Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 18.06.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХI-ти граждански състав, в публично
заседание на девети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЯ
ШИРКОВА
при
секретаря Петя Иванова, като разгледа докладваното от съдията Ширкова гр.дело № 43
по описа на съда за 2020г. и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова
молба от Р.Х.И. с ЕГН ********** *** като майка и законен представител на
малолетното дете ***с ЕГН ********** против
Е.Л.В. с ЕГН ********** ***. В молбата се твърди, че от съвместното си
съжителство с ответника имат родено едно дете – ***. Твърди, че от месец януари
2016 живеят разделени с ответника. Твърди се, че с решение №727/13.05.2016г. по
гр.дело 1206/2016г. по описа на РС Плевен, упражняването на родителските права
върху детето е предоставено на майката. Твърди се, че от определяне размера на
издръжката е изминал дълъг период, в който са се увеличили нуждите на детето, а
икономическите условия в страната са променени. Твърди се, че детето посещава
уроци по изобразително изкуство, а доходите на ищцата са ниски и не са
достатъчни да покрият нуждите на детето. В заключение ищцата моли съда да
постанови решение, с което да измени издръжката като я увеличи от 110 на 250
лева месечно.
В
едномесечния срок е постъпил писмен отговор, с който ответникът навежда доводи,
че не работи и няма възможност да заплаща такъв размер на издръжката. Изразява
готовност да заплаща издръжка в минимален размер.
В съдебно заседание ищцата се
явява лично. Ответникът се явява лич„но и с
процесуалния си представител адвокат М.М. ***.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, намира за безспорно установено следното:
Установява се от представеното по
делото удостоверение за раждане, че че страните Р.Х.И.
с ЕГН ********** и Е.Л.В. с ЕГН ********** са родители на детето ***с ЕГН **********,
родено на ***г.
Установява се от приложеното гр.дело
№1206/2016г. по описа на РС Плевен, че с Решение № 727/13.05.2016г. ответникът
е осъден да заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 110 лева, считано
от 21.03.2016г. до настъпване на причини за нейното изменяване
или прекратяване.
От представената служебна бележка
от 17.12.2019г. се установява, че детето ***посещава редовно учебни занятия и е
ученичка в първи клас на ***.
От представеното на лист 11
удостоверение се установява, че ищцата работи в ***на длъжник отчетник
счетоводство, където получава трудово възнаграждение в размер на 576,80 лева
средно, като за периода декември 2018г. до ноември 2019г. е получила доход в
размер на 4160,31 лева.
Установява се от представеното
Експертно решение на лист 12, че на ищцата е определена 50% трайно намалена
работоспособност поради констатирани заболявания.
От представената справка от НАП
се установява, че за ответника Е.Л.В. след направена справка в информационните
масиви липсват данни за наличие на действащи трудови правоотношения.
Не се спори между страните и се
установява от приложените банкови извлечения, че ищцата е получавала издръжка
от ответника в размер на 110 лева по банков път ежемесечно, като последния
превод е бил на 24.02.2020г. в размер на 220 лева за месеците април и май
2020г.
В разпореждането за насрочване на
делото, съдът е указал на страните да представят доказателства за семейно и имотно
състояние. Страните не са представили доказателства в тази насока и съдът
приема, че не полагат грижи за други лица. Съдът е указал на ищцата да
представи доказателства относно нуждите на детето. По делото не са събрани
доказателства за по-големи нужди от обичайните.
С оглед на обсъдените
доказателства съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
чл.143, ал.1 и 2 от СК, всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и
материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на
детето. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си. Съгласно чл.142, ал.1 от СК размерът на издръжката,
която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие деца се определя в зависимост
от нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи. Детето, за което се претендира издръжка
е било в първи клас през учебната
2019 / 2020г. При определяне на този размер, съдът съобрази, че за детето предстои лятна
ваканция и почивка, а през есента започване на нова учебна година. Съобразявайки
обичайните нужди за възрастта на детето - потребностите му от здравословна
храна, облекло според сезона, учебни помагала, съдът приема, че необходимата
обща издръжка на детето, следва да се определи на 350 лева.
Като прецени, че майката полага
преките и непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на детето, то
бащата би следвало да поеме по-голям дял от финансовата издръжка. Но размера на
издръжката следва да се определи като се преценят и възможностите на
родителите. Всеки от двамата родители не заплаща наем и няма задължения към
други низходящи или възходящи лица. Към момента, майката полага труд и получава
сравнително ниско трудово възнаграждение, в размер под минималната работна
заплата. За бащата не са представени доказателства за получаваните от него
доходи от трудови правоотношения. Съдът прецени, че същият е в трудоспособна
възраст и би могъл да реализира доходи от трудова дейност. Не са представени
доказателства да страда от заболявания, които да му пречат да полага труд за
разлика от майката, за който има ***, че е с ***. Отделно от това се установи
по делото, че ответникът работи с таксиметров автомобил. Представени са писмени
доказателства, че ответникът е страна по граждански договор за възлагане, по
силата на който същият приема и изпълнява поръчки от централа с таксиметров с
автомобил, срещу месечно възнаграждение в размер на 30 лева. Така получените
доходи не са били декларирани нито от страна на ответника, нито от страна на
възложителя. Противоречиво на всякаква логика е уговореното възнаграждение в
размер на 30 лева месечно за извършваните услуги. Поради изложеното, съдът
приема, съдът приема, че бащата следва да заплаща месечна издръжка в размер на
200 лева, като останалата част от необходимата издръжка следва да се поема от
майката, ищца по делото. За разликата до предявения размер от 250 лева искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Ответникът дължи увеличения
размер на издръжката от датата на исковата молба до настъпването на причини за
нейното изменение или прекратяване. Издръжката се дължи ведно със законната
лихва от датата на забавата.
Ответникът следва да заплати по сметка на РС Плевен сумата от 129,60 лева,
представляваща държавна такса върху увеличения размер на издръжката.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ на основание чл.150, вр.чл.143, ал.2 от СК, РАЗМЕРЪТ на издръжката, присъдена с Решение
№727/13.05.2016г. по гр.дело № 1206/2016г. по описа на РС Плевен, като ОСЪЖДА Е.Л.В. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА месечна издръжка на детето ***с
ЕГН **********, родено на ***г. чрез неговата майка и законен представител Р.Х.И.
с ЕГН ********** в размер 200 лева вместо заплащаните до момента 110 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда 07.01.2020г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, считано от датата на
изискуемостта й, до окончателното й изплащане като за разликата до
претендираните 250 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.78 ГПК, Е.Л.В. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС сумата от 129,60
лева държавна такса върху
увеличеният размер на издръжката.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК,
постановява ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението.
Решението може да се
обжалва на основание чл.315, ал.2 от ГПК в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: