Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 13.12.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на
осми декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Христинка Димитрова
при участието на секретаря Вилиана Русева, като разгледа докладваното от
административния съдия АД № 401 по описа за 2021 година на Административен съд –
гр.Шумен и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на жалба
от И.М.И. с ЕГН ********** *** против Заповед №
СД-06-42/07.07.2021г. на министъра на правосъдието. С обжалвания акт се нарежда
изключване на оспорващия от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани
за синдици в производствата по несъстоятелност по Търговския закон, поради невнасяне на вноската за
професионална квалификация за 2021г.
Жалбоподателят твърди, че
заповедта е незаконосъобразна, като сочи, че на задължението на синдика да
прави ежегодни вноски за професионална квалификация кореспондира задължението
на министъра на правосъдието съвместно с министъра на икономиката да
организират курсове за квалификация на синдиците. Тъй като към 20 април 2021г.,
както и към датата на постановяване на атакуваната заповед, министърът на
правосъдието и министърът на икономиката не са изпълнили задълженията си,
вменени им по силата на чл.19, ал.1 от Наредба №3 за изготвяне, публикуване и
изпращане на програмата за 2021г., то за министъра на правосъдието не е
възникнало правото да изключи синдик от списъка по чл.655, ал.2, т.7 от ТЗ,
поради това, че не е внесъл вноската за професионална квалификация за
2021г.
Като самостоятелно основание за
незаконосъобразност на заповедта се релевират доводи за постановяването ѝ
в противоречие с материалния закон. Оспорващият аргументира становище, че
законово основание за изключване на лицето от списъка по чл.655, ал.1, т.7 от ТЗ е невнасянето на поне две годишни вноски. В тази насока сочи, че в разпоредбата
на чл.655а, ал.2 от ТЗ е употребено множествено число – „невнасянето на
вноските“, докато Наредбата №3/27.06.2005г. за подбор, квалификация и контрол
върху синдиците оперира с единствено число – „невнасяне на вноската“.
Следователно подзаконовата разпоредба противоречи на нормативен акт от
по-висока степен – ТЗ и в конкретния случай следва да се приложи законовата
норма, предвид разпоредбите на чл.5, ал.1 от АПК и чл.15, ал.3 от Закона за
нормативните актове. Въз основа на изложените в жалбата аргументи се отправя
искане за отмяна на Заповед № СД-06-42/07.07.2021г. на министъра на
правосъдието. В съдебно заседание оспорващият се представлява от адв.Н.Н.,
който заявява, че поддържа жалбата и по аргументи, аналогични на изложените в
нея настоява за отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото
разноски.
Ответната страна – Министър на
правосъдието, с придружително писмо изх. № 94-Й-234/21 от 05.10.2021г. изпраща
административната преписка с опис на съдържащите се в нея документи. Прилага писмено
становище за неоснователност на оспорването и по изложените в същото аргументи
моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на деловодни разноски, в
това число юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, чрез упълномощен
процесуален представител гл.юрисконсулт И.Т., оспорва жалбата. Релевира доводи
за правилност и законосъобразност на атакувания акт, въз основа на които моли
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а в полза на ответната страна се
присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като съобрази събраните по
делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, както и
аргументите, изложени от страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
И.М.И. е включен в списък на
лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производствата по
несъстоятелност по ТЗ, съгласно Заповед № ЛС-04-72/06.02.2006г. на министъра на
правосъдието (обн. ДВ бр.16/2006г.).
С писмо № 92-38-27/29.06.2021г.
от директора на дирекция „Взаимодействие със съдебната власт“ до дирекция
„Финанси и бюджет“ е поискано предоставяне на информация относно постъпили по
сметка на Министерство на правосъдието вноски за професионална квалификация на
синдици за периода от 01.01.2021г. до 30.06.2021г.
С писмо рег.№
92-38-27#172/02.07.2021г. дирекция „Финанси и бюджет“ е представила извлечение
от счетоводната програма на Министерство на правосъдието за постъпилите по
сметка на министерството вноски за професионална квалификация от синдици. Видно
от същото оспорващият не е изпълнил задължението си за заплащане на вноската за
професионална квалификация за 2021г. в нормативно определения срок.
Със Заповед №
СД-06-42/07.07.2021г. на министъра на правосъдието, на основание чл.655а, ал.2
от ТЗ и чл.17, ал.5 от Наредба №3/27.06.2005г. за подбор, квалификация и
контрол върху синдиците (Наредбата) е наредено синдикът И.М.И. да бъде изключен от утвърдения със
Заповед № ЛС-04-72/06.02.2006г. на министъра на правосъдието (обн. ДВ
бр.16/2006г.) списък на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в
производствата по несъстоятелност по Търговския закон, поради невнасяне на вноската за
професионална квалификация за 2021г.
Заповедта е връчена на нейния
адресат чрез пощенски оператор на 10.09.2021г.
