М О Т И В И
към присъда
по НОХД № 969 / 2015 год. на Районен съд-гр.Русе,
СЕДМИ наказателен състав
Русенската районна прокуратура е обвинила
подсъдимия Б.Д.Й., роден
на ***г. в гр.Силистра, български гражданин, със средно образование, женен, не
работи, неосъждан, с ЕГН: **********, в това,
че:
На 04.04.2014 в гр. Русе в условията на
продължавано престъпление - на два пъти, чрез използване на МПС – лек автомобил
“Форд Транзит” с рег.№ Р 78-60 АН, отнел чужди движими вещи – 393 бр. единични
тухли, на обща стойност от 58.95 лева, от владението на “Локомотивно депо –
Русе” при “БДЖ – Товарни превози”ЕООД, без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195, ал.1, т.4 пр.1 във вр. с
чл.26, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението, моли съда да
признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание „Лишаване от свобода”,
което да бъде отложено за изпитателен срок от три години.
Подсъдимият
Й., разбира в какво е обвинен и дава обяснения по делото. Счита, че деянието не
съставлява престъпление, тъй като бил получил разрешение да вземе вещите
предмет на процесното деяние. Заедно със защитника
си, моли съда да постанови присъда, с която да го признае за невинен.
Районният съд, след
като прецени събраните по делото доказателства, прие за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият живеел със семейството си в къща в гр.
Русе, кв. „Долапите”. В началото на април 2014 год. извършвал ремонт на
пристройка, за който му били необходими тухли. Той научил, че в района на
„Снабдителна база – Русе” се извършват строително - ремонтни дейности, където има
стари тухли. На 04.04.2014 год. около 18:00 часа отишъл с притежавания от него
в условията на СИО, заедно със съпругата му св. Ц.Й.,
лек автомобил „Форд Транзит” с рег. № Р 78 60 АН до едно от заведенията в кв.
„Тракция”. Там били свидетелите А.Т., А.К. и С.Е., които
познавал. Предложил им да му помогнат да натовари
в автомобила си тухли. Те се съгласили, тъй като не предполагали, че в
действителност той няма съгласието от собственика да ги взема. Така всички
отишли на строителния обект, който се намирал до “Локомотивно депо – Русе” при
“БДЖ – Товарни превози” ЕООД. На мястото имало изкопан канал за подмяна на
захранващ електрически кабел. До канала имало оставени голям брой цели тухли и
парчета от такива, които били на „Локомотивно депо – Русе” при „БДЖ - Товарни
превози” ЕООД. Те били използвани да предпазват стария кабел и предназначени да
послужат за обезопасяване на новия кабел, който следвало да се положи. Подсъдимите
взели 200 броя единични тухли и ги натоварили в автомобила. Тези действия били
забелязани от св. Д.П., който по същото време бил на
работа като охранител в „Снабдителна база”- Русе. Той се опитал да се свърже с
прекия си началник, но в същото време подсъдимият и свидетелите Т., К. и Е. преустановили
товаренето на тухлите и се върнали в заведението. След като престояли известно
време там, подсъдимият решил да вземе още тухли. Така четиримата се качили в
автомобила и отново се отправили към строително-ремонтния обект. След като
пристигнали, отишли до изкопа и взели още 193 бр. единични тухли, които натоварили
в автомобила. По това време по повод на подадения от пазача сигнал при тях
отишли св. Г.К. и колегите му
Ц. С. и С. А. - полицейски служители от РУ „Транспортна полиция” – Русе, които
обхождали района. След като установили самоличността им, извършили проверка на
автомобила и констатирали, че в товарното му отделение има голям брой тухли. Поради
тази причина всички били отведени в полицейското управление за изясняване на
случая, където автомобилът бил запечатан. На 08.04.2014 год. св. Л.Р. - полицейски служител в РУ „Транспортна полиция” -Русе, на когото била възложена проверката, в
присъствието на подсъдимия установил, че в товарното отделение на автомобила се
намират общо 393 бр. единични тухли. С протокол за доброволно предаване от
същата дата, подсъдимият ги предал, а впоследствие те били върнати с приемо -
предавателен протокол на представител на „Локомотивно депо – Русе” при
„БДЖ-Товарни превози” ЕООД гр. София. По-късно били положени върху част от
поставения в изкопа нов кабел.
Изложените релевантни на
делото фактически констатации се установяват от съвкупния анализ на всички
събрани по делото доказателства отчасти от обяснението на подс.Й., от
показанията на свидетелите Л.Р., Г.К., Р.О., Ц.В.,
Ж.Ч., А.Т., А.К., С.Е., Д.П., Ц.Й.,
Д.Ц.В., С.О.Б., М.Л.Т., С.А.С., П.Д.Д., А.Ц.В., М. Ю. В., Б.Х.И., П.Ц.Г., М.С.Г.
и С.Т.Н., протокол за доброволно предаване, справки, разписка, договор,
споразумителен протокол, удостоверение за семейно положение, препис -
извлечение от акт за сключен граждански брак, заключението на вещото лице по
назначената ценова икономическа експертиза (лист 79 от досъдебното
производство), протокол за оглед на веществени доказателства, фотоалбум,
протокол за претърсване и изземване, удостоверение за техническа изправност на
ППС, свидетелство за регистрация част I и II, контролен талон, фактура, лек
автомобил „Форд Транзит” с рег. № Р 7860 АН и контактен ключ за него, справка
за съдимост, автобиография и декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние, ценово-икономическа експертиза
от съдебното производство.
От
показанията на свидетелите А.Т.,
А.К., С.Е. се установява, че на инкриминираната дата на два пъти са посетили
строителният обект за да натоварят тухли в автомобила на подсъдимия. Изяснява
се, че при първото посещение при тях е дошло неустановено лице, което им е
казало да преустановят действията си и да се махнат.
Свид.П.
сочи, че е забелязал микробус и лица да вършат някаква дейност около
строително-ремонтния обект. След като си отишли установил, че са товарили
тухли. Затова съобщил на полицейските служители, които малко по-късно дошли. В
същото време микробусът се върнал отново. Видно от показанията на полицейския служител
Г.К., подсъдимият и
свидетелите А.Т., А.К., С.Е. били заверени докато товарят тухли в лек
автомобил “Форд Транзит” с рег.№ Р 78-60 АН. Всички били отведени в полицейския
участък, а превозното средство с намиращите се в него натоварени тухли било
запечатано.
Видно от показанията на Л.Р., подсъдимият и свидетелите А.Т., А.К. и С.Е., подробно описали пред него
начина и механизма на извършване на деянието.
От показанията на Р.О. и Ж.Ч., се установява, че
тухлите са били във владението на “Локомотивно депо – Русе” при “БДЖ – Товарни
превози”ЕООД, че подсъдимият не е имал разрешение да ги взема, че същите са
били върнати от органите на МВР и впоследствие били положени върху новия кабел
като предпазваща го преграда.
От показанията на Ц.Й. и родителите й П.Ц.Г. и М.С.Г., се установява, че лек
автомобил “Форд Транзит” с рег.№ Р 78-60 АН
бил закупен по време на брака на Цв.Й. с подсъдимия, с предоставени й
от Г. парични средства.
В обясненията си
подсъдимият твърди, че е получил разрешение от работещ на строително-ремонтния
обект да ги вземе. Това обстоятелство се твърди и от свид.Е.. Съдът не приема
това твърдение за достоверно, тъй като е в противоречие с показанията на
свидетелите, които са работили на този обект - Д.Ц.В.,
С.О.Б., М.Л.Т., С.А.С., П.Д.Д., А.Ц.В., М. Ю. В., Б.Х.И. и С.Т.Н.. От тях по
несъмнен начин се установява, че не са давали разрешение на подсъдимия да взема
тухли от обекта. Нещо повече, такова твърдение звучи и нелогично, тъй като
подобно действие от тяхна страна би превишило правомощията им. Освен това те не
са и лицата, които следва да дадат такова разрешение, нещо което несъмнено е
било известно на подсъдимия. Тук не следва да се подминава и факта, че
неустановено по делото лице е предупредило подсъдимия и свидетелите Т., К. и Е.
да не товарят тухли и да се махнат от мястото. Съдът намира, че в случая
твърдението им се явява една защитна теза, с която се стреми подсъдимия да
избегне наказателната отговорност.
От изготвената в хода на разследването
ценова икономическа експертиза (лист 79 от досъдебното производство) е видно,
че стойността на тухлите възлиза на 58,95 лв., но тъй като в хода на съдебното
следствие се констатира, че част от тях са били с промишлени отвори и не може
да се определи колко са били на брой, съдът назначи ценова икономическа
експертиза, която да определи каква е цената на 393 бр. тухли с отвори. От
заключението й се установява, че тя възлиза на 39,30 лв.
От справката за съдимост на
подсъдимия се установява, че не е осъждан за престъпления, но има наложено едно
административно наказание по реда на чл.78а от НК.
От приложените документи относно лек
автомобил „Форд Транзит” с рег. № Р 7860 АН и тези за семейното му положение се
констатира, че подсъдимият е собственик на превозното средство в условията на
СИО.
Протокол за доброволно предаване,
справки, разписка, договор, споразумителен протокол,
удостоверение за семейно положение, препис - извлечение от акт за сключен
граждански брак, заключението на вещото лице по назначената ценова икономическа
експертиза (лист 79 от досъдебното производство), протокол за оглед на
веществени доказателства, фотоалбум, протокол за претърсване и изземване, автобиография
и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, кореспондират
с изброените доказателства, допълват изложеното и допринасят до изясняване на изложената
цялостна фактическа обстановка.
Всички доказателства
разгледани поотделно и в своята съвкупност налагат следните правни изводи:
Подсъдимият Б.Д.Й. е пълнолетен и
вменяем, следователно е наказателноотговорно лице и съгласно чл.31, ал.1 от НК може да бъде субект на престъплението, за което е
обвинен.
С поведението си от обективна страна подс. Й. *** в
условията на продължавано престъпление - на два пъти, чрез използване на МПС –
лек автомобил “Форд Транзит” с рег.№ Р 78-60 АН, отнел чужди движими вещи – 393
бр. единични тухли, на обща стойност от 39.30 лева, от владението на
“Локомотивно депо – Русе” при “БДЖ – Товарни превози”ЕООД, без тяхно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои.
Подсъдимият осъществил престъплението сам и посредством Т.,
К. и Е., които не са съзнавали, че няма съгласието на владелеца да вземе изброените
вещи.
Ползването на посочения лек
автомобил за осъществяване на трайна фактическа власт върху предмета на
престъпление и за отдалечаване от местопрестъплението, обуславя и наличието на
квалификацията деянието да е извършено и посредством използването на МПС.
Поради това, че не е
известна точната бройка на тухлите с и без отвори, съдът прие, че стойността на
отнетите в случая тухли е по – ниската, което е и по-благоприятният за подсъдимия
вариант.
Отделните
деяния са извършени в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.
26, ал. 1 от НК - през непродължителен период, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
От субективна страна е действал с пряк умисъл.
Съзнавал е, че ще лиши собственика на вещите – предмет на престъплението, от
фактическата му власт над тях. Действал с намерение противозаконно да ги присвои, да установи своя
собствена власт, целял установяването на тази власт. Съзнавал
е общественоопасния характер и искал настъпването
на общественоопасните последици от деянието.
При тези обстоятелства,
съдът счита, че подсъдимият
следва да бъде признат за виновен в
извършването на престъпление кражба, а по гореизложените съображения относно
стойността на инкриминираните вещи да бъде признат за невинен да е отнел такива
със стойност над 39.30 лева до 58.95лв.
При индивидуализацията на наказанието по отношение
на подсъдимия Й., съдът отчете липсата на осъждания за престъпления,
доброволното предаване на откраднатите вещи и ниската им стойност. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете проявената от подсъдимия упоритост
при осъществяването на престъплението.
Предвид изложеното на основание чл.195, ал.1,
т.4 пр.1 във вр с чл.26, ал.1 от НК, чл.54 вр. с чл.36
от НК, съдът наложи на подс.Й. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, а на основание чл.304 от НПК го оправдава по
обвинението в частта да е отнел вещи със стойност над 39.30 лева до 58.95лв.
За наложеното наказание лишаване от свобода не се налага реалното му
изпълнение, тъй като подсъдимият е неосъждан и е оправдано очакването целите по
чл. 36 от НК да се изпълнят, без да се налага ефективно изпълнение на
наказанието. Поради това и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното на Й. наказание за изпитателен
срок от три години.
На основание чл.53, ал.1, б.”а”
от НК, следва да се отнемат в полза на държавата 1/2 идеална част от лек
автомобил лек автомобил “Форд Транзит” с рег.№ Р 78-60 АН, ведно с част I и II на удостоверение за регистрация и контактен ключ за лекия автомобил
придобита в СИО от подсъдимия Б.Д.Й..
При този изход на делото той следва да заплати в полза на държавата по сметка на ОДМВР-Русе
сумата от 132 лв. представляваща
направените на досъдебното производство разноски, а в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – гр.Русе сумата от 101.18 лв.,
представляваща направените на съдебното производство разноски.
Мотивиран така съдът постанови
присъдата си.
Районен
съдия: