МОТИВИ по
НОХ дело №00152/2016 год.по описа на РС гр.Етрополе
Обвинението е предявено от Етрополска районна прокуратура срещу В.М.И. за това, че на неустановена
дата, около средата на м. май 2016г година, от къща в с.Брусен, общ.Етрополе,
при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”а” и „б” от НК,
чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот – счупил
стъкло на прозорец е отнел чужди движими вещи - ракия домашна
сливова 6 литра на стойност 48 лв,
2 бр. брадви с дървени дръжки, употребявани на обща стойност 24 лева, желязна
вила с дървена дръжка, употребявана на стойност 10 лева, зъбач дървен на
стойност 6 лева, осолено краве мляко с чубрица за 1,50 лева, 1 буркан подправка
песто на стойност 1,40 лв, 1 буркан сусамов тахан на стойност 2,50 лева, 1
буркан кисели краставички на стойност 2,60 лева, ловджийски нож тип «кама» на
стойност 35 лева и три броя тенджери от алпака с вместимост от по 20 литра на стойност 105
лв, всички отнети вещи на обща стойност 236 лева, от владението и без съгласието на Б.Ц.Б. ***,
с намерение противозаконно да ги присвои.
В съдебно заседание представителят
на прокуратурата поддържа обвинението, така както е повдигнато. Предлага на
подс.В.И. да бъде
наложено наказание лишаване от свобода в минимален размер за срок от три
години, след което по реда на чл.58а от НК да бъде намалено с 1/3, като бъде
определено наказание лишаване от свобода за срок от две години, което съгласно
чл.60, ал.1 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от
“закрит” тип, при
първоначален “строг” режим на изтърпяване, съгласно чл.61 от ЗИНЗС.
Пострадалия Б.Ц.Б., редовно призован чрез колега, не се явява и
представлява, и не прави искания за конституиране като частен обвинител или
граждански ищец.
Подсъдимия В.М.И., лично и чрез служебния си защитник адв.В.Х.
от САК, не оспорва изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт
факти и е съгласен да не се събират доказателства за тях. Съгласен е да бъде
проведено съкратено съдебно следствие. Служебния защитник адв.Блескова не
оспорва исканията на представителя на обвинението.
Съдът като намери, че
направените от подсъдимия самопризнания изцяло на изложените в обстоятелствената
част на обвинителния акт факти се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства с определение обяви, че на основание чл.372 ал.4
вр.чл.371 т.2 от НПК, при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията
му за всички изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и
събраните с доказателствени средства доказателства по досъдебното производство.
След като взе предвид самопризнанията на подсъдимия и
събраните в досъдебното производство доказателства- обясненията на свидетелите - Б.Ц.Б., Никола
М. Иванов, Цветан Стефанов И.; протокол за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум към него, протоколи за доброволно предаване; съдебно-оценителна
експертиза; справка за съдимост на обвиняемия; характеристика на обвиняемия,
справка за семейно и материално положение и имотно състояние и тези събрани в
съдебното следствие, които подкрепят самопризнанията, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Обвиняемият В.М.И. е осъждан многократно за извършени
престъпления от общ характер, за които са му налагани наказания „лишаване от
свобода”, като от значение за правната квалификация на деянието по настоящото
производство са следните :
1. С
присъда № 11/24.10.2006г. в сила от 10.04.2007 год. постановена по НОХД
91/2006г на РС- Етрополе, частично изменена в гражданската част и потвърдена в
останалите части, с решение на СОС от 10.04.2007г. по ВНОХД, № 822/2006г. на
основание чл.152, ал.1 т.2 пр.1 от НК, вр. чл. 373, ал.2 от НПК, вр. чл. 55, ал.1
т.1 ат НК е осъден на ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при
първоначален „строг” режим на изтърпяване. На основание чл. 25, ал.1 вр. чл.
23, ал.1 от НК, по това дело и по НОХД №38/06г. по описа на РС- Етрополе е
осъден да изтърпи едно общо наказание от
ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБАДА при „строг”
режим на изтърпяване. На
основание чл. 24 от НК е увеличено определеното общо наказание, като е осъден
да изтърпи едно общо наказание от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБАДА, при „строг” първоначален режим на
изтърпяване. На
основание чл. 59, ал.1 от НК е приспаднато времето през което осъдения е бил
задържан под стража, считано от 31.01.06г. до 28.03.06г. На основание чл. 25,
ал.2 от определеното общо наказание от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБАДА, е приспаднато изтърпяната част от наказанието
определена със споразумение от 24.03.2006г. по НОХД 38/06г. на РС- Етрополе,
считано от 28.03.2006г.
2. с присъда № 20/01.07.2010г. в сила от 17.11.2010 год.
постановена по НОХД 67/2010 год. на РС-
Етрополе, на основание чл.131а, предл.2, вр. чл. 129, ал.1 е ал.2 вр. чл. 29,
ал.1 б.”а” и „б”, вр. чл. 373, ал.2 от НПК, вр. чл. 58а, вр. чл. 55,ал.1 т.1, е
осъден на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при „строг” режим на изтърпяване. На основание чл. 59, ал.1 НК е
приспаднато времето през което е бил задържан под стража с определение от
23.12.2009год по ЧНД № 191/2009г. на РС-Етрополе, считано от 21.12.2009год. С решение на СОС от 17.11.2010год.
по ВНОХД № 775/2010год. е изменена присъда № 20/01.07.2010год. по НОХД №
67/2010год. на РС- Етрополе, като оправдава подсъдимия да е извършил
престъплението по чл. 131а НК при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал.1 б
„б” НК. Увеличава наказанието от ДВЕ
ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
НА ДВЕ ГОДИНИ И ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
3. със споразумение № 51, по НОХД № 173/2012 год. одобрено
в съдебно заседание на 20.12.2012г. на
РС- Етрополе, на основание чл.196, ал.1 т.1, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 29,
ал.1 б.”а” и „б” от НК, вр. чл. 381, ал.4 от НПК, вр. чл. 55,ал.1 т.1, е осъден на ОСЕМ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при „строг”
режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. От горното е
видно, че предмет на настоящия обвинителен
акт на В.М.И. е извършено при условията на
опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал.1 букви „а” и „б” от НК.
Подсъдимия В.М.И. *** – свид. Б.Б.,*** притежава недвижим
имот, състоящ се от дворно място и вила. Двамата се познавали, тъй като при
посещенията си на имота свид.Б. се случвало да ангажира подсъдимия с различни
дейности по поддръжка на имота си, за което му заплащал. Ето защо същия
познавал имота и покъщнината в него и му било добре известно, че там няма
постоянно живеещи. Един ден, около средата на м. май 2016г. подс. И. минавал
покрай вилата и решил да влезе вътре, за да вземе каквото му хареса. Под
навеса, до къщата намерил брадва, с която счупил прозорец на първия етаж, през
който влязъл във вилата. От мазето взел пластмасова туба от 6 литра, пълна с ракия. От
кухнята взел буркан от 800 гр. с кисели краставички, 1 буркан от 225 гр. с краве мляко с чубрица, буркан от 120 гр. с
подправка песто, буркан от 300 гр. със сусамов тахан. От шкаф, намиращ се в
кухнята взел ловджийски нож тип «кама» заедно с кожена кания, а от стая взел
две брадви и 3 броя тендежири с вместимост от по 20 литра. Вещите изнесъл
през прозореца, през който проникнал. От навес взел желязна вила и зъбач.На
следващия ден продал една от брадвите за 10 лева на свид. Никола М. Иванов и му
оставил бурканите с хранителните продукти. Ракията изпил, а ловджийският нож
носел със себе си няколко дни, след което го изгубил.
На 15.06.2016г. подс. В.М.И.
предал с протокол за доброволно предаване брадва с дървена дръжка, с дължина
95см и дървен зъбач за събиране на сено.
На
22.06.2016г. свид. Никола М. *** предал доброволно - брадва с дървена дръжка и
стъклен буркан 225 гр., съдържащ краве мляко с чубрица, буркан 190 гр.,
съдържащ подправка “филипо берио песто - класик”, буркан 300 гр., съдържащ сусамов тахан. За предадените вещи свид.
Никола Иванов заявява, че му били дадени от подс. В.И. ***.
От изготвената съдебно – оценителна експертиза
е видно, че общата стойност на противозаконно отнетите движими вещи възлиза на
236 лева, както следва : ракия домашна сливова
6 литра
на стойност 48 лв, 2 бр. брадви с дървени дръжки, употребявани на обща стойност
24 лева, желязна вила с дървена дръжка, употребявана на стойност 10 лева, зъбач
дървен на стойност 6 лева, осолено краве мляко с чубрица за 1,50 лева, 1 буркан
подправка песто на стойност 1,40 лв, 1 буркан сусамов тахан на стойност 2,50
лева, 1 буркан кисели краставички на стойност 2,60 лева, ловджийски нож тип
«кама» на стойност 35 лева и три броя тенджери от алпака на стойност 105 лв.
