Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/28.03.2019г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на дванадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА
ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ТЕОДОРА МИЛЕВА |
|
|
СИЛВИЯ САНДЕВА |
При участието на
прокурора ВЕСЕЛИН ВИЧЕВ и секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от
съдия Сандева к.адм.д. № 9/2019 год. по описа на АдмС – Добрич и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба на С.И.Б. *** срещу
решение № 452 от 29.11.2018г., постановено по н.а.х.д. № 423/2018г. по описа на
РС -Добрич, с което е изменено наказателно постановление № 18-0851-000217/01.03.2018г.
на началника на сектор “ПП” при ОД на МВР – Добрич, с което на касатора за
нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер 300 лева, като нарушението
е преквалифицирано по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП и е наложено същото по вид и
размер административно наказание – глоба в размер на 300 лева. Основното
възражение в жалбата се свежда до неправилност на решението поради явна несправедливост
на наказанието. Твърди се, че наложеното на касатора наказание е несъразмерно
тежко, тъй като не е взето предвид имотното му състояние, както и обстоятелството,
че към датата на нарушението има 39 контролни точки. В съдебно заседание се
излагат допълнителни доводи, че касаторът си е взел поука от предходно наложено
му наказание за друго негово нарушение по ЗДвП, поради което е редно процесното
наказание да бъде определено в по-нисък размер. Иска се отмяна на решението и
постановяване на друго по същество, с което да се измени наложеното наказание,
като се намали до минималния предвиден в закона размер от 100 лева.
Ответникът по касационната
жалба не изразява становище по нея.
Представителят
на ДОП дава заключение, че решението на ДРС е правилно и законосъобразно и
следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените
от жалбоподателя касационни основания, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с
правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално
допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения :
С обжалваното
решение районният съд е изменил наказателно постановление № 18-0851-000217/01.03.2018г.
на началника на сектор “ПП” при ОД на МВР – Добрич, с което на С.И.Б. за
нарушение на чл.150а от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер 300 лева, като е преквалифицирал
нарушението по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП и е наложил административно наказание
„глоба“ в размер на 300 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел, че нарушението
е доказано по безспорен и категоричен начин, но неправилно е определена
приложимата спрямо него санкционна норма, поради което и с оглед на
правомощията си по чл.334, ал.3 от НПК, във вр. чл.84 от ЗАНН го е
преквалифицирал по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП вместо по чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, налагайки същото по вид и размер наказание. Счел е, че тежестта на
нарушението и високата степен на обществена опасност на нарушителя налагат
извода, че за постигане целите на чл.12 от ЗАНН е необходимо наказанието да се
изтърпи в неговия максимален размер от 300 лева, в какъвто смисъл е и
постановил решението си.
Предмет на обжалване в настоящото
производство е решението на ДРС само в частта на наложеното с него
административно наказание, поради което и настоящата касационна инстанция
счита, че не следва да обсъжда правилността на решението в останалата му част.
В обжалваната му
част решението е правилно и не страда от визираните в жалбата пороци. Неоснователно
е основното и единствено възражение на касатора, че наложеното му наказание е
явно несправедливо. Това наказание е съобразено както с характера и тежестта на
конкретно извършеното деяние, така и с личността на нарушителя, който има
няколко административни нарушения по ЗДвП, в т.ч. и шофиране в пияно състояние.
Следователно налице са редица отегчаващи вината обстоятелства, които са дали
основание на съда да определи наказанието към неговия максимален размер по
закон. Неоснователно е възражението в жалбата, че наложеното на касатора наказание
е несъразмерно тежко, тъй като не е съобразено с имотното му състояние, както и
с това, че към датата на нарушението има максималния брой контролни точки,
първо, защото липсват каквито и да е твърдения, а още по-малко доказателства,
че се намира в тежко материално и имотно състояние, което не му позволява да
изтърпи максималния размер на глобата, и второ, защото факта, че няма отнети контролни
точки, не изключва наличието на другите извършени от него нарушения по ЗДвП и
не обосновава извод за по-ниска степен на обществена опасност на неговата
личност. Неоснователно е и възражението на касатора, че по- подходящото за него
наказание е глоба в размер на законоустановения минимум, тъй като си е взел
поука от друго по-рано наложено му административно наказание. Очевидно е, че
това предходно наказание не е изиграло своята възпитаваща и предупредителната
роля, след като касаторът е управлявал МПС при отнето свидетелство за
управление, поради което налагането на по-леко по размер наказание би
пренебрегнало целите на индивидуалната и генералната превенция.
Ето защо, процесното наказание не е явно несправедливо по
смисъла на чл.348, ал.1, т.3 от НПК. И това е така, защото не всяка, а само
явната несправедливост на наказанието е основание за изменение на наказателното
постановление. Определение на явна несправедливост на наказанието е дадено в
чл.348, ал.5, т.1 от НПК. Според него, явна несправедливост на
наказанието има само когато несъответствието между наложеното наказание и
степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, е
толкова явно и очевидно, че се налага по необходимост намаляване или
увеличаване на наказанието, макар и то да е определено в рамките на закона. Когато размерът му не се отклонява съществено от съответстващия размер,
наложеното наказание не е явно несправедливо и не се налага изменението му. По тези съображения
в конкретния случай не е налице такава явна несправедливост на наказанието.
Наложеното наказание,
макар и в максималния му размер, е необходимо
за поправянето и превъзпитанието на нарушителя и за
изпълнението на останалите цели на закона - чл. 12 ЗАНН. Евентуалното му намаляване до или към минималния
предвиден в закона размер, както се иска от касатора, ще снижи общо
предупредителното и възпитателното въздействие на наказанието и ще го направи
недостатъчно ефикасно. Така е преценил и районният съд, за да стигне до
единствения правилен и законосъобразен извод, че нарушителят следва да изтърпи
наказанието в неговия максимален размер.
По изложените съображения настоящият касационен състав
намира, че наказанието е правилно определено и достатъчно за поправянето и
превъзпитанието на касатора в посока на спазване на правилата за движение. Индивидуализирането
му е направено в съответствие с изискванията на чл.27 от ЗАНН, след преценка на
всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и с оглед на личността на
нарушителя, поради което не са налице основания за отмяна на решението и
изменение на наказателното постановление в санкционната му част.
Поради съвпадане на правните и фактически изводи на касационната
инстанция с тези на районния съд обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила при условията на чл.221, ал.2 от АПК.
Водим от горното, Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 452 от 29.11.2018г., постановено
по н.а.х.д. № 423/2018г. по описа на Добричкия районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: