№ 843
гр. Бургас, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Таня Д. Евтимова
Радостина П. Иванова
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20232100500967 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 676/27.03.2023г., постановено от
Районен съд – Бургас по гр. д. № 20222120102403. С това решение, съдът отхвърля исковете
на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК: ***** със седалище и адрес на управление в гр. С**** против
К. К. Т., ЕГН: ********** от гр. Б**** да се приеме за установено, че Т. дължи на банката
следните суми: 947,99 лева – главница по договор за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит за физически лица от 14.08.2017г., ведно със законната лихва,
считано от 13.01.2022г. до окончателното изплащане; 165,13 лева – договорна лихва за
периода от 20.02.2021г. до 19.12.2021г.; 6,32 лева – обезщетение за забавено плащане за
времето от 20.12.2021г. до 12.01.2022г. и 75 лева – заемни такси, за които са издадени
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 197/2022г. на
Районен съд – Бургас.
Подадена е въззивна жалба от „Банка ДСК“ ЕАД против решение № 676/27.03.2023г.
Жалбоподателят оспорва извода на районния съд за недействителност на договора за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 14.08.2017г. на основание
чл.22, ал.1, вр. чл.10, ал.1 от ЗПК и за погасяване на вземането по договора на основание
чл.739, ал.1 от ТЗ. Банката излага подробни съображения защо изводите на съда са
неправилни и необосновани. „Банка ДСК“ ЕАД твърди, че решението на районния съд е
постановено при допуснати процесуални нарушения, тъй като съдът е оставил без уважение
искането за допускане на съдебни-счетоводна експертиза.
Въззивната страна не се представлява в съдебно заседание. По делото е депозирана
писмена молба, в която „Банка ДСК“ ЕАД прави искане за уважаване на жалбата и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Ответната страна - К. К. Т. представя писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на жалбата.
1
К. Т. не се представлява в съдебно заседание. По делото е депозирана писмена молба,
в която Т. настоява за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на съдебното решение.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
ФАКТИ:
На 14.08.2017г. „Банка ДСК“ ЕАД и К. К. Т. сключват договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица. По силата на този
договор, банката предоставя на клиента револвиращ кредит под формата на кредитен лимит,
достъпът до който се осигурява чрез кредитна карта в размер на 1 000 лева с променлив
лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 21,95% годишно или 0,06% на
ден, формиран на стойността на 6-месечен SOFIBOR за карти в BGN/6-месечен EUROBOT
за карти в EUR и USD в размер на 0,268%, които индекси, при отрицателни стойност, се
приемат със стойност нула, и фиксирана надбавка в размер на 24,68%. В договора е
определена месечна падежна дата до 20-то число на месеца. Погасяването на кредита трябва
да се извърши на 12 месечни вноски съгласно погасителен план, приложен към договора.
Годишният процент на разходите по кредита е в размер на 24,30%. Договорът е подписан от
страните с приложени към него общи условия.
На 28.12.2021г. „Банка ДСК“ ЕАД изпраща на Т. уведомление за предсрочна
изискуемост на кредита. По делото е приложено извлечение от счетоводна сметка
„Клиенти“ на банката, от което е видно, че Т. е направил пет плащания, както следва: 18,54
лева на 20.03.2021г., 29,08 лева на 20.04.2021г., 58,90 лева на 20.05.2021г., 88,80 лева на
20.06.2021г. и 118,76 лева на 20.07.2021г.
На 13.01.2022г. „Банка ДСК“ ЕАД подава заявление за издаване на заповед по чл.417
от ГПК за сумите, които не са погасени. На 17.01.2022г. Районен съд – Бургас издава
заповед № 132 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ за следните
суми: 947,99 лева – главница по договора; 6,32 лева – обезщетение за забава за периода от
20.12.2021г. до 12.01.2022г., 75 лева – заемни такси по договора, 75 лева – разноски по
делото и законна лихва върху главницата. Заповедта по чл.417 от ГПК е възразена в срока
по чл.414 от ГПК, в резултат на което „Банка ДСК“ ЕАД предявява установителен иск.
В отговор на исковата молба, К. Т. оспорва иска по основание и размер. Т. въвежда
възражение за недействителност на договора на основание чл.22, ал.1, вр. чл.10, ал.1 от ЗПК.
Ответникът прави възражение и за погасяване на вземането на основание чл.739 от ТЗ, тъй
като по отношение на дружество, в което той е неограничено отговорен съдружник - СД
„*****“, е открито производство по несъстоятелност. Несъстоятелността е обявена на
02.01.2020г. С решение № 260073/22.03.2021г., постановено по търг. дело № 126/2019г.
Окръжен съд – Хасково прекратява производството по несъстоятелност и заличава
събирателното дружество. С прекратяване на производството по несъстоятелност,
процесните вземания се погасяват на основание чл.739, ал.1 от ТЗ.
В хода на съдебното производство са представени договор за издаване и обслужване
на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, сключен между страните на
14.08.2017г., Общи условия на „Банка ДСК“ ЕАД, уведомление за предсрочна изискуемост,
ведно с доказателства за връчването му, извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“
ЕАД, заповедта по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, решения по търг. дело № 126/2019г.
по описа на Окръжен съд – Хасково.
Въз основа на събраните по делото доказателства, Районен съд – Бургас отхвърля
предявения иск. За да постанови това решение, съдът приема, че възражението на ответната
страна за недействителност на договора на основание чл.22, ал.1, вр. чл.10, ал.1 от ЗПК, е
основателно, тъй като текстът на договора е написан на шрифт с размер по-малък от 12. В
този случай, кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита. Поради това,
исковете за договорна и мораторна лихва са неоснователни. Отделно от това, съдът намира
за основателно правопогасяващото възражение на ответника по чл.739, ал.1 от ТЗ.
Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните
2
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това,
жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от
ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивната инстанция
констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в
пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма.
Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената
защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 676/27.03.2023г. е правилно. Този извод се налага по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.739, ал.1 от ТЗ непредявените в производството по
несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват.
Според т.1 от ТР № 2/13.07.2020г., постановено от ОСТК на ВКС по т. д. № 2/2018г.
когато производството по несъстоятелност е прекратено с решение по чл.632, ал.4 от ТЗ без
да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията, се погасяват на основание
чл.739, ал.1 от ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и
неупражнените права, независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите и
правноорганизационната форма на длъжника.
От представеното по делото решение № 116/09.10.2019г., постановено от ОС –
Хасково по търг. дело № 126/2019г. е видно, че по отношение на „*****“ СД е открито
производство по несъстоятелност и е определена началната дата на неплатежоспособността
на 14.04.2019г. С решение № 1/02.01.2020г., Окръжен съд – Хасково спира производството
по несъстоятелността. С решение № 260037/22.03.2021г. съдът прекратява производството
по несъстоятелността и заличава обявеното в несъстоятелност търговско дружество „*****“
СД. От приложения към делото договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица е видно, че същият е сключен на 14.08.2017г., т.е.
преди да се открие производството по несъстоятелност. При това положение, изхождайки от
нормата на чл.739, ал.1 от ТЗ и от ТР № 2/13.07.2020г., съдът намира, че вземането на
банката, възникнало на основание договора за издаване на кредитна карта, е погасено с
прекратяване на производството по несъстоятелност.
Изводът на районния съд за недействителността на договора на основание чл.22, ал.1,
вр. чл.10, ал.1 от ЗПК и следващата от това недължимост на договорната и мораторна лихва
също е правилен.
По изложените съображения, жалбата на „Банка ДСК“ ЕАД се явява неоснователна и
трябва да се остави без уважение със следващото от това потвърждаване на
първоинстанционното производство.
Мотивиран от гореизложеното, Окръжен съд – Бургас, VІ въззивен сътав
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение № 676/27.03.2023г., постановено от Районен съд – Бургас
по гр. д. № 20222120102403.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4