При тези фактически констатации се налага правният извод,
че подс. В.И. е осъществил от обективна и субективна страна състав на
престъпление по чл.196 ал.1 т. 2 вр. чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1 вр. чл. 29
ал.1 б.”а” и „б” от НК.
Обективно, на неустановена дата, около средата на м. май
2016г година, от къща в с.Брусен, общ.Етрополе, при условията на опасен рецидив
по смисъла на чл.29 ал.1 б.”а” и „б” от НК, чрез разрушаване на прегради,
здраво направени за защита на имот – счупил стъкло на прозорец е отнел чужди
движими вещи на обща стойност 236 лева, както следва: ракия домашна сливова 6 литра на стойност 48 лв, 2 бр. брадви с
дървени дръжки , употребявани на обща стойност 24 лева, желязна вила с дървена
дръжка , употребявана на стойност 10 лева, зъбач дървен на стойност 6 лева,
осолено краве мляко с чубрица за 1,50 лева, 1 буркан подправка песто на
стойност 1,40 лв, 1 буркан сусамов тахан на стойност 2,50 лева, 1 буркан кисели
краставички на стойност 2,60 лева, ловджийски нож тип «кама» на стойност 35
лева и три броя тенджери от алпака на стойност 105 лв, от владението и без
съгласието на Б.Ц.Б. ***, с намерение противозаконно да ги присвои.
От субективна страна
подсъдимият е имал ясни представи в съзнанието си, че с деянието прекъсва
досегашната и установява своя нова фактическа власт върху движимата вещ,
предмет на престъплението; че същата е чужда и, че липсва съгласие на владелеца
й за това. За противозаконното му присвоително намерение се съди от
последващите му действия на разпореждане с вещите. Следователно е действал
виновно, в хипотезата на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, предл. 1-во
от НК – съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици от извършването му и е искал настъпването им.
Разпитан на
досъдебното производство подс. В.М.И. дава обяснения по обвинението и съжалява
за стореното.
Подс. В.М.И. е роден на *** ***, с пост. и
наст. адрес в с.Брусен, общ.Етрополе, обл. Софийска, българин, български
гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, безработен.
При определяне размера на наказанието на подсъдимия,
съдът се съобрази с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК и наложи същото при
условията на чл.58а ал.1 вр. чл.54 от НК.
Съдебния състав приема,
че на подс. И. следва да бъде наложено наказание в пределите, предвидени в
разпоредбата на чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195, ал. 1, т.3 вр. чл. 194, ал. 1 вр.
чл.29 ал.1 б.»а» и «б» от НК, а именно от три до петнадесет години лишаване от
свобода.
При
определяне размера на наказанието, съдът взе предвид семейното и имотно
състояние на дееца, а именно, че същия живее сам и е безработен, което
предполага тежко социално-битово положение; сравнително невисоката стойност на
противозаконно отнетите вещи и факта, че част от тях в хода на досъдебното
производство са върнати на собственика. Наред с горните смекчаващи
обстоятелства, съдът приема и добрите характеристични данни на подс.И., както и
обстоятелството, че липсата на парични средства го е подтикнала да извърши
деянието, поради което счита, че е налице превес на същите при определяне
наказателната отговорност.
Като
отегчаващо наказателната отговорност обстоятелство може да бъде взето съдебното
минало на подс.И..
Като
взе предвид смекчаващите и отегчаващите наказателната отговорност обстоятелства
съдът счита, че размера на наказанието лишаване от свобода следва да се
определи около долната граница, а именно четири години ЛС, като по реда на
чл.58а ал.1 от НК да бъде намален с една трета и бъде определено наказание от две
години и осем месеца ЛС.
С
оглед съдебното минало на подсъдимия, същия следва да изтърпи наказанието
съгласно чл.60,ал.1 от ЗИНЗС в затвор или затворническо общежитие от “закрит”
тип, при първоначален “строг” режим на изтърпяване, съгласно чл.61 от ЗИНЗС.
Съдът
намери, че така наложеното наказания на подсъдимия ще изиграе своята
възпитателна и превантивна роля и ще изпълни целите на наказанието по чл.36 от НК.
Подсъдимия бе осъден да
заплати на държавата направени по делото разноски за вещо лице в размер на
48.30 /четиридесет и осем лева и тридесет стотинки/, вносими по сметката на
ОД-МВР София област, както и да заплати по сметка на НБПП сумата, която ще бъде
определена за възнаграждение на служебен защитник.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ЦВЕТОМИР ЦВЕТАНОВ/