№ 63
гр. Момчилград, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20245150100025 по описа за 2024 година
Производството е по предявен е иск с правно основание чл.3 ал.2 предл.2-ро
във вр. чл.1 ал.1 т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж
по съдебен ред.
В исковата молба на Г. М. С. с ЕГН- **********, предявена чрез адв.Д.
И. от Софийска адвокатска колегия, се посочва, че същата в периода
08.07.1975г.- 15.09.1977г. е заемала длъжността „счетоводител“ в ТКЗС-
с.Чорбаджийско, по трудов договор на пълно работно време- 8-часа Трудът
по трудовото правоотношение същата е полагала в обектите на
предприятието- работодател. Възнаграждението й било изплащано от този
работодател и е било отразявано във ведомостите, които се водели при него.
Ищцата посочва, че на 15.09.1977г. трудовото й правоотношение е било
прекратено, като за отработеното време било направено отбелязване в
трудовата й книжка. Посочва се, че при изготвянето на отбелязването
трудовата й книжка не била оформена съгласно изискванията на действащата
в посоченият период Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на
документи за трудов стаж. Това обстоятелство е принудило ищцата да подаде
заявление до осигурителния архив на съответното поделение на НОИ. В
1
резултат на това са били издадени Удостоверение обр. УП-13 № 5506-26-
1689# 1/ 17.08.2023г. и Отказ за издаване на удостоверение № 5506-26-
1689#2/ 17.08.2023г.
Според ищцата от издадените документи ставало ясно, че в
предадените в ТП на НОИ- гр.Хасково липсва информация за нея за периода
от м.01-12.1976г. и м.01.1977г.
В исковата молба се посочва, че на 20.07.2023г. същата е подала
заявление до ТП на НОИ- Кърджали за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. С Разпореждане № 21 13-08-1350#8/
03.11.2023г. отпускането на пенсия е било отказано.
Предвид горното за ищцата е възникнал правен интерес да докаже
трудовия си стаж за посочения период по надлежния законов ред, предвид и
на което иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ТП на НОИ- гр. Кърджали, че Г. М. С. с ЕГН- **********, е
работила по трудово правоотношение като „счетоводител" през периода
01.01.1976г - 07.12.1976г. в ТКЗС - с. Чорбаджийско.
Представени са следните писмени доказателства; по делото: Копия на
трудова книжка на Г. М. С., ведно с удостоверение за идентичност на имената
й към нея; Разпореждане № 2113-08-1350#8/ 03.11.2023г. на ТП на НОИ - гр.
Кърджали; Удостоверение обр. УП-13 № 5506-26-1689# 1/ 17.08.2023г. и
отказ за издаване на удостоверение № 5506-26-1689#2/ 17.08.2023г. на ТП на
НОИ- гр. Хасково; Удостоверение обр. УП-17 № 5506-26-2749# 1/
13.12.2023г. на ТП на НОИ- гр. Хасково; Копия от трудови книжки на двама
свидетели- Селиме Бекир и Халилибрахим Ахмед, ведно с удостоверения за
идентичност на имената им към тях.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с адв.Д. И. от САК, и
моли да се уважи иска по изложените доводи, като претендира разноски.
В законоустановеният едномесечен срок по чл.131 от ГПК ответникът
ТП „НОИ“- Кърджали е представил писмен отговор, с който оспорва иска и
посочва, че същата е недопустима и неоснователна- исковата молба на
отговаряла на изискванията на ЗУТОССР, липсвало т.н. писмено начало, и
затова не били допустими свидетелски показания. В съдебно заседание се
представлява от ст.юрисконсулт З.Б., която оспорва исковата претенция, по
изложените доводи, като е постъпила писмена защита, с която се оспорва
2
искането.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на страните, прие за установено следното:
Съдът, като се запозна със доказателствата по делото, намира, че
подадената искова молба съдържа реквизитите посочени в чл.4 ал.1 от
ЗУТОССР.
Във връзка с чл.5 ал.2 от ЗУТОССР, и с оглед ДАДЕНИ УКАЗАНИЯ са
приложени оригиналите на трудовите книжки и на представените
доказателства;
С представената трудова книжка на ищцата Г. М. С. /тогава със имената
Р.Н.Д.- в тази насока е удостоверение за идентичност на лице с различни
имена № 1287/ 22.11.2023г. на общ.Джебел/, се установява, че същата в
периода от 08.07.1975г. до 15.09.1977г. е работила в ТКЗС- с.Чорбаджийско,
и е заемала длъжността „счетоводител“- трудовото й правоотношение е било
прекратено на осн.чл.29 б.“а“ от КТ /отм./, и общият й тр.стаж в посоченото
предприятие възлиза на две години, три месеца и седем дни- и това са
отразените в трудовата книжка на ищцата обстоятелства;
От същата тр.книжка е видно, че ищцата от 15.09.1977г. е започнала
работа в НОУ „Хр.Ботев“- с.Великденче, окр.Кърджали., като детска
учителка в село Рогозче.
Във връзка с чл.5 ал.2 от ЗУТОССР, към исковата молба е приложено
Удостоверение обр. УП-13 № 5506-26-1689# 1/ 17.08.2023г., изд. от ТП на
НОИ- Хасково, на ищцата по делото в уверение, че същата е работила като
„счетоводител“ в ТКЗС- с.Чорбаджийско, в периода от м.07.1975г. до
м.12.1975г., и в периода от м.февруари 1977г. до м.09.1977г ., сиреч не е
отразено същата да е работила в периода от м.01.1976г. до м.01.1977г. В това
удостоверение е посочено, че за липсващият период е постановен Отказ-
приложен по делото Отказ за издаване на удостоверение № 5506-26-1689#2/
17.08.2023г., касаещ периода от м.01.- 12. 1976г. до м.01.1977г./, като е
посочено, че в осигурителният архив на НОИ липсват писмени данни за
положен от лицето /ищеца/ трудов стаж за периода- посоченият, при
работодателя ТКЗС- с.Чорбаджийско /който е бил без правоприемник/.
В самото удостоверение е посочено, че с Приемателно- предавателен
протокол № 57-08/ 03.05.2007г. е било извършено предаването на
3
разплащателни ведомости и трудовоправни документи на осигурителя, като
НОИ не можел да удостовери дали са предадени всички документи.
Предвид и на това със Разпореждане № 2113-08-1350#8/ 03.11.2023г. на
ТП на НОИ - гр. Кърджали е отказано на ищцата по настоящото производство
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В същото
разпореждане е посочено, че периода от 07.12.1976г. до 01.02.1977г. е зачетен
като осигурителен стаж по чл.9 ал.7 от КСО, но не е зачетен като трудов стаж
по смисъла на § 1 т.12 от КСО.
Като доказателство е приложено Удостоверение обр. УП-17 № 5506-26-
2749# 1/ 13.12.2023г. на ТП на НОИ- гр. Хасково, в което е посочено, че в
НОИ липсват писмени данни за положен от Г. М. С. трудов/осигурителен
стаж в ТКЗС- Върбица с.Подкова/ ТКЗС „Г.Димитров“- с.Чорбаджийско в
периода от 01.06.1976г. до 07.12.1976г.
Ищцата е представила и писмена декларация по чл.8 от ЗУТОССР, в
която същата посочва, че потвърждава истинността на изложените в исковата
молба обстоятелства, сиреч, съдът приема, същата декларира, че е работила в
посоченото ТКЗС и в посоченият и претендиран исков период.
Приложени са писмени доказателства /писмо № 1029-08-70#2/
29.01.2024г. на НОИ- Кърджали и писмо № 1029-08-70#2/ 02.02.2024г. на
НОИ- Хасково/ за положен труд в ТКЗС „Върбица“ с.Подкова/ ТКЗС
„Г.Димитров“ с.Чорбаджийско, за две лица, разпитани като свидетели по
делото, а именно лицата С.Х.Б. /М.В.М./ и Х.Х.А /Р.А.С./, като в един от
предадените ведомости на НОИ за 1976г. фигурирало името само на единият
от Тях- С.Х.Б..
В същото време от Описа на осигурителен стаж на Х.Х.А е видно, че
същият в периода от 03.12.1973г. до 31.07.1982г. е заемал различни
длъжности, в т.ч. счетоводител и зам. главен счетоводител в ТКЗС-
с.Чорбаджийско.
От разпита на С.Х.Б. /М.В.М./ и Х.Х.А /Р.А.С./, се установява, че
посочените лица са били на работа в ТКЗС- с.Чорбаджийско, в
претендираният период заедно със ищцата- последната е била счетоводител,
като счетоводители са били и свидетелите.
Представени са копия на трудови книжка /както и оригиналите на
същите/ на двете лица, разпитани като свидетели по настоящото
4
производство, от които се установява, че и двете лица са работили в
претендираният от ищцата период в ТКЗС „Георги Димитров“-
с.Чорбаджийско.
Предвид горните доказателства съдът стигна до следните правни
изводи;
Предмет на настоящото производство е установяването на трудов стаж,
придобит преди 01.12.1999г., съгласно разпоредбата на чл.1 ал.1 т.3 от Закона
за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.
Стаж по чл.1 ал.1 от Закона може да се установява, ако пред съда
се представи удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при
който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго
юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за
заплати и други, че документите са загубени или унищожени, респ. не са
предадени. По делото е представено Във връзка с чл.5 ал.2 от ЗУТОССР, към
исковата молба е приложено Удостоверение обр. УП-17 № 5506-26-2749# 1/
13.12.2023г. на ТП на НОИ- гр. Хасково, в което е посочено, че в НОИ
липсват писмени данни за положен от Г. М. С. трудов/осигурителен стаж в
ТКЗС- Върбица с.Подкова/ ТКЗС „Г.Димитров“- с.Чорбаджийско в периода
от 01.06.1976г. до 07.12.1976г.
Освен това е приложен и Отказ за издаване на удостоверение № 5506-
26-1689#2/ 17.08.2023г., касаещ периода от м.01.- 12. 1976г. до м.01.1977г./,
като е посочено, че в осигурителният архив на НОИ липсват писмени данни
за положен от лицето /ищеца/ трудов стаж за периода- посоченият, при
работодателя ТКЗС- с.Чорбаджийско /който е бил без правоприемник.
Предвид тези цитирани писмени доказателства, предявеният иск се
явява допустим. Разгледан по същество, същият се явява и основателен по
следните съображения:
Съгласно императивната разпоредба на чл.6 от Закона /ЗУТОССР/,
свидетелски показания по исковете за установяване на трудов стаж се
допускат само при наличност на писмени доказателства, които установяват
вероятността на трудовия стаж и изхождат от работодателя/осигурителя,
където е придобит стажа и по време на полагане на стажа. Алинея 2 от
нормата /чл.6/ примерно изброява писмените доказателства, които по
смисъла на Закона представляват „начало на писмено доказателство”. В
5
настоящото производство такова депозирано доказателство е трудовата
книжка на ищцата, в която е налице записване заемана от същата длъжност в
ТКЗС- с.Чорбаджийско, като няма прекъсване на трудовият й стаж.
В същото време в представеното удостоверение по смисъла на чл.5 ал.1
от ЗУТОССР за претендираният от ищцата период от 01.01.1976г. до
07.12.1976г. липсват данни същата да е била „счетоводител“.
По делото са събрани и гласни доказателства – свидетелските показания
на две лица, които са работила като през цялата 1976г. /преди и след тази
година също/ в ТКЗС-с.Чорбаджийско. Същите категорично потвърждават
факта на полагане на трудов стаж ищцата през процесният период на
длъжността и при условията, посочени и в трудовата й книжка.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск следва
да бъде уважен като основателен и доказан. Предвид и на това следва да бъде
признат за установен по смисъла на чл.3 ал.2 във вр. чл.1 ал.1 т.3 от Закона за
установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, по отношение на
Национален осигурителен институт- Териториално поделение-Кърджали, че
Г. М. С. с ЕГН- **********, е работила по трудово правоотношение като
„счетоводител" през периода 01.01.1976г - 07.12.1976г. в ТКЗС „Георги
Димитров“- с.Чорбаджийско, окр.Кърджалийски /тогава/- сега общ.Кирково,
обл.Кърджали.
Записването в писмените доказателства по смисъла на чл.5 и чл.6 от
Закона е именно за „счетоводител“ поради и което следва тази длъжност да се
приеме, че е била изпълнява от ищцата, а коя е била конкретната трудова
дейност, е без значение за настоящото производство.
В тези производства не присъждат деловодни разноски, тъй като
съгласно специалната норма на чл.9 ал.2 от Закона, същите остават за сметка
на ищеца.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕН на основание чл.3 ал.2 във вр. чл.1 ал.1
т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен
ред, по отношение на ТП Национален осигурителен институт- Кърджали,
6
трудовият стаж на Г. М. С. с ЕГН- **********-за периода от 01.01.1976г.
до 07.12.1976г. в ТКЗС ”Георги Димитров“- с.Чорбаджийско,
окр.Кърджалийски /сега общ.Кирково/, на длъжността „счетоводител“ на
пълно работно време и месечно заплащане на трудовото възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския
окръжен съд в двуседмичен срок.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
7