О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………./…...02.2020г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание
проведено, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
като разгледа докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно гражданско дело
№ 1605 по описа на ВОС за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 вр. чл. 396, вр. чл. 398, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от 31.01.2020 г.
на С.Д.Т. /Лазарова/, ЕГН **********, срещу Определение №14968/15.11.2019 г.,
постановено по гр. д. № 19131/2018 г. на ВРС, с което съдът е заменил на
основание чл. 398, ал. 2 от ГПК допуснато с Определение №8802/10.07.2019 г. по
същото дело обезпечение като е отменил наложената възбрана върху ½ ид. ч. от апартамент с идентификатор №1025.2554.170.1.14, с
площ от 88.850 кв. м., находящ се в гр. Варна, ул. „Генерал Георги Попов“ №21,
ет. 5, ап. 15, в сграда 1, разположена в имот с идентификатор №10135.2554.170,
заедно с прилежащото избено помещение №10, с площ от 6.42 кв. м., както и
6.4998% ид. части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху поземлен имот с ид. №10135.2554.170; ½ ид.
ч. от гараж с идентификатор №10135.2554.170.1.19, находящ се в гр. Варна, ул.
„Генерал Георги Попов“ №21, ет.1, с площ от 20.63 кв. м., ведно с 1.440% ид. части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху поземлен имот с ид. №10135.2554.170, при условие, че бъде внесена
по сметка на ВРС гаранция в размер на 507.00 лв,
която е и реално внесена по сметка на ВРС и вместо нея е определил нова мярка –
залог в пари, учреден в полза на жалбоподателката, от
внесени на 06.11.2019 г. от ответника по сметка на ВОС парични средства, до
размера на исковете от общо 5070.00 лв.
В жалбата се
излага, че определението
на районния съд е незаконосъобразно, тъй като внесената по сметка на съда сума
не обезпечава напълно вземането на жалбоподателя. Твърди се, че същата обезпечава само
главното вземане, но не и законната лихва за забава от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, а
именно - 22.10.2018 г. По
същество се претендира отмяна на
обжалваното определение и постановяване на ново, с което да се откаже исканата
замяна.
В срок е постъпил отговор от З.Т.С., чрез адв. В.Г., с
който частната жалба се оспорва, като се иска потвърждаване на обжалваното
определение.
За да се
произнесе, настоящият състав взе предвид следното:
Частната
жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество същата е неоснователна по следните съображения:
Производството
по гр. дело № 19131/2018г. по описа на ВРС,9 св. е образувано по предявен от С.Д.Т., ЕИК**********
против З.Т.С., ЕГН********** иск с
правно основание чл. 422 от ЗЗД , да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
сумата от сумата в размер на 5070.00лв. – представляваща
възнаграждения съобразно Наредбата на Висшия адвокатски съвет, чиито размери са
определени с Решение №667/15.05.2018г. на Съвета на ВАК, при липса на договор,
по искане на адвокат С.Т., на осн. чл.36 ал.3 от ЗА,
както следва: 200лв. по изп.д. №8186/2015г. по описа
на СИС при ВРС; 2150лв. по т.д.№853/2013г. по описа на Окръжен съд Варна,
1200лв. по адм.д. №725/2014г. на Административен съд
Варна; 1520лв. по гр.д. №767/2016г. на Районен съд Варна, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 22.10.2018г. до пълното
изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК – ч.гр.д. №15772/2018г. на ВРС.
Така предявеният иск е уважен изцяло
от Варненски
районен съд с решение №2746/ 19.06.2019 г. по гр. дело № 19131/2018 г., което е потвърдено с решение № 1419/02.12.2019 г. по в. гр. дело №1605/2019 г. на ВОС. Срещу
въззивното решение е подадена касационна жалба вх. № 3618/03.02.2020 г.
С определение № 8802/10.07.2019г. по гр. дело № 19131/2016 г.
по описа на ВРС е допуснато обезпечение на предявения от С.Т. иск против З.С. с правно
основание чл.422 от ГПК, чрез налагане на обезпечителна мярка: възбрана до
размера на иска, върху следните имоти:
1/2 ид.ч. от
апартамент с идентификатор №1025.2554.170.1.14, с площ от 88.850кв.м. находящ
се в град Варна ул. „Генерал Георги Попов" № 21, ет. 5 ап.15, в сграда 1,
разположена в имот с ид. №10135.2554.170, заедно с
прилежащото избено помещение №10, с площ от 6.42кв.м., както и 6.4998% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху поземлен имот с ид.№ 10135.2554.170 и ½ ид.ч от гараж с идентификатор
№10135.2554.170.1.19, находящ се в гр. Варна ул. „Генерал Георги Попов №21
,ет.1, с площ от 20.63 кв.м., ведно с 1.1440% ид. части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот с ид.№ 10135.2554.170,
на основание чл.389 във вр. с чл.397,ал.1,т.1
от ГПК.
Обезпечението
е допуснато при условие на внесена гаранция от 507.00 лева , което е изпълнено
от молителя.
На 06.11.2019г. по делото е
постъпила молба от ответника, чрез адв. В.Г., с която е поискано замяна на
допуснатото обезпечение със залог на сумата от 5070.00 лв., на осн. чл.398, ал.2 от ГПК. Към молбата е представена вносна
бележка от 06.11.2019г. на ПИБ – Варна, от която се установява внасянето на
сумата от 5070.00 лв. по сметка на ВОС, с основание на превода – залог на парична сума, учреден в полза на С.Д. Торлагова, ЕГН********** по гр. д. № 1605/2019 г.
Разпоредбата на чл. 398, ал. 2 от ГПК дава
възможност на ответника да обезпечи иск, оценим в пари чрез залог в пари или ценни
книжа, съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД. Законът не изисква съгласието на ищеца, тъй
като интересите му са максимално защитени, поради което не е предвидена
процедура за уведомяване на насрещната страна. В конкретния случай ответникът
по висящия иск е внесъл сумата, претендирана като
дължима от ищеца, по специална сметка на ВОС в „Първа инвестиционна банка” АД,
клон Варна, съобразно изискванията на чл. 181 от ЗЗД, което
гарантира бъдещото осъществяване на правата на ищеца, ако същите бъдат съдебно
потвърдени.
Съдът е съобразил размера на иска,
който е предмет на делото, като с обжалваното определение е допуснал замяна на
обезпечителната мярка възбрана върху недвижим имот със залог на парична сума в
размер на 5070.00 лв., съответстващ на цената на иска, до който размер е било
допуснато и обезпечението чрез възбрана.
Без значение е размерът на законната лихва за забава от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410
от ГПК, тъй като обезпечение на тези вземания не е било допуснато.
С оглед на това, ВОС
намира, че обжалваното определение е законосъобразно и като такова следва да се
потвърди.
Водим от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №14968/15.11.2019 г., постановено по гр. дело
№ 19131/2018 г. на ВРС, с което е допусната замяна на
обезпечение, допуснато с определение №
8802/10.07.2019г., като е отменена наложената възбрана върху следните имоти:1/2 ид.ч. от апартамент с идентификатор
№1025.2554.170.1.14, с площ от 88.850кв.м. находящ се в град Варна ул. „Генерал
Георги Попов" № 21, ет. 5 ап.15, в сграда 1, разположена в имот с ид. №10135.2554.170, заедно с прилежащото избено помещение
№10, с площ от 6.42кв.м., както и 6.4998% ид.части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот с ид.№ 10135.2554.170 и ½ ид.ч от гараж с идентификатор
№10135.2554.170.1.19, находящ се в гр. Варна ул. „Генерал Георги Попов №21
,ет.1, с площ от 20.63 кв.м., ведно с 1.1440% ид. части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот с ид.№ 10135.2554.170,
на основание чл.389 във вр. с чл.397,ал.1,т.1
от ГПК и е
определена нова обезпечителна мярка – паричен залог на сума, равна на исковата
претенция от 5070.00 лв., в полза на ищеца, на осн.
чл.398, ал.2 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.