№ 1024
гр. София, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Р. Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело №
20231000503408 по описа за 2023 година
и съобрази следното:
Гр.д. 3408/2023 г. е образувано по въззивна жалба от ищеца И. Д. П. чрез адв. Т. К.
срещу решение № 5217 от 13.10.2023 г. на СГС, Първо ГО, 21 състав по гр.д. 602/2023 г., с
което се отхвърля предявения срещу "Юробанк България" АД отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 439 ГПК, за признаване за установено, че И. Д. П. не дължи на
"Юробанк България" АД гр. София поради погасяване по давност следните суми: сумата от
58 167,94 лева главница по договор за ипотечен кредит № 33 от 12.05.2009 г., и
допълнителни споразумения от 24.06.2010 г., 13.12.2010 г., 21.12.2010 г. и от 23.08.2011 г.,
ведно със законна лихва от 05.09.2012 г. до окончателното изплащане на вземането;
договорна лихва върху главницата в размер на 4269,77 лева за периода 10.01.2012 г. -
04.09.2012 г.; такса по кредита в размер на 269,53 лева, и разноски по делото в общ размер
2546,63 лева, от които 1254,14 лева държавна такса и 1292,49 лева възнаграждение за
адвокат, за които суми били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от
16.10.2012 г. по ч.гр.д. №41720/2012 г. на СРС; сумите от 2546,63 лева разноски в
заповедното производство, от които 1254,14 лева държавна такса и 1292,49 лева
възнаграждение за адвокат, както и сумата от 2497,59 лева разноски за исковото
производство, за които суми бил издаден изпълнителен лист от 27.09.2016 г. по т.д. №
160/2013 г. на СOС.
Твърди се недопустимост и неправилност на решението. Отправено е искане за
възможност за излагане на допълнителни аргументи и за отправяне на доказателствени
искания.
Ответникът е подал отговор чрез адв. П. К., в който се поддържа неоснователност на
жалбата и се претендира присъждане на разноски.
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Не са направени доказателствени искания от
1
страните.
С разпореждането за насрочване съдът е дал възможност на жалбоподателя да изложи
аргументите си, които да бъдат взети предвид като съображения по същество, както и да
направи доказателствените си искания съобразно ограниченията на чл. 266 ГПК. От тази
възможност жалбоподателят не се е възползвал.
В съдебно заседание представител на жалбоподателя или жалбоподателят не се е явил,
няма изложени писмено съображения. Представителят на ответника по жалбата моли за
оставянето й без уважение. Излага, че съобразно представените по делото удостоверения от
ЧСИ- В. Н., с район на действие София–окръг, където се води изпълнителното дело срещу
И. П. и удостоверение от ЧСИ С. П., където се води изпълнително дело срещу съдлъжника
му Р. П., е видно, че нито един от двамата не е погасил дълга. Последните изпълнителни
действия, предприети срещу длъжниците, които прекъсват давността, съобразно практиката
на ВКС ТР от 2013 г. , са в края на август месец 2023 година, т.е. не са налице никакви
правопрекратяващи основания, които да са настъпили след началото на хода на това дело.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Въззивната жалба е бланкетна, поради което съдът дължи проверка за нарушение на
императивни материални норми.
По делото се установяват следните факти. С договор за ипотечен кредит № 33 от
12.06.2006 г., "ДЗИ Банк" АД предоставила на Р. П. П. кредит в размер на 51 500 лева, за
срок от 25 години. Кредитът бил обезпечен с ипотека върху собствен на
кредитополучателката имот. Няма въззивни доводи срещу приетото от СГС, че с договора
ищецът се е задължил към кредитора като солидарен длъжник, а не като "поръчител по
основното задължение". Поради неизпълнение на задълженията по кредита, по заявление на
ответника "Юробанк България" АД, предишно наименование "Юробанк и Еф Джи груп",
правоприемник на "ДЗИ банк" АД, е подадено заявление до СРС, по което е издадена
заповед за изпълнение от 16.10.2012 г. по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от същата дата
по ч.гр.д. № 41720/2012 г. за следните вземания: 58 167,94 лева главница по договор за
ипотечен кредит; 269,53 лева такса за периода от 20.06.2012 г. до 04.09.2012 г.; 4269,77 лева
договорна лихва за периода от 10.01.2012 г. до 04.09.2012 г.; 2546,63 лева разноски по
делото, от които 1254,14 лева държавна такса и 1292,49 лева възнаграждение на адвокат.
Срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение от длъжниците Р. П. П. и
ищеца И. Д. П.. С разпореждане от 25.06.2013 г. заповедният съд е указал на заявителя
"Юробанк България" АД да предяви иск за установяване на вземането си срещу
длъжниците. Заявителят представил доказателства за предявен иск само срещу длъжника И.
Д. П.. С определение от 09.12.2015 г. заповедният съд е обезсилил заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист в частта му срещу кредитополучателката Р. П. П.. По предявените от
"Юробанк България" АД срещу И. Д. П. на 19.07.2013 г. по реда на чл. 422 ГПК
установителни искове било образувано търговско дело № 160/2013 г. на Софийския окръжен
съд. Постановено е решение № 40 от 13.03.2015 г., с което съдът признал за установена
дължимост на главница в размер на 8831,86 лева, като отхвърлил установителния иск за
главницата в частта му за сумата от 49 336,08 лева. Исковете за такса в размер на 269,53 лева
и договорна лихва в размер на 4269,77 лева били уважени. Отхвърлено е искането за
присъждане на разноски за заповедното и исковото производство. Първоинстанционното
решение е било отменено в отхвърлителната му част с решение № 2118 от 04.11.2015 г. по
в.т. дело № 2709/2015 г. на САС, като вместо това въззивният съд е признал за установено, че
И. Д. П. дължи на "Юробанк България" АД пълния размер на главницата от 58 167,94 лева.
Въззивинят съд е осъдил И. Д. П. да заплати на "Юробанк България" АД направените
разноски за заповедното производство в размер на 1254,14 лева за държавна такса и 1292,49
лева за адвокатско възнаграждение, както и 2497,59 лева разноски за исковото производство.
2
Решението е връчено на 11.12.2015 г. на представителя на ищеца и е влязло в сила на
12.01.2016 г. В полза на "Юробанк България" АД на 27.09.2016 г. Софийски окръжен съд въз
основа на решение № 2118 от 04.11.2015 г. по в.т. дело № 2709/2015 г. на САС издал
изпълнителен лист за разноските за заповедното и исковото производство.
Срещу двамата солидарни длъжници И. П. и Р. П. е образувано изпълнително дело №
695/16.11.2012 г. при ЧСИ Н. П., като на 04.11.2013 г. е наложена възбрана на собствен на
ищеца И. П. апартамент № 35 на 4 ет. В жилищна сграда 101/5 вх.В, със застроена площ
61.46 кв.м. в гр. Правец и възбрана на ап. 58, в гр. София, р-н Люлин, бл. *, ет.13, с площ от
38,24 кв.м. На 28.10.2016 г. изпълнителното дело срещу И. П. е преместено в София- окръг
(по мястото на имота му в гр. Правец) и е (пре)образувано изпълнително дело № 120/2016 г.
при ЧСИ В. Н. с район на действие София - окръг. Съгласно у-ние изх.№ 3095/30.08.23 г. от
ЧСИ В. Н. по изпълнителното дело са извършени следните изпълнителни действия:
1. 20.04.2018 г. - опис на недвижим имот
2. от 25.05.2018 до 25.06.2018 г. публична продан неуспешна
3. от 25.08.2018 - 25.09.2018 г. публична продан неуспешна
4. от 17.11.2018 - 17.12.2018 г. публична продан неуспешна
5. от 08.03.19 - 08.03.19 г. публична продан неуспешна
6. от 25.08.2018 - 25.09.2018 г. публична продан неуспешна
7. от 15.06.19-15.07.19 г. публична продан неуспешна
8. от 07.09.19. - 07.10.19 г. публична продан неуспешна
9. от 19.12.20. - 19.01.21 г. публична продан, спряна поради констатирана
несеквестируемост на имота по чл. 444, т. 7 от ГПК
10. на 22.01.21 г. са наложени запори на секвестируемите вземания на длъжника по
новооткрити банкови сметки в „Инвестбанк“ АД и „Юробанк“ АД, както и на трудово
възнаграждение в „Електрокруп 07" ЕООД с ЕИК *********
11. на 18.10.22 г. е наложен нов запор върху банкова сметка на длъжника в „Изипей“ АД.
12. На 30.08.2023 г. по искане на взискателя Юробанк България АД е наложен запор на
секвестируемите вземания на длъжника по открити банкови сметки в Уникредит
Булбанк АД.
На 29.07.2019 г. „Юробанк България“ се е присъединила към ИД 185/2019 г. при ЧСИ С. П.,
образувано от кооперация „Кредо“ срещу длъжника И. П., като по делото са извършени
следните изпълнителни действия:
1. 05.03.2019 г. опис
2. на 09.05.2019 г. нестанала публична продан
3. на 16.08.2019 г. нестанала публична продан
4. на 18.09.2019 г. - публична продан, на която имотът е възложен с влязло в сила
постановление за възлагане
5. на 23.10.2019 г. - разпределение на сумата от проданта, като в полза на Юробанк
България АД е разпределена сумата от 10318.60 лв. Превод на сумата е извършен на
04.11.2020 по сметка на ЧСИ В. Н. по ИД 120/16 г.
6. На 10.11.2020 г. ЧСИ В. Н. е извършил превод на сумата 10318.60 лв., разпределена в
полза на Юробанк и постъпила по сметка на Юробанк България.
При тези факти въззивният съд достига до следните изводи.
За да е основателен отрицателният установителен иск за несъществуване на вземането
(т.е., че ищецът-длъжник не дължи неговото изпълнение), ищецът следва да докаже
изтичането на предвидените в закона давностни срокове (чл. 110 и чл. 111 ЗЗД), а ответникът
следва да докаже, че същите не са изтекли, тъй като са били спирани и/или прекъсвани по
предвидените в закона начини. Петгодишната давност по настоящото дело е започнала да
тече от влизане в сила на решението на САС на 12.01.2016 г. и до подаване на исковата
молба – 13.07.2020 г., по която е било образувано гр. дело № 6896/2020 г., преобразувано в
настоящото производство, не са изтекли пет години.
Наред с това, по двете описани изпълнителни дела са извършени няколко изпълнителни
3
действие от естество да прекъсне давността. По и.д. № 695/16.11.2012 г. при ЧСИ Н. П. са
предприети: на 20.04.2018 г. - опис на недвижим имот, осем публични продани от
25.05.2018 г. до 19.01.2021 г., седем от които неуспешни, а последната – спряна поради
констатирана несеквестируемост на имота по чл. 444, т. 7 от ГПК. Наложени са запори на
вземания от „Инвестбанк“ АД, „Юробанк“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД, „Изипей“ АД и
вземане за трудово възнаграждение. По и.д. 185/2019 г. при ЧСИ С. П. са предприети:
05.03.2019 г. опис, две неуспешни опита за публични продан през май и август 2019 г., една
успешна, завършила с постановление за възлагане на 18.09.2019 г., след която в полза на
ответника е разпределена и преведена сума от 10318.60 лв
Изводите на двете инстанции съвпадат. По изложените съображения обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Ответникът не е поискал разноски за въззивната инстанция, поради което не се
присъждат.
С тези мотиви, Апелативен съд – София, 1 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5217 от 13.10.2023 г. на СГС, Първо ГО, 21 състав по
гр.д. 602/2023 г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4