Решение по дело №9084/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 261293
Дата: 19 ноември 2020 г. (в сила от 15 юни 2021 г.)
Съдия: Неделина Евгениева Маринова
Дело: 20203110109084
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№….........../19.11.2020 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 53 състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                            

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА МАРИНОВА

                                                                   

          при участието на секретаря Д.Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9084/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 53 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявени обективно и субективно съединени осъдителни искове, както следва:

I. от Н.П.Ц., ЕГН **********, и ***, ЕГН **********, двамата с адрес: ***:

1. с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от общо 3 000 лева /изменен с протоколно определение от 13.11.2020 г. на 7 500 лева/, представляваща причинени имуществени вреди, вследствие на падане на клон от дърво върху притежавания от ищците лек автомобил марка и модел ***, на дата 03.08.2019 г. около 17:00 часа, в град Варна, по ул.***в посока бул.***, изразяващи се в стойността на разходи за ремонт на посоченото МПС, както следва: 400 лева – за смяна и боядисване на таван, 300 лева – за смяна и боядисване на задна дясна колона, 300 лева – за смяна и боядисване на хоризонтална дясна колона, 200 лева – за ремонт и боядисване на задна врата /на багажника/, 200 лева – за смяна на стопове по задна врата и задна част, 200 лева – за ремонт и боядисване на заден десен калник, 100 лева – за смяна на алуминиев покривен водач, 500 лева – за смяна и боядисване на дясно странично електрическо сгъваемо огледало с мигач и подгрев, 300 лева – за боядисване на задна броня и заден ляв калник, задна лява врата, предна дясна врата, преден десен калник, 500 лева – за смяна и проверка на дясна ходова част – заден десен и преден десен амортисьори, на заден десен долен носач и преден десен долен носач; ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковете – 03.08.2020 г. до окончателното изплащане на задължението;

2. с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 300 лева - обезщетение за забава върху задължението за имуществени вреди, начислено за периода от 03.08.2019 г. до 03.08.2020 г.;

 

II. от Г.П.О., ЕГН **********, с адрес: ***:

1. с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от общо 3 500 лева, представляваща причинени неимуществени вреди, вследствие на падане на клон от дърво върху управлявания от ищеца лек автомобил марка и модел ***, на дата 03.08.2019 г. около 17:00 часа, в град Варна, по ул.***в посока бул.***, изразяващи се в преживени от настъпилия инцидент уплаха и стрес за неговия живот, за живота и здравето на пътуващите в автомобила съпруга и дете на ищеца, както и на намиращия се в друг увреден автомобил пътник; ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковете – 03.08.2020 г. до окончателното изплащане на задължението;

2. с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 350 лева - обезщетение за забава върху задължението за неимуществени вреди, начислено за периода от 03.08.2019 г. до 03.08.2020 г.

 

Ищците твърдят, че Н.П.Ц. и *** са собственици в режим на СИО на лек автомобил марка и модел ***.

Сочат, че на дата 03.08.2019 г. около 17:00 часа, в град Варна, по ул.***в посока бул.***, върху тавана на управлявания по същото време от ищеца Г.П.О. автомобил паднал голям клон от дърво, разцепен поради силния вятър и дъжд. Заявява се, че поради движението на автомобила, клонът се плъзнал по тавана и засегнал дясната и задната част на същия, като ударът бил внезапен и без възможност да се избегне.

Твърди се, че причинените на автомобила щети се изразяват в: деформирани таван, задна дясна колона, хоризонтална дясна колона, задна врата /на багажника/, заден десен калник, алуминиев покривен водач, охлузени задна броня и заден ляв калник, задна лява врата, предна дясна врата, преден десен калник, увредени дясна ходова част – заден десен и преден десен амортисьори, заден десен долен носач и преден десен долен носач, счупени стопове по задна врата и задна част, дясно странично електрическо сгъваемо огледало с мигач и подгрев.

Сочи се, че необходимите разноски за материали и труд за възстановяване на автомобила в състоянието му преди увреждането са, както следва: 400 лева – за смяна и боядисване на таван, 300 лева – за смяна и боядисване на задна дясна колона, 300 лева – за смяна и боядисване на хоризонтална дясна колона, 200 лева – за ремонт и боядисване на задна врата /на багажника/, 200 лева – за смяна на стопове по задна врата и задна част, 200 лева – за ремонт и боядисване на заден десен калник, 100 лева – за смяна на алуминиев покривен водач, 500 лева – за смяна и боядисване на дясно странично електрическо сгъваемо огледало с мигач и подгрев, 300 лева – за боядисване на задна броня и заден ляв калник, задна лява врата, предна дясна врата, преден десен калник, 500 лева – за смяна и проверка на дясна ходова част – заден десен и преден десен амортисьори, на заден десен долен носач и преден десен долен носач; общо в размер на 3 000 лева.

Заявява се, че ищецът Г.П.О., като водач на процесния лек автомобил по време на инцидента, преживял уплаха и стрес за неговия живот, за живота и здравето на пътуващите в автомобила съпруга и дете на ищеца, както и на намиращия се в друг увреден автомобил пътник. Твърди се, че преживяната травма продължила няколко месеца, като през това време сънят на ищеца бил неспокоен, като претърпените от същия неимуществени вреди се претендират в размер на 3 500 лева.

В открито съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител адвокат К.К., поддържат исковата молба и молят за уважаване на изменения иск и присъждане на разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на предявените искове.

Твърди се, че ищците не са ангажирали доказателства за твърденията си в исковата молба, като от същите се установява единствено, че ищецът Н.П.Ц. е собственик на процесното МПС и че на същото са нанесени материални щети от паднало дърво на 03.08.2019 г. в град Варна, ул.***. Сочи се, че липсват твърдения за противоправно поведение от страна на служители на Община Варна, като падането на дървото е било вследствие на природно бедствие, което е случайно по своя характер. Заявява се, че ищците не са доказали размера на причинените имуществени вреди, както и наличието на причинени неимуществени такива. Твърди се изпълнение от страна на ответника на нормативно установените му задължения по поддръжка на озеленените площи и декоративната растителност.

В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител и не взема становище.

 

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От приобщеното по делото Свидетелство за регистрация Част I на МПС  се установява, че ищецът Н.П.Ц. е придобил правото на собственост по отношение на лек автомобил марка и модел***на 29.11.2016 г., а видно от Удостоверение за сключен граждански брак от 22.10.1995 г., ищците Н.П.Ц. и *** са сключили граждански брак на 22.10.1995 г. в град ****, Област ****.

От приложеното писмо от Регионална дирекция **** с рег. № *** г. се изяснява, че на 03.08.2019 г. в 18:00 ч. в ****, е получен сигнал за отстраняване на опасни предмети – паднало дърво върху автомобил на ул.***, при което са нанесени значителни материални щети на собствения на ищците лек автомобил – по тавана на купето и задна колонка. В документа е отразено, че служители на Сектор ****са участвали в обезопасяването на произшествието.

От приетото заключение на допуснатата **** се установява, че в резултат от падналия на 03.08.2019 г. голям клон от дърво върху процесния лек автомобил, движещ се по ул.***, са увредени следните негови детайли, възстановими по следния начин, а именно:  таван /за подмяна и боядисване/, колона – панел задна дясна /подмяна и боядисване/, колона хоризонтална дясна /подмяна и боядисване/, врата задна на багажник /ремонт и боядисване/, стопове врата дясна и задна част /подмяна/, водач А1 покрив /подмяна/, огледало с мигач дясно странично електрическо и подгрев /подмяна и боядисване/, броня задна /боядисване/, калник заден ляв /боядисване/, врата задна лява /боядисване/, врата предна лява /боядисване/, калник преден десен /боядисване/, амортисьор заден десен /подмяна/, амортисьор преден десен /подмяна/, калник преден /боядисване/, врата задна дясна /боядисване/, врата предна лява /боядисване/. Съгласно заключението е възможно всички щети по автомобила да са настъпили в резултат от пряк контакт между превозното средство в движение и предмет с цилиндрична форма и голяма маса (обичайно голям клон или ствол на дърво), движещ се непосредствено над него в посока към земната повърхност. Според експерта, общата стойност на щетите е в размер на 18 684,86 лева, включваща труд, резервни части и материали, а средната пазарна стойност на автомобила към 03.08.2019 г. възлиза на 7 500 лева.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на ангажираните от ищците свидетели.

От показанията на свидетеля ***П. се потвърждава механизмът на увреждане на процесния лек автомобил, при който върху тавана му е паднало счупено дърво. Свидетелят е очевидец на събитието, като по негови данни до него имало паркирани още три или четири коли, а по улицата се движел автомобил марка и модел ***“, в който имало семейство. Твърди, че посочената кола също била ударена от дървото, като водачът на същата излязъл и му се притекъл на помощ. Като причина за падането на дървото сочи обстоятелството, че същото е било изсъхнало и е трябвало отдавна да се отреже, а по същото време е имало много силен вятър.

От показанията на свидетелката **** /във фактическо съпружеско съжителство с ищеца Г.О./ се потвърждават щетите по автомобила, както и обстоятелството, че Г.О. е пътувал в същия заедно с нея и с детето им *** О.. Твърди, че ищецът Г.О. много се изплашил, като непосредствено след удара проверил първо дали семейството му е добре, след което излязъл от колата и се притекъл на помощ на човек от съседен автомобил. Сочи, че от датата на инцидента О. е тревожен, не спи спокойно, при пътуване отделя продължително време да проверява дали семейството му е добре, като оттогава досега процесният автомобил стои в гараж неремонтиран и О. отказва да го управлява. Свидетелката заявява, че чувството за безпокойство у ищеца продължава и до днес, дори се засилва.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Посочената разпоредба предвижда отговорност на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа. Отговорността е обективна и гаранционно-обезпечителна, предназначена да репарира вредоносните последици, настъпили в резултат от чуждо виновно и противоправно поведение (действие или бездействие), осъществено при или по повод изпълнението на възложената дейност. Същата е приложима и в хипотези, в които във връзка с изпълнението е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила. В този смисъл са задължителните указания, дадени в  т. 3 от Постановление № *** и т. 2 от Постановление № *** г. на ***. Следователно, за да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за вреди, причинени при или по повод на възложената работа, следва да бъде осъществен фактическият състав на деликта по чл. 45, ал. 1 ЗЗД: противоправно деяние (действие или бездействие), вреди, причинно-следствена връзка между тях и вина, която по агрумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага, както и да е налице допълнителната предпоставка на приложимата норма на чл. 49 ЗЗД, а именно: делинквентът да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление **** г. на Пленума на ***, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа, и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

В контекста на разглеждания случай, основателността на предявените искове е обусловена от кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки, а именно: настъпването на твърдените имуществени и неимуществени вреди в резултат от падналия на 03.08.2019 г. клон от дърво върху собствения на ищците Н.П.Ц. и *** лек автомобил, управляван от третия ищец Г.П.О., които вреди са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на задълженията на трети лица при или по повод възложената им от Община Варна работа по премахване на дървесната растителност на територията на общината.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищците е да проведат пълно и главно доказване на тези факти. В тяхна тежест е да установят още и размера на претендираните имуществени, респективно неимуществени вреди. С оглед наведените от ответника възражения, в негова тежест е да установи, че е извършвана санитарна сеч на засадените на ул.*** дървета, както и че в деня на инцидента е имало силна буря, в резултат от която е паднал клонът от дървото.

От приобщените писмени и гласни доказателствени средства - писмо от ***“ – ***, свидетелските показания и заключението на Съдебно-автотехническата експертиза, което съдът, на основание чл. 202 ГПК, кредитира изцяло, е установен механизмът на настъпилото събитие - на 03.08.2019 г. собственият на ищците Н.П.Ц. и *** лек автомобил, управляван от третия ищец Г.П.О.,***, когато върху тавана на превозното средство, в което се намирали водачът и неговото семейство, паднал дебел клон от крайпътното дърво.

От заключението на вещото лице е доказано също, че са причинени имуществени вреди на ищците Н.П.Ц. и ***, изразяващи се в констатираните щети по техния автомобил, както и че същите съответстват на механизма на настъпване на процесното събитие - според експерта уврежданията са от естество да бъдат причинени в резултат от съприкосновението на превозното средство с твърд предмет и в частност с падналия клон от дърво, като щетите са обичайни за подобен случай. Настъпването на тези щети се потвърждава и от свидетелските показания на разпитаните очевидци.

От техните показания се доказват също и претърпените от ищеца Г.П.О. неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции на уплаха и стрес, неминуемо съпътстващи процесния инцидент при установения негов механизъм. От показанията на свидетелката ***се установява, че преживяната внезапна стресова реакция се е отразила и върху психичното здраве на ищеца и ежедневието му, в частност неговия сън, което е обичайна последица от стресиращия фактор в първите дни след неговото проявление. Съдът отчита възможната заинтересованост на свидетелката по смисъла на чл. 172 ГПК, но цени изложените от нея обстоятелства като достоверни, доколкото физическото и емоционално състояние на пострадалото лице би могло да бъде възприето най-правдоподобно именно от неговите близки.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост, общинска собственост са имотите и вещите, предоставени на общината със закон. На основание § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация, с влизане в сила на закона преминават в собственост на общините следните държавни имоти - общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване. Според чл. 61 ал. 4, вр. ал. 2 от ЗУТ, озеленените площи за широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално или общинско значение - паркове, градини, улично озеленяване, собственост на държавата и общините, са публична собственост.

Разпоредбата на чл. 14 от Наредба № 1 за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, издадена от Министъра на териториалното развитие и строителството, обн. ДВ. бр. 26 от 30.03.1993 г., в общинските озеленени площи и насажденията по улици, алеи и площади предприятията (фирмите) по озеленяване извършват периодично поддържане на всичките им структурни елементи, включително и резитба за оформяне на короните на растенията, като намаляването на корони на дървета в общински озеленени площи или в недвижими имоти на юридически и физически лица се извършва след писмено разрешение на кмета на общината въз основа на доклад от отговорния специалист по озеленяването при съответната община.

Нормативната уредба относно изграждането и опазването на зелената система конкретно на територията на Община **** се съдържа в Наредба на Общински съвет ****за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на Община ****2009 г. въз основа на законовата делегация на чл. 62, ал. 10 ЗУТ.

Според чл. 34 и сл. от Наредбата, поддържането на зелените площи е специфична и творческа дейност, която се ръководи от ландшафтен архитект или инженер по озеленяване и се извършва от специализирани фирми по озеленяване. Тя е непрекъснат процес с агробиологичен, строително-ремонтен характер, осигуряващ необходимите условия за комплексно функциониране на елементите на зелената система (чл. 34, ал. 1). Общинските зелени площи за широко обществено ползване на всеки пет години се подлагат на преглед и преценка за необходимостта от частична реконструкция на амортизирани биологични или благоустройствени фондове, като прегледът и преценката се извършват от специализираната общинска служба по озеленяване и специализираните служби към районните администрации (чл. 34, ал. 2). Поддържането на зелените площи се извършва въз основа на технологични нормативи, съгласно вида и категорията на зелената площ, повторяемостта и обема на работите на съответните структурни елементи, а контролът върху качеството на работата по поддръжката се извършва от специализираната общинска служба по озеленяване (чл. 35, ал. 2, вр. чл. 37, ал. 1).

Според чл. 47, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от Наредбата, по изключение растителността на територията на Община *** се премахва при наличие на изсъхнали и болни дървета, издънкова и самонастанена растителност, особено в основи на сгради и съоръжения, както и дървета, застрашаващи сигурността на гражданите, безопасността на движението, сградите, съоръженията и инженерната инфраструктура. Редът за премахване на дървесна и храстова растителност и за извършването на резидби на клони е уреден в чл. 48 и следващите от Наредбата и изисква писмено разрешение, издадено от кмета на ***, съответно кмета на района, на чиято територия се намира растителността.

Не се спори между страните, че дървото, причинило щетите на автомобила, е част от уличното озеленяване на ул. ****“ в гр. *** и същото е публична общинска собственост. Следователно непосредствено задължение на служители на Община ****, респективно на служители при специализираната общинска служба или на други ангажирани от общината лица, на които е възложено поддържането на уличното озеленяване, е било да поддържат зелените площи на територията на общината, включително чрез извършването на периодична резитба на дърветата, препятстваща възникването на потенциална опасност за сигурността на гражданите и тяхната собственост, както и да следят за наличието на реализирана вече такава опасност и да предприемат съответните действия по отстраняване на съответните дървета, които са изсъхнали и болни и/или застрашаващи закриляните материални и нематериални блага.

Ответникът не ангажира доказателства за установяване на обстоятелствата, за които носи съответна доказателствена тежест. Поради това и настоящият съдебен състав приема за доказано неизпълнението на нормативно установеното задължение на Община *** да стопанисва и поддържа озеленените площи и декоративната дървесно-храстова растителност на територията на общината в безопасен за гражданите и собствеността им вид. Същото представлява противоправно деяние (бездействие), което  според събраните доказателства се намира в пряка причинно-следствена връзка с вредоносния резултат – както експертното заключение, така и свидетелските показания са категорични, че претърпените от ищците имуществени и неимуществени вреди, описани подробно по-горе, са пряка и непосредствена последица от падналия клон на процесното дърво.

Така направеният извод за наличие на укоримо бездействие не се опровергава от обстоятелството, че в деня на инцидента е имало внезапно разразила се силна буря, доколкото не е доказано от ответника, при условията на пълно и главно доказване, падането на дървото да се дължи изключително на тези обективни условия, респективно те не са в състояние да изключат отговорността му. Отделно от това, страната не може да се позовава на случайно събитие или непреодолима сила, в случай че вредоносният резултат при непозволено увреждане се предхожда от противоправно нейно поведение (в този смисъл - Решение № **** по гр.д. № *** г. по описа на ***.).

На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината на съответното длъжностно лице, комуто е възложена работата по периодична резитба и отстраняване на опасните дървета, се предполага до доказване на противното, като обратно доказване не е проведено по делото от страна на Община ***, което мотивира съда да приеме, че бездействието е виновно.

Следователно са налице предпоставките за ангажиране на обезпечитeлно-гаранционната отговорност на ответната община за противоправното поведение на нейни служители по реда на чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и предявените осъдителни искове са доказани по основание.

По отношение на техния размер, съдът намира следното:

Обезщетението за имуществени вреди настоящият съдебен състав намира, че следва да се определи в размер на сумата от 7 500 лева, представляваща установената от експертното заключение пазарна стойност на лекия автомобил към датата на увреждането. Съдът приема за релевантна именно пазарната (действителна) стойност на увредената вещ, доколкото същата е по-ниска от установената възстановителна стойност на имуществото в размер на 18 684,86 лева. При липсата на данни да е извършен ремонт на автомобила, респективно да е реално разходена сумата, необходима за възстановяването му във вида преди вредоносното събитие, присъждането на обезщетение в размер, надвишаващ почти трикратно цената, срещу която увреденият би могъл да закупи друга вещ от същия вид и със същото качество, би довело до неговото неоснователно обогатяване, което е недопустимо. Съдът кредитира напълно заключението на вещото лице, определящо пазарна стойност в посочения размер, тъй като тази стойност е съобразена с пазарните аналози, налични на българския пазар, без да се отчитат странични фактори, които да ощетяват или облагодетелстват неоправдано пострадалото лице.

При това положение, предявеният от ищците Н.П.Ц. и *** иск следва да бъде уважен до посочената сума от 7 500 лева.

 С оглед доказаната забава на ответника в плащането на дължимата сума за главница, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, същият дължи и обезщетение за забава, за периода от 03.08.2019 г. до 03.08.2020 г., в размер на претендираната сума от 300 лева.

Съгласно текста на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като понятието „справедливост” не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението - **** г.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая справедлив еквивалент на претърпените от ищеца *** П. неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД е търсената сума от 3 500 лева. Същата е съобразена напълно с установените по делото обективни факти, а именно: страдания и дискомфорт непосредствено след инцидента и след това, изживяната паника от внезапното събитие, създаващо реална опасност на живота на ищеца Г.О. и неговото семейство, интензитета на преживения стрес и отражението му върху психиката на пострадалото лице, водещо до нарушения негов житейски ритъм (неспокоен сън), както и периода на оздравителния процес. При посочените релевантни за определяне на обезщетението фактори сумата от 3 500 лева е достатъчна, за да репарира вредоносните последици от процесното събитие, замествайки преживените негативни емоции с равностойната им парична оценка. Така искът на Г.О. за неимуществени вреди се явява доказан, освен по основание, и по размер, поради което следва да бъде изцяло уважен.

С оглед доказаната забава на ответника в плащането на дължимата сума за главница, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, същият дължи и обезщетение за забава, за периода от 03.08.2019 г. до 03.08.2020 г., в размер на претендираната сума от 350 лева.

На основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД, в полза на ищците следва да бъде присъдена и законна лихва върху дължимото на всеки от тях обезщетение, считано от датата на предявяване на исковете – 04.08.2020 г. до окончателното изплащане на съответното задължение.

             

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищците Н.П.Ц. и *** следва бъдат присъдени сторените по делото разноски от общо 947 лева, от които: 347 лева – внесена държавна такса, 200 лева – депозит за вещо лице и 400 лева – адвокатско възнаграждение, доказателства за заплащането на което са представени по делото.

Предвид изхода на делото по предявения от Г.П.О. иск за обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в негова полза следва да бъдат присъдени сторените разноски в общ размер на 593 лева, от които: 193 лева за заплатена държавна такса и 400 лева за адвокатско възнаграждение, чието реално заплащане е доказано чрез представения договор за правна защита и съдействие.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ***, БУЛСТАТ ****, с административен адрес: гр. ***, бул.***“ № ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.П.Ц., ЕГН **********, и ***, ЕГН **********, двамата с адрес: ***, сумата от общо 7 500 (седем хиляди и петстотин) лева, представляваща причинени имуществени вреди, вследствие на падане на клон от дърво върху притежавания от ищците лек автомобил марка и модел ***, на дата 03.08.2019 г. около 17:00 часа, в град ***, по ул.***в посока бул.***, изразяващи се в стойността на разходи за ремонт на посоченото МПС; ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковете – 04.08.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; както и сумата от 300 (триста) лева - обезщетение за забава върху задължението за имуществени вреди, начислено за периода от 03.08.2019 г. до 03.08.2020 г., на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

 

ОСЪЖДА ***, БУЛСТАТ ***, с административен адрес: гр. ****, бул.****“ № ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г.П.О., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 3 500 (три хиляди и петстотин) лева, представляваща причинени неимуществени вреди, вследствие на падане на клон от дърво върху управлявания от ищеца лек автомобил марка и модел ***, на дата 03.08.2019 г. около 17:00 часа, в град ****, по ул.***в посока бул.***, изразяващи се в преживени от настъпилия инцидент уплаха и стрес за неговия живот, за живота и здравето на пътуващите в автомобила съпруга и дете на ищеца, както и на намиращия се в друг увреден автомобил пътник; ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковете – 04.08.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; както и сумата от 350 (триста и петдесет) лева - обезщетение за забава върху задължението за неимуществени вреди, начислено за периода от 03.08.2019 г. до 03.08.2020 г.

 

ОСЪЖДА ***, БУЛСТАТ ***, с административен адрес: гр. ***, бул.***“ № ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.П.Ц., ЕГН **********, и ***, ЕГН **********, двамата с адрес: ***, сумата от общо 947 (деветстотин четиридесет и седем) лева, представляваща сторени в производството разноски, от които: 347 (триста четиридесет и седем) лева – внесена държавна такса, 200 (двеста) лева – депозит за вещо лице, 400 (четиристотин) лева – адвокатско въднаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

ОСЪЖДА ***, БУЛСТАТ ***, с административен адрес: гр. ***, бул.***“ № ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г.П.О., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от общо 593 (петстотин деветдесет и три) лева, представляваща сторени в производството разноски, от които: 193 (сто деветдесет и три) лева за заплатена държавна такса и 400 (четиристотин) лева за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: