Решение по дело №156/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 108 от 27.10.2010 г., постановено по гр.д. № 139/2010 г., Кърджалийският районен съд е признал за недоказано оспорване истинността на Застрахователна полица № 080-0-001 от 12.03.2007 г., издадена от Застрахователна и презастрахователна компания „Л. И.” и контролен талон към застраховка „гражданска отговорност” по застрахователна полица № ** * **-****** и е отхвърлил предявения от С. Х. С. срещу „М. Б.” Е. с. Р., О. иск за обезщетение за вреди от непозволено увреждане, настъпило на 11.10.2009 г., за сумите както следва: сумата 15 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди за причинените болки и страдания, ведно със законната лихва за забава от 04.02.2010 г. до окончателното й изплащане; сумата 3 000 лева, ведно със законната лихва от 04.02.2010 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за имуществени вреди за заплащане на разходи във връзка с лечението, от която 1 043 лева – разходи за þакупуване на остеозинтезни средства, 43.20 лева разходи за заплатена потребителска такса за болнично лечение в МБАЛ „Д – р А. Д.” гр. К., 1 320 лева – разходи за придружител и гледане при лечението, 100 лева- разходи за транспортни услуги и гориво по повод лечението и назначени контролни прегледи и 494 лева – разходи за заплащане на изписани по рецепти медикаменти и консумативи; сумата 516.18 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 11.10.2009 г. до 03.02.2010 г. върху сумата от 15 000 лева за обезщетение за неимуществени вреди и сумата 103.24 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 11.10.2009 г. до 03.02.2010 г. върху сумата от 3 000 лева за обезщетение за имуществени вреди. С решението си съдът е осъдил С. Х. С. да заплати на „М. Б.” Е. С., общ. К. разноски по делото в размер на 3 840 лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът С. Х. С., който чрез своя процесуален представител, го обжалва в срок. Счита, че атакуваното решение е неправилно – постановено в противоречие с материалния закон, необосновано и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Необосновано било прието, че в случая не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответното дружество за процесния деликт. Излагат се съображения, че към датата на инцидента – 11.10.2009 г., собственикът – ответник по делото, не е поддържал техническа изправност на управлявания от жалбоподателя багер, което се установявало от липсата на представен по делото документ за годен технически преглед. В тази връзка и с оглед разпоредбата на чл.147, ал.5 от ЗДвП счита, че необосновано и неправилно, позовавайки се само на приетата по делото автотехническа експертиза, съдът формирал извод, че не се установявало процесния багер да е бил технически неизправен. Този извод бил необоснован, защото вещото лице по назначената експертиза нямало за задача да изследва техническата изправност на процесното ППС в неговата цялост, а е изследвало техническото състояние само на спирачната система, кормилно управление и ходова част и то към момента на огледа. Жалбоподателят счита, че след като процесното ППС не е преминало годен технически преглед, то се налагало единствения логичен извод, че същият не е бил безопасен при движение, поради което и вредите от злополуката настъпили именно в резултат на тази техническа неизправност на същия. Необосновано също така съдът бил приел за недоказано обстоятелството, че извършването на дейността с процесния багер, при която настъпва злополука с ищеца – жалбоподател, е разрешено именно от ответното дружество. Също така неправилно било прието от съда, че при липсата на пряко установяване на инцидента от съответните контролни органи, само можело да се предполага дали ищецът се е самоувредил или дали в действителност е настъпила повреда в ППС, като излага съображения, че дори и да е било проведено такова разследване, това не освобождава съда от установяване на релевантните за случая доказателства в хода на съдебното производство. Моли съда да отмени обжалваното решение на районния съд и да уважи изцяло предявения иск срещу ответното дружество за обезщетение за вреди – имуществени и неимуществени, от непозволено увреждане, настъпило на 11.10.2009 г.. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на жалбата от въззиваемия – „М. Б.” Е. гр.К..

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с подадената въззивна жалба и доводите, изложени в нея, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Пред първата инстанция е бил предявен иск от С. Х. С. против „М. Б.” Е. гр.К. за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди в общ размер на 18 000 лева от непозволено увреждане, настъпило на 11.10.2009 г. при управление на моторно превозно средство – багер, собственост на „М. Б.” Е. гр. К. В исковата молба са направени твърдения, че вредите от настъпилото пътнотранспортно произшествие са причинени поради техническа неизправност на ППС – внезапна повреда в спирачната система.

Не е спорно по делото, че на 11.10.2009 г. ищецът С. Х. С. /въззивник в това производство/ е управлявал багер – колесен трактор с рег.№ * **** **, марка „Х. *** *** *”, собственост на ответника „М. Б.” Е. гр. К. /въззиваем пред тази инстанция/, като при управлението на същия е настъпило пътнотранспортно произшествие, в резултат на което е било увредено здравето на ищеца и същият е постъпил на лечение в МБАЛ „Д-р А. Д.” гр. К.. В тази връзка по делото е установено, че ищецът е бил приет в болницата поради счупване на горния край на тибията на ляв долен крайник, поставен е бил на директна екстензия, а на 15.10.2009 г. е бил подложен и на оперативна интервенция – кръвна репозиция с поставяне на метална остеосинтеза. Не е спорно също така, че към момента на настъпване на ПТП ищецът не е работил по трудово правоотношение при ответника.

Установено е по делото, че за настъпилото ПТП не са били уведомени компетентните органи на МВР, поради което инцидентът на 11.10.2009 г. не е бил регистриран като ПТП на територията на ОД на МВР – К. Установено е също така, че С. Х. С. е правоспособен водач, притежаващ изискуемото за управление на процесния колесен трактор свидетелство за управление от категория Ткт. По делото не са представени доказателства, установяващи, че към 11.10.2009 г. процесния багер – колесен трактор, е минал съответен технически преглед.

При така установената по делото фактическа обстановка, неоснователен е направеният във въззивната жалба довод, че след като процесния багер – колесен трактор, не е преминал годен технически преглед, то същият не е бил безопасен при движение, поради което и вредите от злополуката са настъпили именно в резултат на тази техническа неизправност на същия. Тук следва да се посочи, че неизпълнението от страна на ответното дружество на задължението му да представи в определения срок процесното превозно средство за технически преглед, е основание за налагане на предвидената в Закона за движението по пътищата административнонаказателна отговорност, но същото не предпоставя само по себе си техническа неизправност на превозното средство. Още повече, че в случая по делото е била назначена съдебна автотехническа експертиза, която не е оспорена от страните и се възприема изцяло от съда, от която се установява, че не е имало внезапна повреда на спирачната уредба или кормилното управление. Експертизата установява, че към момента на огледа процесното превозно средство се намира в добро техническо и функционално състояние, спирачната система и ходовата част са изправни и нямат дефекти, като не са налице основания да се смята, че е било ремонтирано и няма данни части от същото да са били подменяни след инцидента. Съгласно експертизата, внезапен отказ на спирачната уредба е възможен при нарушаване на връзката между спирачния педал и спирачната помпа, изтичане на течността от тръбопроводите и потъване на спирачния педал, като в случая при огледа не са констатирани ремонти по тях и не се вижда да има подменяни детайли, като евентуален ремонт по нея е тежка технологична операция и не е възможен без участието на специализирани сервиз и работници. Впрочем, като вероятни причини за настъпилото ПТП вещото лице сочи неправилно управление от страна на ищеца, съпроводено с елементи на уплаха и паника, което кореспондира и със самите обяснения на ищеца, дадени в съдебно заседание на 11.05.2010 г. Така, същият обяснява, че изведнъж багера тръгнал надолу, опитал се да натисне спирачки, дръпнал скоростната ръчка, но в стреса е вкарал на задна /предавка/, спирачките отказали, не могъл да спре багера и когато видял пропастта пред него скочил от багера.

Във връзка с горното, несъстоятелен е довода на жалбоподателя, че неправилно съдът се е позовал само на приетата по делото автотехническа експертиза, доколкото вещото лице по тази експертиза е нямало задача да изследва техническата изправност на процесното ППС в неговата цялост, а е изследвало техническото състояние само на спирачната система, кормилното управление и ходова част. Тук следва да се посочи, че задачата на назначената по делото автотехническа експертиза е била посочена от ищеца за изясняване на релевантните по делото обстоятелства именно във връзка с твърденията му в исковата молба. Така, самият ищец в исковата си молба твърди, че причината за причинените му вреди е повреда именно в спирачната система на превозното средство. Ето защо, с оглед твърденията в исковата молба и предвид заключението на автотехническата експертиза, че не е налице повреда на спирачната уредба или кормилното управление и доколкото липсват каквито и да са други доказателства, които да го опровергават и да установяват противното, правилно първоинстанционният съд е приел за недоказано твърдението на ищеца за техническа неизправност на управляваното от последния превозно средство.

От друга страна, по делото не се установява и да е налице възлагане от страна на ответното дружество на конкретната работа, при изпълнението на която е настъпило увреждането на ищеца. Самият ищец в исковата молба не твърди такова възлагане, а сочи, че процесния багер му е бил предоставен за ползване от управителя на ответното дружество за да свърши услуга на С. Р. Ю. от с. К. В съдебно заседание ищецът заявява, че след като свършил работата, за която бил отишъл и която му била възложена от управителя на ответника, се запознал със С. Р. Ю., който го помолил да свърши и една друга работа, за която се бил обадил на управителя. От самите твърдения на ищеца се установява, че конкретната работа, при изпълнението на която е настъпило увреждането на ищеца, не му е била възлагана предварително от ответника, като ищецът е взел решение да я свърши впоследствие – след като бил свършил друга работа. В тази насока са и показанията на разпитания по делото свидетел С. Ю., който установява, че на процесната дата видял тракториста и тъй като имал нужда от трактор, който да му подравни разсадника, го попитал дали може да му свърши работата. Следва да се посочи също така, че последващото „разрешение” да се извърши работата, каквито са твърденията на ищеца, не е възлагане да се извърши същата, още повече, че от разпитания по делото свидетел С. Ю. не се установява на кого е звънял ищеца и дали е получил съответното разрешение.

Предвид направения във въззивната жалба довод настоящият състав намира, че неуведомяването на компетентната служба на МВР за произшествието от страна на собственика на превозното средство, не презумира техническа неизправност на процесното превозно средство, поради което и същият е ирелевантен в случая. В тази връзка, въззивният съд споделя довода на жалбоподателя, че дори и да е било проведено разследване във връзка с настъпилия инцидент, това не освобождава съда от установяване на релевантните за случая обстоятелства в хода на съдебното производство. В случая обаче, първоинстанционният съд е събрал относимите по делото доказателства и ги е обсъдил, като е приел, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответното дружество за непозволено увреждане. Впрочем, въззивният съд споделя този извод на съда и намира подадената жалба за неоснователна, а атакуваното решение за правилно, поради което следва същото да бъде потвърдено.

При този изход на делото разноски не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени за тази инстанция.

Водим от изложеното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 108 от 27.10.2010 г., постановено по гр.д. № 139/ 2010 година по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.

Председател : Членове : 1. 2.