Несъгласен със заповедта, И.М.И.
подава настоящата жалба с искане за отмяната ѝ.
Жалбата е подадена чрез министъра
на правосъдието до Върховен административен съд на РБ. ВАС е счел, че спорът е
подсъден на Административен съд – Шумен и с определение № 10765/26.10.2021г. по
АД № 10200/2021г. по описа на ВАС е прекратил производството по АД №
10200/2021г. на ВАС и е изпратил жалбата по подсъдност на Административен съд –
Шумен.
Към административната преписка е
приложено Уведомително писмо изх. № 92-38-27/03.06.2021г., с което на синдика
се напомня, че не е внесал задължителната ежегодна вноска за професионална
квалификация за 2021г., като е отправено предупреждение, че в срок до 15 юни
2021г. по отношение на същия ще бъдат преприети действия по чл.655а, ал.2 от ТЗ
и чл.17, ал.5 от Наредбата. Писмото е изпратено чрез пощенски оператор. Видно
от приложената по делото обратна разписка пратката е върната с отбелязване, че
не е потърсена.
По искане на оспорващия ответната страна
представи Заповед №СД-06-81/05.08.2021г. на министъра на правосъдието; писмо
изх. № 04-14-57/23.08.2021г. на министъра на икономиката; Заповед №
РД-16-1242/23.08.2021г. на министъра на икономиката; Програма на тематичните
курсове за обучение на синдиците за 2021г.; Заявка за участие в програмата за
обучение на синдици за 2021г., както и доказателства за публикуване на
официалния сайт на МП на съобщението за одобряване на програмата за тематичните
курсове за обучението на синдици за 2021г., график за провеждане на обучението.
От представените доказателства се установява одобряването на годишна програма
за тематичните курсове за обучение на синдиците за 2021г., в това число вид на
обучението, лектори и теми, време на провеждане, продължителност, място на
провеждане и брой участници.
Изложената фактическа обстановка
не се оспорва от страните и се установява от представените и приети по делото
писмени доказателства.
Въз основа на така установените
факти, съдът формира следните правни изводи:
Предмет на оспорване е Заповед №
СД-06-42/07.07.2021г. на МП, с която на основание чл.655а, ал.2 от ТЗ и чл.17,
ал.5 от Наредбата е наредено синдикът И.М.И.
да бъде изключен от утвърдения списък на лицата, които могат да бъдат
назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по Търговския закон. По своя характер процесната
заповед е едностранно властническо изявление на административен орган, свързано
с изпълнение на правно регламентирана административна дейност, с което пряко и
непосредствено се засягат права и законни интереси на жалбоподателя. С оглед на
това тя се явява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК. Съдебното обжалване на този вид актове не е изключено с изрична законова
разпоредба, поради което те подлежат на съдебен контрол по силата на общата
клауза, въведена с разпоредбата на чл.120, ал.2 от КРБ. Оспорването е направено
от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото същият е породил
неблагоприятни правни последици. Съдът приема, че заповедта е съобщена на И.М.И.
на 10.09.2021г., поради което жалбата, подадена по пощата на 24.09.2021г., се
явява депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.168,
ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания
административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден
от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните
и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта,
която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за
правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно
критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд
приема жалбата за основателна по следните съображения:
При извършения контрол за
валидност на оспорената заповед съдът констатира, че същата е издадена от
министъра на правосъдието, който е и компетентният орган съобразно чл.16, ал.2
от наредбата.
Административният акт съдържа
изискуемите реквизити за форма и не са налице съществени нарушения на
административно производствените правила при издаването му.
Тук е мястото да се отбележи, че
съдът намира за неоснователно възражението на оспорващия за неспазване на
процедурата по издаване на акта, аргументирано с твърдението, че същият не е
получил уведомително писмо, с което да е поканен да изпълни задължението си.
Действително от доказателствата по делото се установява, че пратката, изпратена
на адреса на жалбоподателя, е върната с отбелязване, че същата не е потърсена,
респективно писменото уведомление за невнасяне на годишната вноска за
професионална квалификация за 2021г. не е получено. Обстоятелство, че
жалбоподателят не е надлежно уведомен за възможността да изпълни задължението
си като внесе дължимите вноски в 14-дневен срок от уведомяването, не съставлява
процедурно нарушение, доколкото същото не е разписано като задължителна
предпоставка в хода на административното производство по издаване на заповед от
вида на процесната. Административният орган не е задължен да отправи писмена
покана и да даде срок за изпълнение на задължението за заплащане на въпросната
вноска, поради което неполучаването на уведомителното писмо не съставлява
нарушение на процедурните правила.
При преценка на материалната законосъобразност
на процесната заповед съдът съобрази следното:
Видно от обстоятелсвената част на
акта жалбоподателят е изключен от списъка на синдиците, тъй като не е заплатил
по сметка на Министерство на правосъдието задължителната вноска за
професионална квалификация за 2021г.
Съгласно чл.665а, ал.1 от ТЗ
синдикът прави задължителна ежегодна вноска за професионална квалификация,
чийто размер се определя в наредба за реда за подбор,
квалификация и контрол върху синдиците, която се издава съвместно от министъра на
правосъдието, министъра на икономиката и министъра на финансите, а алинея 2 от
същата разпоредба сочи, че невнасянето в срок на вноските по ал.1 е основание
за изключване на лицето от списъка по чл.655, ал.2, т.7 от ТЗ. С чл.17, ал.1 от
Наредбата е определен размерът на вноската, а в ал.5 от същата разпоредба е разписано
правилото, че невнасянето на вноската по ал.1 е основание за изключване на
синдика от списъка по чл.655, ал.2, т.7 от ТЗ.
Анализът на цитираните разпоредби
води до извода, че законово основание за изключване на лицето от списъка по
чл.655, ал.2, т.7 от ТЗ е невнасянето на поне две годишни вноски. Както
правилно е отбелязал жалбоподателят, в разпоредбата на чл.655а, ал.2 от ТЗ е
употребено множествено число – „невнасянето на вноските“, което указва за
невнасяне на повече от една вноска, докато наредбата оперира с единствено число
– „невнасяне на вноската“, т.е. на една вноска. Налице е противоречие между
подзаконовата разпоредба и тази, съдържаща се в нормативен акт от по-висока
степен – ТЗ, което обуславя приложението на законовата норма, предвид разпоредбите
на чл.5, ал.1 от АПК и чл.15, ал.3 от Закона за нормативните актове, съгласно
които ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на
нормативен акт от по-висока степен, прилага се по-високият по степен акт. При
така установеното противоречие, на основание чл.5, ал.1 от АПК съдът намира, че
за реализиране на правната норма, допускаща изключване на синдик от списъка на
лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производства по
несъстоятелност по Търговския закон, е необходимо наличието на
неплащане на повече от една вноска за професионална квалификация. В този смисъл
е съдебната практика на ВАС по аналогични случаи – Решение № 6746/09.06.2015г.
по АД № 3787/2015г. на ВАС; Решение № 7929/30.06.2015г. по АД № 1574/2015г. на
ВАС, която изцяло се споделя от настоящия състав.
Във фактическите и правни
основания към Заповед № СД-06-42/07.07.2021г. министърът на правосъдието е
посочил, че жалбоподателят е изключен от списъка на синдиците, тъй като не е
заплатил по сметка на Министерство на правосъдието задължителната вноска за
2021г. Изложеното по-горе обуславя извод, че в случая не са били налице
материалните предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл.655а, ал.2 от ТЗ за
изключване на И.М.И. от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за
синдици в производства по несъстоятелност по Търговския закон. Налице е неправилно прилагане
на относимите материалноправни разпоредби, което прави оспорената заповед
незаконосъобразна по смисъла на чл.146, т.4 от АПК.
За пълнота на изложението и
предвид задължението на съда за пълна служебна проверка на акта, следва да се
посочи, че съдът не констатира останалите пороци за материална
незаконосъобразност, релевирани от жалбоподателя. В частност съдът намира, че
задължението за заплащане на годишната вноска за професионална квалификация не
е обвързано с изпълнение на корелативно задължение на министъра на правосъдието
и министъра на икономиката да изготвят програма на тематичните курсове за
обучение на синдиците. Този извод произтича от различния срок, разписан в
наредбата за изпълнение на тези задължения, като срокът за внасяне на годишната
вноска за професионална квалификация предхожда срока, в който съответните
административни органи следва да изготвят програма на тематичните курсове за
обучение.
Въпреки това, поради
констатираната материална незаконосъобразност, изразяваща се в неправилно
приложение на разпоредбата на чл.655а, ал.2 от ТЗ, жалбата се явява основателна
и Заповед № СД-06-42/07.07.2021г. на министъра на правосъдието следва да бъде
отменена.
При този изход на делото
основателно е искането на жалбоподателя за разноски, поради което съдът му
присъжда такива в размер на 10 лева, представляващи платена държавна такса за
образуване на делото.
Водим от горното Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на И.М.И. ***, Заповед №
СД-06-42/07.07.2021г. на министъра на правосъдието, с която на основание
чл.655а, ал.2 от ТЗ и чл.17, ал.5 от Наредбата е наредено синдикът И.М.И. да
бъде изключен от утвърдения списък на лицата, които могат да бъдат назначавани
за синдици в производствата по несъстоятелност по Търговския закон.
ОСЪЖДА Министерство на правосъдието
- гр.София да заплати на И.М.И., с ЕГН **********
***, направените по делото
разноски в размер на 10 (десет) лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България -
гр.София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на
чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд – Шумен.
На основание чл.138, ал.1
от АПК препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: