца недвижими
имоти, и въз основа на обезпечителната заповед е образувано изпълнително дело №
734/2015г. по описа на ЧСИ Делян Николов, като възбраните са вписани на
25.09.2015г. Сочи още, че Прайм Дивелопмънтс Ко“ ЕАД е предявил исковата си
претенция, образувано е т.д.№ 498/2015г. по описа на БОС, постановено е решение
№ 312/28.08.2017г.,с което претенциите са уважени частично. По повод въззивна
жалба срещу горецитираното решение е образувано т.д.№ 334/2017г. по описа на
БАС, като съдът е отхвърлил иска на „Прайм Дивелопмънтс Ко“ ЕАД изцяло, което и
обулславя правния интерес от настоящото дело. Ищецът твърди, че е претърпял
имуществени вреди в размер на 45 626лв., от които претендира частично сумата от
2500 лв. и които вреди представляват законната лихва за периода 25.09.2015г.
-20.01.2020г. върху размера на исковата претенция предмет на т.д.№ 498/2015г.
по описа на БОС. Заявява, че размерът на претърпените неимуществени вреди е
2500 лв., както и че същите се изразяват в претърпян от него непрекъснат стрес
и притеснение за възбраненото имущество, лишаване от възможността да се
възползва ефективно от имотите си, влошаване отношенията със съпругата му,
загубил апетит, изпитвал страх, бил емоционално нестабилен.
Ответникът счита предявеният иск за неоснователен.
Посочва, че не са установени действително претърпени вреди, нито имуществени,
нито неимуществени, като излага доводи в тази насока. Отправя и възражение, че
ищецът е допринесъл за настъпване на вреди, ако такива се установят, тъй като
същият след влизане в сила на решението по воденото срещу него дело през май
2018г. не е депозирал молба за отмяна на обезпечението и е бездействал въпреки,
че е бил заинтересован от неговата отмяна.
Безспорно е установено, че по молба с правно основание
чл.390 ГПК, подадена от „Прайм
Дивелопмънтс Ко“ ЕАД, с ЕИК ********* срещу „Додистрой“ ЕООД и Н.Д.В. е
образувано т.д.№ 485/2015г. по описа на БОС, по която съдът с определение 1087 от
15.09.2015г. е допуснал обезпечение на бъдещ иск на „Прайм Дивелопмънтс Ко“ ЕАД
за заплащане на сумата от 104 000 лв. – мораторна неустойка по договор за
строителство, чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана върху три
апартамента, собственост на ответника Н.В. /в режим на СИО със съпругата му Р.
В./, а именно: апартамент с идентификатор 51500.503.45.1.20, находящ се в гр.Н.,
ж.к.“Ч. м.“, етаж *, апартамент с идентификатор 51500.503.45.1.5, находящ се в гр.Н.,
ж.к.“Ч. м.“, етаж *, апартамент с идентификатор 51500.506.111.2.86, находящ се в
гр.Н., кв.“Ч.‘, блок *, вх.*, етаж ) *. Този
акт на съда е потвърден с определение № 374 от 10.11.2015г. по ч.т.д.№300 по
описа на БАС за 2015г. Възбраните са вписани по партидата на Н.В..
Установява се от представените по
делото доказателства, че с решение № 312/28.08.2017г., постановено по т.д.№
498/2015г. по описа на БОС, „Додистрой“ЕООД, представлявано от Н.В. и Н.В. са
осъдени да заплатят на ответното дружество сумата от 5240 лв. – обезщетение за
неизпълнени СМР по договор за строителство, като са отхвърлени исковете на
Прайм Дивелопмънтс Ко“ ЕАД за осъждане на В. и представляваното от него
дружество да заплатят сумата от 60 500 лв. – неустойка за неизпълнение на
договора за строителство. С решение № 20/10.04.2018г. постановено по т.д.№
334/2017г. по описа на БАС е отменено решението на първоинстанционния съд в
частта, с която Н.В. е осъден за сумата от 5240 лв. солидарно с „Додистрой“ЕООД
и съответно е отхвърлен иска за солидарно заплащане на горната сума ведно с
Додистрой“ЕООД. Установява се още, че въззивното решение е допуснато до
касационно обжалване, но в частта за отхвърляне на обезпечените искове и
претенцията за солидарно заплащане на сумата от 5240 лв. спрямо В. не е било
обжалвано и съответно влязло в сила с изтичане срока на обжалването му – или
като е посочил първоинстанционния съд на 19.05.2018г.
По т.д.№ 485/2015г., на 16.03.2018г.
е постъпила молба от Н.В. и Р. В. с правно основание чл.402, ал.1 ГПК, която е
оставена без уважение от съда с определение № 396 от 03.05.2018г. Същото е
обжалвано пред БАС, потвърдено с определение № 168 от 14.06.2018г. по ч.т.д.№ 125/2018г. по описа на БАС и
съответно влязло в сила.
На 27.12.2019г. отново е подадена
молба от Н.В. за отмяна на допуснатато обезпечение и същото е отменено от съда
с определение № 111 от 27.01.2020г. От представената справка от Агенция по
вписванията се установява, че възбраната е заличена на 22.06.2020г. Изпълнително
дело № 734/2015г. по описа на ЧСИ Д.Николов е прекратено с постановление на
съдебния изпълнител от 19.06.2020г.
Предмет на иска по чл. 403, ал. 1 ГПК е вземането на ответника по обезпечителното производство и обезпечения иск,
за обезщетяване на вреди, причинени от допуснатото обезпечение, което
представлява особена форма на гражданска отговорност. В следствие на
допуснатото обезпечение ответникът е претърпял едно неблагоприятно изменение на
обективната действителност поради поведението на ищеца по обезпечения иск,
който е поискал обезпечението. Същността на отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК
се изразява в това, че по искане на молителя –ищец са допуснати обезпечителни
мерки, което ще ограничи правата и интересите на ответника, вкл. създава и
възможността да му причини вреди, поради което тази отговорност е обективна,
безвиновна.
Фактическия състав на отговорността
по чл. 403, ал. 1 ГПК включва три кумулативни елемента – наложена обезпечителна мярка; наличие на
някоя от хипотезите на чл. 403, ал. 1 ГПК или отмяна на обезпечението от
въззивния съд; и наличието на вреди, причинени от обезпечителната мярка.
Безспорно първите две предпоставки са налице. Третата предпоставка предполага
ищецът да докаже, че е претърпял вреди, както и че тези вреди са произлезли
пряко и непосредствено от допуснатото обезпечение. Предмет на проверка в
настоящото производство е само уважената претенцията за неимуществени вреди в
размер на 1500 лв., в останалата част решението е влязло в сила.
Настоящата инстанция намира, че
ищецът не е провел успешно доказване по отношение на претърпените от него
неимуществени вреди. Същият е изложил
твърдения в исковата молба, че неимуществените вреди се изразяват в претърпян
от него стрес и притеснение за възбраненото имущество, което е и съпружеска
имуществена общност, влошаване на отношенията със съпругата му, бил подтиснат и
емоционално нестабилен, изпитвал срам и неудобство.
По делото са ангажирани гласни
доказателствени средства във връзка с твърдяните по-горе факти. От показанията
на свидетеля Х.Д. се установява, че същият имал инвестиционни намерения във
връзка с единия от възбранените имоти, но поради наличието на възбрана не се е
стигнало до сделка. Установява се още, че ищецът имал проблеми в семейството и
по-точно със съпругата си, изпитвал сериозни притеснения за имуществото и
бизнеса си.
По отношение обстоятелството, че
ищецът не е успял да продаде един от имотите си, съдът намира, че този факт е
неотносим към наличието на неимуществени вреди, а рефлектира върху
имуществената сфера на същия. Във връзка с изпитвания страх от страна на ищеца
за бизнеса и имуществото си, следва да се посочи, че от представените по делото
доказателства се установява, че освен предявената срещу него в качеството му на
физическо лице претенция, са налице и претенции срещу дружеството ,,Додистрой“
ЕООД, едноличен собственик на капитала на което е Н.В.. Не може да бъде
обоснован извода, че ищецът е изпитвал чувството на притеснение и страх само и
единствено в резултат на воденото лично срещу него дело.
От представените по делото заявление
от Н.В., депозирано от т.д.№ 498/2015г. по описа на БОС, е видно, че същият е
искал възстановяване на срок по чл.64, ал.2 ГПК по горецитираното дело, с
мотива, че е пропуснал срока заради пътуване в чужбина със съпругата си, за
което е представил и доказателства. Горното не кореспондира с твърденията на
свидетеля Д. за влошаване на отношенията на ищеца с неговата съпруга. Св.Д.
посочва, че със семейството на ищеца са били в близки отношения и са планирали
съвместна почивка в Турция през лятото на миналата година, но същата не се е
състояла. Периодът на така провалената почивка очевидно е през лятото на
2019г., т.е. във времето когато решението по предявените от ответника по делото
искове срещу Н.В. е било влязло в сила и същият е имал възможността да иска
отмяна на наложеното обезпечение.
От показанията на св.Д. А., която се
познава с ищеца и неговата съпруга, се установява че отношенията между
съпрузите не са били влошени, напротив дори Р. В. се е обаждала по телефона за
съдействие да му бъдат изплатени изпълнените СМР от „Прайм Дивелопмънтс Ко“ ЕАД.
Следва да се има предвид и
бездействието от страна на ищеца да упражни правото си по чл.402, ал.1 от ГПК
да иска отмяна на допуснатото обезпечение. Както вече бе посочено, решението
срещу настоящия ищец в исковото производство, проведено след допускането на
процесното обезпечение, е влязло в сила на 19.05.2018г. и към този момент същият
е имал възможността да подаде молба по чл.402 ГПК, съответно да бъде вдигната възбраната върху
имотите. Това е сторено от него едва на 27.12.2019г., т.е. година и половина
по-късно. Ако същият е изпитвал толкова силни притеснения за имуществото си,
което е и в режим на СИО, е могъл да упражни правата си на заинтересована
страна и да поиска вдигане на възбраната в един много по-ранен момент.
Предвид гореизложеното, съдът намира
за основателни доводите, изложени във
въззивната жалба, поради което предявената
претенция с правно основание чл.403, ал.1 ГПК за осъждане на ответника да
заплати сумата от 1500 лв. се явява неоснователна и решението в обжалваната
част, с кято същата е уважена до горния размер следва да бъде отменено.
По разноските: предвид
основателността на въззивната жалба, въззиваемият Н.В. следва да бъде осъден да
заплати на въззивника сторените разноски в размер на 380 лв., от които 30 лв.
държавна такса и 350 лв. – адвокатско възнаграждение. По отношение на разноските пред първата
инстанция: въззивникът –ищец е направил разноски в размер на 600 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение, които му се дължат с оглед изхода от
спора.
Мотивиран от
горното Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Решение № 260001/10.08.2020 г. по
гр.д. № 333/2020 г. по описа на Бургаския районен съд, в обжалваната част, с която “ПРАЙМ ДИВЕЛОПМЪНТС КО“ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление:гр.София, ж.к.“Стрелбище“,
бул.“България“, бл.18, , ет.7, ап.28 е
осъдено да заплати на Н.Д.В. с ЕГН **********, адрес: *** 500 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на
допуснато обезпечение по ч.т.д. № 485/2015 г. по описа на Бургаския окръжен съд,
както и в частта за разноските, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Д.В. с ЕГН **********,
адрес: ***, против “ПРАЙМ ДИВЕЛОПМЪНТС КО“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление:гр.София, ж.к.“Стрелбище“, бул.“България“, бл.18, , ет.7, ап.28 иск с правно основание чл.403, ал.1 ГПК
за осъждане на ответника да заплати сумата от 1500 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на допуснато
обезпечение по ч.т.д. № 485/2015 г. по описа на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА Н.Д.В. с ЕГН **********, адрес: *** да заплати на ПРАЙМ ДИВЕЛОПМЪНТС КО“
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:гр.София, ж.к.“Стрелбище“,
бул.“България“, бл.18, , ет.7, ап.28 сумата от общо 980 лв. /деветстотин и осемдесет лева/, представляваща сторени
разноски пред двете инстанции.
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно
чл.280, ал.3т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: